276. Савка Керемидчиева

[Ани]

276. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

В.К.: Да, аз искам да разкажете за погребението на Савка и онова, което Ви е казала сестра Тереза Керемидчиева, майката на Савка, за срещата с Учителя.

Л.Т.: В деня, в който (вечерта беше) падна Берлин, целият народ ликуваше.

В.К.: Това беше 9 май 1945 г.²⁶⁵

Л.Т.: Тогава е издъхнала сестра Савка. И пущаха по небето светлини такива, заря имаше, фишеци светеха.

В.К.:Да.

Л.Т.: На другата сутрин отидохме да посетим майката на сестра Савка и да се поклоним на нейното тяло.

Намерихме къщичката на майка й. На едно одърче лежеше мъртвото тяло на сестра Савка и майката горко плачеше, и обуваше й на крачетата бели чорапки, и вързваше краката й с кордела, да не се отмятат настрани.

И като влязохме, тя се обърна към брат Христо и каза: Кръстю, Учителят веднъж каза една беседа, която ме разтърси издълбоко. В тази беседа Той каза:

„Аз не съм срещнал нито една майка, която да подготвя детето си, дъщеря си за Господа. Тя подготвя дъщеря си за някой мъж, да я омъжи за някой мъж. А нито една майка не довежда дъщеря си за Господа, да служи на Бога.”

Аз цяла нощ не спах. Станах сутринта рано, стоплих вода, извадих легена. Савка беше тогава деветгодишна. И казах: „Ела, майка, да те окъпя.” Турих я в легена, изкъпах я. Преоблякох й чисти дрешки, хванах я за ръчичка и я заведох при Учителя, и Му чукнах на вратата. И Той се показа, и аз Му казах: „Учителю, цяла нощ не съм спала. Аз искам да бъда тази майка! Давам дъщеря си, детето си, не на някакъв мъж, а давам я в ръцете на Господа, да Му служи! Отсега нататък няма да питам гладна ли е, жадна ли е, облечена ли е, има ли покрив над главата си.” И Учителят я пое за ръчичка и я прие.

В.К.: Когато е отишла, е била на девет години, така ли?

Л.Т.: Деветгодишна била. Така каза майката.

В.К.: И Вие... Тя беше погребана в Слатина, така ли?

Л.Т.: Да.

В.К.: Вие бяхте на погребението с Христо?

Л.Т.: С нея най-напред съм изиграла първата Паневритмия. Затова първата Паневритмия се запомнюва. И след Паневритмията Учителят ни прие в приемната с брат Христов, и ме попита: „Хареса ли ти?” - „Учителю, аз нямам думи да изразя възторга си от Паневритмията. Тука всичко при Вас е естествено: имате естествено слънце, имате борчета, наоколо са, виждам тяхната аура и снежните върхове на планините. А в Операта ние имаме рисувано слънце, рисувани декори, всичко е изкуствено.”

А Учителят каза: „Кое упражнение най-много ти хареса?” - „Най-много ми хареса „Кой на ранина става да играй”. А Той каза: „Когато някога в Райската градина бяхте богове, вие играехте това мистично хоро.“

В.К.: И така Вие се срещнахте с Учителя след Паневритмията.

Л.Т.: На Паневритмията.

В.К.: И тогава за пръв път сте играли Паневритмия.

Л.Т.: Да.

____________________________________

265) Капитулация на нацистка Германия: В нощта на 8 срещу 9 май 1945 г. в източното берлинско предградие Карлхорст се състои официалната церемония по подписването на акта за безусловна капитулация на нацистка Германия. Съветската делегация се води от маршал Жуков, американската - от генерал Спатс, британската - от маршал Тедер, френската - от генерал Дьо Латр дьо Тасини. От името на Райха подписва фелдмаршал Кайтел. Това е краят на Втората световна война в Европа. В нея освен СССР участват още 60 държави като пряко е засегнато 80% от населението на земята. Военните действия се водят на териториите на 40 държави. Загиват приблизително 57 милиона души.