Jump to content

266. Как се дадоха думите на „Добрия момък”


Ани
 Share

Recommended Posts

266. КАК СЕ ДАДОХА ДУМИТЕ НА „ДОБРИЯ МОМЪК”

Л.Т.: Броим снимките колко са.

В.К.: Спокойно, ще ги броим. Стойте спокойно сега, аз работя за Вас сега, не работя за себе си.

А като работя за Вас, работя за Школата и за Учителя.

А като работя за Школата и за Учителя (ама не за тази школа, която е тука - която е Горе, в Невидимия свят), работя за Учителя, работя и за Бога.

Л.Т.: Да.

В.К.: Тия неща са за мен свещени, тия неща, нали. Няма да Ви открадна снимките.

Л.Т.: На тази снимка аз като запея, Учителят слуша в салона.

В.К.: Тука кой е седнал? Тука някой е седнал на... Тука това е 25.02.1943 г. Тука е седнал?

Л.Т.: Някой е с Венцислав.

В.К.: Не, Венцислав седи.

Л.Т.: Тука е Кисьова.

В.К.: А-а, Кисьова, на пианото.

Л.Т.: Ирина Кисьова. А аз пея песен, която Венцислав не ми акомпанира, а тя акомпанира.

В.К.: Тази снимка е малко пречупена.

Л.Т.: Но аз, когато идваха от София да спят при мене в Мърчаево, като отворихме багажа на Славянски, който беше евакуиран у Рилкини в отделната къщичка в стаята, идваха, тръгнаха от София, всяка вечер идват да спят при мене.

А Учителят прати брат Боян (Той тогава нямаше патерици, ходеше без патерици) да отиде, гдето е Славянски и да го предупреди (Или беше Княжево, или София - не мога да кажа), и да каже, че Лиляна Табакова ще спи в неговия евакуиран багаж у Рилкини и никой няма да влиза при нея. А те се утрепаха, целият Изгрев, всеки ден пристигаха да спят при мене.

И пристигна неговата жена, на Славянски, да провери с очите си. Нея вечер спаха при мене Неделчо Попов, Асенчо Арнаудов, Сийка Динова, Елена Каназирева и още кой? Всички налягаха.

Аз спях на брачното легло - залепени две брачни легла на едно, и посред нощ (Аз имам много спокоен сън, тихо спя), добре, аз съм станала и съм седнала на колени и съм се обърнала към мойта си възглавница, на която спя, ето възглавницата, и съм извикала: „Бивол, бивол, бивол!”-три пъти.

И цъкнаха лампички всичките: „Какво има, сестра Лиляна?” - „Тука, викам, имаше бивол.”

И сутринта с брат Христо (който бе с мене, спеше в сеното на двора, в купа сено се пъхаше да спи) отиваме при Учителя да кажем, че аз съм видяла бивол.

Учителят стана много тъжен и сериозен. Дълго време си затвори очите. А биволът е смърт, това не е хубаво. И цялата група като дойдоха, Той им каза кой къде да седне, и на мене посочи.

„Дошло е време всеки да заеме своето място на тази земя!” - тъй каза Той.

И тогава се обади Неделчо Попов и каза: „Учителю, нека певицата да ни изпей една песен!” И посочи даже коя песен.

Тогава Учителят каза... Аз тогава изпях цялата песен „Угледна мома”. А Той каза... Защото, ако е само за момата, Той дели вече братята от сестрите и си заминава вече от земята.

Той каза: „Отсега нататък сестрите ще пеят „Добрия момък”, а братята ще пеят „Угледна мома”. - „Ами, викам, че нямаме думите на „Добрия момък”. - „Аз ще ти ги дам” - така каза Той.

На другия ден, като влязох при Него и Той ми даде думите на „Добрия момък” на същата мелодия. И аз имах добрината да я напиша много красиво с нотите, и да я поднеса, да я пратят, да я пъхнат в кутията на Пеню Ганев. А той досега даже едно „благодаря” не ми каза. А той тогава пееше песента само за „Угледна мома”. Значи имаме още много суров материал, който трябва да се пече, за да извадим злато от него. Защото Учителят ми каза: „Там, където те пратя, в Операта, има много суров материал. Ти ще взимаш тая руда, ще я туряш в пещта и ще я печеш, и ще вадиш чистото злато оттам и ще ми го поднасяш”, на Него. Значи тая песен, тя има вътре тука „Угледна мома”, но тя няма „Добрия момък”.

В.К.: Да, няма го текстът.

Л.Т.: Да, това е.

В.К.: Сега какво се уточняваме с Вас фактически?

Аз трябва да взема цялата Ви документация - всички неща да се прехвърлят на ксерокс.

Едно копие ще има за мен, едно копие ще има за Вас и оригиналите ще се върнат.

Л.Т.: И ще ги върнеш.

В.К.: По този начин Вие ще показвате ксерокса на Вашите познати, за да се пазят оригиналите. За да мога аз с този ксерокс да си работя независимо, а пък нещата да бъдат при Вас.

ЛГ.Да.

В.К.: Значи така се уточняваме.

Л.Т.: Е, добре тогава.

В.К.: Така е най-добре.

Л.Т.: Значи тази снимка я има тука.

В.К.: Всичко ще влезне в книгата и т.н.

Л.Т.: Значи тогава и тялото на Учителя ще снемем?

В.К.: Аз всичко ще преснема, всички снимки ще бъдат преснети. Това нещо също. Това на един филм се преснема. А това се преснема на друг филм. Всичко се преснема. Преснема се всичко.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...