Jump to content

295. Защо Лилиана не дава тефтерчетата на Савка


Ани
 Share

Recommended Posts

295. ЗАЩО ЛИЛИАНА НЕ ДАВА ТЕФТЕРЧЕТАТА НА САВКА

В.К.: Това, което имате, е много голям безценен материал, да. Значи Вие сте съгласни с мене. Ето, заповядай, това е моят паспорт, за да бъдете сигурни.

Л.Т: Сега, не тетрадките, искате тефтерчетата?

В.К.: За да ги преснема.

Л.Т.: Да.

В.К.: Защото, ако не бях преснел това тефтерче преди 30 години, нямаше днес да го има.

Л.Т.: Сега, там накрая в четвъртото тефтерче... Ама чакай сега, четвъртото тефтерче не мога да го дам.

В.К.: Защо не може да го дадете?

Л.Т.: Защото има разговора между Бог Отец и Учителя.

В.К.: Сега, има нещо друго. Дайте да го преснемем, пък ние това няма да го поместим. Просто да го заснемем, да го имаме като документ. Пък няма да го пускаме. Аз от него искам...

Л.Т.: Аз съм композирала и го пея като ария. Бог Отец говори на Учителя: „Ето, ето, ето, Аз съм пред тебе”, така почвам.

В.К.: Да, сега...

Л.Т.: А Учителят отговаря на Бог Отец - пак съм го композирала и пея „Молитвата на Учителя”.

Учителят казва:

„Защо не ви се чуват молитвите? Защото вий казвате: „Господи, бъг, бъг, бъг, бъг, бъг, бъг!” Няма таквоз нещо. Ще се обърнеш към Господа най-малко с няколко имена: Господи, Отче, Боже наш. Ето, Господи, Отче, Боже, са три, а те са повече от дванадесет имена.”

Аз ги имам всичките. Имената на Бога.

В.К.: Сега, ние такива свещени работи няма да поместваме в това нещо, но в момента го преснемаме и до събота го имате. Няма да се направи никакво нарушение, никакво нарушение. Такива неща са свещени.

Л.Т.: Добре, ама Вие се обувате с една голяма отговорност!

В.К.: Аз поемам отговорността.

Л. Т.: Да не би на нечисти духове да давате?!

В.К.: Няма, бъдете спокойни!

Л.Т.: Нечистотата си е нечистота! Не всяка душа е достойна да получава тия свещени неща. И ако Вий нарушите, може да Ви турят плащане.

В.К.: Аз отговарям. Аз поемам отговорност. Защо? Защото ние, аз трябва да осигуря съхранението и запазването им за следващите поколения. А между другото тая работа ще свършим.

Аз няма да пущам тия свещени неща, само ще избера, ще прегледам какъв е материалът, ще изберем някои формули и т. н. Хем ще Ви включим в тая работа, хем ще преснемем и ще съхраним тефтерчетата и те, тефтерчетата, ще бъдат пак при Вас.

Л.Т.: Ето на, сестра Савка. Учителят е работил върху духа на майка й чрез нея и дал й е големи изпити, тия свидетелства.

Аз ги пея сега:

„Вярваш ли в Мене, твоя Бог, Който ти говори сега!”

Аз ги пея и с акомпанимента съм ги направила. Сега, на тия свидетелства, тя отговаря:

„Вярвам.”

Но Той после по-надолу казва:

„Внимавай да не кажеш някоя заблудена мисъл, защото ще бъдеш повинена и извикана на смърт.”

И по-нататък Савка пише:

„Учителят ми взе тефтерчетата, защото аз не оправдах това благо. Учителят ги взе и изгори.”

Накъсал своите портрети и пред нея ги изгорил. Ами че това не е проста работа, бе. Имам го вътре, не е проста работа.

В.К.: Знам, че е много сложно и много отговорно за мене. Аз поемам отговорността. Моята цел е да съхраним, да запазим. Но на този етап ние трябва да дадем нещо, което е точно. И ще се дава поименно на хората.

Ние ще го направим най-много на 100 екземпляра. Повече няма да го направим. На 100 екземпляра, ние няма да го поместим на печат, да се продава. Дава се на определени хора, нали, с които работим и т. н., за да могат да имат най-точно, най-точно.

По този начин ние ще запазим и оригиналите. Това е единственият начин.

Л.Т.: Защото, вижте сега, към някои аз съм резервирана.

Например Мария Арсова. Тя доди у дома, в мойта барака, и каза тъй: „Запознайте ме с двамата братя Янкови”, един вид като гаранти да бъдем, моля Ви. „Добре, каза брат Христо, ела утре в шест часа на еди-коя си сладкарница, ние ще бъдем със сестра Лилиана и ще те заведем у братя Янкови.

Сега братя Янкови, апартаментът им е на ул. „Шейново” срещу родилния дом, № 20. А за да се иде при тях, долу, гдето е фабрика „Прошек” за бира, където правят, на ъгъла има една голяма сладкарница - там ще чакаме, най-долу.

И седнахме на масата. Аз не питам много, мълча и изпълнявам. И като седнахме, той каза: „Аз й дадох един изпит: ако тя не закъснее или пък не дойде - точка.”

Точно, стрелката беше шест часа, тя отвори вратата и дойде. Тръгнахме нагоре, тя е малко урвеста улица и се качихме на равното горе, и брат Христо каза: „Ти имаш връзки с инженера Тодор Михайлов. Още ли се срещаш с него? Ти трябва да престанеш да имаш връзки с тоя дух. Иначе не мога да гарантирам да те запозная с чистите братя Янкови.”

- А, не, не, не, не, тя, Янка Попова, Янка. Той като я види, целият трепери. Взе да отрича. „И никога няма да се срещам с тоя дух.”

Слизаме на улица „Шейново”, запознава се с братя Янкови и години наред тя дружеше с тях. На няколко пъти след заминаването на брат Христо даже ме поканиха на вечеря в нейния апаратамент и т.н.

Но тя не издържа думите си. Тя непрекъснато с тоя Тодор Михайлов ходеше и по планината. Затова аз се затварям и се отдръпвам.

В.К.: Ясно.

Л.Т.: Без да критикувам.

В.К.: Аз Ви казах кои са участвували в този етап. Първият етап е минал, тоест ние сме подготвили материала. По-нататък...

Л.Т.: Аз много държа на изпълнение на дадена дума.

В.К.: Сега, по-нататък тя до този материал няма да се допира, само аз. И тя си е приключила работата. Но аз Ви казвам кои сме работили в тази група, да не би утре като прочетеш, да кажеш, защо не си ми казал, че участва и Мария Арсова, и Весела Маркова. И аз, нали, аз ти казвам как са нещата. От тоя час тя няма да се допира до тези неща.

Само аз, с Весела Маркова, която ще ги препише на пишеща машина, нали, за да можем да ги дадем на ксерокс. Фактически, аз с Весела Маркова продължаваме работата. Но аз Ви го казах това, за да знаете как, утре да не кажете защо не си ми казал кои ще участват. Аз обичам чисти работи и точни работи. И няма да сбъркате, аз поемам отговорността.

Л.Т.: Сега, понеже четвъртото тефтерче е, че Бог Отец говори на Учителя и Учителят отговаря на Бог Отец, него не мога да дам.

В.К.: Сега Вие от какво се опасявате, от това, че в този текст е Вашата оратория, Вашата песен ли или нещо друго?

Л.Т.: Да.

В.К.: Вижте, аз Ви обещавам, дайте да го преснемем, аз Ви обещавам: този материал там за Бог Отец изобщо няма да влиза, няма да влиза, аз Ви обещавам. Дайте да го преснемем, сега е времето да се преснеме. Аз ще Ви го върна и обещавам Ви, след като аз го изкарам, ще Ви покажа как сме го направили и ще дойда при Вас за одобрение.

Л.Т.: Е, ще го дадете на Милка Кралева.

В.К.: Че аз в момента с Милка Кралева не работя, нали. Но аз като го направя, ще дойда и ще Ви го покажа как сме го направили и да видите, че няма там за тоя разговор между Учителя и Бог Отец го няма този разговор.

Защо? Аз искам да бъда чист към Вас. И затова сега е моментът.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...