275. Михаил Иванов и Кръстю Христов

[Ани]

275. МИХАИЛ ИВАНОВ И КРЪСТЮ ХРИСТОВ

В.К.: Сега, въпрос. Вие казахте за беседата „Милосърдието”²⁶⁴ -Учителят бил казал за Кръстю и за Михаил. Какво точно?

Л.Т: Цялата беседа е за тях. Трябва да я намеря и...

В.К.: Да видим от коя беседа е, кое томче.

Л.Т: Кое томче е, ще потърся, трябва много да ровя, да я търся. Той казва там преди осем хиляди години какви са били двамата братя Кръстю и Михаил.

Учителят береше душа на 24 декември 1944 г. и говореше на брат Христов и пред мен. Наведе се над главата ми и попита: „Дават ли ти още работа в Операта?”

Учителят не напусна така, как да е земята. Той всичко тури на мястото си. И берейки душа, Учителят се връщаше от време на време в тялото Си и казваше по нещо. И за Михаил каза: „Пак ще се срещнете и пак ще работите.” Нали го четохте?

В.К.: Аз искам точно тука да го разчленим.

Той, Христо, пита: „Как е брат Михаил в Париж?”

Учителят казва: „Той се подвизава.”

- Ако бях при него, щях ли да се подвизавам заедно с брат Михаил?

- Да, ми каза Учителят, дето е текло вода, пак ще тече.”

Л.Т.: Да.

В.К.: Как го Вие тълкувате това нещо?

Л.Т: Че в бъдеще те пак ще работят заедно.

В.К.: [Чете]

„Говори ми и други работи за брат Михаил и за другите. Учителят ми каза как да работим. Държах Му главата, цялата глава, за да си почива.”

Защо я държа? Защото Той клюмвал, така ли?

Л.Т.: Да, клюмва.

В.К.: [Чете]

„Учителят ми каза: „Сега сте разделени. Трябва да се срещнете с Михаил и да продължите работата. И ще му подариш новото, което си научил и той не знае.”

Л.Т: Не е бил тука. Не знае новото от музиката.

В.К.: Защото не е бил тук и по музиката. Сега той прави ли опити, Михаил, да се събере с Христо?

Л.Т: Не е правил.

В.К.: Христо не е правил.

Л.Т: Но брат Христов също не е правил, но беше все в едно очакване.

В.К.: Така. [Чете]

„...ако брат Михаил не се върне и попитах: „Брат Михаил ще дойде ли тук, Учителю?” - „Ако той не дойде, ти ще отидеш!” - му каза Учителят.”

Л.Т: Добре, ама не стана.

В.К.: [Чете]

„Но този път ще работите по-добре, ще работите, няма да спирате, ще вървите, ще върнете положението.

- Учителю, моля Ви, кажете ми да ме приемете.

- Той Бог приема! - каза Учителят.

- Казахте, не подклаждайте много младите и не давайте горчивини на старите.”

Така, значи той прави ли опит да ходи там, някакви постъпки?

Л.Т: Не е правил, не.

В.К.: А писал ли му е писма на Михаил? Той да е писал писма на Михаил? Или Михаил да му е писал, кореспонденция да имат помежду си?

Л.Т: Всъщност след заминаването на Учителя Михаил дойде, но това беше след 1975 г, да се поклони на мястото, където сложиха тялото Му и дойде една сестра да ми каже, но то е било само един миг.

В.К: Да.

Л.Т.: Колата го чакала и ми каза, че Михаил току-що се поклонил на мястото на Учителя и влязъл в колата, и си отпътувал.

В.К.: Когато идваха Стела, секретарката на Михаил на времето, към 1956 година ...

Л.Т.: Стела Белмен?

В.К.: Белмен. Вие срещахте ли се с нея?

Л.Т.: Ами и в бараката ми даже дойдоха, тя, Стела и брат й, да. Защото Мария Тодорова, на Бориса, ги прати при мене, да питат „Странника” - последната песен на Учителя от новите песни, как е краят: надолу ли се слизат тоновете или нагоре.

Аз казах оригиналът както е - нагоре.

[Пее]: „Да възлезе молбата ми към Тебе.” - нагоре, а не надолу.

В.К.: Какъв беше Вашият разговор, какво говорихте?

Л.Т: Ами само върху това!

В.К.: Ставало ли е въпрос за издаване на беседите на Учителя, за да вземат правото за издаване на беседите?

Л.Т.: А, не, с нас не. Но тогава, когато те пристигнаха и бяха седнали на първия ред на партера в салона на Изгрева, аз излязох и изпях „Молитвата”, която Учителят ми даде на октомври месец (Сега точната дата, трябва да видя, не си спомням). И казах, че ми посочи как да я изпълня. И аз имитирах на сцената, че първата фраза „Чуй, Господи” я дадох със сила. Учителят ме спря и каза: „Колкото по-тихо кажеш на Господа: „Чуй, Господи”, Той ще те чуе. А после можеш да засилиш тона.” Аз го направих това на сцената и тогава Мария се обади от партера (на първия ред бяха заедно със Стела Белмен и брат й), и каза: „Всичко туй, което ти го каза сега на български, кажи го на френски заради гостите!” Разбираш, щото аз го казах на български, салонът беше препълнен. Ама гостите не може да разберат, трябва да го кажа и на френски.

В.К.: И Вий го казахте.

Л.Т: Е, да.

В.К.: Сега, към последната среща на Учителя има и нещо друго. [Чете]

„Българите ще имат още малко изпитание. Учителят му говорил още за него, за мене и за братя Янкови, но брат Христо не ми позволява да запиша всичко.”

Какво не записа?

Л.Т.: Е, ама щом не ми позволява, продължавам да не казвам.

В.К.: То във Вашия личен път ли беше?

ЛТ.: Да.

В.К.: Или нещо друго?

Л.Т.: Не, във връзка и с Братството.

В.К.: С Братството. Нещо по отношение, в перспектива, на Братството?

ЛТ.: Да.

В.К.: И сега каквото Ви каза, сбъдна ли се?

Л Т: Е, сега всичко не мога да кажа.

В.К.: За това нещо, което Ви каза Учителят, сбъдна ли се?

Л.Т.: Развива се. Платното се развива.

Вижте какво, понеже моят баща е голям десенатор и директор на най-големи фабрики в Сливен и в София, и в Габрово, ние сме имали топове плат навити и имаме тука по една фирма на плата. Пише: английски плат, щрайхгарен плат, селски шаек. Най-различни топове платове, но животът ни поставя така, че този плат, както е навит с фирмата му, почва да се развива. Един ден се развива, да се види вътре какво е. Може този плат да няма грешки вътре; а може да има възли вътре на плата. А трябва да мине през ръцете на специални момичета, които да изчистят всичките дефекти на този топ плат.

Ето, животът ни постави така: да се развиваме, а не да оценяваме според фирмата - а какво има вътре.

_________________________

264) Милосърдието. 4¹/₂ ч. сл. обяд, [23 август 1922 г.]. - В: Беседи, обяснения и упътвания от Учителя дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство, при срещата им в гр. Търново, през лятото на 1922 г. [София], [1922], с. 254-282.