Jump to content

293. Опит да се работи с неподходящи лица


Recommended Posts

293. ОПИТ ДА СЕ РАБОТИ С НЕПОДХОДЯЩИ ЛИЦА

Л.Т.: Казах Ви, да се оправят тия работи, за които днеска говорихме във връзка с братските печатания за песните на Учителя, дадени чрез мен.

Ако не се оправят, толкова години го търпях, ще си го изтърпя.

В.К.: Сега, аз смятам, че ще се оправя. Защо ще се оправя? Първо, аз съм се заел. Аз се заех с тая работа. Първо, аз я взех тази работа. Сега, от мен каквото трябва, аз ще направя. Но понеже сега движа друга работа, когато дойде време да почна да се занимавам с всичко това, което аз записах, аз ще дойда, ще взема материала. Този е Вашият творчески път, материалът е творческият Ви път.

Това ще бъде първият етап; вторият етап: онова, което Вие сте написали, ще бъде преписано на пишеща машина и третият етап: ще бъдат взети песните, преписани песните и да бъдат включени. Но това е един много труден етап и аз искам да го изпипаме както трябва. Аз поемам ангажимент пред Вас. Аз когато поема ангажимент, го върша.

Л.Т.: А Вие имате ли нещо общо с печатанията на Милка Кралева?

В.К.: Нямам нищо общо с нейните печатания.

Л.Т.: Тя си има средства.

В.К.: Сега, вижте какво, тя си е напечатала материала на пишеща машина и го дава да се напечата на циклостил в Бургас. Тя си има свой начин да си работи. Тя си го знай.

Л.Т.: Но и тя много обича Учителя.

В.К.: Нека да обича.

Л.Т.: Понеже и Вий много обичате Учителя, трябва да се оправят нещата.

В.К.: Аз изпратих днеска писмата - Вашето писмо изпратих и моето, нали. Писах й, ако иска, да дойде да работи с Вас. Аз не Ви преча.

Л.Т.: Да, да, в името на Учителя.

В.К.: Аз изобщо няма да й преча, но тя ако иска да дойде при мене, аз ще й кажа какво съм направил и какво искам. Но при положение, че тя не иска да дойде при мене, тя е свободна да дойде при Вас.

Л.Т.: Да.

В.К.: Значи нейният път е отворен, аз няма да се бъркам нито на Вас, нито на нея. Изобщо няма да се бъркам.

Л.Т.: Тя е много възторжена към Учителя.

В.К.: Да.

Л.Т.: И предава това и на детето.

В.К.: Хубаво. Значи на този етап се разбрахме така: че аз няма да й преча да идва тука при Вас, нито да се бъркам на Вашата работа, защото аз не съм музикант и второ, не желая да се бъркам, да може да свършите работата.

При положение, че тя желае да чуе моя съвет, какво аз искам, аз ще го кажа; но при положение, че тя не желае, защото не се знае какво иска и какво не иска. Вие знаете какво аз искам.

Аз искам тя да препише песните, да ги подготви, за да може да се прибавят за печат.

Това е техническата част. Ако тя не иска да я свърши, аз ще си намеря друг, който да я свърши. Нека тя да мине първа. Ако тя се справи, добре. Ако тя не желае и не се справи, ще имаме друг. Кой ще бъде, Петър Ганев или Благи Жеков, ще бъде някой.

Л.Т.: Да, Благи, той като звънна вчера, викам, тъкмо говорехме за Вас.

В.К.: Той си има проблеми с деца. Ако не той, ще бъде Петър Ганев. Аз съм говорил с него и той ми каза: „При положение, че Милка не дойде и не желае, аз съм готов да дойда да работя с Лилиана.”

Л.Т.: Да.

В.К: Значи аз съм говорил и съм осигурил резерва, дубльор.

Л.Т.: Да.

В.К.: При положение, че тя не дойде и не желае, ще дойде Петър Ганев. Той е съгласен. Но той сега изчаква аз да мина този етап, изчаква да дойде Милка, нали, ако иска тя да работи. Но тя при положение че не желае, не иска да дойде, нали, тогава ще го викнем него, той ще дойде. Значи има резервен вариант.

Л.Т.: Сега, неговият баща Пеню Ганев, той като умреше някой на Изгрева, все той отиваше да ги мие, да ги облича. И той облече и изми брат Христо.

В.К.: Това е много трудна работа, не всеки може да издържи.

Л.Т.: Ме накара и аз да мия: „Ще дадеш една пахарка с вода и оцет. Ти ще миеш отзад, аз ще мия отпред.” И той на много умрели ги измиваше и обличаше. Така че аз с всички съм в хармония и нямам лошо чувство към никого. Напротив, щом чуя за наши хора, готова съм и двете ръце да туря в огъня за тях. Макар че човешкият свят е такъв, че ни поставя на такива изпити, че някой път правим и грешки.

В.К.: Да, това е така.

Л.Т.: Ние не трябва да бъдем съдии, да се съдим един други. Има кой да ни съди. Ние трябва само да си помагаме, не да се използваме. Учителят, с огнени букви съм го записала, защото аз най-напред започнах да вадя от беседите, когато Той спомена в беседа, нова лекция, следното: „Закон е:” Вадя. „Помнете:” Вадя. „Не забравяйте:” Вадя.

И получих големи материали. Във всяка беседа има такива места. А те са отгоре дадени. И имам много такива, мога да ги препиша сега и се получава голяма книга.

В.К.: Сега, за днеска, по този въпрос толкова.

Л.Т.: Да.

В.К.: Аз имам едно предложение към Вас. А то е следното: понеже аз, от два месеца работим върху едно издание, в което ще дадем молитвите на Учителя, молитвите на Учителя, които ние сме ги взели от оригинала, т. е. аз преди 25 години преснех едно тефтерче на Учителя с оригиналните молитви. Това тефтерче аз го върнах, то не е при мене. Не е при мене, но аз го преснех.

Л.Т.: Аз знам друго: че преди да си замине, Учителят много тефтерчета е изгорил.

В.К.: Знам, в Мърчаево е изгорил много неща.

Л.Т.: Да. Учителят казал: „Те не са достойни.”

В.К.: Да, знам този случай с Йорданка Жекова. Учителят я викал, да й ги предаде.

Тя казала: „Учителю, имам пране там”, отишла да се занимава с други работи.

Учителят се ядосал, че няма на кого да ги предаде.

Л.Т.: „Не са достойни”, казал.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...