Jump to content

208. Учителят за брака


Ани
 Share

Recommended Posts

208. УЧИТЕЛЯТ ЗА БРАКА

В.К: Съгласен съм. По-нататък.

Л.Т: Пуснах на три машини, понеже остана машинописен текст по три листа, „Учителят говори за себе си”, само една и то на много места не е пуснала лентата боя, и не се чете.

Сега пиша, в началото съм, пиша още три пишещи машини, машинописен текст, Учителят какво говори за себе си, защото това, което имам аз, те го нямат.

Учителят казва тъй:

„Който подписва брак, влиза в големи противоречия.

Аз не изключвам себе си от това число, защото тези, които ме родиха, нямаха хармоничен живот. Тази, която ме е родила, не я наричам „майка”, беше неграмотна. Тя не можеше даже да се подпише. Аз се мъчих цял живот да хармонизирам живота им и не успях.”

Това аз го имам - какво говори Учителят за себе си. Затова още три машини сега преписвам. А те са 52 листа. Сега съм стигнала до седмия лист. Нощя ставам да пиша. Защото искам да остане, като дам да се напечати, да остане в ръцете ми. И после, на много места има пропуснати неща. Сега ги правя по-хубаво - нали, като имам по-добри условия, давам и по-добра работа. Не е ли така?

В.К: Да.

Л.Т: Това е сега. Сега пиша, а пък „Учителят за музиката“ и ...

В.К: ...последната среща.

Л.Т: Последната среща при мене е другояче.

В.К: Знам.

Л.Т: Защо? Защото Учителят даде малки листчета имаше с датите, за всяка една дата, даже и за мене изпрати специално по брат Христо.

Той отиде в Мърчаево и аз останах във Вършец при майка ми. А на майка ми почнаха да й влияят артистите, защото готвеха на двора във вилата „Бел вю” и имаше двор, и артистките се запознават - на Лилиана майка й, и почнаха да й влияят: „Какво е тръгнал тоя дъновист с нея!” И тя почна да се повлиява, и един ден ми каза: „Искам да се омъжиш! Има предложение за тебе.”

Имаше там една писателка Евгения Марс, нейният син беше Павел Елмазов. В Операта беше комичен бас. И тя хвърлила око върху мене и искат да устроят такива човешки работи. Извардиха брат Христо, когато отиде в Мърчаево при Учителя, да ме омъжат. Но Лилиана не се хваща лесно. И като й се скарах и казах: „Повече да не съм те чула да ми кажеш такива думи!”, тя пък млъкна. И започна да мълчи. А когато спиш в една стая с един човек, който само мълчи, то е ужасно нещо. Другият път отидох и аз в Мърчаево при Учителя и му се оплаках. И Той ми каза...Тия работи не съм ги писала, защото много миришат на кал.

В.К: Какво каза Учителят?

Л.Т:. Каза (и това не съм го писала, което ще кажа):

„Не ти трябва такива връзки да правиш. Ти трябва да бъдеш абсолютно свободна. Твоето гърло не е твое. То е на Бога! Няма да позволиш никой да се докосне до него.”

И ми каза още: „Ти познаваш ли Асенчо Арнаудов?”

Вижте какво ми предложи Той: вместо да се омъжвам, да взема един сакат човек, да го гледам. С количка да го возя.

„Асенчо Арнаудов познаваш ли го?” Викам: „Да, Учителю.” Той имаше една хазяйка в Германия, която имаше годеник. И върху годеника падна бомба и остана само труп, без крака и без ръце. Унищожиха му краката и ръцете. И тя не се отказа от него, а го возеше в количка. Да взема пример от нея. Не ми позволява да се омъжа, разбрахте ли?

Затова аз, не ми липсва нищо друго, освен да се моля, да пея и да работя само за моя велик и светъл, и лъчезарен и мелодичен Учител. Само той е смисълът на моя живот. И винаги Го питам, доволен ли е от мене.

Ето сега, вместо да се нареждам на опашка, да търся да си купувам хранителни продукти, само като помисля за нещо, то пристига на масата.

За Благи хич не съм мислила даже, че изпращат от Англия на Бялото братство известни блага. И благодаря, и ще се помоля, и ще се моля за всички тия душички. Сега разбирате ли?

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...