Jump to content

225. Връзката с Невидимия свят при музикантите


Ани
 Share

Recommended Posts

225. ВРЪЗКАТА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ ПРИ МУЗИКАНТИТЕ

В.К.: Галилей Величков? Галито, Галилей?

Л.Т.: Галито? О-о-о! Галито срещу Нова година ги поканих да посрещнем Новата година, като бях в Операта, но нея вечер аз пях „Севилския бръснар” и след представлението Галито излезе, взе едно такси, щото бях цяла изпотена и се събрахме в мойта стая: Венцислав Янков, брат Христов и Галилей и аз приготвих по един подарък на всеки един и почнахме да четем беседа от Учителя и молитва.

Сега аз проверих един закон. Учителят казва: „Когато се съберете двама или трима, ако не заспи някой от вас, нямате връзка с Невидимия свят.” А ний като се събрахме и почнахме да четем беседа, Венцислав, който винаги е много активен и буден, изведнъж заспа. Наведе си така главата и - няма го, заспа. И щом свършихме молитвата и беседата, раздруса се и се събуди. Значи се получи връзка с Отвъдния свят. Аз проверих тоз закон тогава.

Брат ми Галилей беше предан ученик на Учителя, много близък на сестра Савка. Той напоследък я учеше да кара колело, но Учителят й казваше, че не бива да кара колело. Но тя не го послуша. Падна от колелото и се нарани. Не мина много време и заболя. Посетихме я с брат Христов.

Нейната майка беше германка и тя я обслужваше. Като влязохме в стаята на сестра Савка, тя бръкна под възглавницата си, извади един пакет и каза: „Ако Учителят благоволи да ме прибере в другия свят, този пакет го оставям на вас. Ако остана още да живея на земята, бих искала да работя с вас.” Това каза на брат Христов и на мене.

Но не мина много време, тя си замина и този пакет остана в моите ръце. Вътре се намират всички тефтерчета, с които сестра Савка всяка сутрин е влизала при Учителя и на тия тефтерчета Той е написвал всеки път по една мисъл божествена и се е подписвал със своите псевдоними.

И когато през 1936 г. Го удари подкупеният убиец по главата, когато Учителят беше на сцената пред пианото, на Изгрева, и счупи прозореца и влезе при Него, и Го удари по главата, веднага Братството Го вдигна на един кон и Го качи чак на Рила. Туриха Го в палатка.

Учителят дълго време беше излъчен. Тогава сестра Савка влизаше със същите тефтерчета, но Учителят не се подписваше със своя псевдоним, а се подписваше един ангел. Значи Учителят е пратил един арахангел да влезе в тялото Му и да го реставрира.

В.К.: Сега Вие казахте, че Учителят се е подписвал със своите псевдоними. С кои?

Л.Т: Имам ги.

В.К.: Кои?

Л.Т: Е, така.

В.К.: Като Беинса Дуно ли?

Л.Т: Да.

В.К.: Какво знаете за името Беинса Дуно?

Л.Т.: Негов псевдоним. Когато пях „Фир-фюр-фен” по радиото, Той каза да пиша псевдонима Беинса Дуно.

А когато пях „Имаше человек” и „Цветята цъфтяха” и ми акомпанира Прокопова (пианистката, която акомпанираше винаги на Морфова), Той каза да подпиша името Му Пиер Беинса.

Той има два псевдонима. А всички упражнения, които съм написала, нотни (не съм ги извадила още да Ви ги покажа), те ще вървят заедно с Школата по пеене.

Тези нотни упражнения, които съм написала, Учителят каза, ще носят името: за българските ученици ще бъдат „петрини”, а за чужденци-ученици ще бъдат „пиерини”, на Неговото нарицателно [собствено] име. На българските - „петрини”, а на чуждите ученици - „пиерини”.

Аз не съм Ви ги показала, те ще вървят заедно с Школата по пеене.

В.К.: Ние не сме стигнали още до този материал.

Л. Т: Аз ги имам, съм ги направила и Учителят много се радваше, че съм ги направила.

В.К.: Сега друг въпрос. Следващият музикант е Митко Грива.

Л.Т: Митко Грива - моите уважения. Той е много даровит ученик също. Истински ученик на Учителя.

Сега, той работеше и с военните в киното като композитор. Даже, когато Тодор Живков даде едно възпоминание на неговата съпруга д-р Малеева, аз прочетох името на Митко Грива, че той е написал музиката към този филм. Аз гледах този филм. Много даровит ученик, много даровит.

В.К.: Вие заварихте ли [Матей] Калудов?

Л.Т: Калудов, ето го тука на снимката. Той свиреше на флейта. От тази страна е седнал. На тая закуска той присъстваше. Възрастен беше.

В.К.: Той е бил капелмайстор.

Л.Т: Да, да.

B.K.: Сега друг - Пеню Ганев, който свирел на цигулка.

Л.Т: Пеню Ганев също. Много хубав глас имаше. Той представлява българина-ученик, нещо българско имаше в него. Много хубав глас имаше.

В.К.: Весела Несторова?

Л.Т: Весела Несторова, също ученичка на Учителя. Тя най-напред се свърза с Владо Николов, един руснак беше, около Учителя. Той си замина. А след това вече какво стана с нея, не знам.

Но когато Учителят се излъчваше от тялото си преди да си замине, след като сме излезли от Него и тя влязла при Него, Той казал: „Някои влизат при мене, защото искат да се женят!”

И действително, не мина много време, тя мисля, че мина през някаква женитба, но точно с кого, не зная. Но и тя също е много добра сестра и много добър музикант, много даровита.

Всички тия музиканти не са случайни души. Те са работили в миналото с Учителя и Той поименно си ги е призовал.

В.К.: Сега, за Мария Тодорова. Вие сте слушали как свири тя.

Л.Т: Много добре свиреше и много стегнато, и с едно чисто ангелско чувство свиреше. Ангелско, не човешко. Тя беше много чиста сестра. Ангелски живот живееше. Борис - по не съм близка с него, но Мария дълбоко уважавах.

 

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...