Jump to content

251. Оперната певица Христина Василева Морфова


Ани
 Share

Recommended Posts

251. ОПЕРНАТА ПЕВИЦА ХРИСТИНА ВАСИЛЕВА МОРФОВА

Л.Т: Брат Христо каза: „Учителят искаше голяма, известна певица да има около Него. Тя отказа.”

В.К.: Това е за Морфова. Той искал да я привлече към себе си за работа.

Л.Т: За Морфова, защото, защото беше женена за генерал Лукаш и държеше много за черквата и за кандилото, и постоянно то гореше на нощната масичка.

И Той ми каза: „Ако тя беше приела мойта покана, щеше да бъде жива, нямаше да се получи тази катастрофа. Щеше да я избегне.”

В.К.: Но това нещо лично Учителят на Вас е казал?

Л.Т.: Да, защото четвъртия ден след нейното погребение аз имах радио-репетиция с Прокопова, нейната акомпаняторка. И тя на погребението се простудила и получила лумбаго. И се обажда на бай Божил, портиера, да каже на Лилиана Табакова да я посети вкъщи за следваща репетиция за радиоконцерта, защото лекарите й казват да седи и с електрическа възглавничка да се топли.

И аз отивам в дома й. Още венците за Морфова не бяха изсъхнали от гробищата. И когато разправих на Учителя, че кученцето на Морфова реагираше на моето пеене - изправяше се на възглавничката и почваше да прави с краченцата си така и да пее, Той каза:

„Тя, Морфова, е сега в другия свят, вижда нещата в друга светлина. И понеже ти си от Светлото Бяло братство, и затова тя влизаше в туй кученце.”

Самата Морфова влизаше в него, духът й влизаше. Затова то така пееше. Ако беше приела поканата на Учителя да пее Неговите песни, тя щеше да избегне тая катастрофа.

В.К.: И Той фактически е имал идеята да дойде при Него една голяма певица.

Л.Т: Да.

В.К.: И с нея да работи.

Л.Т: Е...

В.К.: Тя отказа и Вие дойдохте.

Л.Т: Да. А от Неговия материал, които бяха около Него, нямаше нито една, която да може да завладее високите върхове на сцената. Отиват в Операта, но не ги одобряват - Катя Грива и други. А Той искаше да пробие, да направи мост с Операта. Много държеше на това. Учителят много държеше.

И когато пристигахме с брат Христов на Изгрева, старите сестри казваха: „От няколко дена Учителят не приема никого. Не слиза да се храни. Седи горе.” И ние заставаме в недоумение дали да се върнем, и ето ти - Учителят слиза по стъпалата, разположен, засмян и ни приема.

Никога досега не ме е върнал. Слиза долу, отключва приемната и ни поканва. Това е. Никога не е било да ни върне. После, Той знае много добре колко сме много заети.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...