Jump to content

209. Брат Христо - Кръстю Христов Трифонов


Ани
 Share

Recommended Posts

209. БРАТ ХРИСТО - КРЪСТЮ ХРИСТОВ ТРИФОНОВ

В.К.: Да. Сега, разбирам. В този мой сборник значи аз искам да сложа нещо от Вас: Учителя за музиката, последната Ви среща с Учителя и нещо от брат Христо.

Л.Т.: Ха!

В.К.: Брат Христо за музиката, искам и от него да сложа нещо. И Вие трябва да помислите, Вие знаете какво да сложим от него.

Л.Т.: Има, има, има, има, има, много хубави работи.

В.К.: Което е за музиката.

Л.Т.: Аз, ако ми кажат сега, за да се отплатя на тая душа, брат Христо... Той ме въведе при Учителя, той ме намери в света и ме хвана за ръчичка, и ме доведе при Учителя. Вие не бихте могли да издържите, което той издържа. Ако аз през годината пея триста пъти ролята на Розина, „Севилски бръснар”, той триста пъти ще бъде в салона.

В.К.: Аз не мога да издържа.

Л.Т.: А той издържа.

В.К.: В никакъв случай.

Л.Т.: А той издържа. Аз му се чудя. Е, как ще му се отблагодаря? Ако ми кажат: един цял живот ще му миеш краката - ще ги мия. Ще ги мия, за да се отплатя, готова съм.

В.К.: Аз не мога да издържа на такова нещо. Аз нали чета разговорите - не мога да издържа.

Л.Т.: А, виждате ли? Виждате ли? Не случайно Учителят го прати. И такова упорито изпълнение на всичко, което изисква от него Учителят, аз втори човек не съм видяла. Даже там, където работеше във фабриката (то не е фабрика, ами, „Йорданка Нанкова” се казва)... Да, те го подушиха вече. Той например извършваше неща, които не може да се извършат, а като ги пипне той, стават. Да, имаше такива сили, работеха в него.

Веднъж се качихме на бивака - забравили сме да вземем кибрит. А си палим сами огъня и аз си крия в скалите, на едно скрито място съда, в който си варя отделно вода, за да не разравям големите чайници на Братството, които са укрити и заровени. Те са за много хора. Няма кибрит. Даже Дора Карастоянова беше седнала отстрани и тя видя - няма кибрит. Нито тя има, нито аз.

Изведнъж, той като се помоли, - ако щете вярвайте, не ме интересува - на камъка до огнището цял кибрит, неразпечатан, неотварян, се яви на камъка. И запалихме огъня.

Например, той е живял в къщата на Бертоли, той в града имал къща. И на неговите 40 дена, като си замина от този свят, аз го сънувам и ми казва: „Искам нещо топличко, топличко”, ми каза.

Аз казах на неговите близки сестри - сестра Любка Хаджиева и сестра Гита, че го сънувах снощи и затова искам да сваря малко жито - ако обичат, да заповядат. Те казаха: ние сме заети, няма да можем да дойдем.

Добре, ама аз нямах там текуща вода, трябваше да отивам далеч, да наливам вода. Взимам си съда за вода и тичам да налея вода. И на шосето имаше телефон, телефонна кабина. Както тичам със съда, един човек ме среща и казва: „Абе на Вас ли чукат? Ще счупят стъклото - каза - на кабината, дето говорят вътре по телефона. Някой чука.” Аз се спрях. Гледам, Веса Колева говори по телефона. Остави слушалката и излезе отвън, и вика: „Абе Лилиана, за тебе, на тебе чукам, ще счупя стъклото на кабината.

Тази вечер имам един гостенин - селянин от селата, който има ясновидство и е пристигнал, и давам вечеря - жито ще сваря, и давам вечеря. Каня те.”

Ето туй: вместо да наливам вода, да варя жито, аз отидох там. И този човек, селянинът, каза: „Когато живеехме у Бертоли, долу спря чешмата в мазето. Не ще и не ще - никаква вода не тече. Слязох аз - няма вода; слезе Бертоли - няма вода. По едно време се яви на стъпалото горе брат Кръстю и каза: „Какво?” „Ами няма капка вода.” Той слезе, тури си ръцете върху чешмата и започнаха да мърдат устните му, да говори нещо и водата юр-р-р(!), почна да тече.” Самият човек го каза на трапезата.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...