Jump to content

268. Документите на една певица


Ани
 Share

Recommended Posts

268. ДОКУМЕНТИТЕ НА ЕДНА ПЕВИЦА

В.К.: Сега, тука виждам една снимка. Кой е военният?

Л.Т: Този е Ганчо Генчев, дето носи китарата си. Тука е пак Мърчаево, ама околностите на Мърчаево.

В.К.: Щото виждам тука Учителят се движи.

Л.Т: Учителят, да.

В.К.: Какъв е този?

Л.Т.: Ганчо Генчев.

В.К.: Ганчо Генчев, да, понеже аз не го познавам.

Л.Т.: Наш брат, който не е жив сега.

Туй е пак в Мърчаево.

В.К.: Да, виждам аз, че е Мърчаево. Да. Тук Учителят е или на Рила, или на Витоша. Пак латвийци виждам, латвийци. Това е Пампоров, това е брат Боев, това е Катя Грива тука, Кирчо Лъвчето, аз ги познавам тука. Това е Славянски. Ето го този, Крум Въжаров. Аз ги познавам тука.

Тая снимка не съм я виждал. Това е вероятно или на Изгрева... Това е Зяпкова.

Л.Т.: Катя Зяпкова.

В.К.: Това е Симеон Симеонов. Аз ги познавам.

Л.Т: Група братя и сестри, така.

В.К.: Да, ясно.

Л.Т: Каквото си записал, всичко си седи, не излиза наяве.

В.К.: Да, аз съм го направил още в 1970 г., а сега е 1990 г. - преди двадесет години, то седи при мене и то се пази. Ама досега може ли да се печата нещо? Не може.

Л. Т: Защо да не може бе?

В.К.: Ами досега не можеше. Нека сега да напечати неговият син, нека синът му да напечати на баща си.

Л. Т: Дали ли сте му на него?

В.К.: Ама той да си го е направил. Нали му е син. А-а, ама той беше в Пловдив, Благи, синът на Жечо Панайотов. Аз, Вергилий, ходих и работих при баща му, нали? Да върша работата на Благи, та свърших работа на Жечо Панайотов. Свърших сам това. И сега нека да напише той! Той ги има написани, нека да му издаде. Аз съм го накарал Жечо, той си е написал спомените и Благи има едно копие. Нека да ги издаде.

Л.Т.: А-ах, има значи копие.

В.К.: Има копие, нека да ги издаде!

Л.Т: Е, това е, това е важно.

В.К.: А той не ги издава. Защо? Защото не може, не го интересува на тоя етап.

Л.Т: Също казвате, че нещо в нотариус щели сте да ме водите.

В.К.: Ама сестра, когато дойде време да обработим, тогава ще отидем при нотариуса. Още в момента не е време. Сега...

Л.Т: Тука са благодарствени писма.

В.К.: Момент.

Л.Т: Чакай да ги отделя. Там сега, в Париж, Любомир Янков е професор, предава цигулка.

В.К.:Да.

Л.Т: А аз съм тука завършила.

В.К.: Ей това например ще го направим на ксерокс.

Л.Т: Ей тука сега телеграмата се е изтрила.

В.К.: Ще я преснемем.

Л.Т.: Е как, изтрита?

В.К.: Абе чакайте бе, ще направим опит. Ще Ви ги върнем. Ще видите как става. Всичко ще се преснеме. Това всичко ще се преснеме.

Л.Т: Сега, едното, аз Ви го прочетох. Това го прочетох на магнетофон. А това не съм го прочела, може да го пуснеш. Пуснато е, нали?

В.К.: Това е второто копие, да...

Л. Т: Чакай. Чакай другото да видя.

Excellente etudiant. Elle a fait tres grand progres ces derniere trimestre, a une voix exceptionnelle et appeler a plus belle avenir.

Това на френски го казвам. Сега ще го преведа:

„Чудесна ученичка е. Направи големи прогреси последния семестър. Има изключителен глас и е извикана с най-бога то бъдеще.”

Бележка 20. А, също най-високата бележка е 20. За френско произношение имам 20, което на чужденец много рядко се казва. Но френско произношение пеещо, не говорещо. Щото като говоря, сигурно имам акцент, но когато пея на френски, пея значи, пея като французойка. Значи одобряват ме... Да. Сега самият диплом има пък друга бална система. Тука по пеене е 30 - аз имам 29.

Тука пише chants dictees, значи да ми диктуват мелодия и веднага да я запиша - каквото правеше и Учителят, ми свиреше новите песни и аз ги записвах.

За диктуване има 10 най-висока бележка. Аз имам, получих 9. Ето ги. След туй дават ти ноти без инструмент. Веднага да ги пееш, на първо виждане, без да ги опитваш. Най-високата оценка - пак е 10, аз имам 9. И така нататък.

Ето ги предметите, върху които имам бележки. Това е за диплома.

В.К.: Да.

Л.Т.: А тука е отбелязано моето име, изпитите по пеене и имената на тези, които нея година са получили дипломи.

В.К.: Ясно.

Л.Т: Значи няма нищо скрито-покрито. Сега тука е поканата за снощния голям прием в Съветската легация. Тука са първите ми уроци при Учителя върху „Битието”. Като е нямал лист, го е писал [брат Христов] върху гърба [на снимката] на Венцислав.

Тука са двата ми концерта по радиото.

Учителят пожела да изпея „Фир-фюр-фен” и „Имаше человек”, и „Цветята цъфтяха” с два акомпанимента. Единият е Беинса Дуно с акомпанимент на главния диригент на Операта Асен Найденов, но те не ги записват в концертите, акомпаняторът не го пишат. Само му плащат. А тука е Пиер Беинса. Само тези да не се загубят.

В.К.: Абе как ще се загубят! Нали всичко отива заедно в плика.

Л. Т: Ето юбилея на Стефан Киров, ето бащата на Парашкев Хаджиев, с когото работех Деветата симфония - за десет дена да науча соловата партия, защото след десет дена пристига Карл Бьом и не бива да държа ноти в ръцете си. С него работих.

В.К.: Той се казваше?

Л.Т: Тодор Хаджиев.

В.К.: Тодор Хаджиев, да.

Л.Т.: Бащата. Но трябва да се пише това, че е негов баща. Ето юбилея на Стефан Киров, 30-годишен юбилей. Тука комисията, която участвува и в която съм взела участие. Туй може би не е важно.

В.К.: Аз ще преснема всичко. Всичко ще преснема, за да го има.

Л.Т: Чакай да го сложа. Да кажа също. Ето сега, ето симфоничния концерт на Държавната филхармония. Ето пише вътре и моето име. Това е картата от Съветската легация. Те ме канят да пея още 1939 година, още бях ученичка, когато ме каниха.

Ето, ето ми името. А, ето тоз, който ме закара в студа, ме откърти от Операта, този Пополутов258 (произнася се Папалутов), диригент в Московската опера. И ме накара да пея в Сливен, да пристигна срещу Нова година, да изпея „Соловей мой” от Алябиев259 и да се подпише с пет линии и с ключ сол, и се подписа с ноти.

В.К.: Я ми разчетете името с тези ноти. Разчетете ги тези ноти!

Л.Т: Две осмици правят „П”, защото виждаш ли, отгоре е „П“.

В.К.: Да.

Л.Т: Цялата нота е „О”. И пак „п”, и пак „о” - „Попол” - „Л“-то е пак осминка, ама с опашка.

В.К.: Да.

Л.Т.: А „У“-то е, опашката пък отдолу. А „т”-то е три нотички като триолка. И „о”-то е пак цяла нота, а „В”-то накрая е ключ до.

В.К: Да.

Л. Т: Ключ до се пише като „е”: „Пополутов ”.

В.К.: Така.

Л.Т: Трябва да си го пишете отделно. Е, тука е датата. Ето коя дата: след заминаване на Учителя.

В.К: 2.III. [Втори март].

Л. Т: Ами, никакъв март - януари.

В.К: Тука какво пише? 2.I. ли е 1947 г.?

Л.Т: А-а.

В.К.: Щото аз тука не го виждам какво пише.

Л.Т: Януарий, защото срещу Нова година пях това, в Сливенския гарнизон, и чакаха даже, очакваха Толбухин, но той не дойде.

В.К.: Да, така. Сега...

Л.Т: Пъхайте ги в найлон!

В.К.: Бъдете спокойни!

Л.Т.: За „Лучия ди Ламермур” нямах дубльорка. Впоследствие туриха Екатерина Апостолова, но тя... Ето на, нямам. Веднага Любен Минчев, виждате ли!

В.К.:Да.

Л.Т: Нямах дубльорка. Сама пеех тази роля. Но понеже имах странични работи... Брат Христов беше тогава без работа, трябваше аз да му помагам, да го поддържам. Впоследствие му намериха само за половин ден една работа с минимално плащане.

Не само това. Здравето на майка ми беше много чувствително. Аз не можех да мисля сега: за Лучия трябва да се явя, да извикам фотограф, да искам костюмите да ми дадат, че да се гримирам...

Аз се грижех и за други души, нямах време да правя снимки. Тя беше коронната ми роля, но не можах да направя снимките.

В.К.: На Лучия нямате снимки.

Л.Т.: А, не ми беше широко около врата. Сега, тука имам други работи.

B.K.:Ra.

Л.Т: Ето го и Венцислав. Ето го. Вижте, ако четете почерка на брат Христов: „Днес, 22.” - виждате ли, годината, как съм пяла.

В.К.: [Чете]

„Днес, 22.1943 г., сряда, г-ца Табакова днес изнесе ролята на Лучия тържествено, с необикновен успех.”

Л.Т: На всички програми той пише и датата, и как съм пяла.

В.К.: Той се е подписал „Кръстю Стефанов”.

Л.Т: Да, да, значи той винаги присъстваше. След това например „Отвличане от сарая” - пак пише, той пише, само че празно... Няма го, няма го. Ще го намеря къде е, трябва да го намеря. Дайте го отстрани, да намеря къде е вътрешното. Аз с тия сухи листа...

Ето на: два гастрола в Народна опера. Аз пея, понеделник, тя пее в сряда. Аз пея „Травиата”, тя пее „Кармен”. Тя беше киноартистка.

В.К.: Как се казваше тя?

Л.Т.: Дорита Бонева260, българка, която пее в чужбина. Чакай, че... Ето на пак, в плика е празно, трябва да ги намеря къде са.

„Малки театрални вести”, а тука.

В.К.: [Чете]

„Лиляна Табакова ще пее утре Джилда.”

Л.Т: Това пък, влизаха в моя будоар самите критици. Тука трябва да го попълня, дайте го.

В.К.: Ще го сложим там, за да го търсим, да.

Л.Т.: А тука пък, ето го там.

В.К.:Да.

Л.Т: Отивам да пея, а на корицата пише долу, ето, най-долу.

В.К.: „Лиляна Табакова”, да.

Л.Т.: Но то е цяло списание.

В.К.: Да, виждам.

Л.Т: И вътре има и биографията ми.

В.К.: А Вие имате ли я?

Л.Т.: Ами имам я, ама къде е?

В.К.: Добре. Това също е отстрани.

Л.Т: Нека да я отделим.

В.К: Да.

Л.Т: „Фиделио” с Лиляна Табакова; „Севилският бръснар” с прочутия Едмондо де Веки, главен диригент в Скала ди Милано, без снимки така.

Ето: „Днес, на 27...”

В.К.: През „1947 г., събота, 7 часа, в една бляскава премиера”...

Л.Т.: И след една година ме уволниха.

В.К.: Ама как така?

Л.Т.: „Любовен еликсир”.

В.К: Да.

Л.Т: Ето.

В.К: 1947 г.

Л.Т: Ето, вижте сега, той си тури любовницата пред мене, тя му се отдаде. Тука: имената на артистите и мойто име.

Но тука се намира и името на Борис Христов, прочутия бас. Само че той беше още хорист, после стана артист.

В.К: Да.

Л.Т: „Първи сили в „Лучия ди Ламермур”. Тука пея с Любен Минчев.

В.К: Да.

Л.Т: Мене ме претоварваха. За късо време много премиери изнесох, ама то стана с претоварване.

В.К: Тука „Дон Паскуале” виждаме.

Л.Т.: Да.

В.К: „Дон Паскуале”.

Л.Т: Ролята на Норина съм пяла.

В.К: Да.

Л.Т.: И понеже Боян Дановски беше режисьор, той каза: „Няма да го измислям както в Италия.” Норина в Италия се намира в своята стая-будоар, и пред огледалото си прави тоалета, с много скъп пеньоар.

Аз, каза, няма да я направя тъй. Аз ще я туря да вади вода от кладенеца и да пере. И ето макета, ето ме. Аз вадя вода от кладенеца, изтърсвам дрехите, пера ги и ги закачам с щипки на въжето, и пея арията, даже гърбом към оркестъра, без да виждам палката. Това беше много трудно.

След това макета, чак в това действие вече аз влизам в италианското изнасяне. Това е огнен тоалет от лъскава коприна. Туй всичко е злато, бродирано тука, виждате ли? Този тоалет беше както в Испания е бил. А най-напред ме туря да пера.

В.К: Да.

Л.Т.: Тука накрая е, ето, ще видите имената на всички артисти. Ето Лилиана Табакова е тука, тука артисти.

В.К: Да. Борис Христов - бас, да.

Л.Т: Ето го тука, значи заедно сме били.

В.К: Да.

Л.Т: Неговият брат, на Борис Христов, той сега си замина. Беше в Концертната дирекция, където аз членувам. Намери ме на Изгрева и се качи по стълбата горе, срещна ме и ми каза: „В снощното заседание ние всички се питахме: „Какво стана с този пролетен глас?” И гласувахме тая сума.” И ми я тури на пианото - хиляда тогавашни лева. С тях пари си купих някои неща.

Сега, тука: „Симфоничен концерт”. Ето го Карл Бьом, ето солистите: Лилиана Табакова, Диана Герганова, Любен Минчев. Това е за Деветата симфония.

В.К: Да.

Л.Т: А тука е, чакай, коя опера?

В.К.: Това е „Отвличане от сарая”.

Л.Т:  Да.

В.К.: Но това е за Бьом, за Девета симфония.

Л.Т: Чакай да видя имам ли снимка. Ето снимката ми.

В.К.: Ясно, да. Така.

Л.Т: Брат Христов винаги присъстваше в салона и си водеше бележки за самото представление. После ми ги четеше.

В.К.: На всяко представление?

Л.Т: Винаги е присъствал и записвал, винаги.

В.К.: [Чете]

„За първи път на величието на изнасяне Девета симфония от Бетховен с участието на Цветана Табакова.”

Да, той се е подписал.

Л.Т: Но празно, дайте да го попълня. Ама трябва да го дам тъй, както е празно, защото тука има „Деветата” от Христо Панчев. А и същевременно в „Паралели” какво казва.

В.К.: Да, видях го в „Паралели”. Тука това е празно. Значи този тука „Тринадесети симфоничен”, а това е „Четиринадесети”. Значи това е тринадесети, четиринадесети го има, но това е тринадесети. Но вътре го няма.

Л.Т.: Трябва да видя къде е.

В.К.: Сега ще го видим.

Л.Т: Народна опера. „Снощният голям прием в Съветската легация”.

В.К.: Да.

Л.Т: И концертната част изпълнихме трима души. „Риголето” в Народната опера. След това, тука в Бургас, Подвижната Народна опера гостуваше.

Мене ме нарекоха „Славея на Подвижната Народна опера”. И пишат тука за мене. Друго възстановяване.

Това са документи, в които е дадено арестуването на другия мой колега Стефан Киров. А това беше 1939 г. в Съветската легация, в края на месец февруари, то пише там. Първите дни на март, ето го тука почва.

В.К.: Ясно.

Л.Т: Бива арестуван Стефан Киров.

В.К.: Да.

Л. Т: А той ме водеше с файтон. Това е отделен лист.

В.К.: Там има ли нещо? То няма значение. Това писма ли са или изрезки от вестниците?

___________________________

258) Константин Захарович Пополутов, диригент

259) Алябиев, Алябев - Александър Александрович Алябиев / Александр Александрович Алябьев, 1787-1851, композитор

260) Дорита Бонева - с истинско име Теодора Николова Бонева, 1912-българска и унгарска (Dorita Bonewa) оперна певица и актриса

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...