266. Как се дадоха думите на „Добрия момък”

[Ани]

266. КАК СЕ ДАДОХА ДУМИТЕ НА „ДОБРИЯ МОМЪК”

Л.Т.: Броим снимките колко са.

В.К.: Спокойно, ще ги броим. Стойте спокойно сега, аз работя за Вас сега, не работя за себе си.

А като работя за Вас, работя за Школата и за Учителя.

А като работя за Школата и за Учителя (ама не за тази школа, която е тука - която е Горе, в Невидимия свят), работя за Учителя, работя и за Бога.

Л.Т.: Да.

В.К.: Тия неща са за мен свещени, тия неща, нали. Няма да Ви открадна снимките.

Л.Т.: На тази снимка аз като запея, Учителят слуша в салона.

В.К.: Тука кой е седнал? Тука някой е седнал на... Тука това е 25.02.1943 г. Тука е седнал?

Л.Т.: Някой е с Венцислав.

В.К.: Не, Венцислав седи.

Л.Т.: Тука е Кисьова.

В.К.: А-а, Кисьова, на пианото.

Л.Т.: Ирина Кисьова. А аз пея песен, която Венцислав не ми акомпанира, а тя акомпанира.

В.К.: Тази снимка е малко пречупена.

Л.Т.: Но аз, когато идваха от София да спят при мене в Мърчаево, като отворихме багажа на Славянски, който беше евакуиран у Рилкини в отделната къщичка в стаята, идваха, тръгнаха от София, всяка вечер идват да спят при мене.

А Учителят прати брат Боян (Той тогава нямаше патерици, ходеше без патерици) да отиде, гдето е Славянски и да го предупреди (Или беше Княжево, или София - не мога да кажа), и да каже, че Лиляна Табакова ще спи в неговия евакуиран багаж у Рилкини и никой няма да влиза при нея. А те се утрепаха, целият Изгрев, всеки ден пристигаха да спят при мене.

И пристигна неговата жена, на Славянски, да провери с очите си. Нея вечер спаха при мене Неделчо Попов, Асенчо Арнаудов, Сийка Динова, Елена Каназирева и още кой? Всички налягаха.

Аз спях на брачното легло - залепени две брачни легла на едно, и посред нощ (Аз имам много спокоен сън, тихо спя), добре, аз съм станала и съм седнала на колени и съм се обърнала към мойта си възглавница, на която спя, ето възглавницата, и съм извикала: „Бивол, бивол, бивол!”-три пъти.

И цъкнаха лампички всичките: „Какво има, сестра Лиляна?” - „Тука, викам, имаше бивол.”

И сутринта с брат Христо (който бе с мене, спеше в сеното на двора, в купа сено се пъхаше да спи) отиваме при Учителя да кажем, че аз съм видяла бивол.

Учителят стана много тъжен и сериозен. Дълго време си затвори очите. А биволът е смърт, това не е хубаво. И цялата група като дойдоха, Той им каза кой къде да седне, и на мене посочи.

„Дошло е време всеки да заеме своето място на тази земя!” - тъй каза Той.

И тогава се обади Неделчо Попов и каза: „Учителю, нека певицата да ни изпей една песен!” И посочи даже коя песен.

Тогава Учителят каза... Аз тогава изпях цялата песен „Угледна мома”. А Той каза... Защото, ако е само за момата, Той дели вече братята от сестрите и си заминава вече от земята.

Той каза: „Отсега нататък сестрите ще пеят „Добрия момък”, а братята ще пеят „Угледна мома”. - „Ами, викам, че нямаме думите на „Добрия момък”. - „Аз ще ти ги дам” - така каза Той.

На другия ден, като влязох при Него и Той ми даде думите на „Добрия момък” на същата мелодия. И аз имах добрината да я напиша много красиво с нотите, и да я поднеса, да я пратят, да я пъхнат в кутията на Пеню Ганев. А той досега даже едно „благодаря” не ми каза. А той тогава пееше песента само за „Угледна мома”. Значи имаме още много суров материал, който трябва да се пече, за да извадим злато от него. Защото Учителят ми каза: „Там, където те пратя, в Операта, има много суров материал. Ти ще взимаш тая руда, ще я туряш в пещта и ще я печеш, и ще вадиш чистото злато оттам и ще ми го поднасяш”, на Него. Значи тая песен, тя има вътре тука „Угледна мома”, но тя няма „Добрия момък”.

В.К.: Да, няма го текстът.

Л.Т.: Да, това е.

В.К.: Сега какво се уточняваме с Вас фактически?

Аз трябва да взема цялата Ви документация - всички неща да се прехвърлят на ксерокс.

Едно копие ще има за мен, едно копие ще има за Вас и оригиналите ще се върнат.

Л.Т.: И ще ги върнеш.

В.К.: По този начин Вие ще показвате ксерокса на Вашите познати, за да се пазят оригиналите. За да мога аз с този ксерокс да си работя независимо, а пък нещата да бъдат при Вас.

ЛГ.Да.

В.К.: Значи така се уточняваме.

Л.Т.: Е, добре тогава.

В.К.: Така е най-добре.

Л.Т.: Значи тази снимка я има тука.

В.К.: Всичко ще влезне в книгата и т.н.

Л.Т.: Значи тогава и тялото на Учителя ще снемем?

В.К.: Аз всичко ще преснема, всички снимки ще бъдат преснети. Това нещо също. Това на един филм се преснема. А това се преснема на друг филм. Всичко се преснема. Преснема се всичко.