Jump to content

261. Музикантите ги нямаше


Ани
 Share

Recommended Posts

261. МУЗИКАНТИТЕ ГИ НЯМАШЕ

В.К.: Няма един музикант и затова. Ако има музиканти, те ще дойдат. А те ги няма. Например тази работа, която върша с Вас, това не е моя работа. Защото аз не съм музикант.

Но аз искам да спася това, което може да се спаси. А какво спасявам аз - все пак Вие давате някои така нагледни упътвания. Това не е малко.

Л.Т.: Не е малко, разбира се.

В.К.: Ако аз бях музикант, щях да зная какво да Ви запитам и Вие щяхте да дадете по-големи упътвания. Обаче ги няма музикантите. Тая работа, която аз върша, трябваше да я свърши един музикант, а не аз. Но аз също я свърших, за сметка на това.

Л.Т.: Вижте какво, Вие може би не сте така дипломиран, специалист-музикант, но да имате вътрешна музика у Вас, да я чувствате, да я обичате, защото ако кажете, че не сте музикант, това говорите против себе си. Защото Учителят много държи за музиката.

В.К.: Да, но моят път не мина през музиката. Можеше да мине, но нямаше кой да ме учи, нямаше кой да ме обучава.

Л.Т.: Именно. А иначе вътрешно Вие чувствате музиката и обичате музиката.

В.К.: Което е най-интересното, по ирония на съдбата, аз съм работил с музиканти. И аз на музиканти им свърших работата: и на Мария Тодорова, и на Галилей Величков.

Л.Т.: Ами да.

В.К.: Тъй че аз работих с музиканти, но не бях музикант.

Л.Т.:.Да.

В.К.: Ако аз бях музикант, щях да свърша много по-голяма работа.

Л.Т.: Да.

В.К.: И това не е малко, което съм свършил.

Л.Т.: Много, много, това е много. Даже много повече, отколкото да бъдете музикант. Това е много голяма работа.

В.К.: Аз знам, че е голяма и имам предвид какво представлява.

Л.Т.: И ред, и порядък, и всичко това да сортирате, да наредите, да пробивате.

В.К.: Това е много трудна работа.

Л.Т.: Да.

В.К.: Много трудна.

Л. Т.: Да удряте скали, да отваряте път, това не е малко.

В.К.: Не е малко.

Л.Т.: Много е, даже много.

В.К.: Вие знаете ли, отначало, докато дойда при Вас, знаете ли как ми пречеха? Пречеха духовете. Аз не мога да пробия при Вас. Много трудно.

Л.Т.: Защо?

В.К.: Просто трудно, нали, някаква възбрана, не мога да тръгна към Вас. Аз знам, че ще работя с Вас и че тая работа аз трябва да я свърша, това ми беше напълно убедено. Но ха днеска, ха утре, накрая тръгна работата. Тръгна.

Ето сега например аз вече обхващам нещата полека, полека.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...