Jump to content

218. Учителят за книгите на Михаил Иванов. Изпита на Лилиана


Ани
 Share

Recommended Posts

218. УЧИТЕЛЯТ ЗА КНИГИТЕ НА МИХАИЛ

ИВАНОВ. ИЗПИТА НА ЛИЛИАНА

В.К.: Да, сега връщам се отново към онези години. Сега, Вие чели ли сте лично някои негови трудове, на Михаил Иванов?

Л.Т.: Чела съм. Имам, имам тука. Имам, ама, особено като беше брат Христов на земята, той много беше недоволен и аз не смеех да чета, за да не го оскърбявам. Той беше много недоволен. Хич не ги поглеждаше и считаше ги като че ли са за боклука.

В.К.: Аз Ви питам нарочно, за да чуя Вашето мнение и мнението на брат Христо, защото...

Л.Т: Отрицателно беше.

В.К.: Защото по онези години сестрите занасят в стаичката на Учителя и в приемната Му куп негови резюмета на френски, негови брошури. И Учителят казва: „Махнете тези трици от тук!”

Л.Т: А, виждате ли!

В.К.: Сестрите пак продължават. „Махнете този боклук оттук!” Нали?

Л.Т: Сега, друго нещо. Учителят пък ми даде на мене изпит и ми каза тъй: „Аз ще ти дам една книга. Авторът е Михаил в Париж. Тя е на френски език. Нали си служиш с езика?” Викам: „Естествено, служа си.” -“Искам да чуя твоето мнение.” - „А че, викам, коя съм аз, че да давам мнение” - тъй се обадих. И Той ми даде една книга от Михаил.

В.К.: На френски?

Л.Т: Да. Но през туй време излизаха от печат „Дали може”, „Все, що е писано” - тия, Неделните, и Учителят ми пращаше чрез брат Христов по един екземпляр подарък. И аз се нахвърлих върху тях да ги чета. А тази, която трябваше да прочета на френски, не ми се четеше, така, отблъскваше ме. Най-после...

През туй време ние посещаваме Учителя и аз казвам на брат Христов: „Срам ме е да влизам при Учителя, ще ме пита какво стана, нали ти дадох книгата, да се изкажа.” Срамувам се, че още не съм я прочела. Нещо не ми се чете, а чета все тези, които ми даде брат Христов. Най-после, повече от месец мина и вече трябваше да я прочета.

Върнах я на Учителя и казах: „От небето до земята разлика, Учителю. Искрено Ви казвам, едва, насила я прочетох, защото чета сега новите Неделни беседи, които ми изпратихте, се нахвърлих с голяма жажда да ги чета. Учителю, във Вашите беседи Бог е вътре, цялото Небе е вътре. А тука е - сухи листа.”

В.К.: Ето, колко е интересно: Учителят Ви дава Неговото Слово и едновременно Ви праща и беседи от Михаил Иванов, за да може...

Л.Т: За да ме изпита. И аз си издържах изпита.

В.К.: Първо да направите сравнение, да Ви изпита и да види на коя страна ще отидете, на коя страна.

Л.Т.: Това беше изпит. Аз тогава не го усещах, но като се отдръпнах от това време, видях, че е безсмислено. И когато ми каза, че: „Можеш да отидеш и в странство, да те пратим където искаш”, аз пак Му казах: „Тука каквото ще науча при Вас, никъде по земята няма да мога да го намеря. Предпочитам тука, при Вас да се уча, вместо да отида в странство.” И затова Учителят беше напълно отворен към мене.

В.К.: Има една такава теза на Михаил Иванов: че французите не са могли да разбират беседите на Учителя, затуй трябва да ги преразказва.

Л.Т: Това не е вярно, това са негови извинения, оправдания.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...