Jump to content

199. Манол Иванов и заключената врата


Ани
 Share

Recommended Posts

199. МАНОЛ ИВАНОВ И ЗАКЛЮЧЕНАТА ВРАТА

В.К.: Спомняш ли си нещо за Манол Иванов? Манол Иванов, понеже пишеше за него.

Л.Т.: Манол Иванов беше съпруг на Люба Иванова.

В.К.: Те са от Варна.

Л. Т.: Да, този Манол Иванов, когато дадох един концерт на Изгрева, той написал на едно листче (аз даже го държах в Библията си): „Виждам, каза, ангели над главата ти.”

Като видение бил видял и ми го прати на сцената, да ми го дадат. Той заболя и си замина. И неговата съпруга ме извика, когато береше душа вече, на легло така, да направим една молитва, но той беше пътник вече, отиваше.

Този Манол Иванов, ето какво изживяване имам с него.

Пренасям се, въпреки, че кака Гана - жената на Тодор Павлов, чрез своите четири слугини ме следеше да не отивам на Изгрева. А аз се пренесох на Изгрева, от ул. „Хан Крум” - на Изгрева. Щото Тодор Павлов й дал пари и казал: „Приеми я, у дома да дойде да живей! Ще тури пианото долу в салона и ще й дадем стаята на нашата дъщеря Вера.” И това е - да живея у тях.

Добре, ама аз избягах на Изгрева. Сега, кака Гана и снахата приготвят на Тодор Павлов ризите, бельото, нареждат куфарите, че ще заминава за Варшава и за после - ще говори в много градове. Рече, ще пътува с аероплан. И той й дал една сума, да ми я пъхне в джоба, да се пренеса у тях да живея. Пратиха Пенка да ме вика, слугинята: „Веднага да дойдеш, веднага!” Аз отидох. И те нареждат, гледат да няма да липсва копче на риза, на това - онова. И тя ме дръпна настрани и каза: „Бачо ти Тодор така поръча, тук ще се пренесеш, на!” И ми пъхна парите. Аз ги извадих, ако щете вярвайте. Исках да й ги туря в ръцете, тя отказа. Аз ги пуснах на земята. Тия пари аз не ги взех. Аз си имах добри още пари от Операта, не ги взех. „И какво ще кажа на батю ти Тодор като се върне?” Викам, не знам.

Дойде кола и ме пренесе на Изгрева. Аз се изсулих и отидох на Изгрева.

Там наех стаята на Епитропови. Платих за 2-3 месеца наведнъж. По две хиляди лева ми взимаше на месец, но Балтова ме заведе. Защото след беседа бяхме легнали на поляната и доде Балтова и вика: „Ох, о-ох, се печете тука на слънчице.” Пък брат Христо вика: „Ти не знайш какво ни гори на главата. Сестра Лилиана сега има съобщение, че искат да я уволнят и ние търсим на Изгрева да дойде да живее.” Тя каза: „Тръгвай след мене, тръгвайте след мене! Аз ще ви заведа!” И тя ни заведе при хаджийка-та - жената на Петко Епитропов. Качихме се горе и каза: „Седнете тука, аз ще й кажа нещо на ухото.” И влязоха вътре в кухнята и тя й казала: „Лилиана ще получи голямо обезщетение, защото я уволняват. Искай й повечко пари на месец!” И тя ми поиска по две хиляди [2000] лева да плащам.

И наех тогава стаята на Изгрева. Сега, сутринта - багаж много, натрупан. Като стана течение между балконската врата (беше отворена) и вратата към стълбата стана течение, затвори се вратата от теченията, аз останах отвън а ключовете ми са вътре. И не мога да си вляза, защото имах багаж отвън. Искам да го внеса, излязох да го внеса, стана течение, буф, затвори се вратата.

В.К:. Значи духовете не Ви пускат вътре.

Л.Т:. Е, останах отвън.

В.К: Не са съгласни да влезете в тази стая. Вероятно е така. И какво става по-нататък?

Л.Т:. И така, отивам пред салона и сядам пред една пейка. А работа горе, ей-така. И седя и се моля срещу салона, и се моля: „Учителю, викам, помогни ми, как да вляза сега?”

И по едно време Манол Иванов (нали ме пита, същият) слиза по стълбата от спалнята на Учителя, слиза. А, и тука завързани, ама трябва да има завързани сто ключа. Тракат така, на кръста.

- А, сестра Лилиана, какво правиш тука?

- Ами какво правя - зор имам, тъй, тъй, тъй.

- А-а, аз ще ти помогна. Я ела тука.

И се качихме двамата и влязохме в антрето на Учителя, в спалнята, само че в антрето. Имаше ей-такова бяло шкафче. Той дръпна едно чекмедже и извади съвсем ново (още го пазя, само че вече не е тъй ново, щото съм го употребявала), от кожа направено, тъй, тука да висят ключове, красиво направено, подарено на Учителя, в неговото чекмедже.

- Сега ще знайш, наново ми вика, ей на това ще накачиш всичките си ключове. Учителят ти го дава, не го давам аз. Виждаш ли, от чекмеджето Му го вадя.

И ми го даде.

- Сега върви да ме заведеш, да ти отворя вратата.

А то ключове, ключове, тука висят на кръста му. И като рече „хърт!” - отвори ми вратата и си влязох.

В.К: Колко време преживяте в тази стая, колко години?

Л.Т: Колко години? Че помня ли аз, когато се изнесох оттам. То всеки случай Борис Николов с цялата му клика негова, нали те бяха такива, мозайкаджии, всичките дойдоха. Че Боянчо... Да не ги изреждам. Дигнаха ми пианото на ръце, щото стълбата беше тъй, а че рече тъй, а че тука тясно, че не може да мине пианото, не може да го завиеш, а че разбиха, да може да излезе. И те ме пренесоха в бараката на Бахчеванови, цялата мозайкаджийска група.

В.К.: След като живяхте при хаджийката?

Л.Т: При хаджийката. Ама много скъпо плащах там, за една стая само.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...