Jump to content
Ани

Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240

Recommended Posts

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ

Обикновеното, всеобщо разпространено схващане е, че големите събития в света се движат от стопанските и политически интереси на народите, чиито изразители са съвременните техни водачи.

Без да отричаме голямото значение на политическите и стопанските интереси на народите за развоя на световните събития, без да омаловажаваме и ролята, която играят във времена като нашите отделните личности, издигнали се, благодарение на своите ум, енергия, воля и проницателност, до степента на водачи, ние само ще подчертаем, че освен това, което е на лице и което всички виждат, освен тия видими интереси и видими водачи, съществува и нещо друго, нещо скрито, нещо което стои зад видимото и което е истинския двигател и първоизточник на всичко, което става на световната сцена.

Казва се, че „историята е учителка на народите“ и това е напълно вярно. Също така, и това което става днес по света е един пълен със съдържание урок за хората и народите. И ние ще подчертаем, че тези уроци не са случайно следствие на механическия развой на събитията, а са напълно съзнателно и разумно дадени на човечеството за негово поучение и поука.

Целта на световните събития, скрития смисъл на историческия развой, обединяващата нишка между отделните исторически процеси — това е, в своята основна същност, възпитание на човечеството, възпитание на народите, които биват водени, изпитвани, подтиквани, от различните събития, към все по-зряло, към все по-мъдро и по-правдиво разрешение на въпросите, които се представят пред тях.

В живота има много „несправедливости“. Както в отношенията на отделните личности, също така и в отношенията на народите помежду им, ние всекидневно виждаме неща, които ни изпълват с негодувание поради тяхната несправедливост. И ние сме готови да отречем всякакъв промисъл, всякакъв вътрешен смисъл, всякаква висша намеса в това, което става на земята, между хората и народите.

Ако, обаче, се взрем по-внимателно в нещата, ако се отърсим от чувствата, които в даден момент ни вълнуват и замъгляват проницателността на нашия духовен поглед, ние ще видим, че често пъти една несправедливост спрямо нас е дошла само като следствие на една наша грешка, и че нейната задача е именно да ни научи да станем по-разумни, по-мъдри, по-предвидливи, по-справедливи, за да не повтаряме в бъдеще тази грешка.

„Несправедливостта“ е урокът на Провидението, чрез който то иска да ни възпита, да ни изправи, да ни издигне, да ни тласне към правия път. Страданието, което в случая Провидението ни е отредило, има само една цел — да просвети съзнанието ни, да осъзнаем колкото се може по-ясно сторената грешка, за да станем неспособни да я повторим пак.

Щом това е така, ние трябва да научим добре, колкото се може по-добре урока, който историята ни дава. Научим ли го както трябва, нека не се съмняваме, че „несправедливостта” ще бъде премахната, че страданието ще премине, че злото ще се свърши.

Това, което стана и става с нас, това, което стана и става навсякъде по света, не е само резултат на груби, земни сили, не е само следствие на надмощието на оръжието на тогова или на оногова. Не е грубата сила, която стои в основата на всичко, не тя разрешава въпросите, не тя движи събитията в една или друга посока.

В всичко това има един скрит смисъл. Във всичко това има една невидима ръка. Във всичко това има една друга Сила, много по-мощна от всички земни армии, взети вкупом.

Историята учи народите. Тя ги е учила вчера, учи ги и днес. Тя ги учи да изправят своите грешки. Учи ги да разберат единството на интересите си. Подготвя съзнанието им за онова велико бъдеше, което идва, и в което обединеното и свободно човечество ще се радва на плодовете на своя труд, вместо да се самоунищожава.

Под лъчите на тази светлина, няма трудна задача, няма безизходно положение, няма неразрешим въпрос в живота на народите. Когато светлината те озари, и от най-трудното положение ти ще намериш изход;

Научи урока на историята, слушай гласа на Провидението, върви по правия път и не се съмнявай, че ти ще изведеш своя кораб на желаното пристанище

Търпение, самообладание, вяра в Провидението; разумност, предвидливост и добра воля — останалото ще извърши Този, който знае да върши всичко много по-добре от всички насъ.

С. Калименов

______________________________

Всичко, което става в света, има два вида причини: първо, причини външни, общопознати, видими за всички; и второ, причини вътрешни, дълбоко скрити, до които само малцина проникват. Само този е истински водач, само този може да води правилно един народ, който вижда не само външните, но и скритите причини на нещата.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

МУЗИКАТА Е ЛЕКАРСТВО

Музиката е не само удоволствие, но и лекарство.

Питагор, който е живял преди много столетия, е знаел това. Правел е чудеса в случаи на буйна лудост не с някакви лекарства, а с успокояваща музика.

Ескирол, прочут френски лекар, казва: „Музиката действа най-силно върху тялото и душата и аз си служа с нея постоянно при душевните болести. Може да не лекува, но успокоява, затова е твърде ценно средство и не бива да се пренебрегва.“

Гладстон, когато се чувствал нервно разстроен — нещо, което се случвало от време на време — карал да му пеят любимите му зимни.

Хербърт Спенсър, когато имал силни невралгични болки, лягал и нареждал да му свирят някоя нежна мелодия, и получавал непременно облекчение.

И аз имам подобен опит.

Обичам да се връщам у дома рано, да се изтягам на канапето около половин час преди вечеря и да слушам приятна музика на грамофона

Ако съм угнетен и имам нужда от възбуда, поставям такава плоча; ако искам да си почивам, намирам успокояваща музика; ако искам да спя, имам песни, които завеждат човека в китни ливади и го приспиват под цъфналите клони на някоя ябълка.

Музиката е масаж на душата, или студен ободряващ душ, според това от какво имаме нужда.

Всяко дете трябва да расте в дома, където има постоянно музика. Младостта на всекиго трябва да бъде свързана с някоя радостна песен, която отпосле в живота му ще събужда светли спомени и ще го кара да преживява наново старата радост.

Никога не мога да слушам Хенделовото „Ларго“ без да преживявам отново радостните неделни дни на моето детство, защото почти всеки ден го свиреха у дома.

Не лишавайте детето от благодатното влияние на музиката. Тя е едно от най-редките дарове.

Подсладете душата му с нея. Може би, ще го научите да обича и оперна музика. Ако не успеете в това, научете го да обича домашната музика.

И то ще има добри другари. Така е гледал на музиката пророк Илия. Писано е за него, че, когато бил крайно изморен и угнетен от многото неприятности, с които била свързана работата му, той извиквал:

„Доведете ми сега един музикант.“

„И случваше се тъй, че, докато музикантът свиреше, духът Господен го осеняше,“

Бр. Бартон

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НА ДУШАТА - СЛЪНЦЕ В МРАКА

Душа със стремеж красив, преливаща със зарите

на мъдрост свръхчовешка, спотаена

на твоя тих олтар във глъбините,

душа за подвизи велики вдъхновена!

*

Ти, толкова широка, светла, ти грееш със лъчите

на Висшата Божествена любов,

милувки и утеха вливаш във душите

със кроткия си лирострунен зов!

*

Зови безспир към висините

на свят ефирен, свят на радост, мир и чистота,

разкривай ни лика на бъднините,

кога човек щастлив ще е в света!

*

Душа, ти, нежен, благ служител,

прелитнал тук сред хаоса и мрака,

на свят прекрасен, о, сияен жител,

отколе тука страждущи те чакат!

*

Душа на слънчеви възторзи,

гори, блести, тъй както волните души блестят!

Свети, трепти и сей в душите рози,

с Божествен лъх да се разцъфтят!

В. Недев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

МАЙЧИНАТА МИЛУВКА

Майчината милувка храни детската душа. Тя е еднакво необходима, даже понякога по-необходима от физическата храна и от добрите наглед вънкашни условия.

Макар днес да се предполага, че съвременните майки са по-интелигентни, прилагат по-нови методи при възпитанието на децата си и не са така строги както някогашните майки, които са считали за срамно да галят и целуват поотрасналите си деца, то все пак много и много деца растат като цветя без слънце, без майчина милувка.

Сегашните материални условия са заставили хиляди майки да напускат дома си от ранна сутрин, и да се връщат вечер късно, когато може би, малките дечица са заспали със засъхнали сълзици по бузичките си и със скрита болка в малките си сърчица, че не ги е погалила майчината ръка, когато те са заспивали . . .

А и когато те дочакват майка си будни, много често вместо очакваната милувка и нежност, те получават нагрубявания, па даже и плесници за най малките си погрешки. И вечерта легнали си пак със сълзи на очи, те заспиват със скрито разочарование и копнеж по една майка, която би ги погалила, която би била много нежна с тях . . . тогава те биха спали така сладко . . .

В това време пък майката, преуморена от дневния труд едва смогва да позакърпи, да поизпере, да приготви това, което е необходимо и до като прави всичко това, болка като от остър нож пронизва сърцето й загдето е нагрубила или ударила без нужда дечицата си . . . И за да изчезне новата болка, търси тогава тя оправдание в нервите, които са вече така изхабени, в непосилния труд. който отнема сетните й сили и така тя изчерпана не може да даде това необходимо внимание на своите мили, скъпи деца . . .

А всяка душа има вложен копнеж за обич, за нежност, за внимание и всяка душа се чувства нахранена и доволна когато има всичко това.

Малката детска душа най-много чувства необходимост от обич и един голям съвременен педагог казва, че децата по-бързо растат, когато се слага топлата майчина река върху техните главици за милувка.

Но нека се знае, че родители са тия, които раждат децата, но майки са само тия, които обичат децата — независимо дали са ги родили или не.

Затова нека майките направят още една жертва, нека забравят себе си дори и тогава, когато са крайно преуморени от работа и да отговарят с усмивка на очакващите ги деца, нека сложат морната си ръка с тиха и ласка върху копнеещата за милувка главица.

А колко печално е, когато децата растат без майчина милувка и тогава, когато не оскъдицата и материалните условия прогонват майката от дома, а суетата и излишъкът я карат да забравя, че там, в детската стая, тупти едно малко сърчице, което трепти в очакване да влезе хубавата му мама и да го прегърне . . .

Колко жалко е, когато журовете, приятелките, театрите и пр. забави отнемат на малкото детенце най необходимото за неговото растене — нежността и вниманието на майката . . .

Ще разкажа един случай накратко, който по-картинно ще изрази това, което току що казах.

През ваканцията, връщайки се в дома си от колежа двамата сина на една дама завеждат на гости един свой другар. След прекарани няколко дни в най-хубава радост, при което родителите са били и най-добри приятели на децата си, през време на един от обедите, другарят на децата им неочаквано става, отива в спалнята и започва да плаче. Това изненадва и учудва всички. Питат го, защо плаче, но той не може да задържи буйно бликналите си сълзи и моли да го оставят сам.

Привечер той казва на големия син на дамата, у която гостува:

— О приятелю, о скъпи приятелю, ти имаш най-хубавото на земята, най-ценното — ти имаш майка!

— Защо, нали и ти имаш? — пита зачуденият му приятел.

— О не, аз нямам майка . . . у дома има една дама от висшето общество в безукоризнен тоалет и прекрасни маниери . . . Тази дама някога ме е родила, но за нея са съществували и съществуват балове, театри, журове . . . но не и аз. Сега във вашия дом за пръв път видях какво значи да имаш майка . . .

И младежът отново се залива в сълзи . . . горещи сълзи, които го разтърсват из основи . . .

Ето едно сърце, в което ще има една празнота за през цел живот — празнота, която може да запълни само топлата майчина милувка.

Н. Неделчева

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Малкият закон

(из неделната беседа „Малкият закон“ – 22.VI.1919 г.)

Ние се мислим много културни хора, а въпреки това цял свят страда. Днес всички се запитват, кои са причините на страданията.

Едни мислят, че виновници за страданията на човечеството са богатите хора, други мислят, че виновници са управляващите и т. н., а в същност причината на нашите страдания са ония агънца, които ние сме яли. Щом изядете едно от тези агънца, всички в семейството ви, ще имате много неприятности през целия си живот. Нарушили сте една от малките заповеди и ще бъдете най-малък в Царството Божие. Ще ме запитате — Ами какво да правим ние, които сме изяли толкова агънца? — Ще бъдете най-малки в Царството Божие. — Няма ли поне едно — няма.

Под думата „малък“ се разбира слаб човек, който се подава на всякакви изкушения, на всякакви влияния. В слабия човек няма определен устойчив морал и затова той казва: „Както и да е, ще се прекара този живот.“ Нима може да се нарече живот този на свинята, турена в кочината, на която господарят носи храна 3—4 пъти на ден? Тя мисли, че от нейния господар по-добър няма и от нейния живот по-хубав няма.

Всички страдания в света са резултат на лоши пожелания, защото пораждат лоши мисли, а лошите мисли зле влияят на нашия мозък, на нашето сърце и се отразяват изобщо вредно върху организма ни. В такива случаи лекарите се произнасят, че е станало някакво отравяне на кръвта. Това е право, храната, която приемаме, определя качеството на всички наши действия.

Човек не може да живее без желания, но той трябва да знае дали това, което желае, е добро за него, за неговите близки, за народа му, за цялото човечество и тогава да пожелава. Вие давате живот на едно дете, но не минават и две три години и Господ ви взема това дете. Плачете и се чудите, защо умря вашето дете. — Причината за това са вашите лоши желания, нарушенията на най-малкия закон, които са ви направили най-малък в Царството Божие. Кой е най-малък? Този, който не изпълнява волята Божия, ни по сърце, ни по ум, ни по душа, ни по дух.

За да станем велики в Царството Божие, у нас трябва да се зароди силно желание да се подигнем като мислещи същества и да изпълним великия Божествен закон във всичката му пълнота.

Много от вас ще запитат: „Можем ли да изпълним Христовия закон?“ — Да, можете до го изпълните.

Всички говорят, че не е време за добър и чист живот. А кога ще дойде това време? Ако един безбожник ако един безверник се жертва за доброто на човечеството, в очите на Бога той стои много високо, защото без да Го познава, е направил добро. Има много хора, които вярват в Бога, четат символа на вярата, разбират Христовите истини, но когато им дойде някоя добра мисъл, не са в състояние да я изпълнят. Затова аз ще обърна Христовото учение: „За в бъдеще безбожниците и безверниците ще наследят Царството Божие, а съвременните вярващи ще бъдат изпъдени от Царството Божие.“

Ние трябва да изпълняваме божествените закони, които градят нашето благо и благото на всички около нас. Животът е създаден така, че всяко добро, всека наша мисъл или всяко действие са конкретно свързани с всички хора, растения, с цялото органическо царство, с невидимия свят и всичките му йерархии и с Бога.

Мойсей казва: Господ въздава престъплението върху чедата до четвъртия род, а благословението до хиляди родове. Следователно, за реализирането на добрите неща се изисква дълъг период време. Много светии, много идеалисти, като знаят, че техните добри мисли и желания ще се реализират, казват: „Ние сме готови да умрем, да се жертваме за народа си, та макар и след хиляди години да видим осъществени нашите идеали.“

Ако вие не проявите любов към една малка буболечка, към една малка мушица, вие не можете да проявите любовта си и към човека.

Ако някой ти каже, че те обича, а преди малко е откъснал главата на една мушица или главата на едно агънце, той не говори право. Мушицата, която е пострадала от тебе или от кого и да е другиго, знае колко можеш да обичаш. Жена или мъж, които късат главите на мушичките, които режат главите, не могат да любят, не могат да имат и добра воля. Аз не вярвам в неверието на хората, не вярвам в глупостта им, не вярвам в беззаконието на хората. Да вярвам в неверието на хората, то значи да вярвам в един закон, който не съществува. Неверието на хората е човешко изобретение, то е създадено от нашия ум.

Аз вярвам в двата божествени закона, които са поставени у човека така: първият, великият закон — Любов към Бога, е поставен в ума: а вторият, малкият божествен закон: любов към ближния е поставен в сърцето. Следователно, когато искате да изпълните малките работи в света, трябва да ги изпълнявате със сърцето си. Истината е вътре в нас. Великият закон е във вашия ум, а малкият закон е в сърцето ви.

Всяко благородно желание, което се породи във вас, колкото и микроскопично да е то, ще определи вашето щастие за в бъдеще. Това желание ще обърне от този ден крана на вашия живот и от тогава и земята и небето ще работят за вас.

Минавам покрай една вадичка и гледам някоя мравка се дави, но понеже съм зает с някоя философска мисъл, минавам покрай нея и не й обръщам внимание. Не, трябва да се спра, да й помогна. Трябва да се спираме и при най-малките и да им помогнем. Като им помогнем, да не искаме цял живот да ни се отплащат, защото ние в този случай не сме били нищо друго за тях, освен едно провидение. Имаме ли желание да помогнем на малките, това ще създаде условия да помагаме и на по-големите.

Не помогнем ли на тази мравчица, за в бъдеще това ще създаде условия за лош живот. Ще кажете: „Малко ли мравки се давят?“ Вярно е, много мравки се давят, но тази. която аз видя и за която се породи желание да я избавя, трябва да я спася. Тя е особена мравка. Ако не й помогна, тази мравка , след 100 год. може да ми причини най-голямото нещастие. Според постъпката ми в този момент, когато се е зародило съзнанието в мен, Господ ще определи моя бъдещ живот. Тази мравка подразбира някое агне, гълъбче, дете, момиче, момче, някоя бедна вдовица, някой болен или кой да е друг човек. Държавниците обикновено не се грижат за бедните и нещастниците, за давещата се мравка. Но те не знаят, че съдбата на държавата се определя от съдбата на бедните и малките. Ако се приложат тези два велики закона — Любов към Бога и Любов към ближните, законът на ума и законът на сърцето, и ако точно се изпълняват, те ще спасят и поправят човечеството. Сега хората не мислят за бедните, онеправданите, за подобрението на техния живот и затова са и тези страдания. Те мислят за печалби и казват: „Да имаме пари, ние ще намерим добри учители, добри работници.“ Покажете ми едно общество, което е работило с пари, че да е успяло много. Не искам да кажа че всички дружества трябва да спрат своята дейност, но трябва да изменят начина на дейността си. Предпочитам да посветя живота си за един. човек, който възприема това, което казвам, отколкото да работя за хиляди хора, които нищо не възприемат. Всеки който започва една работа, трябва да работи с присърце, а не да ходят по десет пъти в къщата му да го викат да направи едно или друго. Човек, който проповядва едно учение, трябва да разбира неговите закони и да прилага.

Аз не вярвам в онова криво, външно възпитание, дресировка, която хората дават на своите деца, но вярвам в истинското възпитание, което дават двата велики закона в света. Не вярвам и в съвременната наука, но вярвам във великата божествена наука.

Трябва да си зададеш за цел да изпълняваш всеки ден и най-малките добри пожелания, който ти дойда, без никаква погрешка и без да се подадеш на никаква съблазън.

Ако биха ми предложили да стана министър, бих предпочел да отида да помогна на някоя бедна вдовица и по скоро бих се отказал от този пост, отколкото да оставя тази жена без моята помощ. Вие се готвите за един голям бал, концерт или журфикс, но в това време идва при нас един беден човек и вие го връщате, защото нямате свободно време да се занимавате с него. Не, вие трябва да се откажете от бала, за да спазите този велик закон, който е създаден от Бога. Ако бихме се научили да бъдем, да бъдем в мир със себе си, да разберем, че може да живеем сами със себе си, тогава светът би се оправил.

Христос казва: „Който изпълни най малката заповед, най-велик ще бъде в Царството Божие.“ В какво се състои тази малка любящи заповед?

Онази работа, която Провидението ти е определило, не трябва да я отлагаш. За всяка мисъл, за всяко желание има определено време, което като пропуснеш веднъж, няма вече връщане назад.

Вашите младини вече не могат да се върнат. Този живот, който сега живеете, втори път няма да го прекарате. Живейте в настоящето. В настоящето се проявява Бог.

Из неделна беседа, държана на 22 юни 1919 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Ще ви направи свободни

(из неделната беседа „Ще ви направи свободни„ – 21.X.1923 г.)

Ще ви направи свободни

Има едно изречение в свещената книга, което казва: „Истината ще ви направи свободни“. Казано някога отдавна, може би преди хиляди години, това изречение постоянно се повтаря.

Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна. Туй е един велик вътрешен потик, — не на обикновения човек, — а на съзнателния човек. Туй е един вътрешен потик на човека, в който се пробужда Божественото. Защото човек е с двояка природа. В него има нещо човешко, има и нещо божествено. Освен това, у века има и нещо животинско.

Сега мнозина философи се спъват върху думата свобода, седят да доказват психологически какво нещо е свобода-Ние няма да се занимаваме да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода.

Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни роди воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е окончателния идеал, тя не съдържа пълния смисъл, тя е само предговор онази велика свобода, към която душата се стреми.

Когато аз говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека,

Само разумният човек може да бъде свободен.

Туй трябва да го имате пред вид. Живата природа е решила да даде свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? — Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока.

Сега съвременните хора са попаднали в едно заблуждение. Те очакват света да се оправи, целият свят да стане свободен, че и те да стенат свободни. Това е едно заблуждение. В основата на това схващане лежи нещо невярно.

Първоначално всички същества са създадени свободни.

И ако днес свободата е изчезнала от света, причината сме ние.

Този закон вие майките и бащите го проверявате всеки ден. Вие имате едно любимо дете, нали? Донесете му сладки ябълки, хубави стъкленца, играчки, но това дете започва да ги кълца, да ги чупи. Вие вземате всичко това и го затваряте в някой долап. Защо?—Намирате, че това ваше дете е неразумно. И после какво става? То започва да плаче. Пита: Мамо, защо заключи тия ябълки, защо скри тия стъкленца? Също така и ние, съвременните хора. не се стремим да разрешим въпроса за свободата принципално, а търсим странични причини.

„Истината ще ви направи свободни“. Как? Най първо ще си зададете въпроса: защо сте дошли на тази земя? Прямо, съществено ще го разрешите. Необходимо е да го разрешите. Ще бъде смешно за един ученик, който е дошъл на земята, да не знае защо е дошъл и от къде идва. Хората са дошли на земята и не знаят защо. Това са съвременни любители, дошли отнякъде, не знаят защо, а искат свобода. Свободата иска знания, знанията искат потене. По 10 пъти на ден ще се изпотиш, докато си научиш уроците. А ние мислим, че сме дошли на земята само да благуваме.

Истината ще ви направи свободни. Кога? — Когато си дадете отчет защо сте дошли на земята.

Дошли сте да учите.

И вашият живот е първият опит. Вас са ви изпратили от другия свят, от невидимия свят, да направите един опит, и след като се върнете, ще дадете отчет.

Сега в нас има едно заблуждение, ние сме станали горделиви, мислим, че познаваме Бога, християнски народ сме, почитаме Христа, направили сме му църкви, тамян му кадим днес, а Христос пита: „Где е моето учение? Где е приложението му?“ Молитви, молитви днес навсякъде, но къде е приложението на Христовото учение? И тогава чакат някой реформатор да дойде и отвън, със закон да го приложи. Свободата не може със закон да се налага. Единственото свободно същество в света, това е Бог. Следователно, когато ние приемем Бога в себе си, в сърцето си, ние ще бъдем свободни, защото само Той може да ни направи свободни.

Смешни сме ние, хората! От смъртното може ли да се роди безсмъртно? И Христос е казал преди хиляди години: „Роденото от плътта плът е, роденото от Духа, дух е“. Роденото от смъртта, смърт е. А ние, съвременните хора очакваме свободата си от къде? От роденото от смъртта очакваме свобода.

Не, единственото същество, което със свободно, това е Бог. И когато казвам: Истината ще ви направи свободни,то значи, че само висшето, разумното в света е, което ще ни направи свободни.

За да бъдеш свободен човек, ти трябва във всеки даден момент да бъдеш готов да вземеш онова решение и да изпълниш туй, което Бог изисква.

Из неделна беседа, държана

на 21 октомври 1923 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДУМИ НА ЕДИН ОТ СВЕТЛИТЕ ДУХОВЕ

Само истината ще ви направи свободни. Истината ще ви направи разумни. Истината ще ви направи любящи. Истината ще ви направи безсмъртни.

Що е истина?

Истината подразбира красотата на човешката душа. Истина е. че ти си обект на една висша справедливост, в която можеш да откриеш и съзерцаваш Първичното Начало. Истина е, че ти съществуваш като една вечна, безсмъртна реалности — ти трептиш в безграничната симфония на всемира, като една самостойна нота, която никога не ще се изгуби, защото нейното изчезване би нарушило цялата вселенска хармония. Истина е, че ти си една велика възможност и извън тебе всичко би било небитие.

Що е истина?

Истина е, че съществуват слънца и планети, изпълнени с велик и красив живот — изпълнени с най-възвишена мисъл, поезия, музика, знания и любов. Истина е, че съществува свят на .чудесата“. Истина е, че съществува свят на душата. Истина е, че съществува Божествен свят.

Що е истина?

Ти и небето сте едно. Възможностите на небето са и твои възможности. Небето е в тебе — в твоята душа. Истина е, че ти си тъй реален, както е реален Всемира. Истина е, че ти си тъй безсмъртен, както е без-смъртен Всемира. Истина е, че животът, който те изпълва, по естеството си, е един и същ с живота на боговете.

И тогава, що е истина?

Тя е без начало и без край. От света на истината си за-почнал и в света на истината ще живееш. Обичай живота на истината, защото той е храна за душата ти. Бъди чист като а делтите ма истината, защото те са първите лъчи. които събудиха струните на душата ти. Те са първия пламък, който запали духовния огън в тебе. Обичай ги. защото те носят в себе си богатството па любовта. Приеми ги, дай им добър прием и нека винаги те бъдат твои невидими спътници. защото дълъг път те чака: тежки дни на изпитание ще минеш, докато просветлиш материята на първичната клетка в теб.

Възпитавай се, мисли, чувствай, подхранвай се и расти със силите, които се излъчват от тия адепти и така ти ще бъдеш заквасен с есенцията на истината. Бъди верен на идеала, че ти си истина, че ти си творение на безграничната Божия мъдрост. Такъв е Бог в тебе. Така го познай. Тъй му служи и ще бъдеш безсмърник. Влез! Смело влез в храма на посвещението. Иди при Жреца и му кажи: Аз искам да служа на Истината. Освети ме! . . Такъв бъди винаги. Такова е твоето истинско, първично начало. Не опетнявай красотата си. Пази безсмъртното в себе си. Това като правиш, ще бъдеш Истина.

Що се отнася до отношенията на България с другите държави, ще знаете, че България за сега представлява ключа на Европа. От нея зависи да се внесе за в бъдеще правда и ред в световните работи и в отношенията между народите. И всеки, който си позволи да отключа или да заключа с този ключ, без позволението на Небето, ще бъде наказан. България ще даде светлият, единственият до сега пример — тя ще покаже как трябва да се разрешат занапред спорните въпроси между народите.

Щастливи сте, че живеете в тази земя. От нея започва възраждането, от нея ще огреят лъчите на новата култура. Тук има нещо силно, на което целият свят ще обърне внимание. Бог обикна България и я направи земя свещена. Като така, тя ще бъде и земя свободна. Всички ще дойдат тук на поклонение. България ще бъде нова Палестина, нов Ерусалим. Обичайте я, защото тя ще даде разковничето за изправяне неправдата по земята. Не се смущавайте от световните събития. Те ще бъдат в полза на България. Духът е взел  вече страната в своите ръце и ще я. води. Той трябва да бъде слушан и неговите повели да бъдат изпълнявани.

Знайте: други са силите, които направляват днес световните събития. Като знаете това, не спирайте вниманието си на личностите, които са днес на чело на народите. Те са само оръдия на други сили. Една свещена война се води днес в света и вие сте повикани да изпълните своя дълг като редници в нея. Това е борбата с грубия материализъм и егоизъм, личен, класов и национален. Докато България търси подкрепа от външни, земни сили, тя ще си остане безпомощна. Но ако се опре на Бога, всички трудни въпроси ще се разрешат най-лесно и най-правилно. Бъдете верни на Бога и не се безпокойте. Има кой да работи за вас. Търпението, самообладанието и изчакването естествения ред на събитията е признак само на сила, ръководена от мъдрост. По този път — истината и свободата ще бъдат достигнати.

Трябва да се премахне неправдата — социалната неправда вътре в страната и да се възцарят принципите на братството и любовта. Това е основата. върху която ще се изгради новия живот. Иначе, може ли да се иска правда отвън, докато не е приложена отвътре? Подготвяйте условията, за да могат добрите заложби да се разраснат и реализират от новото поколение. Раздухвайте огъня на любовта, събуждайте онова светло знание за живота и човека, което дава себепознание.

Бъдете верни, и ще разнесете светилника на истината всред народите. Ще паднат веригите на тялото и на духа. Слънцето на новия живот ще пръсне мрака. Много системи ще пропаднат, но системата на Божествения ред ще остане завинаги.

И тогава плодовете на земята ще бъдат по-сладки. Цветята ще бъдат по-красиви. Изворите — по-чисти. Слънцето ще грее по-ярко. Защото тогава на земята ще живее новият човек.

В. П.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИСКАМ

Искам човек да обикне

всички хора по света,

та в живота ни да бликне

вечний химн на любовта. . .

*

Да разлей се във душата

песента му с нежен глас,

да отекне във сърцата

и ги топли всеки час. . .

*

Тази песен тъй чаровна,

що духа ни възвисява,

тя е сила предвековна —

всичко живо възродява . . .

*

Искам във душа си всеки

всички да прегърне,

та живота ни навеки

в слънчев ден да се превърне...

Вълкан Попов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Утринна молитва

Още е здрач и пълна тишината.

Нийде звук, нийде жива душа.

Само горите тихо се покланят,

сякаш Бог приветстват във висината.

*

Скръбта отлитна със зефира,

гальовно що играй с листата.

С каква ли мисия велика

бе опита нощес да ме сломи?

При този спомен се срамувам,

от алените багри на зората!

*

Божествен химн над целий мир се носи.

В молитвен трепет и сияние

царствена издига се зората.

Следа на мир свещен остана ми в душата,

на мощна радост от чудно обновление.

*

Кат странница на земята

ще премина тоз живот

на радости и скърби,

като през мост, който с примирение

ще ме отведе по пътя на вековете,

към теб, о, Боже мой!

И. Карагьозова

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПАЛМАТА

Всред пясъците на горещата пустиня растеше самотна палма. Нейното стройно стебло, устремено към сините простори, разлистваше могъщи клони, натежали от най-вкусния плод, който земята раждаше. Фурми! Вълшебния плод посаден от Савската царица, когато се разделила с цар Соломон. Легендарния плод, който спасил живота на най-великото дете родено на Изток през своето изгнание. Мечтата на ония, които пътуват с кервани, впивайки поглед в далечния хоризонт, с безумната надежда да зърнат нейните огромни листа.

Тя расте всред пясъците на пламналата пустиня, където не се вижда никакъв признак на живот, където всичко с потънало в глухо мълчание. Палмата, тая горда царица на източната растителност, от векове съществува там, самотна и отдалечена от ония места, където кипи живот на човеците. Има ли някаква история това дивно дърво? Не крие ли в своето минало някаква чудна поема? Векове лежат след нея. В едно далечно минало лежи нейния чуден произход.

               

Вечер. когато в пустинята настъпва бърза и резка промяна, когато нощта става толкова студена, колкото денят е бил горещ, палмата разгръща своето минало и разказва чудна приказка за далечни времена. Тя звучи в нежното шумолене на нейните сочни листа, тя трепти във вечерния хлад, лети в безкрая и се слива с най-чудната песен на човешкото битие. Палмата, тая горда спътница на пустинята, тая неразделна и вечна другарка на свежите оазиси, тихо и безшумно разказва историята на своя произход. Нейната странна и вълшебна история звучи, като легенда. Но доста е мълчаливите и уморени керванджии да потънат в размисъл, за да оживее легендата като жива действителности, в която е вплетен човешкия живот.

Керванджиите слушат, палмата разказва:

Далеч, в едно друго царство, в един друг мир, аз не бях това, което ме виждате тук. Аз не бях растение, палма — благословеното дърво на пустинята, легендарната царица на пясъците. Аз бях живо същество, неземно създание с дивна красота. Как ме наричат жителите на земята, аз не зная. Аз зная само че бях любиха дъщеря на Всемогъщия, щастливо дете в дивното царство на моя Велик Баща. Живеех там и не познавах човешката скръб, не познавах това, което на земята наричаха грях. Моя живот беше радост и ликуваща песен. Аз трептях в многогласния оркестър на хиляди инструменти. Моя ден беше дълъг празник. Бях щастлива, защото живеех в света на радостта и светлината.

Имах брат, който ме обичаше нежно. С него предприемахме дълги пътешествия. Аз го слушах захласната и очарована от сладкия му говор. Неговите думи звучаха като песен. Най-прекрасни бяха приказките, които ми разказваше за небесната шир и за блестящите звезди наредени като скъпоценна диадема. Вечер той ме развеждаше в непознати царства и ми показваше вълшебни картини. Звездите тогава блещеха като големи огнени очи, млечния път се открояваше като искряща река. Понасяхме се по нея и ние се къпехме в огнен дъжд. От там той ми сочеше една малки блестяща звезда с чаровен блясък. Той я наричаше земя. Тая малка Звездица, която хората наричаха планета, винаги привличаше неговите очи. В своите омайни разходки той никога не я забравяше. „В нея живеят чудновати същества — разказваше ми той, — аз ги познавам, когато се върнем ще ти разкажа нещо за тях“. Гледаше я дълго и очите му ставаха тъжни и мечтателни. Защо, аз късно разбрах. Имаше ли той някакви предчувствия? Може би. Той простираше ръка към нея и казваше: „Погледни! Виждаш ли нещо?— „Не, нищо не виждам“. Тогава той ме понасяше на други места, още по-непознати и далечни . . „Погледни сега, ти ще можеш да видиш добре земята“.

Какво виждах тогава, аз не помня, но това което слушах. никога не го забравих. Той говореше за чудни места в тая земя, които криели най-големите съкровища за човешкия дух. Така казваше той и неговите устни повтаряха две непознати за мен имена — планината и пустинята. Какво криеха тези два чудновати свята за моя брат, аз не разбрах дотогава, докато с нас се случи нещо много важно и съдбоносно.

Това се случи през един паметен ден, когато аз и моя брат, заедно с много от жителите на нашия свят чухме, че на земята се родило нещо, което премного наскърбило нашия Велик Баща. Аз не разбрах нищо от това, което всички слушаха с голямо внимание. Видях само това, което никога дотогава не бях видела — всички бяха опечалени. Разотидоха се с мисълта да се съберат на другия ден пак, за да вземат някакво решение.

Когато останахме сами, аз помолих моя брат да ми обясни това, което се случило. Той беше така умен и добър, а моето сърце не проумяваше. Тогава той ми рече: „Искаш ли сама да видиш и разбереш?“ „Искам, разбира се“. „Ще направим една разходка до това царство. Ще отидеш на земята. Пътя е труден но ти си смела, моя сестрице, въоръжи се със сила!“

Когато утрото настъпи и пурпурни сияния позлатиха изтока, ние бяхме вече на малката земя и можехме да гледаме всичко, без да бъдем видени от нейните жители. Летяхме низко над замята.

„Сега, сестрице, гледай хубаво и помъчи се да разбереш, не ме питай за нищо, когато отидем горе, аз ще ти обясня това, което не разбираш. Готова ли си?“

„Да обични!“

Аз, наистина, не питах нищо, докато трая нашата обиколка. Но когато се връщахме, аз се движех мудно до него. Моя летеж ставаше все по-труден. Това, което видях беше така тежко, така странно за мен. Горях от нетърпение да стигнем до първото удобно място и да разпитам за всичко, което видяхме в тая малка земя, което блещеше като диамантено зърно на небесната шир. Моя брат също беше мълчалив и тъжен.

Най-после ние се спряхме в преддверието на нашата светла страна.

Мила сестрице, — започна моя брат, този, при когото отидохме най-напред е най-обикновен човек, като него има хиляди. Ти видя, той имаше добра жена и добри деца. Имаше си свой дом. Не гладуваха, нали?

„Да“ — казах аз.

„Беше ли доволен той?

„Не, братко“.

„Той е болен от тая страшна болест, която натъжи всемогъщия. Втория, при когото отидохме, беше държавен мъж. Той дълги години искаше да стане такъв и стана. И той имаше всичко. Беше ли доволен той?“

„Не, братко“.

„Видя ли блясъка на неговите алчни очи?“

„Да.

„И той е болен“.

„Третия, при когото отидохме беше военачалник. Той се връщаше от победа. Но той иска още победи и слава. И той не беше доволен“.

„Четвъртия беше духовно лице. Той също имаше всичко. Но ти чу как роптаеше против, Бога че неговата добра другарка го остави. „Защо ми я отне, крещеше той“.

„Аз, видях, братко мой.

„Всичките други бяха недоволни. Един беше недоволен от званието си, друг от къщата, трети от жената, четвърти от децата, от майка си, от сиромашията, от богатство си, от знанието си. Те бяха толкова много. И нито един от тях не разбира, че това, което имат, е най-доброто за тях и че недоволството е най-нехармоничната песен, която звучи в тяхната бедна страна. Да вървим сестрице, ти си много изморена и печална като никога.

Ние тръгнахме бавно към мястото, където трябваше да се съберат всички и да вземат някакво решение, за да се помогне на жителите на земята.

На уречения час ние бяхме вече на определеното място. Моя брат каза:

„Братя, ние бяхме днес на земята и видяхме всичко. Жителите на земята са недоволни от това, което имат. Те казват: „С това. което имаме, не можем да вървим напред“. Стоят и чакат да им се даде нещо повече, за да изпълнят възложената им задача“.

„Какво да се прави, за да разберат хората, че тъкмо с това което имат, те най-добре ще могат да постигнат жадуваното? — каза друг.

„Те трябва да разберат, че на земята няма по прекрасно цвете от желанието и усилието да се превъзмогне това, което е неблагоприятно за тях.

„И нали затова им с дадено то? Най-после се обади най-мъдрият член на нашето неземно общество и рече:

„Това, което говорите, е много хубаво. Но за нас има само един път. Ние трябва да действаме. Те трябва да видят пример. От кого ще го видят, ако не от нас, които сме най-близко до тях и имаме готовността да им помогнем? Нашето царство има тази грижа, ние първи трябва да притечем на помощ.

„Но как, как ще стане това, как ще им дадем великия урок?

„Моя брат пак се обади и рече:

„Ние сами трябва до им покажем, че и при най-лошите и скъдни условия може да се живее и да се изпълни великата задача на живота.

„Как, по кой път? — обадиха се много гласове.

Моя брат тогава заговори, гласът му трепереше от вълнение. За първи път аз почувствах скръб и сълзи на очите си. Разбрах , че това, което той ще каже, ще бъде съдбоносно. Всички го погледнаха с очи пълни с любов.

— Аз ще сляза и ще обитавам в най-суровата, в най-неблагоприятната част на земята и ще върша великата работа, предназначена за мен, макар да е най-тежката, най-трудната. Нека хората видят и разберат урока на недоволството. Аз искам да покажа на хората тази проста истина — каза моя брат.

— Да бъде благословен твоя подвиг, — се чу гласът на Всевишния. Заради твоята чистота и безкористие, заради твоята готовност за саможертва, ти не ще слезеш в низините на земята, а в нейните шеметни върхове, където вечерния зефир ще ти разкаже чудни приказки и белия сняг ще ти напомня за твоя произход. Ти ще обитаваш скалите на девствените и шеметни планини. Ти ще бъдеш велик пионер в мощното строителство на земята. Твоята работа ще бъде безшумна, ала грамадна, защото имаш героично и пламенно сърце. Твоя говор за ония които могат да слушат, ще бъде дивна поема, на която всеки знак крие дълбока мъдрост. Благословени, които ще могат да разчетат твоята проста, но велика книга, написана по шеметните скални върхове, където ще се разстилаш като вълшебен килим!

Аз разбрах какво щеше да стане. Ние трябваше до се разделим. Дивните приказки ще заглъхнат за мен. Чудния разказвач ще бъде загубен за мен и омайните разходки ще пресекнат. Почувствах голяма тъга и без да искам въздъхнах. Тогава Всевишния ми рече:

— Ти тъгуваш, имаш ли някакво желание? То ще бъде изпълнено веднага?

— О, Всемогъщи, нека и аз да сляза заедно с него. Голяма е неговата задача. Той ще живее във висините, но как ще стигне неговия вик до низините?

„Да бъде според желанието ти. Заради твоята любов и безкористност ти няма до обитаваш земя, напоена с кръв, теб ще изпратя в най-чистите полета на тая земя. Ти ще идеш в пустинята. Там ще бъдеш горда и великолепна. Твоята стройност и красота няма да има равна. Ще бъдеш права и устремена винаги към небесния простор. Твоя плод ще бъде сладък и вкусен. Ти ще имаш великата чест да спасиш Светото Семейство от гледна смърт. Ти ще живееш векове. Към теб ще се устремят жадни погледи и ти ще им разкажеше как образуваш своя плод там, където няма извор на живот. Твоите листа ще разнесат най-хармоничната песен на небето и земята. Които имат уши, ще я чуят!

Аз бях много щастлива. Нашия летеж беше само песен и красота. Нашата последна разходка беше дивна, защото ние отиваме да изпълним една велика воля. Моя брат остана в планините, а аз слязох в низините.

               

Палмата сви своите листа изтръпнала от своя светъл спомен. Керванджиите спят вече своя дълбок сън след уморителния ден. Тя млъква след своя разказ. Но тя не е сама всред самотната пустиня. Брат и сестра се виждат след безкрайната низа от години, мерени с човешка мярка. Но има ли време? Не е ли века равен на миг и мигът равен на век? Скалите се превръщат на пясъчни зърна и те разказват на палмата чудни и вълшебни приказки. Говора и ритъма й са познати — те идат от страна на нейния брат. Тя никога не е само. Пясъчните зърна се свличат до морските води. Хиляди години минават като миг. Върху тях планинския агент снове и рисува вечна покривка. Планинския мъх слуша потайния говор на своята любима сестра. Тя не е далеч, той слуша топлия й глас, облъхнат от нежност и топлина.

Казват, че когато хората се качват по шеметните върхове на планините, се освобождават от едно бреме и се излекуват от една отвратителна болест по-лоша от проказа. Казва се човешко недоволство. Вярно ли е това? Ония, които се скитат, по планината и обичат нейната дивна красота, знаят най-добре това.

Казват, че ония, които пътуват с керван по безводните пустини, покрити само с нажежен пясък, също се освобождавал, от едно страшно бреме, също се излекуват от същата чудовищна болест. Тя се казва човешко недоволство. Вярно ли е това? Ония, които пътуват със своите мудни кервани, жадни и морни, знаят най-добре това.

Защо ли става то? Може би те се питат; „Как живее, съществува и твори планинския мъх върху една твърда канара, лишена от влага, почвай храна, от необходими условия за живот?“

Може би се питат другите: „Как живее и съществува това дивно дърво, тая стройна палма, която ражда толкова вкусни и сладки плодове, лишена от влага и храна?

И едните и другите застават молитвено пред тях и смирено шептят: „Благодарим, че не живеем там, където живеят те. Твоята милост Отче е безкрайна, ние сме доволни.“ Те имат способността да слушат и да виждат, за това те са богати и свободни.

Но как ще се излекуват ония, които не познават планината и пустинята? Човешкия друм лъкатуши през чудни места, той минава и през планини и през пустини.

Мълчи планината в своята страхотна мощ, но живее нейния език.

Почива пустинята в своето огнено дихание, но чуден е нейния говор. Разказват те легендарни приказки, вдигат за миг своите була и показвал, на земните жители своите прекрасни и живи образи, своите прости, но свещени тайни.

Б. Бехар

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЕНЕРГИЯТА НА АТОМА

(из „ПЪТЯТ НА ЗВЕЗДАТА“, от Георги Радев)

Когато днешният човек чуе нещо за откритията на съвременната астрономия, изразени повечето пъти в огромни, недостъпни за въображението му цифри, той се и учудва и възхищава, но все пак остава някак равнодушен. Защото какво могат да му кажат, да речем, 500-те милиона светлинни години, на които са отдалечени, според повече или по-малко хипотетичните изчисления на астрономията, последните мъглявини, що може да съзре най-голямото астрономично око на днешния свят, 250 сантиметровият рефлектор на Маунт Уилсън? И наистина, какво представя един човешки живот, чиято продължителност не надхвърля и 100 години, в сравнение с тези 500 милиона години, които трябва да пропътува светлината с непостижима за нас скорост от 300,000 км. в секунда за да достигне тези далечни предели на видимата за нас звездна вселена? — Той е по-малък и от миг.

Когато, обаче, узнае за откритията, които днешната физика прави в областта на „безкрайно малкото“ — атома, те макар да са изразени едва ли не в астрономически цифри, все пак събуждат в човека трепета на една смътна надежда — надеждата, че тези цифри могат кога да е да се превърнат в реални величини, в реални количества. Така, когато съвременната физика твърди, че в невъобразимо малкия недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използва за практичните цели на живота. Човек е така алчен  за забогатяване! Той с почуда, но и с радост посреща твърденията на физиците, че в един грам материя се крие енергия, която е предостатъчна да издигне цели тонове тежест на височина, равна на тази на Хималаите.

Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която подържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли. При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях. Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те така безпощадно използват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества“ от всички природни царства — и то с главната цел да се въоръжат до зъби — какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия? Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя!

Древните Посветени са знаели за тая мощна концентрация на енергия в материята. Те са забулили тоя факт в един от най-драматичните митове на древността, който съществува в разни варианти във всички религии — митът за „падналите ангели“. Знайно е, че според тоя мит разбунтуваните ангели са били хвърлени в „бездната на мрака“, където са били оковани в несломими вериги. Едно от съответствията на тоя мит е, именно, това свързване в атома на огромно количество „интроатомна енергия“, която в Айнщайновата теория се изчислява по невинната формула mc2. В нея поне няма ни небесни бунтове, ни падения на ангели, ни страшни окови! Тя няма нищо общо с каквито да било живи същества — това са прости измерими величини: m е белег на масата, а с2 е квадрата на скоростта на светлината. Това m, обаче, не е така просто, то има цяла история! Най-важното е, че в съвременната физика то изгуби своята твърда неизменност и някак — започна да се мени в зависимост от скоростта на движението. А с — скоростта на светлината, която също си има своята история, е един интересен символ на съвременния научен мироглед, защото потвърждава, между другото, една основна окултна аксиома: че знанието произтича от светлината.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

„ТАЙНСТВЕНОТО“

Един напълно трезв световен град като Лондон притежава не по-малко от стотина от така наречените къщи, посещавани от духове, които трудно се продават и дават под наем. На годишните събрания на лондонските домопритежатели всякога е бил поставен въпросът — как да се отстрани „духа“ или неговата естествена причина, за да не оставим неизползвани ценни капитали.

Такива къщи се срещат и в други страни. Европа е пълна с такива къщи, които гонят своите притежатели. Намират се в Далечния изток, а даже и в Америка. Те често дават материал на поети, писатели за романтични разкази. Киплинг написа своя „Призрак-Бунгалов“, Едгар Алан По написа за замъка Ушер. Докато се отнася до чукане, въздишки и други явления в стари развалини, работата е още безопасно. Но когато такива явления се загнездят в обитаемата къща, то те започват истински да тревожат и извикват страх.

Така, през 1916 г. понесъл се слух за една селска къща в село Гросерларх във Вюргенберг. Сградата датирала от 1740 г. В нея живяло семейството Клайнкнехт. През ноември 1915 г. домакина бил убит във войната. През меса април на следната година започнал да се явява „призрак“ и започнал от обора. Кравите и воловете изведнъж започнали възбудено да мучат и когато дошли хора да видят какво има, намерили ги отвързани и силно изплашени. Няколко минути след като ги вързали невидима ръка отново ги отвързала и започнала да ги души. Това продължило дълго време, много селяни били свидетели на това страшно явление, Заключили обора, никой не можел да влезе в него. Скоро след това „призракът“ започнал да посещава къщата.

Децата така се уплашили, че трябвало да викат роднини и познати да живеят в къщата, едно за да дават кураж и, друго, за да бъдат свидетели. Всички едногласно разказвали как съдовете, столовете, масите сами скачали, танцували по цели часове. На края вратите сами излизали от резетата и падали на земята, леглата се разтуряли, много души били ранени. Семейството била принудено да напусне на 15 май къщата. Селският старейшина учителят и др. чиновници били свидетели на това тайнствено явление. По-късно в тази къща се преместило друго семейство. Духът престанал да посещава къщата.

Едхард Мьорике, швабския поет и свещеник, е отделил много страници в своя дневник на призрака в свещеническата къща в Елеверсулубах. Той съобщава за шумове и светлини, които смущавали обитателите на къщата — майката, сестрите и слугите на свещеника.

В една къща в Норвегия известно време се забелязало странно явление; на изсъхналия под изведнъж се явявали следи от детски стъпки, като че петгодишно дете с боси крачка е изтичало по тях. Когато сменили дъските на тая стая, следите на босите крачка отново се явили. Обяснявали си ги с една стара семейна история, според която една от техните прабаби удавила детето си. Горните случаи вземаме от в. Зора, който пък навярно ги е взел от някой европейски вестник. Привеждаме ги не като някакви единствени, особени, и много характерни прояви на невидимото в нашия земен свят, а само като едни обикновени случаи, взети от огромното множество подобни такива. Тия прояви съществуват навред. Те са съществували винаги до сега, съществуват, и за напред ще съществуват. Макар до не са толкова чести, все пак, всеки човек може да чуе разкази за тях от очевидци. — непосредствени наблюдатели. Колкото и да са редки те, събрани, обаче, в своята целокупност, изследвани в тяхното разнообразие, те представляват вече огромна тежест в полза на тезата, че човешката душа преживява разпадането на физическото тяло.

Разбира се, само окултната наука може да даде правилно осветление на тези прояви, в техните отделни, разнообразни случаи. Днес хората, невярващи, или сляпо вярващи, без да знаят и без да разбират, се задоволяват само или да отричат с насмешка тия явления, или пък да се страхуват от тях, без да могат да кажат в какво именно се състоят те.

В същност, това са привързани към земния живот души, които са научили изкуството да се материализират повече или по-малко, да стават видими или да могат да произведат някакви физически явления като чукане, преместване на предмети и т. н. Всичко това е едно малко прозорче към отвъдния свят, чиято реалност не можем да унищожим, колкото и да я отричаме с умовете си.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×