Jump to content

239. Как да се подредят материалите на Цветана Табакова


Ани
 Share

Recommended Posts

239. КАК ДА СЕ ПОДРЕДЯТ МАТЕРИАЛИТЕ

НА ЦВЕТАНА ТАБАКОВА

В.К.: Вие сте работили 45 години.

Л.Т.: Съм работила и „Битието“ на големи празници съм изпълнявала, както Той ми е казвал.

В.К.: Вашият материал синтезиран ли е така? Имам един въпрос. Сега сме 1990 година. Вие знаете, че човек не е безсмъртен, нали, идва време и си заминава. Друг, ако дойде и се добере до Вашите материали, да кажем музикант, ще може ли да се ориентира? Този е много важен въпрос, който Ви задавам. Вие вероятно сте мислили за него.

Л.Т.: Защо да не може да се ориентира? Ако той е със специална мисия изпратен на земята от Невидимия свят като музикант, той ще може да се ориентира. Ако е обикновен музикант, няма да може.

И после не случайно Учителят казваше: „Битието” няма да го записваш.”

За песните - записвах веднага, но за „Битието” не ми даваше. Понеже аз имам феноменална памет, музикална, и аз на своя отговорност, когато изпратиха от София пиана във Вършец в театъра, където бяхме евакуирани заради бомбардировките над София, дадоха ми ключове, сядам и казвам, че утре бомбардировки има, да взема поне „Първия ден” да го нотирам, щото аз вече го знам наизуст. Не само „Първия ден”, трите дена нотирах.

И почнах да правя акомпанимент на пиано. И когато пристигнахме в Мърчаево в два часа сутринта (като минахме през Петрохан със специална кола на министъра на горите, който беше приятел на моя вуйчо - даде си колата човека), и влизам... Нея нощ дойдоха Неделчо Попов, Асенчо Арнаудов, Сийка Динова, Елена Каназирева, дойдоха да спят в мойта стая, където отключихме. И сутринта ний отиваме при Учителя с брат Христов. Те тръгнаха подир нас, и те да дойдат. И влязохме общо в приемната на Учителя. Искам да кажа, че нищо не е така случайно. Обади се тогава Неделчо Попов и каза: „Учителю, искаме да чуем „Песента за зората”, да я изпее певицата.”

Учителят се обърна към мене и каза: „Изпей „Първия ден на Битието”. И аз станах права и изпях „Първия ден на Битието”. Но преди да го изпея, извадих трите дена, които съм нотирала и ги подадох на Учителя, и Го гледам в очите, дали ще ме упрекне. Но никак не ме упрекна, а ми каза: „Има тука в съседната къща пиано, може да отидеш и там да го прегледаш.” Значи така е било определено.

И впоследствие и другите дни от „Битието” ги записвах.

В.К.: Моят въпрос беше такъв: ето например без тази работа, която ние работим вече два месеца с Вас (сега е 4 февруари 1990 [т.е. 1991] година), аз работя вече два месеца с Вас, без тази подготвителна работа аз не бих могъл да се ориентирам във Вашия материал. А аз съм навлязал половината в него. Друг, който би дошъл, също не би могъл да се ориентира. При положение, че аз работя над двадесет години такива неща. И съм запознат с много неща. Това означава, че е необходимо подготовка и представяне на материала, та този, който ще работи с него, да може в бъдеще да се ориентира.

На този етап аз що-годе се ориентирах, но когато дойде време за Вашия музикален архив, според мене Вие всичко трябва да сложите в отделни папки, да се надпишат: какво, що и как, и т.н.

Л.Т.: Е ,да, вижте какво, въпросът на музиката е в нотите, нали?

В.К.: Но трябва поотделно да се подредят в папки. Аз не мога да подпомогна. Но трябва да ги систематизираме. Аз не мога да чета ноти. Да кажем да се сложат в папки и всяка една папка да се надпише кое е, що и как.

Л.Т.: Ами аз имам и такива папки, с които работя.

В.К.: Става въпрос: този материл трябва да бъде подготвен. Например ние преди малко говорихме за „Учителя за живота“.

Л.Т.:Да.

В.К.: Аз вече знам, че към материала „Учителя за живота” трябва да се сложи „Песента за живота”.

Л.Т.: Да.

В.К.: Да, но аз не бих могъл да я намеря след време къде е тая песен. Значи тая песен трябва да си дойде към материала „за живота”.

Л.Т.: Да се прибави към това Слово.

В.К.: И да се прикачи. Ето например аз имам материала „Учителя за живота”, обаче нямам песента. Трябва да имам и песента, да я прикача.

Л.Т.: Да, това предстои да се прибави. А иначе „Песента за живота” я имам с акомпанимента написана. Да.

В.К.: Трябва постепенно, постепенно, с Вас, нали, да ги прикачаме, да се знае.

Л.Т.: Да се прикача, разбира се. Същото, например беседата „Разумното сърце” - към нея имам пак песен, „Песента за разумното сърце”. Когато ще се чете тази беседа, трябва да се изпълни и съответната песен.

В.К.: Сега, „Разумното сърце” е Ваша композиция, нали?

Л.Т.: Да.

В.К.: А „Песента за живота”?

Л.Т.: Е Негова.

В.К.: На Учителя?

Л.Т.: Да.

В.К.: Трябва да се разграничат кои са Ваши и кои Негови песни.

Л.Т.: Аз имам много композиции, много.

В.К.: Така, значи тука е ясно.

Л.Т.: Сам Учителят ми каза, че ще композирам.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...