Jump to content

246. Кой създава неведението и забравата?


Ани
 Share

Recommended Posts

246. КОЙ СЪЗДАВА НЕВЕДЕНИЕТО И ЗАБРАВАТА?

В.К.: Те няма да знаят, че има Школа, че към тази Школа има музика. Аз вече знам, а че аз преди пет-десет минути, аз не знаех, че имаш упражнения, аз не знаех, че имаш упражнения за разпяване. И никой не знае. Сестрата знае, да кажем, доколкото знае.

Л.Т: Да, да.

В.К.: Другите не знаят. Ами за това е необходимо работа. И затова е необходимо Вие вече да предавате на мен някои неща, за да ги движа. Вие сега се опасявате, че това нещо ще излезе вън от Вас. По-хубаво да излезе вън от Вас и да отговаря някой, което аз поемам да отговарям, отколкото така - никой да не отговаря.

Л.Т: Аз съм разпявала ученици в мойта барака: Стойчо, Динко, Александър Берендеев247 ми беше ученик.

В.К.: Хубаво. Въпросът, сестра: Вие имате ли сила?

Л. Т: Архитект.

В.К.: Съгласен съм. Вие, във Вас имате ли сила, нали, да кажете: „Ето, брат, предавам ти ги на теб!” Имате ли тая сила? Ето, аз имах тая сила: преди три срещи Вие ми дадохте, нали, текста на Орфея, обаче аз не го взех. Ако беше някой друг умен и хитър, веднага щеше да го сложи в чантата. Аз не го взех и казах: „Аз още не съм дошъл до там.” Нали така беше?

Л.Т: Е, да, ама после ги взехте.

В.К.: Аз не съм го взел, Школата на Орфей не съм взел.

Л.Т: А-а, Вий взехте какво съм писала за Орфей.

В.К.: Да, за Орфей. Но става въпрос за Школата, за Школата не на Орфей, а Школата - тази Школа на Учителя за пеенето.

Л.Т: Да.

В.К.: Вие ми я давахте, но аз не я взех, защото не беше дошло време. Аз исках да се ориентирам. Сега аз съм ориентиран, аз съм ориентиран. И за това аз предлагам така. Понеже Вие имате колко копия от този текст? Колко копия имате от този текст? Три копия имате.

Л.Т: Не мога да кажа.

В.К.: Имате. Сега едно копие трябва да ми го предадете.

Едно копие трябва да ми предадете, да ми го надпишете. По нататък, аз ще докарам тука един професионалист-музикант, дали ще бъде Благи или някой друг... Ако трябва, аз ще му платя, да дойде и да препише тука всичко в една хубава тетрадка, за да му покажете кое след кое следва, защото никой не го знае. Утре това ще го захвърлят, никой не го интересува.

Вижте, сестра, аз съм изпратен да Ви свърша една работа.

Л.Т: Вижте какво, Вие все искате да свършите музейната работа, да го турите в един долап.

А аз съм изпратена на земята да извърша, да изнеса цялото „Битие”, сама да си го дирижирам, ако го изнеса с оркестър.

Направила съм и оркестрация. Аз поддържам гласа си и сега още пея. Мога да изнеса. Те не са готови за зала „България”, но аз съм веднага готова да изнеса цял концерт само от Учителюви песни.

Всички дванадесет песни, които ми е дал, мога да изляза да ги изпълня.

В.К.: Сега въпросът е следният...

Л.Т: Аз съм за сегашното проявление, а не като си заминем, за това. Учителят казва тъй: „На земята ще живеете, като че ли ще живеете хиляда години.”

В.К.: Добре.

Л. Т: А не постоянно да мислите, че ще си отивате в другия свят, а че какво да остава пък за следващото поколение. Аз съм против това.

В.К.: Сега, аз съм дошъл за следващото поколение. Аз съм за тази цел.

Л.Т: Тука вече не си съвпадат мненията ни.

В.К.: Не си съвпадаме. Ама аз съм такъв. Вижте сега, то не Ви пречи на Вас.

Л.Т: И затова не мога да видя нищо напечатано.

В.К.: Ами как ще видите. Вие 45 години ги държите тия неща и сте ги затворили, как ще ги видите.

Л.Т: Четиридесет и пет години беше забранено, а сега започнаха да печатат разни кокошки.

В.К.: Те сега печатат кокошките, защото Вие още криете бисерите.

Л.Т.: Нямащи нищо общо с Учителя.

В.К.: Аз знам, че това Ви дразни и това Ви боли.

Л. Т: Ама вижте какво:

Най-главният стълб на Учителювото учение е чистотата, а никой от тях не е чист.

Не живеят чист и свят живот. Аз не мога да слушам, ако ще да лапат звездите, като свири. А с четири мъже едно след друго е правила бракове и се е развеждала. Аз от такъв музикант ще затворя вратата и ще изляза, няма да го слушам. Аз искам да чуя музика от чист и свят живот.

В.К.: Да, ама сега ги няма тия хора, няма ги тия хора.

Л.Т: А, значи не са готови за Учителювото учение. А Учителят най-много държи на чистотата. Основният стълб е чист и свят живот. Ето на, тука е писано: да се откажеш от всички удоволствия, които предлага оня княз, опашатият.

В.К.: Сега ние дойдохме до нашите различия с Вас.

Л.Т: Аз имам различен живот от другите.

В.К.: Така. Сега, в момента ние дойдохме до едно различие. Сега няма никакво различие. Аз работя в момента за Вас, а дали Вие ще се отворите...

Л.Т: Нямаме реултат, ето на.

В.К.: Ама какъв резултат?

Л.Т: Аз Ви дадох единадесет работи и тук съм приготвила още три-четири.

В.К.: Чакайте! Ама аз работя с Вас от един месец.

Аз в момента, на този ден, днеска - понеделник, 4 февруари 1990 [т.е. 1991] година, аз за пръв път разбрах, че към Вашата Школа, за която Вие говорихте много, има упражнения.

Л.Т: Има, разбира се.

В.К.: Има, ама то Вие си го знаете, а аз не ги знам. И утре, ако това нещо, ако попадне в ръцете на човек, който не знае, направо ще го захвърли. И затова аз предлагам така...

Л.Т: Вижте какво, ако попадне в ръцете на музикант, и то певец, той ще разбере, няма да го изхвърли.

В.К.: Ама той ще разбере, ако тия неща са събрани едно до друго, т.е. към Вашия текст от Школата имаме една хубава тетрадка, подвързана, на която пише: първа част, втора част, упражнения; трета част, упражнения за разпяване.

Л.Т: Ама аз съм си го подредила.

В.К.: Ама Вие сте си го подредила, ама никой не знае това нещо.

Л.Т: Аз съм имала ученици, с които съм работила. Ето например Александър Берендеев ги вадеше на циклостил.

В.К.: Въпрос. Този Александър Берендеев, за който Вие говорите, има ли...

Л.Т: Е, архитект.

В.К.: Съгласен съм. Въпрос. Има ли той текста на Школата?

Л.Т: Няма го.

В.К.: Втори въпрос. Има ли всички упражнения?

Л.Т.: Ами защо му трябва тоя текст!

В.К.: А така, значи няма ги.

Л.Т.: Защо му са?

В.К.: Този Александър Берендеев, за мене той е нищо. В момента не е фактор, защото той няма нито едното, нито второто, нито третото.

Аз съм първият, който поставя въпроса пред Вас, че към този текст на Школата трябва да има листи от Вашите упражнения и онези упражнения за разпяване. И вероятно може да има и нещо друго, но то трябва да се прикачат едно към друго. Вие се страхувате...

Л.Т: Във Вас трябва да го има педагогът, който предава пеенето, но не и ученик. Това са работи, които ми трябват да работя с ученици.

В.К.: Но Вие ще си ги работите.

Л.Т: А не на ученици.

В.К.: Аз разбирам, че Вие в момента не искате да ги дадете. А Вие трябва да ги дадете, да ги препишем и да ги запазим, и съхраним. А пък Вие ще си работите. А когато дойде време за печат, ще ги напечатаме.

Л.Т.: С кого ще работя, като никой не идва!

В.К.: Не идват, защото постановката е съвсем погрешна.

Л.Т: Защото?

В.К.: Постановката вероятно не е правилна, е погрешна. Сега вижте, сестра, за да може това нещо да излезе на печат, аз вече определих първия етап, втория, третия. Сега ние в момента говорим за Школата. Аз вече знам, че има такъв материал, обаче Вие още не го предавате.

Л.Т.: Имам. Сега искахте да го видите и видяхте.

___________________________

247) Александър Александров Берендеев, архитект и музикант

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...