284. Защо брат Христо идва и души Лилиана?

[Ани]

284. ЗАЩО БРАТ ХРИСТО ИДВА И ДУШИ ЛИЛИАНА?

В.К.: Сега, понеже ставаше въпрос за брат Кръстю, за брат Христо, за когото ние говорим днес, аз прочетох тук две писма. Вие трябва да намерите и другите писма, за да можем да ги прочетем. Аз искам да ги преснема, за да можем да ги съхраним, защото трябва да се запазят.

Л.Т.: Не, достатъчно е това. Повече не ми е позволено.

В.К.: Добре, не е позволено.

Л.Т.: Не ми позволяват.

В.К.: Съгласен съм, съгласен съм. Не Ви позволяват. Не Ви позволяват. Така, добре.

Сега, нещо друго да ми извадите, да ми прочетете, някои негови бележки? Да имате още? Казахте, че имате някои документи - кога е роден, какво, що и как. Така, тука намираме една студентска книжка, университет, студент. Той сега какво е следвал?

Л.Т.: Той всички неща, които правим, не обича. Сега туй, което върша, той не го обича.

В.К.: Ама той не го обича, обаче ние трябва да имаме някакъв ред, порядък и документация, нали трябва да има нещо!

Л.Т.: Ще почне нощем, като спя, да ме души!

В.К.: Няма да Ви души, как ще Ви души!

Сега, аз чета:

„Учебната година в Университет в София, Физико-математическия, 1924-1925 г.”

Ето сега, тука ние виждаме и четем:

„Христов Кръстю от село Бобица, Македония, записан на 14 октомври 1924 г. Зрелостно свидетелство № 274, издадено от Държавната мъжка гимназия, кръщелно свидетелство 18/933.”

Обаче тука той къде си е сложил документите?

Л.Т.: Винаги Учителят държеше той да присъства, когато работим „Битието”.

В.К: Да.

Л.Т.: Когато той чакаше братя Янкови и не дойде, Той каза: „Къде е - каза - Кръстю? Христо?”

В.К.: Да. Сега, тука виждаме факултетска, неговата легитимация и виждаме една легитимация от 10 октомври 1925 г. тука , във Физико-математическия университет и трябва да проверим за някаква рождена дата, дано излезне. Тука някакви дати.

Л.Т.: Ти как го намираш туй?

В.К.: Нещо намерено.

Л.Т.: Счупено.

В.К.: Това вероятно някакъв негатив. Чакай да видим какво е това. Ами това е неговият негатив. Именно това е тази снимка, за която става въпрос. Това е неговият негатив.

Л.Т.: И парчетата ще приберем.

В.К.: Момент, ще приберем всичко. Това са тефтерчета, момент.

Л.Т.: Пазя, най-малкото листче, не злоупотребявам. Всичко пазя.

В.К.: Сега трябва да се сложи.

Л.Т.: Всичко запазвам.

В.К.: Хубаво, че си запазила. Да.

Л.Т.: Христо имаше връзки и с Никола Петков, и със Стамболийски, които ги убиха българите. Той влизаше при най-управляващите и ги лекуваше по методите на Учителя.

В.К: Да.

Л.Т.: Имаше връзки с върховете на всички правителства. Всички много го ценяха. Особено братя Янкови трепереха за него, и бащата, и майката - Янко Янков и майката. Сега те са в Невидимия свят, но аз много държа на това дали човек издържа на съблазните в живота. Дали като е дал известен обет, обещание, може да го издържа.

В.К.: Много трудна работа.

Л.Т.: Трудно е, верно, ама е голямо благословение.

В.К.: Е да, но много е трудно. Много е трудно.

Л.Т.: Трудно е, знам го това.

В.К.: Сега да проверим какво има друго.

Л.Т.: Сега, нали Ви казвам, тия обиски, които ми направиха през 1958 г., ми взеха най-ценните неща. Това е.

Той къщичката си нотариално ми я преписа.

В.К.: Къщичката.

Л.Т.: Дървената. Неговата стаичка ми я преписа нотариално за мене.

Аз живеех вътре. Разграбиха я. Нищо не ми платиха.

В.К.: А тука Вие не можахте ли да искате нотариален акт за този апартамент?

Л.Т.: Нищо нямам. Под наем съм.

В.К.: Тя, Фаустина, пианистката, върнала ли се е?

Л.Т.: Не. Не знам.

В.К.: Не знам, не се е върнала. Вероятно е там още на почивка в село Искрец.

Л.Т.: Сигур е още там.

В.К.: Може да е останала още. Нека да стои там.

Л.Т.: Ами хубаво, да имаш търпение да отваряш писмата.

В.К.: Това е кореспонденция между Михаил и Кръстю.

Това освен че търпение, човек трябва да издържи психически. Сега в момента тия двамата са горе в Невидимия свят и могат да съдействат, а могат да пречат за една такава работа. Така.

Това е от Михаил писмо, щото пише „Кръстю”, „твоя брат Михаил”.

Ако те желаят, да ги оставят на мен да ги съхраня - да ми ги предадат. Ако те не желаят, нека други да ги вземат.

Аз нали пред тебе давам молбата си към тях двамата. Аз ще ги съхраня, ще ги запазя като архив, но при положение, че решат и двамата от Невидимия свят.

Л.Т.: Сега на 27-и той ще има в зала „България” концерт.

В.К.: Кой? Тия Янкови ли?

Л.Т.: Да.

В.К.: Те още не са дошли. Те ще дойдат. Така.

Л.Т.: Те са пуснали дълбоки корени в Париж.

В.К. .Да.

Л.Т.: Венцислав Янков председателствува всички видове комисии, конкурсни комисии. Много го уважават там.

В.К.: Аз ги искам тези писма, аз искам, тропам и искам! Аз не искам да крада, да лъжа, аз ги искам. Защото всичко това ще изхвърчи и ще изчезне.

Ето, например искам тези писма, които са от сестра Мария Тодорова до брат Христов.

Л.Т.: Те пак трябва вътре да се пъхнат.

В.К.: Те ще се върнат. То е всичко пъхнато, аз не съм взел нищо. Искам и тая кореспонденция между Кръстю и Михаил да ми я предадат. Сега не може.

Л.Т.: Имам. Сега не.

В.К.: Добре. Ето Ви писмата. Като не може - не може. Сега, по-нататък продължаваме, продължаваме по-нататък.

Сега, аз продължавам да искам - Вие продължавате не да отказвате, не да ми ги давате. Щото нямаме време и ние трябва да работим.

Сега въпросът е следният. Аз искам да ми дадете на Савка Кере-мидчиева тефтерчетата, да ги преснема и ще ги върна след една седмица.

Л.Т.: Не може да излезат от тука.

В.К.: Е, как да не могат да излезнат, могат да излезнат.

Л. Т.: Само тука.

В.К.: Няма как тука да се преснемат.

Л.Т.: Вий имате материалите на Савка!

В.К.: Абе нямам ги тези неща, имам само стенограми.

Л.Т.: Тези са ми дадени, аз работя с тях.

В.К.: Сестра, аз прегледах какво има вътре в тия тефтерчета. Това са преписи. И това, както виждам аз, не е почеркът на Савка.

Л.Т.: Не е, да.

В.К.: Това е някоя друга сестра, ето е преписала. Вие сте сигурни, че това не е почеркът на Савка?

Л.Т.: Да.

В.К.: Аз го виждам, аз познавам почерка. Те са преписани от тефтерчетата на Савка. Сега кой е преписал - дали майка й е преписвала, дали е почеркът на майка й, не мога да ти кажа. Не мога да кажа.

Л.Т.: Важно е, че е от нейните тефтерчета.

В.К.: Аз искам да го прехвърлим и ще Ви го върна на Вас. Той фактически не е почерк на Савка. Щото аз познавам, аз ги прегледах и ги прехвърлих, и виждам, че това не е почерк на Савка.

Л.Т.: А Вий имате почерка на Савка?

В.К.: Аз го познавам почерка на Савка.

Л.Т.: Да.

В.К.: Аз го познавам, защото аз съм работил с нейния почерк и като го видях, разбрах, че не е почеркът. Но има неща, които са преписани, които аз не ги познавам и не ги зная.

Л.Т.: Това, което имате, е ценно, нали?

В.К.: Никой не спори, но не са тефтерчета на Савка, т. е. не е нейният почерк, а е преписано. И затова Вие спокойно може да дадете аз да ги прехвърля на ксерокс и ще Ви ги върна. Нали работим?

Л.Т.: Сега не.

В.К.: Кога? Друг път?

Л.Т.: Друг път.

В.К.: Друг път, добре. Щом се двоумиш, помислете!

Л.Т.: Защото аз имам работа.

В.К.: Абе разбирам, дайте ги за една седмица и ще Ви ги върна. Дайте да видим тефтерчетата. Аз искам да видя почерка. Не е почерк на Савка. Вие ги имате преписани. Аз искам само да ги прехвърлим на ксерокс, да ги имаме.

Л.Т.: Ето на, в две тетрадки всичко е преписано.

В.К.: Вие го имате. Аз не искам Вашето, аз искам това, другото, тука да го прегледам. Да го прегледаме, защото това ми трябва.

Ето сега това например са ценни неща тука на преписите. Но това, което е преписано, не върви за почерка на Савка.

Л.Т.: Защото аз композирам. Например разговори на Бог Отец с Учителя ги композирам и ги пея. Затова съм в процес на работа.