Jump to content

210. Побоят на Учителя. Песента „Бог е любов"


Ани
 Share

Recommended Posts

210. ПОБОЯТ НА УЧИТЕЛЯ. ПЕСЕНТА „БОГ Е ЛЮБОВ”

Л. Т: А, аз пък занесох, имам във вестници печатано за онова време, 1936 година, когато счупи стъклото убиецът, който искаше да убие Учителя, пратен от свещениците.

Учителят беше на сцената и седнал пред пианото, и чукаше с ръцете Си върху клавишите на пианото. И до Него беше седнал Иванчо Кавалджията. И като видя - платеният убиец се нахвърли върху Учителя и Го удари по главата, Иванчо вместо да го защити, избяга. Този същият, на следващия ден доди и падна пред, на колени пред Учителя, да иска прошка. А той беше пратен.

В.К.: Знаете ли как се казваше този човек? Кой беше този човек?

Л.Т: Не каза името. Но аз занесох вестника нея вечер на трапезата и прочетох (Защото го намерих между книжата на брат Христо и имам го някъде, ще го намеря), че това лице искаше като Го удари по главата и на място да Го унищожи.

Учителят загуби съзнание и още на другия ден, а след време, Го качиха върху един кон и Го качиха чак на Рила. И Го туриха в палатка. И Учителят дълги дни беше не в тялото си, защото аз имам документи от сестра Савка. Тя ми поднесе цял пакет, под главата си го извади.

Разказваше ми, че на Рила, в палатката Му и вътре, всяка сутрин тя влизаше с едно тефтерче. Той написваше едно Божествено изречение и Неговите псевдонимови подписи, псевдонимови.

А когато тя влезе при Него на Рила в палатката и поднесе тефтерчето, не се подписа Учителят, а един Арахангел. Учителят не беше в тялото Си, а прати един ангел тялото Му да го реставрира.

Чак на 40-ия ден Учителят хукна, като вятър вървеше. И отиде пред чешмичката, и изрече първата Си беседа. Като че не е бил и цялото Братство тичаше подир Него.

В.К.: А този вестник, това е от датата, когато е нанесен побоят?

Л.Т: Когато е бил ударен.

В.К: Да.

Л.Т: Има го във вестника.

В.К.: Защото ние не знаем коя е датата. Знаем, че е 1936 година, но на коя дата, кой месец - не знаем.

Л.Т: Е, има, всичко е записано. Човек не може всичко да помни.

В.К.: Ясно, да.

Л.Т: Един акъл - кое по-напред. Аз имам 36-оперен репертоар и сега да ме събудят, го пея. Всичко е наредено в тоя мозък. И че само туй ли е!

Не е само музика. Иска се и слово да помниш, молитви, че формули, че какво ли не. И дневният ни живот изисква пак да имаш памет.

В.К.: Моята идея беше такава: аз искам Вие да подготвите нещо, да предадете нещо от брат Христо, да го включим в този сборник.

Л.Т.: Аз държа непременно. Защото Вие виждате в „Разговорите”, че той винаги присъства. Ами то е грехота аз да не проявя една благодарност.

В.К.: Сега, аз искам значи от Вас материалите.

Л.Т: Фактите са това.

В.К.: Например: Учителя за музиката, Вашата последна среща и нещо друго, Вие ще помислите.

Л.Т.: Ще ги има, дал, дал Господ.

В.К.: Три-четири неща ще сложим от Вас, някъде към порядъка на 30-40 страници.

Л.Т.: Да се турят. Накрая, накрая ли ще е, къде ще е?

В.К.: Това вече аз ще го преценя. И след това - от брат Христо, пак Вие ще намерите материал за музиката, нали, той ще си бъде авторът, Кръстю Христов.

Л.Т.: Да, аз сега ще Ви покажа една негова тетрадка, да видите негов[ия] замах.

В.К.: А така. И след това аз ще искам да опишете как сте дали тези песни и отпечатането на тези песни 1947 година. Да разкажете нещо, за да може да го поместим.

Л.Т.: Да, ще разкажа. И после, т[у]й не било на Изгрева, ами в Търново.

В.К.: В Търново.

Л.Т: Значи тримата. Значи тримата са: Михаил, Кръстю и Учителят. Отиват да работят в Търново на вилата.

В.К.: Значи са на вилата.

Л.Т.: Тримата. Тръгнахме, казва, и Учителят изведнъж изчезна. Той се скрил зад един бряст. Ама поетично го описва тука, много поетично, много красиво. Но сега не мога изведнъж да преразказвам.

Ето, имам тук даже беседата и страницата, и номера, но да не отварям сега нотите, да Ви покажа.

Там казва тъй: „Учителят казва в тая беседа: „И песента „Бог е Любов” не е още завършена песен. Тя е едно окултно упражнение. Не знам - казва, ще имам ли скоро време да го разширя. Не ви обещавам, но ако имам време, искам да я разширя.” И точка.

И мен ме събуждат посред нощ, докато бях в бараката си - на никого не пречех, мога и посред нощ да композирам. И ставам, и като почне да тече през мене музика, то стана цяла оратория.

Аз пея едно соло, Слънцето е тенор, Земята е алт, Луната е сопран - вижте колко действащи лица се явяват за „Бог е Любов”, песента. И стана цяла оратория. Камъкът е бас.

А детският хор накрая ще се яви: малки момченца и момиченца, облечени като минзухарчета, като кокиченца, като цветя, защото тия цветя ще поникнат върху камъка отгоре. Щото камъкът като запее „Бог е Любов”, ще се разтвори и Слънцето ще то обгърне с лъчите си, с любовта си и върху него ще поникнат тези цветенца. И малките дечица ще изпеят „Бог е Любов”.

А когато дойде до „Ний ще ходим в този път на светлината”, камъкът и земята, и луната, и планините - всичко, ще бъде един голям хор и ще завърши песента „Бог е Любов”. И става прекрасна оратория, стана голяма. Да се приказва е едно, а да се изпълни е друго. Трябва да се изпълни това нещо. Щото Учителят е много богат Дух.

В.К.: Вие миналия път споменахте, че Вие Вашето „Битие” сте го разработили като композиция. Вашето „Битие” е разработено за оркестър, така ли?

Л.Т.: Имам го, да.

В.К.: Колко разработки има той? И за квартет ли е?

Л.Т.: Имам го, петдесет кила тежат нотните листове, много. Аз показах малко на Благовест Жеков.

Цялата Паневритмия отделно я имам. За, като почнеш пеене, флейта С (Це), обой, първа цигулка, втора цигулка, виола, чело, контрабас, за оркестър. Но не съм им го представила, защото веднъж споменах да кажат на музикантите, този Филип Стоицев каза: „Ама те са от друга гама” и това ги спря. И така го държа. Веднага мога да го дирижирам и веднага да се изпълни. И е разписано за всички инструменти, веднага турям да свирят, то е готово - но в друга гама.

Не само това. Новите песни, например „Кажи ми светли Божи лъч” - направена е за хор, за оркестър: първа цигулка, втора цигулка, виола, чело, контрабас - много от новите песни са направени за оркестър или за хор.

Например направила съм песента „Стани, стани и Господ ще те оживи. Стани, стани и с Любовта започни” и това, и когато запеят сопраните, хорът „Истината облечи”, турям на баса долу, басовите. Басистите пеят: „Истина”, едни вариации с движения надолу и се получава много красиво изпълнение.

Те сега искат (Аз имам много готови работи) да им дам, те да ги изнесат.

Добре, ама Учителят казва: „Когато един автор е написал нещо, той най-добре ще го предаде като го дирижира, отколкото ако даде на друг.”

В.К.: Добре, въпрос.. Вие бихте ли могли да дирижирате в тази възраст един камерен състав?

Л.Т: Защо да не мога, че какво! Бре, бре, бре, бре!

В.К.: Питам.

Л.Т: Ами.

В.К.: Не е трудно за Вас?

Л.Т: Че аз и сега си пея и гласът си ми пак звучи и имам височините.

Когато един глас започне да губи височините, той остарява. А щом държи височините си, той не е още остарял. Защото и на възрастния човек, ако погледнете гласните струни с огледалце и му кажете да каже: „И-и-и-ии-и”, ще видите как блестят като седеф, съвсем са запазени.

Зависи какъв живот живее човек и човек не живее в тялото си, човек живее в съзнанието си. Ако съзнанието е заето с висши идеи и мисли, то е далеч от физическите увреждания, каквито дава физическият живот.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...