Jump to content

267. Как се стига до дебют в Операта


Ани
 Share

Recommended Posts

267. КАК СЕ СТИГА ДО ДЕБЮТ В ОПЕРАТА

Л.Т.: А за моето назначение и дебют - имам препятствие, не ми се дават. Тогава бащата253 на Саша Попов..., той още не беше заминал за Америка и се ожени за втора, или трета, или четвърта жена - Венчето, пианистката. А тя е моя връстница. Заедно бяхме в Музикалното училище. След това той замина за Америка и там умря.

Неговият баща („Попито” го наричахме, „Попито”), той написа една опера, озаглавена „Кремена”. И ме тури да пея централната роля вътре. Намери един тенор, намери къде. Той имаше цял апартамент на „Цар Крум”, срещу мене. И знаете ли с какво се занимаваше? Събираше стари пиана, които са за боклука и ги трупаше в апартамента си. Една от стаите направи работилница и извика един чист германец, специалист по пиана. И той цял ден работеше и ги изваждаше, като че сега са пристигнали от Германия, като нови. И Попито ги препродаваше.

И като дойде при майка ми и при баща ми, каза тъй: „Ще пуснете ли Вашата дъщеря? Този глас, който има тя, тя има бъдеще.

Ана Тодорова на времето се яви като ученичка и показа гласови качества, но не я приемаха в Операта. Аз като я хванах и от град в град изнасяхме концерти, и й поднесоха на табла назначението в Операта. Така искам да направя с Вашата дъщеря.”

И тръгнахме. Баща ми и майка ми разрешиха. Взехме за пианистка Нора Желязова, жена.

В.К.: Да.

Л.Т.: То това върви заедно вътре.

В.К.: Ясно.

Л.Т: Когато тръгнахме... В България има много градове и села. Той пътуваше три дена напред преди мене и Нора Желязова и в който град пристигахме, още от гарата виждахме разлепени афиши: Концерт, името ми и нейното име.

Но той заставаше в хотел, след това сядаше в централна сладкарница, поканваше кмета и главните в града. Разбира се, черпеше ги и казваше каква певица пристига. Разлепени афиши. Нямаше тогава Концертна дирекция, ами всеки на гърба си изнасяше. Ако загуби - загубва; ако печели - печели. Тогава нямаше Концертна дирекция. Ние пристигаме три дена по-късно и всичко е готово, и излизаме да пеем. Това нещо продължи.

В първия град, в който изнесохме, беше Плевен. На първия ред беше седнал Христо Бръмбаров. Салонът беше претъпкан. Аз почнах с мойта ария, с която получих поздравление на журито в Париж, изпитната ми ария - арията на Жулиета от опера „Ромео и Жулиета”. Почвам с една каденца и грабвам салона. Той ме посъветва тъй да почна: „Още първите тонове трябва да ги грабнеш. После прави каквото искаш, но грабни ги. Хвърли тоя мост.” Защото той ми каза: „Когато се явих пред министъра на просветата и посочих таланта на Сашо - да бъде посочен като вундеркинд, та така да му дадат държавна стипендия, той ме изпъди от кабинета си и каза: „Ще ти се не види вундеркинда ти!” и ме изпъди. Аз тогава хванах моя син Сашо, взех една пианистка и, както с Вас, тръгнах от град в град. Сашо свири, пианистката акомпанира, аз пътувам два-три дена напред, разлепям афиши и обиколихме много градове. И после министърът ме молеше да се явим вече при него с моя син.” Така стана и с мене.

Добре, ама той каза и друга подробност. Че когато пътуваха от град на град и от село на село, пианистката в едно село яла неизмити плодове и получила силно разстройство на червата. „И трябваше да я оставим в болница да се лекува. И тръгнах аз, без пианистка, с моя син. А аз не съм пианист и Сашо каза: „Татко, каза, сега какво ще правим?” Аз му казах: „Много просто, аз ще удрям акорди, ти ще свириш и ще се намираме, където има корона, корона тъй се пише, там ще се намираме.” И кой знае на къде му е акомпанирал, но продължи турнето и без пианист, защото пианистката остана в болницата.

Така стана и с мене. Тръгнахме от град на град. Вестниците пишеха за мен. След като гръмнаха цялата провинция (всеки град си има някакъв вестник), а че и столичните вестници гръмнаха. Затова имам някои изрезки от тия концерти.

Аз съм обиколила около 42 града.

След което вече Цветана Табакова, покойната певица, ме среща в София на улицата и казва на мъжа си Михаил Попов: „Миша, Миша, ето я! Извикай я в една стая.” И ме извика. Тогава се пишех Цветана Табакова, после ме нарекоха Лиляна, когато ми дават вече дебют.

И ме извикаха в една стая, и тя много строго се нахвърли отгоре ми и каза: „Питат ме мои познати: „Ти си пяла вчера в Плевен?” Аз не съм ходила в Плевен! Защото си със същото име. Ще смениш името си!”

Викам: „Ще го сменя, ако вляза в Операта. Аз не съм влязла в Операта. Аз си правя концерти.” Тя така трепереше.

После аз казах на Учителя, а Той каза, Той предсказа нейната смърт:

„Всичко, което се изпречи на пътя на Бялото братство, ще бъде изметено. Божествената метла ще го измете!”

И така стана. Когато в бараката си бях, в най-големия студ, в събота, много студено беше, когато влезе при мене Петко Тихолов, изпратен от министъра на просветата да обикаля всички артисти, за да напише книгата „Към върховете на изкуството”. И влезе, а мойта печка гореше силно. Но той почна да скача, защото беше с памучни чорапи: „Краката ми се вдървиха!” Викам: „Не скачайте, ще ми съборите къщичката, щото тя е дървена. Не скачайте, викам. Елате тука до печката.”

А той писа: „Аз съм, каза, журналист, каквото виждам, го пиша. От две десетилетия повече тя живее в една схлупена дървена барака.” Викам: „Това ще го извадите, няма да го пишете като документ към мене.” - „Не мога да го извадя, защото аз съм първо журналист - каквото виждам и го пиша в книгата.”254

Аз я имам, аз Ви я показах. Значи така се разбиват непроходимите скали към сцената. А пък като стъпиш на тая сцена, почват гвоздеи забити да закачат роклята ти, за да спреш да пееш и да се провалиш. Това са ми го правили на софийската сцена - забиват пирони по сцената. Там пък почват други изпитания. Там е дъното на ада. Макар че всички ти завиждат, като излезеш на сцената, дълбоко гримирана и облечена със скъпи дрехи. И ти завиждат, а само ти знаеш какъв ад е вътре, в задкулисния живот. Да, това е. Не всеки може да издържи.

Попито извади от пръстите на ръцете ми колкото брилянтни пръстени имах (защото и това ще кажа). Като стигнахме в Търново...

Аз преди да тръгна с него, казах тъй: „Никога няма да ме запознавате с разни мъже и желаещи да имат интимна връзка с мене, защото ще прекъсна да пея и ще Ви оставя насред пътя.”

Добре, ама той наруши това нещо в Търново. Аз имам отделна стая. С мене спи Нора Желязова, пианистка. Той влиза в стаята и казва: „Един генерал, военен, много иска да се запознае с тебе.”

Викам: „Ето че нарушавате. Но после няма да отговарям последствията какви ще бъдат. Аз ще изпълня желанието Ви, но последствията Вие ще си ги носите.”

Аз слязох, той беше един от първостепенните хотели в града. Запозна се той с мене, генералът, говорихме, почерпиха ме и се качих.

И на другия ден казах: „Не мога да пея.” А-а, ами как ще връщаме сега парите!” Викам: „Ваша работа, връщайте публиката, връщайте им парите - каквото искате. Вий нарушихте това, с което се съгласихме още в началото.”

И ние имахме загуба в тоя град, защото всяка вечер хотелът струва пари. Аз вече плащам вече две стаи. За него една стая, за нас една стая, тука са три легла.

В.К.: За него, за брат Христов?

Л.Т.: Той пък отделно. И всичко от концерта се плаща, тези разноски, и сме в дефицит. Тогава той ме накара да извадя, имах един пръстен с централен брилянт и наоколо мънички брилянтчета.

В.К.: Кой Ви накара, брат Христов?

Л.Т: Попито.

В.К.: Кой е той, Михаил Попов? Как се казваше?

Л.Т: Ами бащата на Сашо Попов.

В.К.: Как се казваше?

Л.Т: Не, Михаил Попов - той е басът в Операта. А този е, Попито го наричаха.

В.К.: Той е бащата на Саша Попов, диригента?

Л. Т: Да. Тогава беше много рисковано, защото няма Концертна дирекция, а всеки сам си плаща от гърба, на собствени разноски изнасяме концертите.

Той постоянно тичаше на пощата и на телефона и пращаше на жена си - какво праща, не знам. Той продава билети, той се занимава с кочани и с афиши, и с всичко. А той плащал ипотека на апартамента си и пращал може би на Марито - беше жена му, втората му жена, не майката на Сашо Попов, а втора жена имаше, която не го е родила Сашо Попов. Както и да е, това е тяхна работа. Тъй че много рисковано беше.

През туй време в Търново пристига министър Радев255 на просветата - военен, мъж на Тороманова-Радева256, която пееше в „Тоска” тогава, в Операта и имаше школа по вокално изкуство. Защото пристига от Полша министър Иенджеевич, който е министър на просветата. И министър Радев го довежда в Търново, и ми казва тъй: да отложа моя концерт, защото във Военния клуб да изляза да изпея някой номер от моя концерт, за да посрещнат министър Иенджеевич от Полша. И аз се съгласих, излязох на сцената и изпълних най-ефектните си работи, след което се образува българско хоро и ме уловиха от тази страна Иенджеевич, а от тази страна ме улови самият министър Радев и играхме българско хоро. Но всички вестници гръмнаха да пишат. Мисля, че го имам даже в тоз албум, може и в друг да го имам, но имам го това.

Веднага гръмнаха вестниците. След това едва си стъпяхме на краката, защото като заболее певицата, пресипне й гласа - спира пеенето. Като спре пеенето, спират средствата, спират концертите.

Аз имам свои начини, които Учителят ми е дал, за да получа хубав глас и свои програми, които си изпълнявам.

В.К.: Вие казахте, че сте свалили пръстена.

Л.Т: Почна да ги продава. А че и друг пръстен.

В.К.: Ама това е Ваш пръстен?

Л.Т: Ами мой, разбира се. И аз се върнах без пръстени.

В.К.: Той ги продаваше, защо? Защото не можете да платите хотела?

Л. Т: Да. Както и да е, мир и светлина на душата му. Той изигра голяма роля за мене. Така е вдигнал на сцената Ана Тодорова257, така е издигнал своя син Саша Попов. Сашо Попов умря в Америка.

В.К.: Той е цигуларят Сашо Попов?

Л.Т: Ами да, прочутият. Вундеркинд тогава е бил, прочут много. Той и диригент беше.

В.К.: Той е идвал при Учителя.

Л.Т: А не, не е идвал. Брат Христов тъй каза: „Водил съм при Учителя много видни музиканти, хора на науката. Но това, което се получава с Вас, сестра Лилиана, не съм го имал. Затова Учителят беше затворен към тях. А към тебе Той се отвори още първия път като влязохме при Него. Той като че те очакваше. И затова записвай, моля ти се.” - „А, нямам време да пиша” - и не исках да пиша.

Дълго време не исках и после почнах да пиша. И Учителят ми разреши да записвам.

В.К.: Всичко, което сте записали, се дължи на брат Христов, че Ви е накарал.

Л.Т: Той ме накара: „Пиши бе, сестра Лиляна, аз съм водил големи хора при Него! Но не се получаваше туй, което става с Вас, защото аз съм свидетел.”

Аз не обръщах внимание на неговите забележки дълго време.

В.К.: Отначало. Колко време това продължи?

Л.Т.: Ами доста време, не мога точно да кажа, но доста време аз се опъвах, не исках да пиша. Защото виждах, че влизам в един нов труд, да пиша пък, не само другите ми работи. После моята майка болезнена беше, не беше добре със здравето, аз имах грижа и за нейното здраве. И имаше странични задължения, не само във връзка с музиката. Така е.

Всеки един от нас си има свой личен живот и свои препятствия, и т.н.

__________________________________

253) Димитър Попов, Димитър Попов Христов, 1979-1959, капелмайстор

254) Тихолов, Петко. Към върховете на изкуството. София: Музика, 1979, с. 424-426.

255) Тодор Димитров Радев, 1887-1957, военен, министър на Народното просвещение (1935 г.)

256) Пенка Георгиева Тороманова-Радева, 1892-1961, оперна певица, сопран

257) Ана Тодорова, Ана Тодорова Златкова, 1892-1972, оперна певица, мецосопран, педагог

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...