Jump to content

291. Концерт на Рила


Ани
 Share

Recommended Posts

291. КОНЦЕРТ НА РИЛА

В.К.: Вие на времето, преди 20 години, ми казвахте, че Учителят Ви е казал, че ще изнесете концерт при Седемте рилски езера.

Л.Т.: Аз изнесох няколко концерти, защото не са малко години.

Даже една година ме изправиха да пея, без да ми акомпанира някой, някакъв инструмент. Всички налягаха по тревата, слънцето грееше, нямаше никакъв вятър, идеално време, което рядко се случва на Рила.

Аз се изправих в средата, а имаше, видях през, имаше една скала отсреща, един, който извади апаратче да ме снема и да ме снема така, ама и да снема и гласа ми.

Тогава Борис Николов и Методи Константинов застанаха прави отсреща.

Най-спокойно си извадих камертона, цъкнах го, взех си тона и изпях „Битието” - само глас, без никакви инструменти. И гласът се удряше в отсрещните скали, и минаваше и през водата на езерото.

Сега, аз съм чувала, че в Скала ди Милано, за да получат хубави гласове, вместо да държат микрофони и такива работи пред устата си (Като бебета-сукалчета пеят тези, естрадните певци)...

В.К.: Микрофони, да.

Л.Т.: ...то тия в Миланската скала, покрай сцената имало вода. Защото когато човек влезе в баня и има там капки вода, гласът резонира много повече и певците като пеят, тази вода помага за акустиката. Щото има специална наука за акустика.

Тази наука я предаваха още в Ecole normale, където съм следвала.

В.К.: И Вие си изпълнихте арията „Битието” на Седемте езера, Вие изпълнихте арията на Седемте рилски езера?

Л.Т.: Да, изпълних...

В.К.: ...арията на Седемте езера.

Тука ние виждаме една снимка, Вие сте застанали...

Л.Т: ...при третото езеро.

В.К.: Оттам, отгоре са Ви заснели.

Л.Т.: Може би снимката е изпрашена. Тука е Харамията. А какво чета, какво мислите Вие?

В.К.:Да.

Л.Т.: Аз чета „Орфей”. Защото Учителят казва: „България трябва да даде пример на всички други народи да ликвидират вечерното изпълнение, ами само сутрин, matinee [сутрин до обед], след изгрев слънце да изнасят своите концерти!”

Сега, изведнъж не може да стане, с нож да го отрежем, не с ножица. Но може да има и сутрешни изпълнения. И който желае, да слуша и сутрешно изпълнение. Не може изведнъж. Защото вечер излизат бухалите и кукумявките и всички престъпления в тъмното се вършат.

Даже в животинския свят, ако влезеш, когато излизат на водопой, вечер откъм гърба нападат. Но те нападат, за да се нахранят.

Аз много обичам да гледам по телевизия, когато представят естествения живот в природата. Дивите животни обичам да гледам. Защото техните движения не са измислени и човешки, ами са от Бога дадени. Движението на един кон, който преминава по степите, по полетата, са най-красивите движения. Движението на зайчето е просто музика. Но аз съм против това да го правят зайчето по-грозно, отколкото Бог го е създал. Всички животни да бъдат нарисувани нормални, защо ще му увеличиш носа? Направи го както Бог го е създал, защото малкото дете като гледа тия карикатури, то се отпечатва в неговото съзнание. А детето трябва да види животното както Бог го е създал.

Всяко животно има една красота в него, в неговите движения. Даже и мишките, малко мишленце да наблюдаваш в неговото движение и в неговия начин на хранене, има една красота.

В.К.: Тук на тази картина Вие сте на Рила.

Л.Т.: Аз чета и пея.

В.К.: Да, на тази картина Вие сте на езерата, на Второто езеро.

Л.Т.: Третото. На Второто езеро беше бивакът.

В.К.: Да, това е на Третото.

Л.Т.: А на Третото езеро. И всички са налягали и слушат.

В.К.: Аз отначало помислих, че пеят.

Л.Т.: Аз чета, но пък като спра да чета пък и пея. Сега, в момента тука чета.

В.К.: Коя е тая година? Това е след заминаването на Учителя.

Л.Т.: Да, след заминаването.

В.К.: Тя е хубава картина.

Л.Т.: Вижте каква красота наоколо. При Второто, при Четвъртото езеро, където са Близнаците, имам най-хубави записани композиции. При чешмичката, дето съм застанала, пиша композиция. Чувам музика.

В.К.: Да. Кои композиции, кои там правихте?

Л.Т.: Само един камертон имам в джоба си, да си хвана тона и чувам, и пиша. Там нямам инструмент да проверя. Рила, Скакавците, Мусала са обиталище на висши същества.

Аз някой път сутрин, вместо да се кача на Молитвен връх, взимах раницата си, турям няколко дрешки за пране, да се опера и след това и ударвам обратно.

Отивам на Езерото на чистотата, натапям си дрехите на езерото и всяка дреха я натискам с един камък, за да не я отвлече водата, да се накисне. И се изправям, и чувам цял оркестър, цял хор, музика. Нося си и нотен лист и записвам.

И идва един овчар при мене и казва: „Ти луда ли си бе? Тука има една мечка-стръвница!” Викам: „Не ме е страх, викам, от мечките.” Той ми изпитва акъла. Хем си изпирам дрехите, хем, хем си написвам каквото чувам. И както са мокрички дрехите, туря ги в найлон и върна се, и си ги просна върху клековете.

Всяка година слагах на различни места палатката си. Най-много обичах да бъде до самата вода.

Чак на Рила се качи Асен Найденов, главният диригент, за да се увери с очите си, че аз съм там. Но веднага дойде сестра Софи в палатката ми и каза: „Сестра Лилиана, не излизай на огъня таз вечер, защото Асен Найденов е дошъл от София. Стой си в палатката!”

Нея година беше 1948 г. И тогава получих предупреждение за моето уволнение. Те виждаха, че аз бавно и сигурно се изкачвам нагоре в певческата си кариера, а пък не се отказвам пък от Учителя. А те това не го искат. Не искат един дъновист да заема такова централно място върху сцената на Операта.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...