Jump to content

226. Окултните картини и астралната змия


Ани
 Share

Recommended Posts

226. ОКУЛТНИТЕ КАРТИНИ И АСТРАЛНАТА ЗМИЯ

В.К.: Искам да питам какво представлява тази рисунка?

Л.Т: Ето, тя сама показва.

В.К.: Сега, това е кръгът. Това какво представлява? Това от Христо ли е?

Л.Т.: Тука са дадени...

В.К.: ...метали, плодове и т.н.

Л.Т.: Да.

В.К.: Кой е рисувал? Христо ли?

Л.Т.: Да.

В.К.: Щото виждам тука два концентрични кръга вътре нарисувани.

Л.Т.: Тука са светове - в Духовния и Божествения свят. Това са все светове.

В.К.: Минерали, растения, животни, човечество, минерали, земя, растения, вода, корени, животни, въздух, човечество, огън, Адам.

Ами тази картина горе, която виждаме? Една друга картина, пише Адунай, Питагор, Езентьор. Тези кръгове какво представляват?

Ами картината, в която змията е захапала опашката си?

Л.Т: Адунай е...

Ако сте чели романа „Занони” - Учителят го препоръчва, всеки окултен ученик да го прочете, защото Беизнур отговаря на нашия Учител.

А Занони, когато беше чист и свят живот живееше, той влизаше в една пещера и запалваше едни билки вътре и извикваше:

„Адунай, Адунай, Адунай!” и се явяваше духът на този велик ангел Адунай.

Но когато наруши той чистотата си с Виола (Тя беше оперна певица, той се свърза с нея, но не живя като брат и сестра, а я имаше като жена и тя роди от него едно момченце), той влезе пак в същата пещера, запали пак и викаше:

„Адунай!”, но Адунай не се яви.

И неговата певица се повлия от нисши духове, избяга от него в Париж.

И хвърлиха съмнение върху нея като чужденка, и я писаха в списъка на тия, които утре ще бъдат гилотинирани.

И Занони замина за Париж и влезе в техния таен съвет, при тях влезе и каза:

„Приемете ме, глава за глава, тая жена е невинна, която затвориха и утре ще бъде гилотинирана. Аз давам главата си вместо нея, да бъде освободена.“

Те му дадоха бележка, с която да влезе в затвора.

Той вадеше брилянти, пръстени раздаваше, за да влезе. Най-после се докопа и до нейната килия. На земята лежеше тя и детенцето, момченцето, което тя роди от него, спеше до нея.

И тя извика, когато влезе той при нея, и цялата нощ тя тури главата си върху коленете му и той я галеше.

И когато после се яви първият лъч на зората, и му дадоха знак над вратата, че е дошъл редът му, той тихо сложи главата й на земята и се качи на ешафота, и не се върна.

И когато изгря първият лъч, и тя се събуди, и видя, че го няма, и разбра, че той даде главата си вместо нея, падна и издъхна, и умря. И намериха после детенцето, че си играе до мъртвата си майчица и го прибраха.

Това не е позволено на един велик дух, който е дал обет пред Бога, да влиза в човешкия свят. Той трябваше да издържи, но не можа да издържи.

Най-трудният изпит е мъжът и жената да могат да живеят като две души, а не полово.

А това не е лесен изпит, много труден е. Защото се промъква астралната змия чрез малкия мозък и гръбнака, който е същата змия в нас, която изкуси и Ева в райската градина.

В.К.: Там е дадено като символика. Тя не е символика, тя си съществува в човека.

Гръбначният стълб е змията; малкият мозък е главата.

Л.Т: Ама Учителят го казва това, аз не го казвам. Учителят го казва.

В.К.: Момент, да. И тука ще прочетем от беседа от Учителя - „Не го приеха”, серия девет:

Когато съберете главата и опашката на змията, вие ще образувате вечността, която няма нито начало, нито край.

Когато човек загуби нещо, той има начало.

Когато изгуби любовта си, той е на края. За да дойде нов приток от любовта, главата и опашката на змията трябва да се съединят - омразата и любовта трябва да се съединят, - нищо повече.

Защо? Омразата към някогото е любовта към другиго. Омразата сама не съществува.

Любовта към едното ражда омраза към другиго.”284

Л.Т: Да. Това е в по-нисшите полета, в човешкия свят. Но иначе Великите Учители, великите адепти, великите същества, висши, на тях не може да действа змията, да ги изкусява, защото те отдавна са ликвидирали всички човешки слабости. Там тя е безсилна да ги изкусява. Всеки не може да бъде изкусен от тая змия.

В.К.: Значи тая картина кой я е рисувал? Христо ли я е рисувал?

Л. Т: Всичко той.

В.К.: Какво представлява това? Горе пише: „Адунай”. Виждаме един човек, от едната страна - телец.

Л.Т: Виждате ли, че триъгълникът с върха е надолу?

В.К.: Да.

Л.Т: Това е слизане надолу. Но тука е и Питагоровата школа. Има и за Питагор да пиша. А Адунай е в центъра. Именно този Адунай, който се явяваше в пещерата. А и когато реши Занони да даде главата си, Адунай се яви. Значи той трябваше да плати с главата си.

В.К.: Какво казва Учителят за романа „Занони”233?

Л.Т: Задължава просто всеки ученик да го прочете. Даже и в беседи съм срещала.

В.К.: Аз чух от стари приятели, които сега вече ги няма, че Учителят казал, че всички случки и събития в романа са верни. Всички случки, събития и лица са верни.

Л.Т: Да. Този роман е по Учителя.

В.К.: Да. Сега виждаме тук отгоре един орел на тази картина. Виждаме един орел, който е разпънал крила, от едната страна - човек, от другата страна - бик, от другата - овен ли, какво е.

Л.Т: Да, те са вече животни, животински свят. Всичко не мога да Ви обясня, защото моите възможности са до тука.

В.К.: Тази картина с тези...

Л. Т: Това са пак светове.

В.К.: Виждаме един кръст и нарисувани на кръст разни други...

Л.Т: Във вид на кръст.

В.К.: Да.

Л.Т: Тия светове един в други са.

В.К.: Влизат един в друг.

___________________________

232) Не го приеха, серия девета, 8. беседа от Учителя, държана на 28 ноември, 1926 год. в гр. София. - София, 1929, с. 13: „Такъв е законът в природата, всяко нещо, което има начало, има и край. И обратно: всяко нещо, което има край, има и начало. Като се съберат две неща, които начало и край, те образуват вечността в себе си. Следователно, като съберете главата и опашката на змията, вие ще образувате вечността. Вечността подразбира неща, които нямат нито начало нито край. Когато човек се намери в едно начало и в един край, състоянието му се изменя. Когато някой човек залюби нещо, той има начало. Той е в началото на своята любов. Когато изгуби любовта си, той е на края на своята любов. Това не показва, че любовта е изчезнала, но неговата любов е изтекла. И сега, за да дойде нов приток от Любовта, главата и опашката на змията трябва да се съединят. Това подразбира, че омразата и Любовта трябва да се съединят - нищо повече. Защо? - Омразата към някого, е Любов към другиго. Омразата сама не съществува. За да се прояви омраза в сърцето на някой човек или в цяло общество, затова трябва да има два обекта. И тогава любовта към едного, ражда омраза към другиго. Следователно, когато любовта към два обекта не е еднакво насочена, непременно към единия от тях, тя ще се прояви във вид на омраза. Значи омразата представлява най-малката степен любов, която има известно отражение.“

233) Булвер-Литън, Едуард. Занони. прев. от англ. [Георги Радев]. София: Георги Тахчиев, 1927. 540 с.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...