Jump to content

265. Сътрудниците, които не се явиха, а станаха по-късно врагове


Ани
 Share

Recommended Posts

265. СЪТРУДНИЦИТЕ, КОИТО НЕ СЕ ЯВИХА,

А СТАНАХА ПО-КЪСНО ВРАГОВЕ

Л.Т.: „Гласов апарат” - Учителят ми забранява да наричам Божествения глас на човека „апарат”, защото той не е машина, ами е жив, съставен от координацията на много органи, живи, в човека. Орган жив.

Аз получих един ръкопис от Милка Кралева - Бургас. Тя пишеше за „гласов апарат”. Аз й писах писмо. Тя ми писа дълго писмо и ми благодари. Веднага ще коригира грешката си.

В.К.: Сега това е Ваша работа.

Л.Т.: Затуй ми праща тази книга, да си кажа мнението.

В.К.: Това е, за Милка Кралева става въпрос. Сега, тя може да работи, нали е музикант.

Л.Т.: Виждам, че може.

В.К.: Може да работи и да бъде консултант, обаче само при едно условие: че аз движа нещата, аз командвам нещата.

А по отношение на музикалния текст, понеже тя е музикант, тя ще отговаря за нотите и за тези неща, и т.н. Но при положение, че се подчини, да не се води по други акълища за работа.

Ние, така между другото, с Вас нали преди една седмица, нали уточнявахме: може да я привлека при музикантите, обаче при тия условия. Ако не, тя може да идва, да си работи с Вас. Аз не й преча на Вашия контакт с Милка. Но ако искате да се свърши работа - само така, нали? А иначе си е свободна да си идва при Вас.

Л.Т.: Тя ходеше и при Благи, даже там мисля, че е оставала да спи. И ми каза защо ходи: защото неговата жена е пианистка и се подготвяли за бъдещи изпълнения. Тя ми каза.

В.К.: Сестра, те музикантите и ръководството не знаят какво да правят. Те нямат вътрешна организация. Те нямат идея какво да правят и не знаят как да се направи, а искат да работят, но не знаят как. Защо? Защото в разстояние на четиридесет и пет години бяха блокирани и то си има причина за тази работа. И този, който ги беше блокирал, беше Борис Николов. Той ги блокира и те не могат да работят. Сега има условия, а те не знаят как да почнат.

Ако аз не бях дошъл тука при Вас, нали, да почна да работя, те още щяха дя седят така. Сега са научили, че аз съм при Вас и сега те мислят, нали, че аз няма да свърша тая работа. Те могат само да ми съдействат, но те не могат да ми пречат. Защо не могат да ми пречат? Защото аз движа тая работа, те не я движат. Аз я движа. Аз съм свършил работата на всички музиканти, аз съм независим от тях и щом идвам, и работя. Какво аз съм независим от Вас? Ето Вие ми ги давате. Аз съм независим.

От Горе също ми помагат, от Небето. Аз не съм срещу нея. И сега, преди да си тръгнем, ще напишем едно писмо.

Л.Т.: Ама разбира се, ще напишем едно писмо.

В.К.: Вие ще напишете едно писмо, нали, че „аз работя от два месеца с Вергилий.” Ако иска...

Л.Т.: Значи да не крия от нея.

В.К.: Няма да криете. Сега ще го напишем с Вас това писмо. „Аз работя с Вергилий.”

Л.Т.: Но трябва първо да прегледаме.

В.К.: Не, не. Вие ще си преглеждате. Ще напишете едно писмо и аз ще го изпратя с мое предложение, че „Работим от два месеца с Вергилий. Ако искаш да работиш, да съдействаш, той ще те привлече като консултант по музиката, понеже не е музикант. Но при положение (Аз имам едно условие) той да движи нещата.”

Вие ще го напишете.

Л.Т.: Добре.

В.К.: И аз ще го изпратя с мое писмо. Ако иска, тогава трябва да дойде вкъщи, да се уточним - ако иска.

Ако не иска, тя пак може да идва при Вас да работи, но аз тия неща ги прибирам, пък тя да си работи, както иска да си работи.

Л.Т.: Така. Добре.

В.К.: Тоест ние ще направим такова предложение. Ако се съгласи.

Л.Т.: Баща й, знаеш какъв огън е той. Когато аз дадох цялата тетрадка с историята за цигулката Страдивариус, тя веднага излезе оттук, цяла нощ нея преписваше. А дотогава спеше при Борис във вилата.

На другия ден, аз й казах, на другия ден ще ми върнеш тетрадката. Точно на часа я върна. Добре, но в най-големия студ, камък и дърво се пукаше, пристигна баща й с кола. И не може да се върне в Бургас с кола, защото студът стана още по-голям. И трябваше да остави колата тука и да се върне с влак в Бургас.

Той ме посети, неделен ден беше, във време на беседа и каза: „Битието” - казва - ние го изнесохме в Бургас, в салона, в томчето „Пътят на ученика”. Тя е най-дългата беседа - двайсет и няколко листа и двойно - страници четиридесет и няколко, само за „Битието”. Аз чета и спирам, първия ден. А дъщеря ми - каза - изсвирва „Битието”, Първия ден - с цигулката. Продължавам, втори ден. Дъщеря ми свири Втори ден. То беше, казва, голямо тържество в Бургас.”

А тая беседа я има в „Пътят на ученика”, томчето, ако го имате.

В.К.: Имам го, да.

Л.Т.: „Може ли, каза, ние да се погрижим всичко това, което имате, да го изнесем?”

Аз му казах тъй:

„Сега засега отказвам Вашето предложение, защото и аз лично съм един авторитет и където си кажа името, мога да отида в композиторите и музиколозите. Там членувам в секция „Концертиращи артисти”, имам бланки оттам. Да оставите свободно Лиляна Табакова да подготвя своя музикален репертоар с бланка от „Концертиращи артисти”. Тъй че благодаря Ви.”

И оттогава сме на разстояние. Но ето сега тя иска да подновим. И тука пише, ето на писъмце. Чакай, къде го турих... Ето на, прочетете.

В.К.:Да.

„Обична сестра Цветана, (Бургас, 1.02.1991 г., гр. Бургас)

Изпращаме Ви една малка книга, която написах върху музиката на Учителя. Ще се радвам, ако след като я прочетете, ми се обадите с писмо и ако е удобно, ще дойда, за да чуя мнението Ви за нея, за онова, което може би трябва да коригирам. Моите най-добри мисли” и т.н.

Л.Т.: Много държи на моето мнение.

В.К.: Да.

Л.Т.: Ето и тука.

В.К: Да.

Л.Т.: Ето.

В.К.: Ето какво е написала.

Л.Т.: Първата страница, вижте какво пише!

В.К:

„На сестра Цветана с много обич и благодарност за добрите й чувства от Милка Кралева. Януари 1990 г.”

Л.Т.: Да.

В.К: Хубаво.

Л.Т.: И аз й направих корекция, че не трябва да пише гласов „апарат”.

„А, веднага, каза, ще коригирам. Аз съм трогната, каза, от Вашите познания по музиката и напълно Ви разбирам.”

Сега, вижда се, че тя има естетично чувство. Никоя душа от Братството не работи тъй. Вижте каква естетика, вижте каква любов има излята тука. Това е ангелско отношение към Учителювата музика. Значи тя трепти цяла, цяла се е предала на Учителя. И така възпитава и дъщеря си. Само че нейното момиченце е много палавичко и то внася един детски маниер и една детска радост, и ние се отклоняваме от сериозната работа, защото то иска да му обърнем внимание. А има дарба да рисува и даже не от модел, а има фантазия и с няколко линии каквото нарисува, в него има идея, има мисъл. Като видиш детето, виждаш, че това дете мисли. Не е така обикновено драскане на малко дете. Има, нещо вътрешно излиза от него.

В.К.: Така, добре. Значи това дете се е метнало на някого, може и на баща си... Ха-ха-ха!

Значи какво се уточняваме? Уточняваме се така: ще напишем писмо, нали, ще направим предложение. Ако иска да работи с мене, може да дойде. А като дойде тука, това дете си има баща, а пък тоя баща си има дом и апартамент и това дете ще седи там, при баща си, нали? Това дете си има баща, дом и баба си има вкъщи.

Л.Т.: А така.

В.К.: Има си баба, която може да го гледа, защото моята майка е жива. Сега, при положение, че тя желае да работи с мене, нали, обаче аз да движа нещата.

Л.Т.: Аз се чудя как тя намира време, щото тя е много заета, чудя се просто.

В.К.: По-нататък. Ето и аз отделям време, виж, и аз съм зает, но работя и идвам при Вас. Когато човек работи за другите и за Бога, то е така: жертва всичко. Сега значи, ако тя реши да работи с мене, аз да движа нещата, да заповяда.

Л.Т.: То се заснема това.

В.К.: Да, то се заснема на магнетофон. Но при положение, че тя не желае, нали, тя е свободна и Вие сте свободна да си работите с нея. Аз си продължавам с Вас нашата работа. Ако иска, да съдейства. Ако не иска, тя пак може да идва, да си работи с Вас. Това е вече нейна работа.

Л.Т.: Тя пристигна специално с цигулката си и детето. Фаустина акомпанира цялото „Битие”, което трае два часа.

И тука имах един гостенин от Варненското братство, чакай, как се казваше... Костов се казваше. Той присъстваше. И мощно тя свиреше, аз пеех и Фаустина акомпанираше. Беше велико изпълнение на цялото „Битие”. Тя туй не може да го забрави. Това тя не може да го забрави. Тогава и Фаустина участваше.

В.К. .Да.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...