Jump to content

299. Свещените тефтерчета


Ани
 Share

Recommended Posts

299. СВЕЩЕНИТЕ ТЕФТЕРЧЕТА

В.К.: Днеска е 19 март 1991 г. Аз тефтерчетата, които ги взех, ги връщам. Четирите тефтерчета ги връщам.

Л.Т: Да.

В.К.: Аз ги преснех.

Л.Т: Особено ме интересува разговорите на Бог-Отец. Можахте ли да ги извадите?

В.К.: Извадихме ги и ги преснех. Сега по-нататък Вие сте права, че четвъртото тефтерче, където има разговора на Учителя с Бог-Отец, то не е за пускане навънка, т.е. то е за свещена работа.

Л.Т: Даже и молитвите. Заврели ли сте си муцуните там, дето е много опасно.

В.К.: Да.

Л.Т: Даже и молитвите не на всекиго се дават.

Тези, „Цветните лъчи”, аз имам подадено от ръката на Учителя, но Той не даваше на всекиго, особено червените.

Първите книжки от „Завета на цветните лъчи” бяха червени.

Аз имам жълто. Вторите бяха жълти. Щото аз идвам по-късно. Аз идвам, на години съм по-млада от най-възрастните, нали?

И не на всекиго даваше Учителят. Защото това са опасни работи. Всеки не може да ги докосва. Ако направи най-малкото нарушение, вместо благословение ще получи шамари отгоре. Затова Той не даваше на всекиго. И тези молитви, както смятате така, нашироко да ги печатате, аз намирам, че е малко рисковано.

В.К.: Ние, ако напечатаме, най-много в сто броя и ще ги дадем на наши хора.

Л.Т.: Да не е на масите.

В.К.: Не е в масов тираж, а ще бъде на ксерокс в сто броя, повече не. И ние сме толкоз - 100-200 човека в момента. Ще изпратим на всяко Братство в провинцията по 1-2 екземпляра на техния ръководител. Да ги имат, нали. И да се ползват от тях, защото днес всички молитви са променени.

Л.Т: Това е хубаво, че те ще се съхранят, това всичко е по човешки много хубаво, но трябва да спазваме законите на по-висшите светове от нас. Защото Учителят постоянно повтаря: „Това, което за човешкия свят е морално, за Божествения свят е аморално.”

Не си съвпадат и законите, затова ний трябва да ги изучаваме и да ги прилагаме. Сега, какво стана с писмата?

В.К.: Писмата са тук.

Сега, имам да питам нещо друго по отношение на тефтерчетата. Всички тефтерчета са преснети и са тук. Моята цел беше да вземем мерки, за да ги съхраним за следващото поколение. Това е така. Вече сме взели мерки. За по-нататък какво е бъдещето на тези тефтерчета, кому Вие ще ги предадете?

Л. Т: Бъдещето е само за духовните души, за мистичните души, защото този живот тука...

Тя, Савка, имаше тука лошо заболяване, тя от рак си замина.

А ракът е кармическа болест. Туберкулозата също. Имаме кармически болести. Тя не можа да плати кармата си.

В.К.: Савка?

Л.Т: Савка не можа. Тя можеше да избегне тоя рак, ако беше приложила напълно послушанието.

Например Учителят й каза, че окултният ученик не трябва да кара колело, не трябва да си отреже косата. Той даде даже модел, едни токи (Който има възможност, да я направи от злато, а другите - от сребро) и косата да бъда завързана отзад с тази тока.

Тя имаше дълга коса, тя я отряза. Значи те са малки нарушения, които в Школата на Учителя, ако не са позволени, се плащат скъпо.

Аз, едно нещо, Той се държеше разположен към мене, защото никога не съм питала: „Защо?” Нито да човъркам, защото питаш ли „Защо?”, ти вече наполовина се съмняваш.

А това, Той не обичаше тия работи. Имаше сестри, които даже Му тропаха с крак. Но Той ги пращаше при други условия, недобри условия.

В.К.: Защо Му тропаха с крак?

Л. T: Защото питат: „Защо? Защо се иска това нещо от мене?” А това е половин съмнение!

В.К.: Искат може би своето си.

Л.Т: Пред Господа не може така.

В.К.: Може би като тропат с крак, искат да наложат своето?

Л.Т: човешкото! А ние живеем в един юдол, пълен със страдания свят и грешки, и грехове. Затова и нашият живот е много скъсен в сравнение с времето на Адама.

Адам е живял 999 години в рая, Мутасала е живял над хиляда години. И след грехопадането главоломно почват да намаляват годините на живота.

А всъщност животът е непреривен, само че в различни външни форми.

Тя и Дина им се обадила на моите хора, досега го подредих. Всичко туй беше снето долу, досега, от 4 часа съм станала, да мога да туря в ред.

В.К.: Да, хубаво.

Сега друг въпрос. Кому ще ги оставите тези тефтерчета? Кому? На кого?

Л.Т: Сега предстои да се срещна и с братя Янкови, с тях съм работела. Учителят каза: „Ти ще работиш с Венцислав!” Ако те бяха се оженили, аз щях да затворя крилете си, но те издържаха, защото Учителят пред мене, аз присъствах, им каза: „Никаква женитба! Ти си се оженил за пианото, другият се е оженил за цигулката! Вашите възлюблени са музиката!” Даже и брат Христов им казваше: „Може да си замине някой от вас, ако нарушите това.” Те може да си имат някакви приятели или приятелки, защото много ги търсят, но досега са издържали това, доколкото виждам. Затова.

В.К.: Сега, смятате ли Вие на тях да дадете тези тефтерчета?

Л.Т: Не съм казала още. Не се знае какво ще ми кажат отгоре, защото един косъм няма да взема със себе си един ден, когато напущам земята, а камо ли това. Аз не съм свързана с материалния свят, нито има корист в мене.

В.К.: Сега въпросът е друг. Тези тефтерчета според мен не е редно: първо, да излизат от България; второ, трябва да останат в България.

Л.Т: Вярно е и тука сте прав, да.

В.К.: Трето, трябва да останат в доверено на Вас лице. Вие ще си го изберете, нали, от Вас. Аз например съм кандидат да ги поема. Аз съм един от кандидатите.

Л.Т.: Е, не сте ли ги преписали?

В.К.: Аз ги запреснех само на фотолента.

Л.Т.: Да.

В.К.: Аз съм един от кандидатите, може да се явят и други кандидати. Сега, кой ще спечели конкурса, не знам.

Л.Т: Ще видим, нали! Аз не съм тръгнала за оня свят.

В.К.: Ние по начало, понеже работехме с тях и човек трябва да бъде наясно с нещата, нали? Сега е време, нали, да се уточнят нещата, а не след това, когато човек не може да ги оправи - и да иска, не може.

Л.Т: Е, сега накъсаното писмо можахте ли да го залепите?

В.К.: Това накъсано писмо няма още една част, няколко части няма от него. То е само горната част и долната част, а по средата има празни няколко листа.

Л.Т.: И аз го нямам.

В.К.: Нямаш го. Сега, това е по отношение на тефтерчетата. Сега друг един въпрос.

Л.Т: Ако взема да ровя, може да го намеря някъде.

Ако намеря, защото тоя сандък е препълнен. Имам и други места. Например загубя си гребен, не мога да го намеря. Минават месеци, намирам го, някъде съм го мушнала. Това става във всеки дом.

В.К.: Сега, аз искам пак да се спра на тези тефтерчета. Вашето мнение е, че те трябва да се съхраняват, съхраняват и текстът трябва да бъде свещен. Той е свещен.

Л.Т: Особено разговорът на Бог-Отец с Учителя:

„Ето, при Твоите нозе съм, Господи, бъди с мене,

Който ми говориш

и ще Те възлюбя повече и повече,

с дълбочината на сърцето си,

защото си ни възлюбил преди ние да Те познаваме.”

Виж, всички ги знам наизуст и цяла композиция имам, и я пея като молитва.

В.К.: Сега, въпросът беше следният, че, моята идея беше тези тефтерчета и едни други материали да ги сложим в едно томче, да ги направим на ксерокс най-много в сто броя и да ги дадем на сто различни места в България с цел съхранение.

Не с цел за разпространение. От тях хората ще препишат и ще ги ползват, нали, защото ние трябва да съхраним тези неща. Друг начин няма.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...