Jump to content

269. Музикалната критика за Лиляна (Цветана-Лилиана) Табакова


Recommended Posts

269. МУЗИКАЛНАТА КРИТИКА

ЗА ЛИЛЯНА (ЦВЕТАНА-ЛИЛИАНА) ТАБАКОВА

Л.Т.: Чакай, ще видим.

В.К.: Щото Вие казахте, че имате изрезки от някои вестници.

Ето Ви от театъра, пак изрезки от вестници, които ще дадете да ги прехвърлим на ксерокс, за да ги отпечатаме после.

Л.Т: Сега ще видим. „Премиера на „Севилския бръснар”.

В.К.: Да. Изрезки от вестниците, ще дадете да ги прехвърлим.

„Едно гостуване на маестро Едмондо де Веки в „Отвличане от сарая”. „Лучия” с Лилиана Табакова и Любен Минчев.

Подписан е...”, някой си. Константин Зидаров.

Л.Т: А-а, Константин Зидаров, ако Ви интересува.

В.К.: Да, всичко ще го вземем и ще го прехвърлим на ксерокс.

Л.Т: „Севилският бръснар” с Едмондо де Веки е подписан от Илия Крестеняков.

В.К.: Да.

Л.Т: Тука сега, „Риголето” с новата дебютантка” - това съм аз.

В.К. .Да.

Л.Т.: „Лучия ди Ламермур”. От Лучия вече по-горе не можех да се кача. Отидох на върха, но ме сгромолясаха после. А аз имам стихове от поети писани. Тях трябва да Ви покажа. Да видите как от най-високия връх пристъпът на завистта те отлепи.

Л.Т: Туй е гостуване на маестро Де Веки. Тука е за „Севилския бръснар”, тука има написано за бившата примадона. Казва тъй: „Тя трябваше да се оттегли преди да закъса на сцената.” А на мене ми дадоха нейния будоар, нейната кушетка, нейната вана, нейното огледало. „Моцарт на нашата сцена”.

„Отвличане от сарая” в нова постановка. Обновяване на „Севилския бръснар”. „Една даровита певица”

- пишат за мене. Никога не си служих с пари и такива работи.

„Лучия” с Лилиана Табакова и Любен Минчев.”

В.К.: Да. „Впечатление от гостуването на маестро.”

А тука сега във или тука в Народната опера музика пише за моето пеене, казва... Да.

Л.Т: От най-големия критик - Иван Камбуров261.

Той казва:

„В нея не се забелязват крясъци”

- че давам много меки преминавания в тоновете. „Отвличане от сарая”- Моцарт”, от професор Димитър Ст. Иванов. Този професор, ако пише за някой артист, веднага изрезката от вестника я турят на вратата и го... Много държаха на неговото мнение, защото беше професор по гласовете.

„Севилският бръснар” с Едмондо де Веки” - Иван Камбуров пише.

В.К.: Значи той е бил музикален критик.

Л.Т.: О-о, страшна работа.

В.К.: Добър ли беше? Разбираше ли този Камбуров?

Л.Т: Много добър, много, много разбира. За мене все хубаво пишеше. „Севилският бръснар” с Едмондо де Веки” от Илия Кръстеняков.

Да не се загубят тия работи.

В.К.: Как ще се загубят, няма да се загубят. Слагаме това в плика.

Л.Т: „Една даровита певица”. Вий го имате, няма нужда. Сега, вокален концерт (че много има покани, много), ето вокален концерт.

Пак концерт, „Лиляна Табакова”, на мои разноски; арията, която съм пяла; „На рояла Димитър Минков”; „Отвличане от сарая” - щото съм пяла „Отвличане от сарая” и в провинцията.

Чакай, тука да видя. Щото трябва да попълня тия места, които отделих.

„Лиляна Табакова и Янко Янков на флейта”.

Найден Найденов, брат на главния диригент на Операта, брат от Варна - той ми акомпанираше.

Ето на: „Голям галаконцерт.”

Опера „Марта”, ето ме мене с Васко Михайлов. Тази сцена много я обичаше Учителят, защото целият оркестър си сваля лъковете, без лъкове и почват да дрънкат с пръсти, и целият оркестър - 120 души, чуваш, като че ли с китара акомпанира. „Се въртете колелцето, се въртете...” Той ме учи как да въртя колелцето, за да преда. Ето, това е предачница. И пък Плънк-тет учи пък Нанси, и тя. Прекрасно звучи. А аз отгоре правя колоратури. Тази сцена е знаменита. От Флотов.

Вече и Милкова-Золотович още пееше, бившата примадона. Затова ме туряха малко по-настрани. Но после заемам вече централното място. Ето Милкова-Золотович. Но когато се явих с петтях Розини в моя час, за да пея с Едмондо де Веки премиерата, той не я избра нея, а мене избра.

Макар че аз предния ден бях мила прозорци, врати, голямо пране бях прала, хич не бях готова за конкурс, той мене избра. Как съм пяла, не помня. Скриха от мене, че ще има в моя час конкурс, за да се проваля, ама Господ ми помогна.

Ето пак концерт. Това са все мои концерти. Концерт, туй е пак същото, същото, няма нужда да се повтаря. Държа много за мнението на Учителя.

Учителят много харесваше моето пеене и беше много щедър в изказванията си.

В.К.: Да. Това е „Отвличане от сарая”.

Л.Т.: Ето тука „Отвличане от сарая”, трябва да ги подредя. Туй е празно.

В.К.: Този вестник го дай. Тука има нещо написано. Ето го „Севилския бръснар”.

Л.Т.: Премиера.

В.К.: Премиера, да. Сега да видим.

Л.Т: Туй ще трябва.

В.К.: Казвате, това е Вашата, плика от Вашата...

Л.Т: Мойта заплата. Да.

В.К.: Това е 1947 година - 15,148 лева.

Л.Т: Да.

В.К.: Това е за юли.

Л.Т.: Винаги се качвах горе при Учителя и си давах десятъка в специален плик.

В.К.: Това много ли беше пари тогава - петнадесет хиляди сто четиридесет и осем [15,148] лева?

Л.Т.: С три хиляди живееше едно семейство.

В.К.: Значи това е много било. Да.

Трябва да намерим Четиринадесетия симфоничен концерт.

Л.Т: Ами трябва да ги попълня.

В.К.: Ще го видим, трябва да излезе тука. Я да видим тука долу, вътре. Може би да излезне от някъде.

Л.Т: А, тука са само благодарствени писма.

В.К.: Я да видим какво представляват тия благодарствени писма.

Л.Т: Това е от секретарка на Клемент Готвалд в Чехия, която се яви на зала „България”, когато имах концерт. Ето пише...

В.К.:... „Чехословакия, Жули, чехословска секретарка, София.”

Л.Т: Да, и вижте какво пише: „Браво, Лиляна!” Не мога да го прочета, с този плик ми го поднесе.

В.К.: Да, ха-ха. Хубаво. Това какво е: „Българска комунистическа партия”?

Л.Т: Аз се явих. Ето какво пише...

В.К: Да.

„Другарю Стоилов,

По поръчение на др. Тодор Павлов, изпращаме Ви писмо до него от Лиляна В. Табакова, с препоръка да обсъдите лично възможността да се удовлетвори, малко необичайната, но, струва ми се скромна, молба на гражданката Табакова.“

Вие какво искахте, да си останете там, където живеете, така ли? В малката къщичка? Да, прочетох го аз това.

Л. Т: Чакай да го пъхна. Композиторите, музиколозите и концертиращите артисти в България, аз съм член вътре.

В.К: Да.

Л.Т: И ето, вижте, такива има много, ама на друго място, ми даваха. За Народния киноуниверситет и пея тука в тази покана. Помощ на организация, ето на, благодарствена, щото не ми плащат, аз се явявам и пея. На свободните писатели обществото също, Комитет за наука, изкуство и култура, ето дадено е за мене. Ето, Народна опера, Дирекция на Народната опера. И тука ми дават това, прочетете го.

В.К.: [Чете]

„Дадено на Лиляна Табакова, артистка на Народната опера, в уверение на това, че съгласно заповед № 642 на г-н Директора, тя се командирова от гр. София до гр. Видин и обратно, въз основа на член 12 от Закона за бюджета на държавата за 1935 г. Тя има право да пътува във втора кла са. Същата получава 8,400 лева месечна заплата.”

Л.Т: Ето, Комитет за наука и изкуство.

В.К: Да.

Л.Т: Благодарствено.

В.К: Да.

Л.Т.: Съюз на композиторите, музиколозите. И това ми го дават композиторите, пак ми го дават.

Ето, пяла съм на голям концерт на „Събчо Събев и Лиляна Табакова”. Трябваше да се явите по-рано, това е радиоконцерт.

В.К.: Не, за образуване вокална група, избор на двама отговорници.

Л.Т.: Ето виж, много е избеляло.

В.К.: „Командировам”...

Л.Т: Е, благодарствено писмо, имам карта. Да. Чествуване на годишнина от смъртта на Димчо Дебелянов.

В.К.: Това е „Комитет за чествуване на 100 години от смъртта на Димчо Дебелянов”. Да, виждаме го.

Л.Т: Съм пяла.

В.К.: Безвъзмездно си пяла, виждаме го.

Л.Т.: Всъщност заплатата ми е 16,366 лева.

В.К.: Това е юли 1948 г. Значи това е една много голяма сума.

Л.Т.: Че те 1948 г. ме уволниха и цели шест месеца ме чакаха да се явя, да ги помоля, щели са да ме върнат. Така казват на майка ми.

В.К.: Вие не пожелахте да отидете.

Л.Т.:.Не.

В.К.: И защо не пожелахте?

Л.Т.: Не се явих.

В.К.: А защо не се явихте? Коя беше причината?

Л.Т: Засегнаха ме.

В.К.: Как Ви засегнаха, не можах да разбера?

Л.Т: Ще си играят с мене, а...

В.К.: А сега не съжалявате ли?

Л.Т: Учителят казва:

„Само Господ може да дава изпити на учениците. А едни-други вие не трябва да се изпитвате.

Това е наказуемо.”

Само Учителят може да ми даде изпит - не такъв, който не може да си върже гащите още, ще ми дава изпит!

Тука пак пише нещо: трите музиколози пишат за мене... И сега членувам. Ето Владимир Трендафилов, помня като ми го прати това. С Недялка Симеонова излязохме да пеем в ОФ салона [салона на организацията Отечествен фронт]. И той тичаше да ме гони, за да ми пъхне 5,000 лева в джоба, тогавашни пари. Аз му ги хвърлям, той пак тича и ми ги пъха - Владимир Трендафилов, артист в драмата, първи артист.

В.К.: Вие сте давали някакъв концерт?

Л.Т.:  Да.

В.К.: Помощ на организация в Художествения театър, с хонорар.

Л.Т: Ето тука пак благодарствени. Дружество „Нова жена” - ето Гана Тодор Павлова ми благодари, че съм пяла пак.

В.К.: Това е Гана...

Л.Т.: ...Тодор Павлова.

В.К.: Това е?

Л.Т: Жената на академика Тодор Павлов.

В.К.: Да, тя благодари, да. Това е пак Гана Тодор Павлова.

Л.Т: Прочетете го, да видите:

„Артистката Лилиана Табакова се е отзовавала винаги на моите покани да участвува благосклонно в агитки и забавни вечери, в тържествени събрания и прочее, изнасяни от разни културни, просветни, обществени организации и институти.

Гана академик Тодор Павлова. 17.06.1948 г., София.”

Тя искаше да купи апартамента ми, ето, Гина Дичева, но аз й отказах. И Вий имате ли нещо общо с нея?

В.К.: Не, нямам нищо общо с нея. Аз дори не я познавам.

Л.Т: Аз й отказах и една неделя, тука беше Фаустина, тя дойде с един диригент на хор „Орфей”, мъжки хор и седя тука часове. Това е пак от нея.

Чакай да видя - не е от нея. „Съюз на музикалните дейци”.

В.К.: Това е покана за ветерани.

Л.Т.: Да. И викат ме, аз се явих. Дойдоха, ръкуваха се. Един вид едно помирение направихме.

В.К.: Сега дайте този плик с благодарствените писма, ха така. Това отива всичко вътре.

Л.Т: И тука, чакай да видя туй какво е, да го видя. Пак те ме канят.

В.К.: Ясно, да.

Л.Т: Този, който е главният, ми каза: „Тръгвате ли с мене? Да отидем сега най-напред в Плевен, ще изнесете концерт.” „Не, викам, няма да тръгна с Вас.”

_________________________

261) Иван Димитров Камбуров, 1883-1955, музиковед, диригент, капел-майстор, композитор, педагог

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...