233. Атаки срещу Петър Дънов

[Ани]

233. АТАКИ СРЕЩУ ПЕТЪР ДЪНОВ

В.К.: Сега друг един материал, „Какво говори Учителят за Себе Си“. Сега, този материал е голяма част от извадки от беседи, но има и от частни разговори.

Л.Т: Да. Затова аз казвам: ние не трябва да говорим кой е Учителят, а да оставим Той сам да говори за Себе Си.

В.К.: Какво знаете за ония екскурзии, пътувания в разстояние на 36-40 дни до Витоша на Учителя през време на бомбардировките? Всеки ден е ходил на Витоша. Знаете ли нещо за тях?

Л.Т: Ами всяка година.

В.К.: Не, не, през време на бомбардировките? Когато са падали бомбите? Той в разстояние на 40 дни всеки ден е ходел на Витоша.

Л.Т: А-а, да. Знам това. Той дава обяснение защо го е правил. И брат Христов, и Венцислав Янков са пожелали една сутрин да тръгнат с Него и отишли. А то беше вече студено, зимно време беше. Та те, като дойдоха при мене, ми разправиха за това качване над гората, където сега има хижа за туристи.

Дотам са отивали над гората и след това са се връщали вече изморени, и сутринта, в уречените дни, Учителят слиза в салона, говори беседа и след туй пак - всеки ден, 40 дена е излизал навън, за да напусне града. Отгоре Го ръководят така да постъпи, щом като София ще бъде бомбардирана.

В.К.: Сега, разказвал ли Ви е за Неговото интерниране във Варна? Учителят да е споменавал пред Вас?

Л.Т: Да, споменавал е. Например когато туряли един войник, стражар, да Го придружава и в купето заедно пътували, стражарът много строго Го изучавал и Го гледал. И по едно време (Учителят си седял най-спокойно) той се обърнал към Него и Му казал: „Ти ми се виждаш добър човек. Защо те караме сега там, във Варна?” Значи и той усетил, че Учителят е добър човек, че няма никаква вина и се изказал пред Него.

В.К.: Така. Понеже Той там се отоплявал с мангал...

Л.Т: Да, и с мангал. И даже го внасяли недоразгорен, а той е отровен и който влизал вътре, започвал да получава замайване и главоболие. А на Учителя нищо Му нямало.

В.К.:Да.

Л.Т: Той на друго място пък препоръчва такъв въздух, недоразгорен, да сложат на туберкулозните, да дишат тоя въздух, които имат скоротечна туберкулоза.