Jump to content

239. Как да се подредят материалите на Цветана Табакова


Recommended Posts

239. КАК ДА СЕ ПОДРЕДЯТ МАТЕРИАЛИТЕ

НА ЦВЕТАНА ТАБАКОВА

В.К.: Вие сте работили 45 години.

Л.Т.: Съм работила и „Битието“ на големи празници съм изпълнявала, както Той ми е казвал.

В.К.: Вашият материал синтезиран ли е така? Имам един въпрос. Сега сме 1990 година. Вие знаете, че човек не е безсмъртен, нали, идва време и си заминава. Друг, ако дойде и се добере до Вашите материали, да кажем музикант, ще може ли да се ориентира? Този е много важен въпрос, който Ви задавам. Вие вероятно сте мислили за него.

Л.Т.: Защо да не може да се ориентира? Ако той е със специална мисия изпратен на земята от Невидимия свят като музикант, той ще може да се ориентира. Ако е обикновен музикант, няма да може.

И после не случайно Учителят казваше: „Битието” няма да го записваш.”

За песните - записвах веднага, но за „Битието” не ми даваше. Понеже аз имам феноменална памет, музикална, и аз на своя отговорност, когато изпратиха от София пиана във Вършец в театъра, където бяхме евакуирани заради бомбардировките над София, дадоха ми ключове, сядам и казвам, че утре бомбардировки има, да взема поне „Първия ден” да го нотирам, щото аз вече го знам наизуст. Не само „Първия ден”, трите дена нотирах.

И почнах да правя акомпанимент на пиано. И когато пристигнахме в Мърчаево в два часа сутринта (като минахме през Петрохан със специална кола на министъра на горите, който беше приятел на моя вуйчо - даде си колата човека), и влизам... Нея нощ дойдоха Неделчо Попов, Асенчо Арнаудов, Сийка Динова, Елена Каназирева, дойдоха да спят в мойта стая, където отключихме. И сутринта ний отиваме при Учителя с брат Христов. Те тръгнаха подир нас, и те да дойдат. И влязохме общо в приемната на Учителя. Искам да кажа, че нищо не е така случайно. Обади се тогава Неделчо Попов и каза: „Учителю, искаме да чуем „Песента за зората”, да я изпее певицата.”

Учителят се обърна към мене и каза: „Изпей „Първия ден на Битието”. И аз станах права и изпях „Първия ден на Битието”. Но преди да го изпея, извадих трите дена, които съм нотирала и ги подадох на Учителя, и Го гледам в очите, дали ще ме упрекне. Но никак не ме упрекна, а ми каза: „Има тука в съседната къща пиано, може да отидеш и там да го прегледаш.” Значи така е било определено.

И впоследствие и другите дни от „Битието” ги записвах.

В.К.: Моят въпрос беше такъв: ето например без тази работа, която ние работим вече два месеца с Вас (сега е 4 февруари 1990 [т.е. 1991] година), аз работя вече два месеца с Вас, без тази подготвителна работа аз не бих могъл да се ориентирам във Вашия материал. А аз съм навлязал половината в него. Друг, който би дошъл, също не би могъл да се ориентира. При положение, че аз работя над двадесет години такива неща. И съм запознат с много неща. Това означава, че е необходимо подготовка и представяне на материала, та този, който ще работи с него, да може в бъдеще да се ориентира.

На този етап аз що-годе се ориентирах, но когато дойде време за Вашия музикален архив, според мене Вие всичко трябва да сложите в отделни папки, да се надпишат: какво, що и как, и т.н.

Л.Т.: Е ,да, вижте какво, въпросът на музиката е в нотите, нали?

В.К.: Но трябва поотделно да се подредят в папки. Аз не мога да подпомогна. Но трябва да ги систематизираме. Аз не мога да чета ноти. Да кажем да се сложат в папки и всяка една папка да се надпише кое е, що и как.

Л.Т.: Ами аз имам и такива папки, с които работя.

В.К.: Става въпрос: този материл трябва да бъде подготвен. Например ние преди малко говорихме за „Учителя за живота“.

Л.Т.:Да.

В.К.: Аз вече знам, че към материала „Учителя за живота” трябва да се сложи „Песента за живота”.

Л.Т.: Да.

В.К.: Да, но аз не бих могъл да я намеря след време къде е тая песен. Значи тая песен трябва да си дойде към материала „за живота”.

Л.Т.: Да се прибави към това Слово.

В.К.: И да се прикачи. Ето например аз имам материала „Учителя за живота”, обаче нямам песента. Трябва да имам и песента, да я прикача.

Л.Т.: Да, това предстои да се прибави. А иначе „Песента за живота” я имам с акомпанимента написана. Да.

В.К.: Трябва постепенно, постепенно, с Вас, нали, да ги прикачаме, да се знае.

Л.Т.: Да се прикача, разбира се. Същото, например беседата „Разумното сърце” - към нея имам пак песен, „Песента за разумното сърце”. Когато ще се чете тази беседа, трябва да се изпълни и съответната песен.

В.К.: Сега, „Разумното сърце” е Ваша композиция, нали?

Л.Т.: Да.

В.К.: А „Песента за живота”?

Л.Т.: Е Негова.

В.К.: На Учителя?

Л.Т.: Да.

В.К.: Трябва да се разграничат кои са Ваши и кои Негови песни.

Л.Т.: Аз имам много композиции, много.

В.К.: Така, значи тука е ясно.

Л.Т.: Сам Учителят ми каза, че ще композирам.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...