Jump to content

297. Колко е невъзможно да се работи с Лилиана


Ани
 Share

Recommended Posts

297. КОЛКО Е НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ РАБОТИ С ЛИЛИАНА

Л.Т.: Те са отговорни неща.

В.К.: Знам, че са отговорни неща. Дай да свършим, да почнем да вършим работа с Вас. Вие сте стояли 45 години, дайте да почнем да работим. Аз съм изпратен за работа.

Л.Т.: Е, сега ще Ви дам това, дето имам от Савка.

В.К.: Четирите тефтерчета, друго не искам.

Л.Т.: Но разговорите на Бог Отец с Учителя са много свещени.

В.К.: Знам, аз само ще ги преснема и няма да ги пускаме. Преди да станат, аз ще дойда да Ви покажа как сме ги извадили на пишеща машина, ще Ви покажа. Аз не смея да ги пусна, без да го видите Вие и да кажете Вашето мнение. Аз идвам и питам.

Сестра, аз не искам да се отрежа от Вас и да се скъса връзката ни.

Л.Т.: Ама вижте какво, разговори на Бог Отец с Учителя не трябва да бъде разпространено.

В.К.: Ама няма, ама нали трябва да го заснемем и да го съхраним. Дайте да го заснемем и да го съхраним, и запазим за следващите поколения.

Л.Т.: Не трябва да се разпространява.

В.К.: Няма да го разпространяваме. Аз ще искам само да го преснема.

Л.Т.: Но той е свещен.

В.К.: Съгласен съм, да го преснема само и ще Ви го върна. Аз го преснемам и Ви го връщам, и край. Няма да се разпространява този разговор.

Л.Т.: Виждате ли какво доверие е имала сестра Савка?

В.К.: Абе, виждам, как да не.

Л.Т.: Особено към брат Кръстю.

В.К.: Аз виждам и Вашето доверие, с което Вие ме обгръщате.

Как мислите, знаете ли колко трудно се носи чуждо доверие, когато Ви се довери даден човек? Това е много трудно. Това доверие, което е от Вас към мен, на мен ми вече тежи, защото е отговорност, тежи ми. Аз първо бях по-спокоен, сега съм вече неспокоен, защото е доверие. И трябва да свърша и Вашата работа, и трябва да свърша и работата на брат Христов. Аз трябва да я свърша, друг няма кой да я свърши. И това вече ми тежи, разбирате ли, на мене ми тежи, защото е отговорност. Така, като воденичен камък седи вече на мене, защото е ангажимент.

Вие да не смятате, че на мене ми е лесно да идвам тука всеки път при Вас, толкова труд, толкова нерви. Кой ще дойде тука да се занимава с тези неща? Оценете това нещо. Никой няма да дойде, защото на тях не им се работи. Виждате ли колко сила и енергия аз давам, за да можем да свършим Вашата работа.

Четирите тефтерчета искам да преснемем и онези писма между брат Христо и Михаил Иванов да ми дадете, и тези писма на Мария Тодорова до Христо. Това искам, друго нищо. И всичко ще бъде върнато, както трябва.

Л.Т.: Ама не сега.

В.К.: Добре, хайде после. Дайте сега четирите тефтерчета само, а онова, което е накъсано писмо на брат Христо, аз мога така да го направя, да го преснемем. Аз ще си играя, ще го сложа под стъкло.

Л.Т.: Накъсаното?

В.К.: Да.

Л.Т.: Щото той много нападаше брат Михаил.

В.К.: Михаил?

Л.Т.: Михаил.

В.К.: Аз предлагам: дайте четирите тефтерчета и дайте тия писма между Михаил и Кръстю и ония писма между Мария и Христо да ги преснема и ще Ви ги върна. И онова, което е скъсано, аз ще го направя така, ще го сложа под едно стъкло и ще го подредя, и ще го преснема, и ще Ви го върна.

Л.Т.: Добре, ама...

В.К.: Няма нищо страшно, всичко Ви се връща. Аз не желая да задържа нищо, защото отгоре ме наблюдават как работя и ако направя грешка и пропуск, ще ми отрежат пътя между мен и Вас.

Л.Т.: Аз искам да зная кой е зад Вас?

В.К.: Как кой е зад мене? Аз движа нещата, никой не е зад мене. Аз ги движа тридесет години, никой не е зад мене, никой. Аз движа нещата и аз съм свършил работата на всички.

А Тоя, Който ме е изпратил - кара ме Учителят да свърша една работа, защото аз като дойдох преди 20 години, те се занимаваха със съвсем други работи. Те се занимаваха с дъновизъм.

Л.Т.: Със?

В.К.: Дъновизъм.

Л.Т.: Да.

В.К.: Те не смятаха, че това трябва да се съхрани, Слово на Учителя.

Л.Т.: Да.

В.К.: Че трябва да се съхрани еди-какво си.

Ето аз преди 20 години дойдох при Вас и казах: „Дайте да заснемем Вашия глас” - щяхме да го имаме на плоча. Вие не пожелахте, нали?

Аз след 20 години идвам отново и казвам: Дай да работим. Ние работим, това се заснема. Това се пази 50-60 години.

Следващото поколение, аз може да не съм жив, нали, след 20-30 години мога да не бъда жив, нали? Но тези, които дойдат след мене и поемат този архив, ще слушат тоя запис между Вас, между мен и Вас.

Той остава като един архив, че тези хора са били при Учителя, жертвали са си живота и т. н. Ами Вие сте жертвали. Аз знаете ли защо Ви уважавам? Ще Ви кажа защо Ви уважавам много. Защото са Ви захлупили за 45 години под коритото, както е в онази приказка за Пепеляшка, че е захлупвана, че като дойде принцът и да търси своята принцеса, да не я намери. Това е с Вас. Това е положението. Аз съм принцът, който трябва да Ви въведе в царския палат. Друг не е. Аз съм.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...