Jump to content

281. Бележките на брат Христо


Ани
 Share

Recommended Posts

281. БЕЛЕЖКИТЕ НА БРАТ ХРИСТО

В.К.: Тука са бележки на Христо.

Л.Т.: Вижте сега, какво беше най-главно в живота на брат Христо: Той записваше на малки листченца всяка беседа, като казва: еди-коя беседа, датата.

Ето например това е беседа. Но той никога не сядаше на стол да слуша Учителя - винаги беше прав. И казваше тъй: „Аз не мога да седна и да слушам Бог да ми говори, а аз да седя седнал. Аз трябва да бъда прав.”

И когато Учителят си замина, за първи път го видях да седне на стол. През всичкото време стоеше прав, въпреки че единият му крак беше по-къс. А той именно като накуцваше, трябваше да сяда.

В.К.: Сега, тези бележки представляват негови извадки?

Л.Т.: Във време на... Учителят говори, той прав пише.

В.К.: Това, което му прави впечатление?

Л.Т.: Ето, ето.

В.К.: Това е много ценен материал.

Л.Т.: И ги носеше тука, в джобовете, и казваше: „Учителю, ето моите банкноти” и ги вадеше. Това са все беседи. И как да ги разчитам? Има много интересни неща.

В.К.: Ето сега Вие ми показвате някои неща. Ако Вие не ми ги показвате, друг няма да знае какво е и след време ще ги изхвърлят, а те са ценни неща.

Л.Т.: Много ценни, ама трябва да ми се надуе главата.

В.К.: Е, няма, ти ще ги предадеш на друго поколение, на следващото поколение, да ги пази. И това поколение съм аз. Ще ги предадеш на мене, аз да ги пазя и това е. И след време те ще ги четат.

Л.Т.: Ето ги на, то пише.

В.К.: Аз предлагам тези неща да ми ги предадете!

Л.Т.: Вижте колко са интересни.

В.К.: Интересни са и те са много на брой.

Л. Т.: Много, защото той не записва всичко, а записва най-важното.

В.К.: Да, ясно, ясно, вече имам представа какво представляват тези неща.

Л.Т.: Това е една малка част. Аз имам цели торби.

В.К.: Такива?

Л.Т.: Да, пълни.

В.К.: Тези неща след време трябва да се подредят.

Аз имам една идея: след време, когато се пише за него, ще се извадят тези извадки от Словото на Учителя, ще се напише, че са написани от Христо, стоейки пред Учителя, бележки, взети стоейки пред Учителя. А това е материалът. И това трябва да се препише. Това е една много голяма работа, вероятно едно следващо поколение ще го прави и това е много ценен материал. Това трябва да се препише на пишеща машина, по дати и т.н. Да. Ето сега колко са много.

Л.Т.: Някой път съм се спирала на тях, ама имам и музикална работа.

В.К.: Няма, това Вие не може да го свършите, това трябва да го предадете на нашето поколение, да го поемем и това е. Ние трябва да го поемем и да го съхраним, да. Ние трябва да го поемем, този материал е много ценен.

Л.Т.: За мене тези са свещени листчета, свещени.

В.К.: Ето сега какво намираме на едно листче [Чете]

„Взето от Утринно Слово, 19.09.1948 г., 3 ч. с. [сутринта] Вероятно това е изрезка. Той е писал.

Адам и Ева са прегрешили, защото любовта им към Бога е била по-слаба от любовта им към желанието им да станат учени и като богове!”

Л.Т.: Е, туй то.

В.К.: Той го е видял и си го извадил, това е интересно нещо. А тука има неща и през времето на Учителя. Ето [Чете]

„10 ч. с., 19.05.’40 г.

Животът е един, но има степени.

Сега живеете върху грешните тела, земята и тялото е опасано в бездната на живата”...

Тука не мога да го прочета, тука трябва да се мисли.

Л.Т.: Виждате ли? Надува ми се главата, някой път...

В.К.: [Чете]

„Тука сега се създава третият Адам. Първият Адам е този, на тази земя; вторият е в Битието.

В древността е създадена религията, „науката за сърцето”.

Сега се създава третият Адам.”

Л.Т.: Това към „Битието” трябва да го прибавя.

В.К.: Обаче това не може да се разчете. Трябва да се мисли какво е написано.

Л.Т.: Аз ще го отделя.

В.К.: Да. Сега се създава третият Адам. Първият е бил не на тази земя. Вторият е в Битието. [Чете]

„В древността е създадена религията или „наука за сърцето”, да се пречисти сърцето. А сега е науката за пречистване на ума.

При създаването на третия Адам стават катаклизми.”

Л.Т.: Сега се създават.

В.К.: Да. [Чете]

„продължение на 10 часа на 18-и, Великден.

„Когато Господ накара Адама да сложи имената на животните и му каза да не бъде като тях; а на Ева е казал да не си заравя главата в земята, това е материалното.”

Това са интересни бележки тука. Това е една много голяма работа за едно следващо поколение. И това трябва да се препише.

Л.Т.: Това е богатство.

В.К.: Трябва да се пазят тия неща.

Л.Т.: Той тъй казваше: „Учителю, ето моите банкноти!”

В.К.: Да, наистина са банкноти. Сега, аз предлагам следното: да помислите на кого да ги оставите. Аз предлагам себе си. Съвсем сериозно, да можем да ги съхраним, защото например след Вас, нали човек не е безсмъртен, не че аз Ви изпращам в Невидимия свят, знаете.

Л.Т.: Да, ама докато съм жива...

В.К.: ...нека да стоят при Вас.

Л.Т.: Не, ама докато си работя...

В.К.: ...нека да стоят при Вас, аз не искам да ги взема сега. Но след Вас човекът, който ще бъде Ваш приемник, ще види това и ще каже: Ах, това е нищо, нищо не струва и ще каже бам(!) - в огъня и ще ги изхвърлят. А аз бих желал да ги съхраня.

Л.Т.: И дума да не става да се изхвърлят.

В.К.: Ясно, да, докато сте жива. А после?

Л.Т.: Ето на, вчера беше неделя. Аз си правя своите молитви и идва сестра ми.

В.К.: Хубаво, ето сега Вие ми разказахте какво представляват тези неща.

Л.Т.: Но това нищо не е, цели торби имам.

В.К.: Но никой не знае, че имате торби, никой.

В.К.: А тази тетрадка, какво представлява тази тетрадка? Това е на брат Христо тази тетрадка, така ли?

Л.Т.: Да. Той си е записал тука разни неща с висок почерк. Той си е писал някои неща и т. н.

В.К.: Да. Сестра, това е голям, хубав и суров материал и трябва вече да решите кому да го оставите, да го предадете на мене. Голям е този материал.

Л.Т.: Аз живея, те са за мене живи - брат Христо, неговата сестра Виктория също е жива за мен.

Виктория също, тя си замина десет дена преди него. И когато брат му... Сега е жив и е член на Партията. Беше комунист, но сега не го знам. Той погребал Виктория и на другия ден пристига, и иска да влезе при брат Христо. Очите му надути, цяла нощ пътувал и тука носи черно.

Викам: „Махни черното!” Отвън почна да плаче.

Викам: „Обърши си очите, засмей се сега! Няма да казваш пред брат Христо, че си погребал сестричката му вчера.”

Той идва след погребението. Откъсна черното, обърса се, засмя се. Тя си замина на 16-и, той на 26-и.

Добре, ама душата му узна. Той се смее, влиза при него, вика: „Как си бе?” Той му викаше Къче, глезено.

А брат Христо каза: „Как е Виктория, сестричката ми?” „Много добре!” - а тя е погребана вчера.

А той каза: „Виктория...” и взе да плаче за нея. Той почувства. Те много се обичаха. Негова родна сестричка. И то от Братството.

Наричаха я Виктория, защото носеше бялото знаме на всички сестри във Варна, байрактарка беше. Аз много я обичах.

В.К.: Как казахте, Виктория коя?

Л.Т.: И сега, на 16 април винаги правя молитва за нея и пея.

На 26 април направих композиция за брат Христо и я изпълнявам:

Призори, Учителю, Твоите ангели дойдоха

и с аромата си изпълниха присъствието ни

и отлитнаха с любимата душа.

Брат мой, Вие слизате, носен от Великия Учител

с други бели братя, и говорите ми с песен:

„През вечността ще бъдем с Великия Учител

и ще Ви помагаме.”

Душата е безсмъртна и отива да наследи други някои

предели, откъдето е дошла.

Тя минава през звездите, посещава и слънцата,

нови дарби придобива за живота.

Туй всичко го пея винаги на годишнината му. Може даже да се е преродил някъде, но аз правя молитва и за сестричката му, и за него и пея.

В.К.: Добре, сега, други има ли тука материали? Те са всички такива материали.

В.К.: А къде са писмата от Учителя до него?

Л. Т.: Сега, оригиналните му писма до мене и мои писма до него - тия писма изразяват едни красиви отношения между две души, които работят за Учителя.

В.К.: Да, значи това представлява тази кореспонденция: писма от него до Вас и от Вас до него. Така, съгласен съм.

Л.Т.: Виж как, свещено ги пазя.

В.К.: Хубаво, правилно. Сега по-нататък. Имате ли писма на Учителя до него? Писма от Учителя собственоръчно?

Л.Т.: Трябва да прегледам.

В.К.: Както тия писма, които са били окачени. Защо? Защото аз искам да ги преснема. Да може да ги съхраним.

Л.Т.: Тука!

В.К.: Сега, тука има някакво писмо. Я да видим какво е тука положението.

Л.Т.: Може и да е мое писмо. Това е моят почерк, нали тъй?

В.К.: „Поздрав Цветана” - значи това е Ваше.

Л.Т.: Мое.

В.К.: Щото аз...

Л.Т.: Имам и мои, имам и негови.

В.К.: Да, това е 1938 г. от Габрово.

Л.Т.: И винаги си говорихме на Вий. Никога аз не съм му казала на ти - винаги на Ви. Такава, учтивата форма.

В.К.: Така. А къде са писмата на Учителя до Него? Не сте ли сложили някъде?

Л.Т.: Ще търся сега.

В.К.: Вие миналия път ми показахте един наряд от Учителя, собственоръчно написано, наряд от Учителя.

Л.Т.: Да.

В.К.: Аз искам да ми го дадете, да го преснемем. После пак ще Ви го върна.

Л.Т.: Трябва да видя, още повече, че в събота погребах моята приятелка.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...