Jump to content

262. Снимките


Ани
 Share

Recommended Posts

262. СНИМКИТЕ

В.К.: Следващия път, когато аз дойда, ние вече ще работим върху снимки.

Вие ще извадите оня сандък, да видим какви снимки, какво, що и как. Защото на мене ми е определено с Вас да работя и този месец, нали.

А месец март аз вече почвам да се оттеглям, за да може март, април, май да приготвим сборника, да се даде за печат, а аз излизам в отпуска от юни. Имам два месеца отпуска. Вече ще работя върху Вашия творчески път. Тогава ще взема листата и почвам работа денонощно. Аз имам...

Л.Т.: Имате си план.

В.К.: Отпуска имам, определено отпуската аз ще работя.

Л.Т.: Ще имате отпуска.

В.К.: Да, годишна отпуска.

Л. Т.: А от кога?

В.К.: От първи юни. А до първи юли аз ще трябва да предам за печат на сборника. А за сборника има още много работа по него. Аз имам работа по него. И след това аз от моята годишна отпуска лятото аз трябва да работя върху Вашия материал. Творческия път, аз за два месеца трябва да Ви напиша творческия път. Защото като почна да работя и влезна в това поле, аз не трябва да си отвличам вниманието с други работи, трябва последователно, денонощно.

Пущам ролките, записвам Вашите материали, които са тука. Аз ще ги взема, нали, ще работя с тях, нали? Трябва работа, денонощно.

Л.Т.: Аз нямам много снимки, защото когато бях в Операта, не държах много да ме снемат за някои представления, нямам тщеславие.

В.К.: Сега, този материал, който имате, е напълно достатъчен. Но Вие ще ми покажете ония другите снимки, които ги имате сложени в сандъка, за да ги проверим.

Л.Т.: Ето например сега там върху статива, това са общи, но вътре съм аз.

В.К.: Ето например...

Л.Т.: Ето например сега общи теми.

В.К.: Тука операта „Фиделио”...

Л.Т.: ...от Бетховен. Ето ме мене, чакай, че блести.

В.К.: Вие сте тука, сте си хванали престилката.

Л.Т.: Да.

В.К.: Това сте Вие. Сега, операта „Марта”. Флотов.

Л.Т.: Ето ме мене.

В.К.: Вие сте това, вероятно това тук, с кошницата.

Л.Т.: Да. Чакай. Аз съм вече облечена като слугиня с престилка.

В.К.: А, Вие сте с престилка, едната си ръка сте сложили до брадата и държите нещо - пакет, бохча.

Л. Т.: А, не тази. Тази съм аз.

В.К.: А-а, това сте Вие.

Л.Т.: До нея. Тази е Нанси. Тя е алт. Аз съм тука.

В.К.: С престилка и с голямата бяла яка. Значи това сте Вие.

Л.Т.: Да. Тука пак „Фиделио” от Бетховен.

В.К.: Това сте Вие тука.

Л.Т.: Ето ме с Жакино.

В.К.: Кой е този певец?

Л.Т.: Той е Георги Хинчев.

В.К.: А това сте Вие тука. Да. Това е мъжкият затвор.

Л.Т.: А това е мъжкият затвор. И тука вече министърът е пристигнал.

В.К.: Това е операта „Отвличане от сарая” от Моцарт.

Л.Т.: Ето ме мене.

В.К.: Тука Ви виждаме с една бяла престилка, да, Вие тука пеете. Тука виждаме операта „Севилския бръснар”. Ето, Вие сте тука.

Л.Т.: С Георги Иванов. Ето ме тука пак.

В.К.: С тази рокля, с едни такива...

ЛТ.: Тука пак и Берта - Диана Герганова. Това са целите сцени.

В.К.: Да. Защото аз искам за оперите, за които става въпросът, да дадем една снимка и да дадем Вашата роля.

Л.Т.: Няма нужда да се вижда много, Учителят да изпъква.

В.К.: Сега ние говорим за Вашия творчески път.

Л.Т.: Аз не искам да изпъквам.

В.К.: Сестра, трябва да се покаже.

Л.Т.: Най-малкото.

В.К.: Аз знам какво трябва да се направи: подробно да се покаже, че този човек, с когото Учителят е работил, не е случаен човек, че той е подготвен, че той е професионалист, че е певица от ранг и т.н., и т.н. А за това са необходими доказателства - снимки и т.н.

Л.Т.: Най-важното е, че съм пяла в Неговите храмове и светилища като жрица.

В.К.: Да, ама за да дойдете сега тук при Него, трябва да бъдете подготвена певица и школувана.

Л.Т.: Е да, и да се смиря, и да се върна пак към първата си чистота.

В.К.: Сега, то не е случайно, че Вие учите тука пеенето, че отивате във Франция, че се връщате. Тези неща не са случайни.

Л.Т.: Ето например аз можех да замина за Италия, баща ми разполагаше. Нещо ме влечеше към Париж. Затуй, защото Учителят каза, че аз съм била в замъка Монтегю, който го изгориха и вътре богомилите изгоряха. Аз съм била там по времето на богомилите.

В.К.: Къде се намира този замък? В коя Франция? Къде точно? Вие ходили ли сте, случайно?

Л.Т.: Монтегю, Монтегю251.

В.К.: Вие ходихте ли да гледате развалините на този замък?

Л.Т.: Не съм. Аз не знаех.

В.К.: А, Учителят тук Ви каза.

Л.Т.: Като се върнах ми каза.

В.К.: Снимка нямате от този замък? Къде се намира той?

Л.Т.: До стените на Париж. Те имат врати, стари врати. Там са на времето посегнали върху мене.

В.К: Да.

Л.Т.: Не е случайно.

В.К.: Не случайно отивате във Франция.

Л.Т.: Разбира се. Розенкройцерите. Розенкройц, младо момче, останало живо - всичко изгоряло. И един монах го намира. Имало манастир и го прибира. И така Розенкройц после продължава делото. А всичко друго се е запалило и изгоряло.

В.К.: Това е Инквизицията.

Л.Т.: Да.

В.К.: Това е Инквизицията, която гони богомилите. Да, добре.

Л.Т.: И затова в Париж като бях, те ме търсят, а не аз тях. Те идват да ме намерят.

И аз се чудя и казвам на Учителя. „Това е във връзка с твоето минало.”

Аз съм била с богомилите. Също. Щото ние с тях много животи сме били.

В.К.: Защото ако нямате връзка с тях, нямате карма, не може да отидете там.

Л.Т.: Да. А за Венцислав ето какво каза Учителят: „Ти ще работиш с него.”

Пък аз казах: „А-а, той е толкова по-млад от мене, какво ще работя?” - викам.

А Той каза: „Той е по-стар дух от тебе.”

„Какво - викам - значи „стар дух”?” - „Стар дух е този, който много пъти е слизал на земята и пак си е отивал. А ти по-малко пъти си слязла.”

Значи по-млад дух съм аз. Въпреки, че той на години е по-млад.

И те двамата са магьосници на сцената, магьосници. Ако спре осветлението, пак свирят наизуст.

В.К.: Това е Венцислав Янков и Любомир Янков.

Л.Т.: Да, магьосници са, тъй ги наричат.

В.К.: Учителят?

Л.Т.: Публиката ги нарича, критиците ги наричат.

В.К; Да.

Л.Т.: Това е.

В.К.: Аз трябва първо да видя всички снимки, нали, както работим досега. Аз трябва да видя, да избера някои снимки, за да ги приложа към Вашия текст.

Сега, Вие сте дали 4-5 роли, сте изработили 4-5 роли. Ние ги имаме. Към всяка една от тези роли, Вашият творчески път, понеже за всеки творчески път аз трябва да дам по една снимка: както тази снимка на героинята от ролята, така и една снимка от самата опера, която я имате. Тоест имаме тука „Фиделио”, нали, и ще намерим снимката, коя да е, от „Фиделио”. Точно това искам аз.

Л.Т.: Няколко само.

В.К.: Е, няколко. Те са шест опери, по две снимки - дванадесет снимки - само за оперите. А снимките, които са с Школата, с Учителя, те си вървят отделно.

Л.Т.: Най-важно е мои снимки с Учителя. И това е важно.

В.К.: Добре.

Л.Т.: Ето, имам ги.

В.К.: И това е важно. Но тези снимки ние трябва да ги сложим за документация за Вашия творчески път. Когато дойде втората част на книгата, т.е. „Разговорите с Учителя”, тогава ще видим какво ще сложим. А творческия Ви път - трябва да се видят ония данни, които ще видим от Вашата диплома от Франция, нали. Ще трябва да се документират някои неща. Трябва да се документират. Няма да се оставяте без историческа следа, това трябва да се направи както трябва, нали, аз така го виждам.

Защото този материал, който го имате, „Разговорите”, е грамаден материал, хубав материал. Ние ще го документираме, имаме снимките и ще документираме първата част, творческия Ви път с тези снимки. Значи е необходимо за документация.

Л.Т.: Защото не ща аз на везните да тежа повече. Учителят трябва да тежи. Защото това е тщеславие. Аз нямам тщеславие.

В.К.: Сега, сестра, това е. Сега оставете го на мен. Това нещо аз най-добре знам.

Л.Т.: Да не бъда много изтъкната.

В.К.: Няма да изпъкнете, напротив, защото сте били там при Учителя,...

Л.Т.: ...ще си спомнят малко за мене.

В.К.: Вижте сега, сестра, от Вашето поколение, които са били, те ги няма. Те си заминаха.

Л.Т.: Има някои живи още.

В.К.: Те са двама-трима човека. Няма пет човека, на петте ми пръста на ръката от Вашето поколение, те си заминаха. Останалите, от моето поколение, те нищо не знаят за Вас. Те са чули нещо малко. Ние това, което го правим, ние го правим, за да се публикува за едно следващо поколение, което ще дойде и ще чете.

Те не знаят коя е Лилиана Табакова! Те ще си мислят, че това е един случаен човек, дошъл и изпял, и т.н. А то не е така.

И ти знаеш ли, на този етап нашите музиканти, например Петър Ганев (единственият музикант, който 20 години свири в Държавната филхармония и е бил концерт-майстор), аз му показах едната песнарка на Мария и му показах песнарката на Кирил Икономов, и го питам: „Коя от тези две е точна? И вярна?”

Той вдига рамене и казва: „Не зная, и мен са ме питали, не зная.”

Казвам: Ти си музикант и не знаеш! Аз, който не съм музикант, знам. И знам всички неща подробно. Всички подробности аз знам, каква борба е било и всички битки ги знам, защото аз съм работил с Мария Тодорова, с Галилей Величков, аз съм работил с Борис Николов, аз съм работил с всички. И те са ми разказвали и обяснявали, и аз този материал го знам много подробно. И аз съм го описал. Аз знам как са нещата.

Л.Т.: Сега, когато получих специален плик-покана от музикалните дейци...

В.К.: Сега, момент, да го запишем. Значи Вие получихте покана от Клуба на музикалните дейци.

Л.Т.: Няколко покани имам, няколко, за да се получи един контакт между нас. И ме туриха на центъра на салона и видях моите колеги, които са живи. Кожухаров - басът, е жив (Защото дойдоха да се ръкуват и да целуват ръцете ми); Кирчо Гайдаров е жив; Васко Михайлов е жив (който играеше Лайонел в „Марта”) и той стана прав; и Максимова е жива; Надя Бърдарова, и тя е жива. Тя беше мойта слугиня и пееше няколко фрази, а сега е заслужила артистка с голяма пенсия, ама в тая посока е работила.

А аз съм се отдръпнала. Те ме направиха така. Иначе, ако бях тръгнала по техния път, щях да скъсам пък с Учителя. Учителят щеше да ме изостави, ако бях тръгнала с тях. Те искаха аз да стана приятелка интимна или на главния диригент, или на друг и да ме предават от ръце на ръце. Да стана един парцал.

А Учителят ми каза:

„Нито жената трябва да бъде парцал в ръцете на мъжа, нито мъжът да бъде парцал в ръцете на жена.” Аз съм се стремяла към това.

Той ми го каза. Винаги всичко с Него споделях, а съвсем откровено и искрено.

___________________________

251) Замък Монтегю (Chateau de Montague), разположен на 26 км югозападно от Париж

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...