296. Бог Отец се явява на Учителя

[Ани]

296. БОГ ОТЕЦ СЕ ЯВЯВА НА УЧИТЕЛЯ

Л.Т.: Аз имам най-хубавите композиции върху Бог Отец, Който е влизал горе в спалнята на Учителя в бял млечен облак и Му е говорил.

Сестра Савка ми каза, че пред прага е била и Учителят отговаря пред Бог Отец.

А всичко това аз го пея. И е композирано, и с акомпанимент.

В.К.: Никой няма да посегне на този материал, за да го публикува, за да се обезличи Вашето. Аз Ви обещавам. Преди да излезне, аз ще дойда да Ви покажа какво сме направили, преди да излезне. Обещавам Ви!

Л.Т.: Ама Вие сега ги искате.

В.К.: Сега ги искам, защото утре да ходя да ги преснема, да ги преснема.

Л.Т.: Сега, понеже вчера Дина Станчева каза и рускинята, която ме посещава, а и другата, те са две рускини. Едната е женена за Йосиф Ангелов, акордьора, а другата е математичка, предава математика и е тука срещу мене. Почти всяка вечер идва, до полунощ, до един часа седи вечер. Защото през деня е много заета.

И тя дойде да ми каже, че другата ми рускиня, певицата, искат да дойдат, но вече два петъка, две съботи и две недели не дойдоха. Може и хич да не дойдат, не знам. Събота или неделя. Щото той същевременно е акордьор на органа в зала „България”, освен на пианата.

Не само това, когато правят записи в зала „България” и всичко е херметически затворено, с цялата Филхармония, той е седнал на един ъгъл и следи. Ако някой от тоновете на пианото, да кажем снемат еди-коя симфония от Бетховен и същата симфония пак я снемат от друг изпълнител - най-напред я изсвирва Тамара Янкова, а вторият път я изсвирва Люба Енчева. И при двата случая имаме различно изпълнение.

Значи една и съща симфония, изпълнена от различни пианисти.

„Аз, в ъгълчето, като чуя, че някой тон от пианото не е чист, натискам едно копче и спира репетирането. А пот тече по гърба ми, защото за да правим тия записи, всичко е затъмнено, да няма никакъв звук отвън и нервите са много опънати. Аз излизам с мокра риза отвътре и спирам репетицията, и се качвам горе, отварям пианото, рояла и цък, цък, цък, цък - оправям тона.

А друг пък има турен да следи цигулките в оркестъра, коя цигулка няма чист тон - пак натиска копчето и спира цялата репетиция.

И това трае до полунощ, и аз се връщам капнал, изпотен, защото няма кислород вътре.”

Тия записи не стават така лесно, както ние после ги слушаме. Искам да кажа, че аз съм сега, Дина ми каза вчера, аз ще се обадя по телефона, защото да не бъда в очакване, понеже той не ми иска пари, аз трябва да сложа една трапеза поне. И аз приготвям събота и неделя, и те, ако не дойдат, а това ми е излишен труд. Разбирате ли?

В.К.: Добре. И какъв е проблемът? Аз идвам в събота и Ви нося тефтерчетата.

Л.Т.: Да де, да.

В.К.: И въпросът е приключен. Сестра, дайте да свършим тази работа, аз съм дошъл за работа. За работа съм дошъл, аз отговарям, ето нали, дадох Ви личната карта.

Л. Т.: Аз съм резервирана към Мария Арсова.

В.К.: Сега, на този етап, тя нищо не работи. Исках да кажа коя беше групата, която съставихме „Мисли на Учителя за молитвите”. По-нататък тя с тези неща не работи. Аз работя с другата машинописка, но аз трябваше да Ви кажа, защо да Ви лъжа, казвам кои са в групата. Утре, като излезе и като видите, че го има и нейното име, Вие ще се сърдите, че не съм Ви казал, нали, нещата са ясни. Аз си движа нещата и тия неща няма да отидат при нея, т. е. аз няма да включа този разговор между Господ, Бог Отец и т. н., защото го има във Вашата песнопойка, Вашата оратория. Бъдете спокойна.

Л.Т.: Вижте какво, идват при мене и ми казват тъй: „Сестра Лили-ана, ний знаем какво сте правила с Учителя. А излизат еди-кои си и напечатали, че били-пребили и били в музиката на Учителя - а пък не са работили с Учителя. Това аз не го приемам.

В.К.: Сестра...

Л.Т.: Разбираш ли?

В.К.: Разбирам, доверете ми се, доказах Ви каква работа свърших и какво съм преснел, доверете ми се. Доверете ми се, пред Бога Ви казвам, доверете ми се, ще Ви докажа. Събота Вие ги имате, няма да бъде изхвърлено Вашето име в този колектив, и Вие, защото Вие давате най-ценния материал. Така седят нещата.

И това ще бъде опонението там. „Тези материали бяха предадени лично от сестра Савка на сестра Цветана, която ги пази 45 години и сега ги предоставя с право да се публикуват, но да не се разпространяват на този и на онзи, защото са свещени неща”.

Това ще бъде споменато, бъдете спокойни. Аз отговарям.