Ани Posted September 9, 2020 Share Posted September 9, 2020 212. КОМПОЗИТОРЪТ И ПЕВЕЦЪТ ХРИСТО. ПЕСНИТЕ „ДА СЕ ПРОСЛАВИ БОГ В БЯЛОТО БРАТСТВО” И „ПЕСЕН ЗА ЖИВОТА” В.К.: На страница 1 Вие казвате: „Брат Христо имаше композиторски дарби. Заедно композирахме и пеехме.” Л.Т: Да, например ще Ви дам една моя композиция, „Синовете Божии” е заглавието, „Химнът на синовете Божии”. Той се връща от фабрика „Йорданка Чанкова”, където работят бонбони и ми каза: „Как прекарахте през деня?” Аз му казах: „Ето каква композиция написах” и му я изпях. А той каза: „Недейте завършва с думата „съмнение”, ами завършете с думата с „вяра и любов”. Той винаги даваше един ценен съвет за моите трудове. Заедно, аз взимах значи под внимание неговата забележка и веднага прибавях. В.К.: Значи Вие пишете: „Ние заедно композирахме и пехме.” Л.Т: Да, вярно е, за някои работи. Но той цял ден беше на работа и вечер, каквото съм написала, го споделях и той направяше някаква забележка. В.К.: Вие пишете, той имаше композиторски дарби. Нещо композираше ли? Имаше ли някои композиции? Л. Т: Например той изпя „Да се прослави Бог в Бялото братство”, мелодията той я даде. Това беше в 10 часа. Във време на беседа се вдъхнови, стана прав и изпя: „Да се прослави Бог в Бялото братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов.” Той даде тази мелодия. В.К.: Имате ли я записана, нотирана? Л.Т: Ами пея я постоянно. Имам я. И в три варианта: Да се прослави Бог в българския народ. И да се прослави българският народ в Светлото Бяло братство. Трети куплет: Да се прослави Бог във всички народи. И да се прославят всичките народи в Светлото Бяло братство. Тъй че в три варианта го пея. Винаги го изпявам в неделя. Заедно работехме. В.К.: „Няколко дни преди да си замине, той тихо ми изпя една прекрасна „Песен за живота” и често си я пял с мене.” Л.Т: Сега, ето, Учителювата песен започва от тука: Не разрешавай суетата на живота, не избягвай благите страдания, те са дял в човешкия живот. В тях се крие любовта. Стреми се към вечността – там е Великата Божия Слава. Това е от Учителя, „Песен за живота”. Добре, ама когато брат Христо почна да бере душа (а той си замина от заболяване на черния дроб, хепатит на черния дроб) и го дигнаха, брат му дойде, той се намеси. Той е член на Партията, на БКП [Българска комунистическа партия]. И го туриха в Инфекциозната болница, хепатитно отделение. И дотук, не пущат никого. А мене ми туриха бяла престилка и ме пущаха. Но после се оказа, че не било заразително. Хепатит, първо мислеха, че е инфекциозен, както и да е. Сега да не си спомням тия тъжни неща. Но Баева, лекарката, ми каза, че с маркуч го хранеха от ръката, не от устата. В.К.: Система, венозно, през вената на ръката. Л.Т.: И той сам пожела да му даде тефтеря, да подпише той, че на собствена отговорност иска да го изпишат от болницата. Защото тя казваше, че е опасно за живота му, а той не искаше да го изследват, да му правят аутопсия, след като си замине. И решихме. Аз взех едно такси и го закарах в моята мъничка барака и го турих на моето легло, където аз спя, а аз легнах, на миндерчето се свивах да спя, щото нямаше място за друго легло. Имаше едно миндерче и там се свивах, а него го турих на моето легло. Той издъхна на моето легло. Вечерта, като дойде брат му с неговата жена, доведе един лекар невролог и лекарят каза: „Тази жена - посочи на мене - недейте я оставя тази нощ сама с болния. Да има човек с нея.” Той усети, че болният си отива. А стана обратното: всички си отидоха, а аз останах сама с него. Цяла нощ съм седяла над главата му и на разсъмване, в пет часа без десет минути той издъхна. Той беше в пълно съзнание и ми каза: „Аз няма да умра, чу ли? Аз винаги ще бъда жив и всичко, което сме правили заедно, ще продължаваш да го правиш.” Ние никога не бяхме с общото на Изгрева, винаги отделно. В.К.: И той тогава изпял една песен? Л.Т.: Той изпя, ето първата фраза на песента: Живота е най-красивата песен, която Любовта възпява и ние живеем! И сега към Учителювата песен аз прибавих неговата фраза. И тогава почва Учителювата песен. Накрая пък завършвам с моя мисъл. Отпред турих неговото, а отзад турих моя мисъл: Ние живеем, защото пеем песните Му святи. И стана чудесна песен от Учителя. В.К.: Вие я имате нотирана? Л.Т.: Имам я и я пея. В.К.: Пишете: „Намерих портрети от Учителя с Неговия подпис.” В неговите неща има портрети на Учителя с подпис на Учителя? Л.Т: Да. В.К.: Вие ги пазите тия портрети? Л.Т: Да. В.К.: После ще ги преснемем. На страница 2 пишете: „В Братския салон изнасяхме много концерти.” Л.Т: Много, много, много, много, много... В.К.: Какъв беше репертоарът? Братски репертоар? Л.Т: Да. В.К.: Ама и той ли пееше? Л.Т: Той пя на 27 декември, на годишнината на Учителя изпя солото и... В.К.: Кое соло? Л.Т: На „Мирът иде“. В средата има едно соло: Учителю на Любовта, Ти дойде при нас и донесе Мъдростта и Истината. Тази фраза той я изпя божествено. Даже казаха от Братството, че видели над главата му главата на Учителя, казаха онези, които имат ясновидство. Аз тогава дирижирах оркестъра и хора. То беше голямо тържество. В.К.: Вие пишете: „Преди отчуждаване на салона, в 5 часа сутринта и 7 часа вечерта изнесохме два концерта с хора и оркестъра на Братството.” Л.Т: Аз го дирижирах тогава. В.К.: „Солист беше брат Христо.” Л.Т.: Солист беше брат Христо. В.К.: „Брат Христо записваше в своя дневник всичките си опитности от Учителя.” Л.Т: Да. В.К.: Този дневник Вие го имате, така ли? Л.Т.: Е, отчасти имам. В.К.: Защо? Л.Т.: Защото той си го държеше в неговата къщичка. Имам отчасти. В.К.: Е, добре, не е ли пълен? Защо отчасти, изгубиха ли се? Л.Т: Отчасти го имам. В.К.: Изгубиха ли се тези неща? Л.Т.: Не зная. В.К.: Да. Учителят го е повикал в 1919 г. в Търново и водил много разговори с него. Тези разговори има ли ги записани? Л.Т.: Имам част от тях. В.К.: Тука Вие цитирате много неща, но пак от неговите бележки, по които сте работили. Л.Т: Да, да. В.К.: На страница 7 и страница 3 Вие пишете: „Той казва: „Повика ме Учителят и ми показа на небето фигура от облаци, и каза: „Ето това е Тао.” Л. Т: „Тао” е Бог. В.К.: Това е на санскритски ли? Л.Т: Да. Когато Той ми каза да изпея „Фир-фюр-фен”, като соло в Радиото да го дам, Той ми каза: „Няма да го пееш, както те го пеят. Те пеят „Тау, Тау, Тау”, не. „Фир-фюр-фен, Тао” - с „о”, а не Тау. Ще бъде „Тао Би Аоумен.” Значи не направо „у”, а „АОУ-мен” - на една нота да турят три гласни: „Фир-фюр-фен , Тао Би Аоумен.” Така ми каза. „И ще го пееш маестозо, стегнато, а не размито, раз-влачено, като гръцките - каза - черкви пеят гърците, както пеят. Това не го понасям аз.” И ми показа как да го изпея. И Асен Найденов, главният диригент, ми акомпанираше на пианото. В.К.: Да. Споменавате, че материалите на брат Христо са обемисти и трябва отделно да се издадат. И какви са неговите материали? Те са много материали. Л. Т: Ами изживявания с Учителя и отчасти и с брат Михаил Иванов, когато са били около Учителя. В.К.: Когато дойдем до този материал, тогава. Сега продължаваме нататък. Л.Т: Да. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now