Jump to content
Ани

Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244

Recommended Posts

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 244 - год. XI.

Севлиево, 25 юни 1939 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Любовта на слънцето – Пламен

Духът- Утешител (стих.) – В. Недев.

Слънчеви бани

Словото на Учителя. Божественото право. (из неделната беседа – 7 май 1939 г.)

Слънчеви дарове – Из здравна читанка „Зелен здравец“

Символичният език на цветните лъчи – Из книгата „Лекуване чрез цветните лъчи“

Астрология. (продължение от бр. 243) – Влад Пашов

Книжнина

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЛЮБОВТА НА СЛЪНЦЕТО

Колко сме малки, нищожни, и неспособни ние, хората, да разберем, да обхванем в нейната пълнота, оная безгранична любов, която създава, прониква и крепи живота!

Любовта на слънцето!

Колко бедни, и жалки, и ограничени изглеждат нашите чувства, и всичко, което ние можем да преживеем, сравнени с оня безграничен живот, който непрестанно изтича из слънцето! Каква непроходима бездна отделя нашата, човешката любов, от любовта на слънцето!. . .

И все пак, нека се опитаме да хвърлим поне един ма-лък поглед върху това, което завинаги ще остане за нас далечно, непостижимо, непонятно, — ще си остане само един идеал, към който ний мажем да се стремим, към който ний можем да се приближаваме крачка след крачка, но който ний никога не ще достигнем, до тогава, докато си оставаме хора — ограничени, обикновени, слаби човешки същества. . .

Любовта на слънцето!

С всяко наше дихание ний вдишваме живота — любовта на слънцето. Всека наша мисъл, всяко наше чувство, всяко наше движение с възможни само благодарение на живота-любов, който ни идва от слънцето. Всека хапка, която ние поднасяме към устните си, е кондензиран, материализиран продукт на слънчевата любов.

Нито миг ние не бихме могли да съществуваме без любовта на слънцето. Ако само за един миг то прекъснеше потока от живот, който непрестанно се струи от него, то цялата земя би се превърнала незабавно в една мъртва, бездушна, замръзнала маса. Ако то прекъснеше потока на своята любов, как бихме могли ний да любим, как бихме могли ний да мислим, да се движим — да съществуваме?

От най-малката тревица, до прекрасния полски цветец, от най-малката буболечица, до човека — „венеца на творението“,—всичко живее, движи се и съществува във и със живота-любов на Слънцето. Толкова любов, толкова живот,—такава безгранична, неизчерпаема, мощна сила, отгде могат да дойдат?

Мъртва горяща маса ли е Слънцето, лишена от съзнание, от мисъл и от чувство, както мислят днес болшинството от хората?

О! Жалки пигмейски усилия на ограничената, безпомощна, скована от догми човешка мисъл — да обхване и разбере това, от което тя е само една малка частица. О! обречени на неуспех опити на частта да обгърне и познае цялото като се отделя от него, като му се противопоставя.

Частта може да познае цялото само в своето единение с него.

Човек може да познае своя Първоизточник само като се слее с него. Ний можем да разберем Слънцето само тогава, когато се приобщим към великата любов, която изтича от него . .

Що е Слънцето?

За нас, хората на земята, и за цялата наша система, то е Великото Сърце на Бога, което непрестанно тупти, което непрестанно тръпне в порива на една Велика Любов, която непрестанно дава, дава, дава. . . винаги, без начало и без край. . .

— И тази велика Любов, и този велик Живот да са лишени от съзнание? Техният Източник да е мъртъв, бездушен, безчувствен, — само една физическа топлина, само една огнена, горяща маса? Това, което ни е дало живот и любов, съзнание и мисъл, самото то да е лишено от тях?

Жалки човешки усилия да се отрече това, доказателство за което е целия наш живот, негова частица и следствие.

Любовта на Бога идва до нас чрез Слънцето! . . .

Ний не можем да я разберем, не можем да я обхванем в нейната пълнота. Ний не можем, с нашите ограничени умове да обгърнем Безграничното! Ний можем само, в благоговеен възторг, да се преклоним пред нея, шепнейки тихо, с молитва на уста:

Велика е Твоята Любов, Господи!

Тя не отслабва, не се засеня, не се изчерпва, не умира, като човешката!

Тя знае сако да расте и расте, да се разлива непрекъснато, винаги и навсякъде.

Слънцето нито изгрева, нито залязва, нито се засеня от облаци, нито студ намалява топлината му зиме. Това са нашите, земни и човешки, условия, разбирания и положения, които от вечно пулсиращите живот и любов, идващи от слънцето, създават ден и нощ, светлина и тъмнина, лято и зима, слънчево и облачно небе.

Слънцето люби! И само затова ний можем да любим! Нашата любов, любовта на всички земни същества, е частичка от Неговата любов. Нашата мисъл, нашето съзнание, нашата воля, нашия живот — това са само частички от неговия Велик Живот...

Слънцето люби!. . .

И безгранични, необхватни потоци от жива любов, съзнателна и разумна, се разливат по всички посоки, по всички части на света, из цялата наша система, изпълват всички форми на живота — растения, животни, хора и ангели, създават и градят, възрастват и издигат.

Слънцето люби!. . .

И всичко навсякъде се движи, живее, диша , стреми се, люби и страда, ражда се и умира, и отново възкръсва за нов живот.

Слънцето люби с велика, безгранична, неизчерпаема, свещена любов,- която създава и крепи живота.

Слънцето люби! . .

Нека и ние вървим по неговите стъпки.

П л а м е н

______________________________

Велика е тайната на живота! Велик и пълен със смисъл и с неописуемо красиви възможности е животът, изпълващ безграничната вселена. Той няма начало, няма и край! Нито във времето, нито в пространството. И този вечен, велик и безграничен живот, който носи със себе си неоценими съкровища — е наше достояние. Днес, утре и за винаги — никой не може да ни го отнеме.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Духът - Утешител

Аз — бродник вечен във вековете,

докосвам всяка жива твар.

О, Аз — Солата на световете,

раздавам най-прекрасен дар!

*

Най-свиден дар дарявам — Свободата

на всички, що приеха любовта.

Души любящи, вредом по земята,

бъдете волни птички—лъчи на радостта!

*

О, вижте в Мен Духа — желаний Утешител!

Понесъл лампа — Слънце, Аз вървя пред вас.

Следете Мойте стъпки! Към слънчева обител

отвеждат те, где дивни химни пее Моя кратък глас.

*

Велико беше вашето страдание,

но Аз не ви оставях! В минути на подем

аз бях, който пращах вам послание:

лъчи-стрели и в мрака палех ден!

*

И днес, о, чуйте Моя тръбен глас:

Днес пак съм буден страж и по-стихийно проявен,

Аз ида светла и победна власт

да дам на всеки Мой слуга, от Моя пламък вдъхновен I

*

Веч крайно време е за Мойто въздаяние;

Вас, верните на Моя зов очаква близък час

на светло тържество. Туй скъпо обещание

о, чуйте! Чуйте Моя тръбен глас!

В. С. Недев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛЪНЧЕВИ БАНИ

След една много дълга пауза, култът към баните, под техните най-различни форми, започва отново да бъде тачен от хората. Голямото внимание, което им се обръща, е окуражителен признак, който ни говори за постепенното възвръщане на човечеството към един по-естествен живот. Все пак, ние сме още много далеч от идеала в това отношение.

В римско време, и най-малките паланки притежаваха своите обществени бани, където всички имаха възможност да се ползват, както зиме, така и лете от топли, студени и парни бани, а също така и от въздушни и слънчеви бани. Ако помислим за ограниченото число на сегашните бани, в сравнение с тези на древните, ний ще видим, че в това отношение сме останали много назад. Бихме могли дори да се запитаме — каква е стойността на една цивилизация, която е изоставила на за-ден план грижите за чистотата на човешкото тяло?

В същност, грижите за чистота на тялото имат голямо значение не само във физическо, но и в морално отношение. Една американска пословица гласи, че „чистотата е близка до божествеността“. Това е още по-вярно, ако се вземе чистотата и в духовно отношение.

Едно истински здраво, физически и душевно, поколение, подразбира непременно, като първо свое условие, чистотата.

Затова чистотата трябва да бъде издигната в култ.

Що се отнася до слънчевите бани, всеизвестно е, че лъчите на слънцето упражняват извънредно благотворно действие върху организма на човека. Ултравиолетовите лъчи унищожават не само микробите, които се намират по повърхността на кожата, но упражняват също така едно стерилизационно влияние върху по дълбоко разположените тъкани, защото тези лъчи притежават способността да проникват дълбоко под кожата.

От друга страна, изглежда, че посредством слънчевите бани ние възприемаме направо от слънцето сили и енергии, които иначе получаваме от втора ръка, посредством хранителните продукти. Последните не са нищо друго, освен слънчева енергия, трансформирана от хлорофила на растенията. Много опити са показали, че хора, а също така и животни, които се намират в непосредствен досег със слънчевата енергия, могат да се задоволяват с много по-малко по количество и питателност храна, отколкото тези, които са лишени от слънце.

Явно е, следователно, че слънчевите лъчи в известен смисъл, носят направо храна за нашето тяло. Затова нека не пропускаме никога удобните случаи да вземаме нашите слънчеви „обеди“ и „закуски“, като се излагаме на неговите лъчи.

Разбира се, процеса на действието на слънчевите лъчи върху организма не ни е напълно познат. Досега са издадени много съчинения, често твърде интересни, по този въпрос. Трябва да се съжалява, обаче, че в много от тях широката публика е тъй да се каже заплашвана, че слънчевите бани са едно лечебно средство, което може да се предписва и взема само с разрешение и под контрола на лекарите.

В същност, нищо опасно няма в слънчевите бани, при условие, че ще се спазва едно правило, което трябва да бъде ръководната нишка при правене на слънчевите бани:

Слънчевите бани трябва да се правят сутрин — най-късно до обед, в зависимост от силата на слънцето. Но във всеки случай, колкото по-рано през деня се прави слънчевата баня, толкова по-добре е.

Във връзка с това ще трябва да отбележим, че ефикасността на слънчевите бани не зависи ни най-малко от високата температура, от силното нагряване на тялото, което обикновено се практикува и което може да се нарече буквално пържене на голото човешко тяло, изложено непосредствено на палещите слънчеви лъчи.

Фактически, коефициента на ползата от слънчевите бани лежи в съвсем друга плоскост. Нека се изясним.

Топлината не е единствената проява, единственото и чай съществено съдържание на слънчевата енергия. Тя не е този елемент, който най-дълбоко прониква и си остава като градивен фактор вътре в човешкото тяло. Както знаем, и камъните през ценя се напи-чат много силно от слънчевите лъчи и те акумулират привременно много слънчева енергия, много топлина, но какво остава от нея в тях? Какво те абсорбират и вграждат в себе си? — Нищо. Още вечерта те лъчеизпускат всичката насъбрана през деня топлина. Нещо подобно става и с нас, когато ний търсим в слънцето само високата температура.

Пълнотата, обаче, на градивните слънчеви енергии не се съдържа в топлината. И вливането, възприемането на тези енергии от човешкото тяло съвсем не е свързано с високата температура.

Количеството на възприеманата, като жива сила, слънчева енергия от нашия организъм, зависи, преди всичко, от разликата между отрицателно на-електризираното наше тяло и положително наелектризирана-та слънчева енергия-

Знае се, че сутрин. преди момента на изгрева, земята, а заедно с нея и всичко, което се намира на нея, достига до най високата точка на своята отрицателност. Тъкмо това е и времето, когато човешкото тяло, като един максимално изпразнен съд поглъща с най голяма жадност, и с най-голяма способност за абсорбираме, слънчевите енергии.

След изгрева, постепенно, паралелно с увеличаването на топлината земята, а заедно с нея и човешкото тяло, което е свързано с нея, намаляват своята отрицателност, а следователно, намаляват и възприемчивостта си по отношение на слънчевите енергии.

Затова слънчевите бани трябва да се правят по възможност по рано. Не е необходимо човек да бъде съвършено гол, за да може да възприе ма слънчевите енергии. Кожа та трябва да се пази от загрубяване. И едно леко облекло, в зависимост от температурата, не е пречка за използване на слънчевите лъчи.

С една дума, най-мощният лечебен фактор при слънчевите бани е именно сутринното слънце.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Божественото право

(из неделната беседа „Божественото право“– 7. V. 1939 г.)

От какво зависи благоденствието на един човек, на едно семейство, на едно общество, на един народ и на цялото човечество?

В всички векове хората са имали разни възгледи. Някои са вярвали в силата, някой са вярвали в правото. От силата е дошло насилието, а от правото е дошло безправието. Ако е въпрос за сила, природата е показала вече своята сила.

Първоначално, когато светът се е създал, природата е употребила своята сила. Хората нямат представа какво количество енергия е изразходвано за създаването на света. Всички учени на миналото, както и съвременните учени, със своите теории едва дават бледа представа за онова, което някога е станало и продължава да става в природата.

Ние казваме, че настоящето е важно за нас, но в природата няма настояще. Ние живеем все в миналото. Сегашният ни живот не е нищо друго, освен преживявания на стари работи. В света няма нищо ново, всичко е старо. От старите работи, именно, произтичат всички недъзи и недоразумения между хората. Младите остаряват от старите работи, а старите умират от старите работи. Понеже младите са по-силни, те издържат повече, но все пак остаряват от старите работи, а старите, като по-слаби те умират от старите работи, не могат да издържат. Всички неща, които стават в природата, са станали някога, а ние едва сега ги виждаме. Учените откриват светлината на разни звезди и казват, че не коя звезда е хвърлила светлината си от преди 100 години, друга от преди 500 години, трета от преди хиляда години, но в края на краищата тази светлина едва сега достига до нас. Който не знае това, той мисли, че тази светлина се отделя от този момент, в който ние я виждаме.

Възгледите на съвременните учени и религиозни хора са крайно ограничени. Някои учени си представят материалния свят крайно грандиозен, но това, което те считат грандиозно, представя само някакво външно проявление на света. Грандиозността на един велик човек не седи в неговото тяло, нито в къщата, в която той живее, нито в средствата, с които разполага, нито пък в неговата сила. Щастието на човека се заключава в неговия ум, в главата, която той носи. Щастието на човека зависи от неговото сърце, от чувствителността му, от сърцето, което изпраща кръвта по всички части на тялото му. И най-после, щастието на човека зависи от неговата воля. Аз взимам думата воля в смисъл на онова разумно проявление, защото силата, която хората търсят, която никога не се губи, ние наричаме Божественото, т. е. разумното. То си остава при всички случаи едно и също.

Често казвате, че трябва да бъдете силни. Човек може да бъде силен само ако е разумен. Ако не е разумен, той ще изгуби силата си. Онези, които са физически силни, разчитат само на физическата си сила, но не и на разумността си. Първоначално той мисли, че е силен, но не се минава много време и изгубва силата си. Вземете един богат търговец, индустриалец, който има големи предприятия, има много пари, много подчинени, но един ден започва да онеправдава своите подчинени. Не се минава много време, всички тия негови подчинени, които са около пет — шест хиляди души, се обръщат против него заради насилието, което е приложил спрямо тях. Той се намира в трудно положение. Той се намира в голямо противоречие.

От где се явиха в света отрицателните идеи? От где произлязоха идеите за отричането на разумността в света? Който не разбира смисъла на живота и законите, които го управляват, той дохожда до такива идеи. Подобни идеи са и тия, които отричат съществуването на Бога. Ти не можеш да от-речеш реалността, без да създадеш злото в себе си Даже най-малката отрицателна мисъл, която може да проникне в твоя ум и най-малкото отрицателно чувство, което прониква в твоето сърце, и най-малката отрицателна постъпка, която прониква в твоя живот, след време ще създадат цяла катастрофа. Те приличат на микробите, които така бързо се размножават, че в 24 часа са в състояние да уморят и най-големия юнак. С размножаването си те произвеждат толкова токсини, отровни вещества, че могат да уморят човека.

Сега мнозина ме питат, има ли бъдещ живот. Аз не обичам да говоря за бъдещето. Като ме питат, дали човек ще живее в бъдеще, аз съм готов по-скоро да го запитам дали ще умре човек. Аз питам: има ли бъдеща смърт? Но що се отнася до въпроса, има ли бъдещ живот, или има ли бъдеща смърт, това ни най-малко не ме интересува. Защо? Защото смъртта съществува благодарение на живота. Тя се храни от трошиците на живота. Животът е богаташ, който разполага, а смъртта е беднял, който очаква. Тя тук хване една трошица и я изяде, там хване друга и т. н. Всичко, каквото попадне в челюстите на смъртта, тя го изяжда.

Съвременните хора искат да се поправи света. За да се поправи света, той трябва да се тури на една истинска, а не лъжлива основа. Казвате, че учението, което Мойсей е основал, е много хубаво. Хубаво е това учение, но ако се прилага с любов. Казвате, че човек не трябва да краде. Така е, но кой човек краде? Само онзи човек, който няма любов в себе си. Мойсей казва още, че не трябва да се лъже. Кой лъже? Който няма любов в себе си? Значи Мойсей говори за един свят, дето няма любов. Следователно, щом няма любов, там закон ще има. Дето има закон, там господства силата, а дето е силата, там всякога съществува и насилието.

Вземете двама млади, които се срещат и се обикват. В името на любовта те вършат чудеса. Ако момъкът е от долно произхождение, а момата от високо произхождение, щом се влюби в него. тя е готова да напусне баща и майка, да се откаже от наследство, да се изложи на всички укори. Обаче, изгуби ли любовта си, тя започва да съжалява, че се е излъгала. Кога се лъжат хората? Когато изгубят основното нещо в живота, когато изгубят разумното начало.

При лъжата човек първо се опитва да излъже себе си, но това е невъзможно. Защо? Защото всеки опит, който човек би направил да излъже себе си, носи безкрайни страдания след това. Запример, мнозина се страхуват от законите, страхуват се да предприемате нещо. Страхът се е родил от безлюбието. Страхът и гордостта са две чувства в човека, които са се родили от безлюбието. Добро чувство е страха и гордостта. Чрез гордостта човек пази своето достойнство. Достойнството на човека се изявява, в стремеж да запази своето сърце, своята сила. Човек не може да запази силата си, ако няма достойнство.

Днес, две хиляди години след Христа, цяла Европа, всички християнски народи, се въоръжават един срещу други, да се бият. За каква идея се бият те? За никаква божествена идея ли се бият? Днес всеки народ се бие за свой личен интерес. Англичаните държат на правото, а германците държат на силата. Но сила без разум фалира, и разум без сила фалира. Следователно, дохождаме до стиха, който Христос някога е казал: Всяко царство, разделено против себе си, не може да устои. Ако и съвременното културно човечество се раздели против себе си, и то не може да устои. Понеже едни поддържат правото, а други — силата, някои ме питат, коя страна поддържам аз. За мене има само една страна, която има много отражения. Всичко народи са отражение, проявление от тази страна.

Всички народи — англичани, германци, французи, руси, румънци и т. н. — са проявление на Божествената енергия в света.

Всеки народ си има своя функция, която никой друг не може да изпълни.

И след всичко това искат да потиснат някой народ. Не, никой народ не може да бъде потиснат. Той си има своя функция. Затова аз казвам на българите да не се страхуват. защото те представят черния дроб на човечеството. Всички народи се страхуват да не изчезнат българите. защото с тях заедно ще изчезне и черния дроб. Изчезне ли черният дроб и жлъчката, храносмилането не може да се извършва. Следователно, ако сгрешат нещо против тях, храносмилането им веднага ще се наруши. Никой народ не знае за себе си, какво място, каква функция заема в Божествения организъм. Запитали един евреин, какво място ще заемат в света, за какво се приготовляват. След като мислили дълго време, най-после евреинът отговорил на зададения въпрос: — Ние се приготовляваме един ден да запушим раната, която преди две хиляди години отворихме на гърдите на Христа. Значи, евреите се приготовляват да запушат раната на Христа, ами вие за какво се приготовлявате? Нека българите сами си отговорят на този въпрос, също и англичаните, и германците, и русите, и французите и т, н. Нека всеки народ сам си отговори на този въпрос Аз пък казвам:

Всеки народ е призван в света за една велика мисия.

Не само всеки народ но, всеки човек, бил той мъж, жена, дете, е призван в света да извърши една велика работа, не както вие си я представяте, но една Божествена работа. В това седи достойнството на човека. Благото на цялото човечество зависи от един човек, и благото един човек зависи от цялото човечество. Такъв е Божественият закон.

Сега аз искам да ви говоря малко, да не се обременявате. Иде сега една велика епоха, иде нещо, което човечеството никога не е преживявало. Като казвам това. вие можете да си представите света, както си представяте рая. Но и за рая хората имат различни представи. При това, и в ада не е толкова лошо, колкото си го представят. Някои си представят, че хората в ада са подложени на някакви външни мъчения. Има мъчения в ада, но те не са външни, те са вътре в самия човек. Това, което мъчи човека, е нещо невидимо. Страданието, мъчението е нещо невидимо. То е в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа и в човешкото тяло.

Един мой познат ми разправяше опитността на своята майка. Една вечер тя сънувала, че отишла на онзи свят и видяла как живеят хората там. Като се събудила сутринта, разказала на сина си, какво е видяла там и казала: .Синко, не се живее, както ние живеем тук. Трябва да изправим живота си. Аз видях, как трябва да се живее, но малко време ми остава да живея на земята. След един месец аз ще си замина за другия свят. Когато разправяла това, тя не била болна, но това й съобщили от невидимия свят. И наистина, точно след един месец майка му заминала за онзи свят. Ще кажете, че това е било сън. Да сън е, но сън, който се сбъдва. Ще кажете, че дъската на тази баба е мръднала. Дали е мръднала, или се е наместила, това е въпрос.

Питам: Мислите ли, че хората, които постоянно живеят в отчаяние и разочарования, и са готови да се самоунищожат, са разумни хора? Днес всички съвременни културни народи са турили под себе си бомби, турили са запалките им, и само чакат едно малко докосване. Всички държавни мъже седят и си говорят: Внимавайте, че само една искра е достатъчна Запалят ли се тези бомби, знаете ли какао ще стане? Днес всички държави държат една такава запалка — Германия държи една запалка, Англия държи една запалка, Русия държи една запалка. Франция държи една запалка, Съединените щати държат една запалка малките държавици държат по една запалка, и ако всички ги запалят, знаете ли какво ще стане? Ще стане такъв голям взрив, който ще унищожи цялата култура. От съвременната култура няма да остане нито помен.

Религиозните хора се молят днес, но не знаят за какво да се молят. Тя трябва да се молят да станат проводници на любовта. Всички хора трябва да дойдат до любовта. Всички хора, които са разумни, знаят, че едно малко бутане на запалката, ще причини зло за всички. Единственото разумно нещо, което днес се препоръчва, то е да се разрешат всички въпроси с разумните сили, с любовта.

Само любовта е в състояние днес разреши всички противоречия, които сега съществуват в света.

Само чрез любовта могат на всеки народ да се отдадат онези съществени права, които Бог им е дал. Бог е дал право на всеки човек, на всяка душа, на всяко същество, без разлика на големина, и тези права трябва да им се отдадат. Сега аз говоря за културните народи, за културния свят. Това нещо те могат да го направят. Като се събират духовните хора, те трябва да се молят навсякъде да присъства Божия дух, за да могат всички учени, всички държавници и управляващи да имат само едно мнение.

Често някои ме питат, на коя страна съм — на страната на правото или на страната на силата. Аз не засягам този въпрос. За мене няма права страна в света. Крива страна има, но права страна няма. Ако човек е силен, той няма какво да търси правото. Силният човек никога не търси своето право. Който търси своето право, той е слаб човек. Само слабият търси своето право. Ако днес се чувстваш силен, утре ще се намери някой по-силен от теб. И тогава ти ставаш слаб и започваш да търсиш своето право, Следователно, правото само по себе си не може да съществува. Право без сила не съществува и силата без правото не може да съществува. Значи, силата без разумното право не съществува и не може да се прояви. И правото без разумната сила не може да съществува. Приложете този закон и в себе си.

Често хората се опитват да критикуват ония, които днес са на власт. Те нямат пред вид, каква тежка отговорност носят тия управници днес. Знаете ли, колко неща трябва да вземат те пред вид? Не е лесна работа тяхната. Да можете да уредите живота на сто-милионен народ, както трябва, това не е лесна работа. Не е лека работа да се уреди живота на цялото човечество с всички негови нужди. Даже и в едно семейство само човек мъчно се справя с трудностите, които съществуват там. Знаете ли, колко мъчно могат понякога жената и мъжът да се спогодят? Жената казва: Да съм малко по силна, и аз зная как да постъпя. Казвам: Не е въпрос да бъдеш по-силна, но повече разумност ти трябва. повече глава и сърце ти трябват. Ти търсиш своята сила в мишците си. Не, твоята сила трябва да търсиш в ума си и сърцето си. Не търси силата си в мускулите си. Жената има сили, тя крие силата си другаде. Тя разполага със своята сила като магическа пръчица. Достатъчно е да каже само една дума, и нейният възлюбен е готов до отстъпи.

Един княз се влюбва в една красива овчарка. Тя му казала: Аз не искам да се оженя за тебе, не съм свикнала на вашия живот. Щом си намислил да се жениш, ти ще си намериш друга. — Но аз не мога да живея без тебе. Овчарката му отговорила: Тогава едно от двете трябва да стане — или ти да дойдеш при мене, или аз да дойда при тебе. Понеже ти си се влюбил в мене, ти пръв ме обикна, не те обикнах аз, затова ти трябва да дойдеш при мене. — Щом е така аз ще се самоубия. Тръгнал той да се самоубива. Овчарката го настигнала и му казала само една дума. Той веднага се върнал и отишъл заедно с нея да пасе овцете. Какво му казала овчарката? Тя му казала само една дума: Обичам те.

В тази дума се крие същността на нещата. Кажеш ли тази дума, трябва да е така. Не да я кажеш само на думи. Ако е само на дума, това е лъжа. Щом е лъжа, тя не може да действа. Всяко нещо, в което любовта отсъства, е лъжа. Всяко нещо, в което любовта присъства е истина.

Питам: Какъв трябва да бъде вашият Господ, на когото да се кланяте в бъдеще? Често ви задават въпроса. Като умре вашият Учител, кой ще го замести? Не е въпрос за Учител тук. В света съществува само един Бог. Всички останали Учители, каквито и да са те. са все изявление на този единия Бог. Първото изявление на този Бог е любовта, от която всички могат да вкусят. Всички плодове, всички храни, които съществуват на земята, съществуват по причина на любовта, на първото изявление на Бога. Всички блага, с които ние разполагаме, се дължат именно на тази любов. Ние всеки ден опитваме тази любов, и после питаме, — като умре вашият Учител, кой ще го замести? Като умре баща ви и майка ви, кой ще ги замести? Ще знаете, че вашият баща и вашата майка никога не умират. Тези, които вие наричате ваши баща и майка, са ваши настойници. Христос право е казал: „Един е вашият Баща, един е вашият Учител“. В този смисъл вие можете да кажете: Един е нашият Учител, Той никога не умира. Един е нашият Баща, нашият Бог, Той никога не умира. Той всичко ще оправи в света.

Какво ще стане в света? Този свят ще се оправи така както никога не сте мислили. Вие ще проверите това. Пророците на миналото са казвали, че са видели Господа, заобиколен с всички ангели,с всичката си слава да слиза на земята, между хората. Когато дойде Бог на земята, ще стане голяма илюминация. Ако стане бъдещата война, тя ще стане, за да живее Онзи, Който иде отгоре. Като стане тази бъдещата война, ще дойде да живее Онзи, Който ще влезе в нашите умове, в нашите сърца, в нашите тела. Като се каже: Да живее Той! — всички топове ще почнат да гърмят. Това ще бъде новата война. И след това светът ще се оправи.

Из беседата, държана от

Учителя на 7 май 1939 год.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛЪНЧЕВИ ДАРОВЕ

Слънчо е много весел вече, че може с пълни шепи да раздава на своите любими деца толкова много от своите дарове. Че какво не е родила нашата златна земя с помощта на слънчевите лъчи: плодове и зеленчуци разни видове! Слънчо е отрупал клончетата на овощните дървета с червени и бели череши, със сладки ябълчици и крушки, със сливки и други плодове. Те вливат в кръвта на децата животворни сили и ги правят като сърнички пъргави и като кончета игриви и здрави.

А има ли по-приятно нещо от ягодите, които Слънчо изпраща в кошнички и съндъчета на децата! Те са много хранителни и полезни за здравето.

Погледнете сега, какво е натрупал Слънчо из зеленчуковите градини: едри краставици. домати, тиквички, зелен фасул, сини патладжани и много други ранни зеленчуци. Суровите домати са много полезни и никое дете не бива да се отказва от тях и да не прави истории с майка си, когато тя направи за обед сурова салата от тях и от други зеленчукови плодове и листа. Също така сок от домати е много полезно и приятно питие, което не бива да липсва от никоя трапеза и което трябва да замени виното, бирата и лимонадата.

Не по-малко приятно и полезно питие е и мътеницата, направена от нашето чудесно кисело мляко, което е прочуто по целия свят. На употребата на много кисело мляко и на чесън много учени отдават здравината на българина и дълголетието на много столетници в България.

За да бъдат здрави децата, трябва от малки да свикват да ядат сурови зеленчуци и плодове, за да заякчат стомах и черва и да засилят зъби, кости и мускули. Най доброто средство за засилване на сърцето това е захарта на плодовете. Сварените плодове губят своята слънчева сила, като се изпарява техният приятен дъх

Яжте плодове, много плодове! Пийте плодов и доматен сок!

Из здравна читанка „Зелен здравец“

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СИМВОЛИЧНИЯТ ЕЗИК НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ

Нека се запознаем сега със символичния език на цветовете.

Отделните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояние на човека, и затова те служат като символи в красивия език на светлината.

Но едно тълкуване имат цветовете в долните октави, друго тълкуване и смисъл имат те във висшите октави.

Ония същества, които живеят в най-гъстите среди и възприемат най-грубите вибрации на светлината, тълкуват цветовете така:

За черния цвят те казват: „Този цвят показва, че човек трябва да живее само за себе си, всичко да взема, нищо да не дава“. За червения цвят те казват: „Този цвят показва, че животът е борба. Който ти се противи, отмъсти му!“ За портокаления цвят казват: „Този цвят значи, че човек трябва да се обособи и издигне като индивид. Ако нему е добре, то на целия свят ще бъде добре!“ Зеления цвят тълкуват така: „Човек трябва да бъде материалист, да събира материални богатства, защото всичко е на земята — и рай и ад!“ Жълтият цвят им говори така: „Развивай своя интелект, издигни се над тълпата, но използувай своите знания само за себе си.“ Синия цвят те тълкуват така: „Говори за религия, за вяра в Бога, за идеали, за мир между хората, но вярвай само в себе си, не уповавай на ближните си и готви си за война!“ Най - сетне, виолетовия цвят тълкуват така: „Като човек ти ще бъдеш силен, но дръж силата си за себе си!“

А високо напредналите същества, които възприе-мат висшите октави на цветните лъчи, дават друго тълкувание на цветовете.

Според тях, червеният цвят символизира живота, даден от Бога. Човек трябва да живее за Бога и да жертва живота си за своите ближни.

Портокаленият цвят означава индивидуалността на човека, която трябва да се посвети за служение на Бога и на цялото човечество.

Зеленият цвят означава растене и развитие. Човек трябва да се развива, да работи за своето повдигане и усъвършенстване, като помага същевременно на своите ближни.

Жълтият цвят изразява човешката интелигентност , която трябва да се предложи в услуга на човечеството.

Синият цвят означава служение на Истината.

Виолетовият цвят определя силата на човека, силата на неговия дух, употребена за благото на всички хора.

Високите трептения, които идват от висшите светове, влизат в аурата на човека и създават красиви многоцветни гледки. Трептенията, които идват от низшите светове, създават низши настроения и придават тъмен цвят на аура та му.

Когато сте неразположени, трябва да знаете, откъде иде вашето неразположение, и в кой цвят се намирате. Много пъти вие сте в дисхармония с тези висши, живи цветове.

Така например, ако сърцето ви не чувства правилно или има някакво разстройство, вие сте в дисхармония с червения цвят. Ако мислите ви са дисхармонични. висшите трептения на жълтия цвят не могат да проникнат във вашата аура. Ако черният ви дроб е разстроен вие не можете правилно да възприемате трептенията на зеления цвят.

От човека зависи изобщо кои цветове ще привлече в своята аура — висшите или низшите.

Когато един човек има една възвишена идея в живота, когато той иска да живее за Бога, тогава той привлича висшите цветове, които действат благотворно за неговото развитие. Червеният цвят, например, оказва върху такъв човек най-благотворно действие — в него започва да се влива божественият живот.

Но ако човек е егоист и служи само на себе си, божественият живот, който червеният цвят носи, не може да мине през него.

Егоизмът е най-голямата преграда за преминаването на божествения живот в човека.

Тук е ключът за лекуването чрез цветните лъчи!

Ако един човек иска да се лекува чрез цветовете, без да създаде от вътре условия за привличане на висшите цветове, които единствено действат лечебно, той няма да постигне някакви съществени резултати.

Преди всичко човек трябва душевно да се настрои така, че да стане добър проводник за висшите трептения на цветните лъчи.

Не е ли същ законът при приемане и преработване на слънчевата енергия в органическия свят? И овцата и вълкът приемат слънчевата енергия — направо или в сгъстена форма, чрез храната — но овцата изработва вълна и мляко, а вълкът — остри зъби и нокти!

Ясно е тогава, какво съществено значение при използване на цветните лъчи има даденият по горе ключ.

Въртете умело този ключ! Защото от туй зависи коя врата ще отворите — вратата за низшите цветове или вратата за висшите цветни лъчи, които носят великите блага на Светлината.

Из книгата „Лекуване чрез цветните лъчи“

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В. Пашов

АСТРОЛОГИЯ

(продължение от бр. 243)

Болестите му са тези на мозъка и нервната система, на говора (заекване), на гърлото и пр.

Енергията, която Меркурий възприема от Слънцето, е жива, подвижна, интелектуална. Тя отговаря на жълтия цвят и на тона „mi”.

Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие на мислите и чувствата. Укрепва и подхранва мисълта, произвежда мир, тишина и спокойствие. Приет в нечист вид, произвежда болезнени телесни и душевни състояния (Учителят). Родените под влиянието на тази енергия са активни, пъргави, делови, променчиви, предприемчиви, способни за работа и обичащи работата, склонни към многобройни връзки и сношения. Това са хора, жадни за знание и винаги добре осведомени за нещата, изобретателни, остроумни, подвижни.

Венера. В древността са я познавали като богиня на любовта. Гърците са я наричали Афродита, финикийците - Астарта, индусите - Лакшми и пр. Във великия небесен човек Венера се явява в елемента Любов в неговата душа.

Тя е топла, влажна, сангвинична, любвеобвилна, срамежлива и плодоносна. В тялото управлява гърлото, врата, бъбреците, брадата, слабините, гърдите, устата, вътрешните полови органи. Тя е планета на Любовта, изкуството и красотата; тя предразполага към музика, поезия, художество. Обича танците и веселбите. Предразполага и към търговия с музикални инструменти, украшения, накити и пр.

Тя представя живота на чувствата, във всичките му вариации. Като почнем домашните и полови чувства и свършим с Любовта към ближния и Бога, това е все под властта на Венера. Във висшите си проявления създава едно чувство на идеализъм и любов към изкуството и красотата. Тя дава и музикално чувство на музикантите. Когато заема силна позиция в хороскопа, създава ранно влечение към другия пол и събужда любов към всичко хубаво и красиво. Следователно, можем да различим две влияния на Венера - нисше и висше. И Платон като говори за нея, казва, че има две Венери.

Тя има отношение към приятелството, любовните преживявания и брака. Обича веселите компании, удоволствията и забавленията - театрите, концертите, тоалетите и вкусните яденета. Нейните болести са на частите, които тя управлява и се пораждат най-често от излишество в яденето, пиянство, удоволствия и пр. С други думи болестите й произтичат от нечиста кръв.

Венера е онази енергия, която стои зад ясносиния цвят и зад тона sol. „Ясно-синият цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем, разширение на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие, малодушие” (Учителя). Тази енергия е гореща и импулсивна по вътрешните си свойства, но от външна страна е хладна и влажна. Тъй като тази енергия е свързана предимно с емоционалния живот, то тя дава импулс и копнеж към всичко красиво, изящно. Тя дава подтика на поета, изящния вкус, деликатната чувствителност, артистични дарби, кротост, мекота, любов към удоволствията, както и склонност към бездействие. Тя прави работите приятни и благополучни. Носи сполука, както в селско-стопанските, тъй и в артистичните занятия. Редом с Юпитера, тя е най-благотворната от всички останали планети.

В известно отношение Венера се разглежда като полярна с Марса. Защото казахме, че Венера управлява любовта и чувствата във всичките им гами, а Марс е планета на страстта. Затова енергията на Марса трябва да бъде победена, за да се прояви във всичката си чистота възвишената природа на Венера.

В хороскопа представя сестрите, любовниците, жената.

Марс. Зад тази енергия стои червеният цвят и тона do.

„Червеният цвят сам по себе си е проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила. В своите чисти прояви, той е толкова деликатен и красив, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе в него интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза от октава в октава по-долу, той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческите и разрушителни инстинкти. Ето защо, всички онези същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червена светлина в нейната най-нисша проява, са извънмерно активни и груби” (Учителя).

Марсовата енергия е активна, буйна, огнена, суха, гореща; наричат я демонична, жлъчна, безплодна. Един автор казва за нея: „Марс е демон, чиито носител се казва човек”. Марс действа като една безсъзнателна сила, буйно, стремително, нападателно, стихийно, необмислено. Марс владее над животинското царство изобщо, и над животинското естество в човека. В Библията той е символизирай с дявола — малкото зло. Стихията на Марс е борбата. Марс обича борбата и се бори за самата борба. Убийствата и разрушенията се дължат на Марса, Той е онази енергия, която изважда материята от нейното пасивно състояние и я привежда в движение, създавайки по такъв начин поле на действие на другите по-висши сили. Докато Венера има работа с чисто органическия свят, то марсовата енергия може да се нарече механическа.

Марс е активният, прогресивен принцип в природата — принципът, който привежда нещата в движение. Той е, който извежда света от състоянието на покой. Другите принципи не биха могли да се проявят, ако той не породи движението.

Силното развитие на техниката в бялата раса се дължи на Марса; това показва, че цялата бяла раса се е развивала под знака на Марса. Под влиянието на Марса се създават лютивите и кисели есенции и отрови в природата. Марс управлява и вкуса, между другото, затова марсиянците обичат да си похапват добре.

Проявявайки се в умствения живот на човека, той създава склонността към критика и анализа; а в астралния свят Марс е инстинкта и сляпата животинска страст. Когато Марсовата енергия вземе надмощие, прави човека решителен, войнствен, Марсовата сила е повелителна, страстна. Дава чувство на независимост, голяма амбиция и изпълнителна способност, искреност, вярност, не мисли за последствията от своите прояви. Марс не признава закони. Той следва инстинкта. Управлява между другото и половата възпроизводителна система и затова Марсовите хора са с много силни и необуздани страсти. „Те са, казва един автор, медиуми на родовата воля на природата”. Те не познават що е срам и страх. В организма управлява мускулите, жлъчката, бъбреците, главата, носа, лявото ухо, външните полови органи. Болестите на Марс произтичат от възпаление на органите и са повечето заразителни. Шарките, острите циреи, треските и пр. са негови болести.

Марс предразполага към технически занаяти, в които се борави с желязо и стоманени сечива. Под негово влияние са: хирургия, зъболекарство, войниците, търговците на желязо, на оръжие, касапите, инженерите, механиците. Всички занаяти, в които се употребява огън, желязо, киселини, отрови, експлозивни вещества, са плод на Марса. Всички, които се борят и воюват, са под Марсово влияние.

Юпитер или Зевс у гърците е баща на боговете и върховен управител на света, Бог на справедливостта, благостта и милосърдието. И в астрологията се счита като най-големия благодетел на човечеството. Отговаря на тъмно-синия цвят и на тона „ла”. Тъмносиният цвят произвежда твърдост, решителност, устойчивост, широта и спокойствие. В нечист вид, непостоянство. Юпитер е топъл, умерен, жизнен, весел, щедър, плодоносен. Юпитеровата енергия се разпространява тихо и спотайно, величествено, и носи широта, жизнерадост, великодушие, щедрост във всички области на живота. Юпитер носи щастие, благословение и успех в живота. Той излива любов и светлина към всички окръжаващи. У когото тази планета е силна в хороскопа, той никога ме губи и не пропада в живота. И затова астрологията го нарича „големият благодетел”. И всичкото благословение в природата и живота иде чрез Юпитера. А Венера наричат в астрологията „малкият благодетел”, както Сатурн наричат „голямото зло” - Сатаната, Ариман, а Марс – „Малкото зло” дявола, Люцифер.

В човека Юпитер представя благородната амбиция и въобще идеалните наклонности. В мозъка, заедно със Слънцето, управлява висшите морални чувства — религиозното чувство, милосърдието, щедростта и пр. Създава способността за различаване на правото и кривото и за схващане истината. Религиите в света са под Юпитерово покровителство. Щом се подчинят по-нисшите наклонности у човека, той развива в него едно по-висше съзнание и създава условия за интуиция и вдъхновение.

В тялото управлява артериалната система, обонянието, черния и белия дробове, бедрата и дясното ухо. Болестите на Юпитера се дължат на излишества в ядене и пиене, на прекалено напълняване, затлъстяване и нечиста кръв, в зависимост от знака, който заема. Към неговите болести спадат подаграта, заболяване на черния дроб и пр.

Под негово и Венерино покровителство се явяват в природата сладките и животворни есенции, докато под Марс и Сатурн се явяват всички отрови. Юпитер управлява растителното царство, предразполага към по-висшите обществени служби - съдопроизводство, висше духовенство, медицина или по-широка търговия; духовни ръководители, филантропи, банкери, крупни фабриканти, финансисти и пр. са все под негово влияние.

Сатурн. В гръцката митология е известен като Хронос - Бог на времето. Митологията ни го представя, че в едната си ръка държи коса или сърп, а в другата - кръга на времето и необходимостта. Това показва, че той владее над времето и смяната на нещата. Косата указва на идеята, че всички неща, които попаднат под влиянието му, попадат под разрушение. Нещата като растат и се разрушават, тези процеси се извършват във време и пространство - а те са под властта на Сатурна. Това е кръгът, който Сатурн държи.

(следва)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИЖНИНА

Пътят на звездата, от Георги Радев Под това общо заглавие са събрани редица есета — опити, чиято цел е да се проникне по-дълбоко в живота, да се обгърне той с по-голяма широта, да се разкрият в него непознати тайни, да се достигне до един неизвестен до сега за обикновения ум смисъл.

Животът в своята целокупност е нещо много по-велико, много по сложно, много по-дълбоко, отколкото изглежда за повърхностния поглед. Нещата — предметите и явленията в него, в природата, крият във себе си велики истини; те имат един особен, символичен, свещен език, и само този, който разбира този език, само нему природата разкрива своите тайни.

Георги Радев е един от малцината, на които се удава с успех да разкриват, да тълкуват свещените писмена на разумната Жива Природа. Той с един от малцината, които дочуват нейния глас, разбират нейния език, прониквайки методично и смело през нейните външни форми прояви, до тяхното вътрешно съдържание и, оттам, още по-дълбоко — до техния скрит смисъл.

Природата е скрила в много обвивки великите и свещени неща, великите и свещени истини, които представляват жизнения нерв, сърцевината на живота. За да се достигне до тях е нужна голяма дълбочина, голяма проницателност: нужен е, преди всичко, един ум, свободен от всякакви световни, религиозни и научни предразсъдъци. Ние смитаме, че авторът на „Пътят на звездата“ притежава в голяма степен тия качества, и за това той с успех може да върви по пътеката на избраните умове, която води към Светая Светих на Природата.

В края на краищата, това си остава все пак опити — първи стъпки. Но те с опити, които водят вече към нещо съвсем ново, към нещо излизащо вън от границите на досега общоприетото.

Нека оставим автора, цитирайки неговия „Предговор“, сам уясни характера на новия кръг, в който навлиза човешкия ум, движещ се безспирно напред по безгранична спирала на живота и знанието:

„В тези есета, читателят ще се натъкне на известни схващания, които явно излизат из кръга на днешния официален мироглед. Но нека това не го смущава. Нека не забравя, че този кръг, в който съвременните хора, обхващаме действителността, е очертан от самите нас. Нищо не ни задължава следователно, да останем вечно в него. Колкото и да са властни заклинанията на най-големия магьосник в наши дни — науката, която е затворила умовете ни в магичния кръг на своя „научен мироглед“, ние трябва да имаме силата да разкъсаме този омагьосан пръстен и да излезем на свобода вън от него. Всъщност, ние няма какво да разкъсваме този кръг. Защото животът отдавна е сторил това. Животът не обича затворените кръгове—той се движи по спирала. И ако отпред очите ни се разпръсне оная гъста мъгла, напластена от всевъзможни внушения — религиозни, научни, социални — ние ще видим, че омагьосаният кръг на единствено възможното, според съвременните научни схващания, положително „екзактно“ познание, е разкъсан в една точка, и че от там започва да се очертава един нов завитьк на спиралата.

Тези есета са родени тъкмо в оная точка от въображаемия кръг, дето той привидно се прекъсва. Те са родени там, дето започва новият завитък на спиралата. И ако „радиус-векторите“ на някои разбирания, които възниквате естествено, когато човек тръгне по тоя завитък, не съвпадат по големина с радиуса на кръга, в който се движи официалният мироглед и изглеждат някак неточни, това е лесно обяснимо, като се има пред вид, че се движим не по кръг, а по спирала. В спиралата — архимедова или логаритмична — както е известно, радиус векторът е функция на ъгъла: с растенето на ъгъла расте и той.

Така е и при спиралата на живота. С растенето на „зрителния ъгъл“ на човешкото съзнание расте и способността му да обхваща по-широки, по-„далечни“ области от действителността.“

Книгата има 13 коли, отпечатана е на хубава хартия и струва 25 лв. Доставя се от книгоиздателство „Братство“ - Севлиево.

С. К.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×