228. Инволюция и еволюция. Божествената Троица

[Ани]

228. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ.

БОЖЕСТВЕНАТА ТРОИЦА

Л.Т: Двадесетият век е главният синур между двата космични мирогледа: инволюционния и еволюционния.

От 1914 г. започва развиването на кармите и разплащането им. Срещата между двете най-крайни планети Нептун и Плутон от нашата Слънчева система е станала в 1897 г. При тоя случай планетният цикъл е траял 500 години.

Именно в началото на този цикъл е станало важно събитие на земята: в България е било изготвено физическото тяло на Учителя. В този момент това тяло е било на тридесет и три години. И тогава е влязъл Духът на Истината в него.

Първият връх на космическия триъгълник на Етерната Троица символизира Любовта - при Нептун, горе.

Вълната на Любовта започна в 1914 г. и ще трае 720 години.

Вълната на Мъдростта също ще трае 720 години.

И на третата вълна - на Истината, също ще трае 720 години.

Тези три свята се намират в човешката глава: Мъдростта, чрез трите зони от центровете на челото; Истината, отразена в човешките очи.

Космичният триъгълник е емблема на Новото учение.

Великата школа на живота, тези три свята, ще изградят мирогледа на Епохата на Водолея, в която ще се изгради шестата раса.

Душите, които ще слязат през периода на вълната на Истината, ще се нарекат Синове на Волята и Силата. Те ще донесат най-великите блага на човечеството: Свобода, Красота и Благородство. В техните души ще звучи космическият ритъм на живота. Те са минали през катакомбите, през кървавите мъчения, над инквизициите на нисшите духове и Инквизицията, и през огъня на нейните клади със смирение и без ропот. Те ще бъдат солта на земята.

Учителят ми каза, че всяка култура изгрява в Слънцето като една премиера в Операта. Шивачите бързат да шият костюмите, художниците бързат да рисуват декорите, диригентът - музиката, оркестъра и певците, и артистите, и хора, заедно с певците, и ролите. И така, като почнат от среднощ, съществата в Природата трескаво се приготовляват за сутрешния изгрев на слънцето, за премиера, в която вземат участие всички сили, чак до Божествения престол.

Това става всяка сутрин при всяко изгряване на слънцето. А тука на земята и тревичките, и семенцата, и птичките изнасят концерти след първия лъч на слънцето. Те вземат участие. И бездните, и водите, и светлината, и жриците на слънцето пеят химните си и славят Божието Име. Това аз го давам тука.

В.К.: Този материал... Аз имам една идея. Този материал Вие написали ли сте го на пишеща машина? Имате ли го?

Л.Т: Аз, когато пея тази ария, аз го чета това.

В.К.: Вие го четете.

Л.Т: Да, защото Учителят ме накара да я напиша.

В.К.: Значи това е цялата ария?

ЯТ: Да.

В.К.: Този текст, цялото. Ами много голям текст!

Л.Т.: Арията е по-сбита.

В.К.: Да, по-сбита.

Л. Т: А акомпаниментът й е разкошен.

В.К.: Тука са дадени много интересни неща, космически начала и за музиката, и за Учителя, и за операта. Аз не знам, но при положение, че Вие го имате на пишеща машина и желаете, може...

Л.Т: Нямам го на пишеща машина.

В.К.: Ще го изкараме на пишеща машина и можем да го включим в сборника от Ваше име.

Л.Т: А-а, ама трябва и цялата ария.

В.К.: Тя голяма ли е арията?

Л.Т: Ами ето я.

В.К.: Я да видим.

Л.Т: Имам я в речитатив:

В Божествения етер блести Великата Троица

на безконечните причини.

*

На върха й от Нептун се яви Етерната Дева

на Божествената Любов

и красотата на чистата Дева ме вдъхнови.

*

На левия връх на Етерната Троица свети Уран

с Душите на Мъдростта.

*

На десния връх на Етерната Троица свети Плутон

с Душите на Истината.

*

Те всички заедно пеят Химни на Любовта

и жриците на Слънцето им пригласят.

И почва арията. Това е речитативът.

В.К.: Да, искам да видя арията колко е голяма.

Л.Т: Ето.

В.К.: Сега имам представа и за арията, и за този текст. Този текст е чуден. Много хубав текст. Аз за пръв път чувам този текст. Да. Ще видим.

Л.Т.: Не лежа на гърба си, непрекъснато работя.

В.К.: Тя колко страници е? Пет-шест страници ще излезне.

Л.Т.: Да. Едно-две имам големи предсказания от Учителя тук. Аз даже карам, когато дойдат младежи, става един, прочита това и почвам да пея.

В.К.: Сега друг въпрос. Това може да се публикува в сборника без нотния текст?

Л.Т.: Може.

В.К.: Ще го публикуваме без нотния текст. Защото нотният текст е много голям. Няма как. Аз понеже искам в нотите, които ще публикувам, искам да бъдат само ноти от Учителя. Тази композиция е Ваша композиция.

Л.Т.: Ще помисля малко. Аз ще питам Татко наш и ще питам Учителя. Аз никога не бързам да кажа „да” или „не”, докато не проверя какво ще кажат отгоре. Щото това не са мои работи.

В.К.: Да. Вие виждате, че аз Ви питам, нали, не Ви изнасилвам. Но сега, ясно. Вие ще си проверите. Аз например бих поместил този текст в сборника, нали, под Ваше име.