Jump to content

288. Как се запознах с брат Христо


Ани
 Share

Recommended Posts

288. КАК СЕ ЗАПОЗНАХ С БРАТ ХРИСТО

В.К.: Въпрос. Как стана така, че Вие се запознахте с брат Христо и той Ви заведе при Учителя? С брат Христо как се запознахте?

Л.Т: Брат Христо е познавал баща ми и майка ми и ги е посещавал още когато бях малка. И когато да замина за чужбина, за Париж, аз направих гладна стачка, престанах да се храня и така извоювах своето изпращане в Париж.

Когато се върнах вече от Париж като школувана певица вече, брат Христо пак започна да идва в нашия дом, но тогава пък баща ми беше много ревнив към мене. Аз имам сестра, нея не я ревнуваше, мене ревнуваше. Той е вадил револвер срещу брат Христо, да го разстреля.

В.К.: Защо идва при Вас?

Л.Т: Защо идва. А брат Христо като идва при мене, а след това докладва за мене пък пред Учителя и затова.

В.К.: И той Ви заведе при Учителя. Какво Ви каза?

Л.Т: Той ми каза, че ще ме заведе при един велик Мъдрец, който е Учител на цялото човечество, но малко ще ме подготви за това: „Първо, няма да говорите нищо какви грешки сте правили в живота си. Щото Той всичко знае.”

И като вървяхме по гората, и когато влязох при Учителя, един дух влезе в мене. Аз почвам да говоря какви грешки искам да Му кажа, че съм направила.

Учителят ме прекъсна, не иска да слуша и ми каза, започна Той да ми говори:

„Ние - още първата среща - ще те пратим на едно място, защото ти трябва да платиш. Не може човек да служи на Бога, ако има карма.

Кармата трябва да се плати, да се освободи човек от тая карма и тогава вече свободно може да служи и на Бога.”

Това е.

В.К.: Значи така брат Христо Ви заведе при Учителя.

Л.Т.: Брат Христо беше съблазън за всичките ми колеги и всички познати. Те не можеха да разберат, че нашите отношения са на съвсем друга база. Не както те си мислят, както те биха постъпвали. Брат Христо, имам голяма благодарност към него.

В.К.: Добре, а защо той е посещавал Вашите родители, какъв е бил поводът преди Вие да се върнете от Франция?

Л.Т.: Той е намирал. За майка ми казваше:

„Майка ти, казва, нейните излъчвания са такива като на една чиста Дева. Ние даже нямаме такъв образ на сестра на Изгрева като нея. Аз нарочно, каза, съм й давал изпити, да видя доколко издържа, дали ще излезе от релсите си, от спокойствието си. Тя най-спокойно ми отговаря, не се гневи.

Вашата майка, казваше брат Христо, в миналото е била на много висок връх в духовния живот.”

Имаше една сестра на Изгрева, наричаха я „Мария Захарната“. При Захарна фабрика имала къщичка. Защо я наричаха „захарна”? Защото подала една питка захар на Учителя с ръката си и Той я приел пред всички, и я нарекли „Мария захарната”. Доколкото не греша. Така съм чувала.

Тя като видя майка ми, направи поклон и каза: „Виждам корона на главата ти.” И няколко дена преди да издъхне... Майка ми живееше на булевард „Толбухин”, той е много широк. А Мария Захарната беше на отсрещния тротоар, а ние тъкмо се връщаме от беседа от Изгрева. Тя като ни видя, Мария Захарната, тръгна да пресича булевард „Толбухин”, за да дойде при майка ми на тротоара и пет пари не дава, че колите се спряха, защото тя си върви като че ли е царица. Спряха се, за да мине тя, защото видяха, че тя не се пази от колите. И като дойде пред майка ми, пак се поклони, бръкна, вдигна една рокля, вдигна втора рокля, отдолу трета рокля, бръкна в един дълбок пош [джоб] и извади металически един лев, и го подаде на мама, и каза: „Виждам корона на главата ти.” И се поклони, и си отиде.

И след два-три дена този брат Тошко от Пловдив е живял при нея и той бил при нея до последното й издихание. Заминала си. Това беше.

В.К.: А как го свързвате това, че е видяла корона на главата й? Какво значи като символ?

Л.Т.: Духовна корона може би, не знам.

Сега, този брат Цонев от едно село Левка ли, Левски ли е [вероятно е село Лиляк], това е Търговищко, дето чу първото „Битие”, което изпълних на сцената и който прати цяла тетрадка стихове само за „Битието” (Аз една част тука съм турила и Вие вчера ги записахте), няма парижко образование, не е завършил музикално училище. Но той почувства какво нещо е „Битието” и имам цял куп писма от него, негови преживявания. Роден поет. Спира ралото, както оре на нивата и идва вдъхновение. И върху ралото написва стихове. Цялата тетрадка е пълна със стихове за „Битието”, цялата.

И при брат Христо на един събор идва поетът - писател Русалиев267.

А този Цонев има външна осанка особена: с дълги бели коси до тука и изражението му е много светло, свято.

И Русалиев, писателят и поетът, подпитва: „Кой е този там?”

А брат Христо му казва: „И той е поет като Вас, само че той пише на нивата, върху ралото.”

- Много искам да ме запознайте - и се приближава.

Той бил седнал при слънчевия часовник, на поляната имаше слънчев часовник. Брат Христо му казал да рецитира няколко свои стихове. И той рецитирал, и Русалиев казал: „Кръстю, нищо не съм аз пред него. Роден поет!”

В.К.: А Вие ги имате всички неща, които той е написал за „Битието”?

Л.Т.: Някой път мога да Ви покажа, да видите какво нещо!

В.К.: Може би след време ще ги напечатим тия неща като той е автор.

Л.Т.: Неговите писма са просто за рамка да ги закача! Такова нещо. И аз много се възхищавах от неговите писма. И си ги пазя!

В.К.: Може би ще излезнат отделно, като той авторът, нали, цялата негова поезия във връзка с „Битието”.

______________________________

267) Владимир Русалиев - псевдоним на Ангел Маринов Пенков, 1899-1973, писател, поет

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...