264. Разбор на снимките

[Ани]

264. РАЗБОР НА СНИМКИТЕ

Л.Т.: Имам няколко повредени снимки, ще се оправят ли? Те са от Операта. Аз държа за онези снимки с Учителя, каквито има, защото аз говоря сега за Учителя. Тия дневници са във връзка с Учителя.

В.К.: Да, добре.

Л.Т.: Да. Ето сега тука са дребни снимки, а тука са по-едри - в роли.

В.К.: Само че тая снимка е преснемана.

Л.Т.: Зарадвах се, че ме уволниха.

В.К.: Значи това е една снимка, която е направена...

Л.Т.: ...на другия ден след моето уволнение.

В.К.: Вие тук сте седнала на стол...

Л.Т.: ...и съм усмихната.

В.К.: Усмихната. Отзад има някакви неща.

Л.Т.: Значи аз се радвах, че са ме освободили. Да.

В.К.: Да. Тука вече виждаме... Тази вече е оригинална снимка.

Л.Т.: Е, тука е същата тази.

В.К.: Това е вече оригинална снимка. Сега, момент.

Л.Т.: Тука съм в „Севилски бръснар”; тука съм в „Травиата”.

В.К.: Да, „Севилски бръснар” и „Травиата”, обаче те са много некачествени снимки. Тях не можем да използваме, трябва да се преснемат оригинали.

Л.Т.: Които могат да стават, ги отделяйте. Които не могат - не стават.

В.К.: Да. Тука на тая снимка Вие сте застанали права и той акомпа-нира, нали?

Л.Т.: Аз пея в момента.

В.К.: Това е Венцислав. На две пиана виждаме. Защо има две пиана?

Л.Т.: Кое?

В.К.: Има две пиана.

Л.Т.: Три са.

В.К.: Три ли бяха?

Л.Т.: Три са. И щом издъхна Учителят, всеки си ги прибра. Те ги подариха на Бялото братство.

В.К.: Да. И след това си ги прибраха. Да, добре.

Л.Т.: Тука на тази снимка е брат Христов, Учителят и Асенчо Арнаудов. А тука на тази снимка са сестрите Михайлови. Ето го брат Христов накрая. Той дружеше с цялото македонско семейство Михайлови, много близък на бащата, на майката, на тия сестри Михайлови.

В.К.: Кои бяха тия сестри Михайлови? Аз не ги познавам.

Л.Т.: Ами Драга, Люба, Надежда... Те са пет-шест сестри.

В.К.: А-а, Драга, тази Драга Михайлова, дето беше уж ръководител на Братството в София, а тези са дето беше Драга Михайлова.

Л.Т.: Да.

В.К.: А-а, тези са Михайлови. Да.

Л.Т.: Ето го, той, само че обърнал се.

В.К.: Да, туй са трите сестри Михайлови: Драга, Люба, Надежда и кой беше?

Л.Т.: Е, не им знам всичките имена!

Брат Христов ги е посещавал, преди да почне работа с мене, да се среща. И лекувал майката, бащата, като били живи. Добре, ама като среща мене, престава вече да отива там и тя се насочи страшно срещу мене.

В.К.: Ревнуват?

Л.Т.: Ревнуват и започна да говори много против него. Аз си седя настрана и си работя, не обръщам внимание. И сега от Вашите думи разбрах, че някои от старите братя искат да кажат, че Михаил и Кръстю са от Черната ложа и че тука е и брат Христов, и хвърлят всичките грехове на Михаил Айванов (Иванов) върху гърба на чистия брат Христов.

В.К.: Така излиза.

Л.Т.: А брат Христов няма пътя на Айванов - на Михаил Иванов. Той е верен до края при нозете на Учителя.

Не случайно Учителят му даде малката стаичка до приемната, да живее там и да бъде като Негов портиер - да приема и да изпраща посетители. Имаше една малка стаичка до приемната долу. Тя служела нещо като килерче.

Добре, даже Балтова ми обърна внимание. Учителят му даде тази стаичка той да живее вътре. И известно време брат Христов е живял в тази малка стаичка.

Аз знам отношението на Учителя към брат Христов. Даже някой път, когато влизах при Него, а той оставаше отвън (То беше един път само), Учителят ме попита: „Къде е братът?” Аз казах: „Той пожела аз да вляза сама при Вас.”

А той чака, сега, където съм аз, стои отвън и седи прав, и пише: „Днес, еди-коя дата, еди-колко часа сестра Лилиана влезе сама при Учителя.” Защото те все го упрекваха защо все с мене ходи. Даже Методи Константинов го упрекваше защо ходи все с мене. Месеха се в тези работи, в които не трябваше.

Ето тука, на тази снимка, пак Венцислав Янков, Учителят и аз.

Ето тук е „Охлювът” на Рила, знайте ли го?

В.К.: Да.

Л.Т.: На гърба на „Охлюва” съм застанала, преди да почнем да слизаме вече от Рила, напущаме Рила. И пея в момента много висок тон и са ме снели, някой ме снел.

В.К.: Обаче не е оригинална, тя е преснета тая снимка.

Л.Т.: Бившият „Охлюв”.

В.К.: Да. Тука са репродукции, но те не са оригинали. Някой се е опитвал да ги преснема, обаче не са хубаво направени.

Л.Т.: А тази не е преснета, тази е оригинална.

В.К.: А, това може вече да се преснема.

Л.Т.: Тука Венцислав ми акомпанира и Учителят слуша.

В.К. .Да.

Л.Т.: Тука пея. В момента пея песента „Страшен беше вятърът”.

В.К.: Тая вече е много хубава снимка. Тя е оригинална.

Л. Т.: А Учителят слуша.

В.К: Да.

Л.Т.: А тука на снимката се намирам пред мойта барака. Тука е домът на артистите, на Малинова, но мойта барака не е снета, тя е от тъй пред вратата.

В.К: Да.

Л.Т.: Пред пианото си и канарчето е кацнало на рамото ми, защото свикнало е да каца по мене. Тука пак същата.

В.К.: Да. Сега тука на Исус Христос една снимка, да.

Л.Т.: Оригинална снимка на Молитвен връх на Рила. Аз пея тука, права съм, пея „Песен на ангелите”. Но съм много натрупана с дрехи, защото студът беше много голям.

В.К.: „Песента на ангелите”.

Л.Т.: „Песен на ангелите” пея. Тука съм пак пред салона.

В.К.: Да, тука между розите. Тази е хубава снимка.

Л.Т.: И цък, цък, цък с фотоапарата. Това е след един концерт с Венцислав Янков. Ето на, тука съм в профил; тука съм в анфас.

В.К.: Значи това е след един концерт, а фотографът Ви е заснел.

Л.Т.: На 25 февруари беше концертът с Венцислав.

В.К.: 25 февруари. А коя година?

Л.Т.: А-а, трябва да видя.

В.К.: Ясно, да.

Л.Т.: 1942-1943 година, тогава беше. Сега тука малки снимки.

В.К.::Да.

Л. Т.: Движа се - цък!

В.К.: Да, Вие тук в бяло сте, с шапка. Когато сте работили в Операта, нали? Както сте вървели, са Ви снели. Да, ясно. Тази снимка е: Учителят, Асен Арнаудов...

Л.Т.: ...и брат Христов.

В.К.: Това е на Изгрева, на Изгрева е.

Л.Т.: На Изгрева, на поляната, дето се играе Паневритмия.

В.К.: Ясно, да.

Л.Т.: Ето оригинална, в една от моите четири пози. Пратиха ме от Операта на улица „Раковска” в студио „Изкуство” и там направих четири снимки и ги предадох на секретаря на Операта. А между които е и тази.

В.К.: Сега, трябва да намерим останалите.

Л.Т.: А той ми каза, композиторът Георги Димитров: „Твоите колеги излизат тука голи, а ти с тая бяла якичка приличаш на една пансионерка.

В.К.: Така.

Л.Т.: Ето съм, пак същите снимки.

В.К.: Тука Вие сте в салона при Учителя.

Л.Т.: Аз съм в салона до Учителя, а брат Христов е тука, до мене.

В.К.: Сега, това е брат Христов, така ли?

Л.Т.: Да. Ето ме мене, ето Го Учителя. А този е Калудов.

В.К.: Калудов - от тая страна.

Л.Т.: А тука гърбовете са Катя Грива, Ирина Кисьова, Симеон Симеонов, брата.

В.К.: Симеонов. Това вече, Пеню Ганев го виждам по профила.

Л.Т.: Само че те са гърбом.

В.К.: Ясно.

Л.Т.: А тая закуска я даде Учителят след мой концерт, сутринта дадох концерт и Той... И дойдоха сестрите и казаха: „Закуската е готова, само за музиканти.” Ний сме тука само музиканти.

В.К.: Да.

Л.Т.: Ето Паневритмията, както играем. Ето го Неделчо Попов, тука е мисля и брат Христов.

В.К: Да.

Л.Т.: Тази част от салона. Ето ги същите, сестрите Михайлови.

В.К.: Това е вече оригинална снимка. Сега, брат Христо...

Л.Т.: Ето го! Ама той се е обърнал гърбом.

В.К.: А другите кои са тука?

Л.Т.: Е, тука са сега Драга, Люба, имаше една друга, която се беше, била се влюбила в брат Христо, ама си правила планове с него. Добре, ама той като ме срещна, престана да ходи и тя веднага се оженва за един светски човек. И ражда от него дете и тя умира, и детето умира. И затова Драга не ме обичаше.

В.К.: Сега, кои са другите двама? Другите двама братя кои са?

Л.Т.: Другият, не го знам кой е.

В.К: Добре.

Л.Т.: След Паневритмия.

В.К.: Това е след Паневритмия, а... Учителя, Вие сте с шапката и това е брат Христо.

Л.Т.: Да, точно до него съм.

В.К.: Да. Това вече е оригинална.

Л.Т.: Ето го пак същото.

В.К: Това е вече оригинална снимка.

Л.Т.: А тази е оригинална снимка вече, тази може: Венцислав, Учителят, аз, след концерта на 25 февруари.

В.К.: Да, дано дойде още една. Те са две пози: едната, Вие сте на-право, а другата - в профил.

Л.Т.: А едната е, значи това е друга поза.

В.К.: Друга поза, да.

Л.Т.: А е друго. Учителят най-напред беше без шапка, след туй каза така, спря да цъка фотографът, влезе, тури си шапката. Сега тука не Го знам с шапка ли е.

В.К: Тука е с шапка, да.

Л.Т.: Да. Да. Тук е отрязана, само тримата.

А тука съм в „Севилския бръснар”, последно действие.

В.К.: Е-е, тука вече тази снимка е хубава - в „Севилския бръснар”, в ролята на...

Л.Т.:... на Розина.

В.К.: Розина, да.

Л.Т.: И затова съм с испански шал.

В.К.: Значи това е сцената, в ролята на Розина. Да, записах.

Л.Т.: Тази е репродукция, тази е оригинална.

В.К.: Точно мен това ме интересува.

Л.Т.: Те са еднакви.

В.К.: Репродукцията не ми трябва.

Л.Т.: Тази също не. Ето снимка от Науна в „Травиата”.

В.К.: Това е вече в „Травмата”, така ли?

Л.Т.: Ролята на Виолета в „Травмата”. Тука е ролята на Виолета в „Травмата”.

В.К.: Тя не е сполучлива снимка.

Л.Т.: Ето Неделчо Попов, брат Христов, брат Христов от Паневритмия.

В.К.: Да.

Л.Т.: На Рила в палатка и тъкмо брат Христо пали огъня, за да правим вечеря на него. Отдолу, от второто езеро (аз бях нависоко), се вика: „Ли-ли-ана-а-а” - вика този, Томалевски, ама Петър Манев, който беше астролог, също. Викат, викат и брат Христо се обажда.

Аз вътре пея, в палатката пея и единадесет канарчета ми акомпани-рат в къщичка вътре. И брат Христо ги пита, заета е вътре, какво искат. „Да слезе, веднага да слезе.” Защото примадоната на Пражката опера тръгнала да отива на Рила с двама другари от Партията комунистическата и една секретарка на Клемент Готвалд²⁵², лична секретарка, с двамата другари натоварени: единият - само с мед, буркани мед, а другият - със 100 пресни яйца. Че тя като стигне там, да пий пресни яйца.

Добре, ама както се движат по височините за Рила (а става вече надвечер, ще палим огъня), чува пеене на арията на Жулиета от съответната опера с акомпанимент на славеи, защото птичките, всичките, пеят с мене. Тя се спира и казва: „Чудна работа - на тая височина! Туй не е плоча бе, туй не е.” Те казали: „Не се спирай!”, щото тя е с къси гащи. (Ето я тука с къси гащи и тука боса.) А тука бърже става студено надвечер, а имаше още път до хижата. „Не - казала, - искам по гласа, по гласа да слезем.”

И слизат в лагера на Бялото братство. Виждат много палатки и слизат при второто езеро. И там е Томалевски, Петър Манев, а аз продължавам да пея и птичетата ме акомпанират. И тогава те викат да сляза.

Аз слязох. Ето ме мене тука, направиха снимка. Примадоната е легнала с халата, с боси крака.

В.К.: Да, с голите крака.

Л.Т.: Аз съм до нея.

В.К.: Това Галилей ли е до нея?

Л.Т.:  Да.

В.К.: Това е Галилей. А до Галилей сте Вие.

Л.Т.: Да. Правиха снимки.

В.К.: А кой е седнал? Някой е седнал.

Л.Т.: Е, не знам.

В.К.: Но Вие сте изправена, нали?

Л.Т.: Аз съм, да. Ето ме тука.

В.К.: Изправена, а до Вас е Галилей.

Л.Т.: Да.

В.К.: Виж, аз го познах.Така, разбрах историята на тая снимка.

Л.Т.: Да, тука е пак същата.

В.К.: Тука вече е по-добра, тая вече е оригинална снимка, да.

Л.Т.: Тя е репродукция.

В.К.: Репродукция.

Л.Т.: Като пея ме снимат.

В.К.: Да, ясно.

Л.Т.: След един мой голям концерт на Рила, при третото езеро. И чета за Орфей. Там четох целия материал за Орфей.

И цялата група пожелаха и направиха снимка. Аз съм тука в бяло, тука е Гита Стратева, тука е Милка Переклиева. Е, ще ги видите, след концерта.

В.К.: Това е на Рила.

Л.Т.: На Рила, трето езеро. След моя концерт.

В.К.: Да, Вие сте в бяло тука.

Л.Т.: В бяло.

В.К.: Значи всички са приятели.

Л.Т.: Даже Гита Стратева е до мене.

В.К.: Да, Гита е до теб, да. Виждам аз тука всички.

Л.Т.: И тука, съм пак (Това не е репродукция), пак на Изгрева, в гората.

В.К.: Това са на Изгрева, нали? Да.

Л.Т.: Искам да изпълня каквото ми е казал Учителят: да не изнасям нищо невярно.

В.К.: Сега, друг въпрос. Освен тези снимки нали имахте други - вътре в куфара казахте. Там имахте някакви снимки - да ги видим.

Л.Т.: Не съм сигурна. Не е много сигурно. Ами стига това. Не искам да изпъквам аз.

В.К.: Ние трябва така да направим. Тука вече имате две снимки. От тая снимка аз искам, ей тази с якичката.

Л.Т.: А, тази?

В.К.: Да. Искам с якичката. Но е в албума.

Л.Т.: Вижте как...

В.К.: Тука тая снимка.

Л.Т.: Гълъбът в тоз момент кацна върху мене и той направи...

В.К.: ...тази снимка. Това е гълъб.

Л.Т.: Там имам друга поза, тука - друга.

В.К.: Да. Добре.

Л.Т.: Той, Лулчев, извика просто: „Не мърдайте, не мърдайте!” и забрави за какво съм дошла.

В.К.: На мен ми трябват, какво ми трябва, снимките с Учителя, на които сте Вие.

Л.Т.: Това е най-важното, а не Операта.

В.К.: Сега, и Операта е важна. Сега ние имаме тази поза с Учителя, нали?

Л.Т.: Да.

В.К.: Учителят с шапката, но трябва да намерим и позата Учителя без шапка.

Л.Т.: Ами ще се намери.

В.К.: Там има една без шапка, там има без шапка, ще намерим. По-нататък аз искам да видя и другите снимки от заключения куфар.

Л.Т.: Това е, че аз не искам да изпъквам, а Учителят да е на заден план. Може да има тука други снимки в албума.

В.К.: Ще проверя, сега ще проверя, спокойно.

Л.Т.: Внимание. Аз ще изпълня каквото ми пишете, защото аз си пиша тъй: „На страница ...” Още не съм чела Вашата книга „Изгревът”, том 1 [разпечатка]. Само прегледах заглавията. На страница еди-коя си. Вие пишете заглавия.

_________________________________

252) Клемент Готвалд / Klement Gottwald, 1929-1953