303. Предсказанието

[Ани]

303. ПРЕДСКАЗАНИЕТО

Л.Т: Аз снощи казах на рускинята, а тази рускиня, снощната, тя е лична приятелка на Горбачов. И знаеш какво ме накара? Тука да не го записваме.

В.К.: Записваме, няма значение.

Л.Т: Има един брат Николай от Рига - руснак, който предсказа падането на българското правителство. Даже и деня, и часа каза. Ама тука пред мене, на такъв голям лист със знаците на Нептун, Плутон и Козирог. А по-надолу писа: „Горбачов” (който беше начело и ръководеше СССР - Съветската империя), датата му, загради го така. Имам и за Горбачов какво има да се получи. Той предсказа месеца, годината и часа, че ще падне правителството в България, много по-рано. Тука, в тая стая, на тая маса.

В.К.: За коя дата става въпрос?

Л.Т: Имам го, тоя лист го пазя.

В.К.: За 10 ноември 1989 година ли?

Л.Т: Да.

В.К.: 1989 година.

Л.Т: Даже и датата.

И сега, тя ми го иска тоя лист. Добре, ама аз трябва да търся сега неговите писма. Скоро получих пак от Рига писмо. Пъхнала съм тоя лист, аз го пазя. Те искат да го препишат. И сега той още един лист ми написа, какво има отсега нататък да става. Той е и ясновидец.

И когато пристигне в България, най-напред идва тука. И аз давах обяд на Николай и Светлана, другата рускиня, и имаше и други в кухнята. И тя го попита на масата, и му каза: „Брат Николай, Вий женен ли сте?” А той каза: „Моята другарка е в Невидимия свят отдавна. И е абсолютно девствена, защото аз не съм я пипнал с пръст.” Виждате ли?

Аз затова го уважавам. Той е сега може би към 90-годишен, много възрастен.

В.К.: Да.

Л.Т: И всяка година пристига от Рига, и присъства на Паневритмия, и взима участие в братския живот.

В.К.: Сега друг въпрос.

Л.Т.: Сега аз и другия лист ще намеря, дето предсказва какво ще бъде след това. Но листа, ако Ви го покажа, понеже не знаете астрология, нищо няма да разберете.

Аз трябва да го тълкувам, защото е само с астрологически знаци. Има и за Горбачов [който е генерален секретар на КПСС и е начело на Съветския Съюз].

В.К.: Добре, сега, аз искам да Ви питам друго. Вие бяхте ми казали, че Вие имате един документ, чрез който държавата признава Бялото братство и е напечатано 1947-1948-1950 година.

Л.Т: Е?

В.К.: Че имате някакъв такъв документ, в който българската държава признава Бялото братство като юридическа личност.

Л.Т.: Имам го, и сега го имам. А най-надолу пише и датата, и подписи, и печат.

В.К.: Да.

Л.Т.: Най-отдолу пише, че е отменено, еди-коя дата. Отменено.

В.К.: Да, аз искам точно това, да го преснемем това нещо като документ.

Л.Т: Искате да го видите?

В.К.: След това Вие ми казахте „документ за телеграма за погребението на Учителя”.

Л.Т: Имам я и нея.

В.К.: Да можем да я преснемем и после ще Ви я върнем.

Л.Т: Искате да я видите?

В.К.: Да, да я видя. Това разрешение за погребението на Учителя...

Л.Т.: Чакай, виждате ли, значи акълът ми трябва да бъде тефтер и всичко да бъде тип-топ - веднага, като дръпна, като в аптека и да Ви покажа.