Jump to content
Ани

Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245

Recommended Posts

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 245 - год. XI.

Севлиево, 9 юли 1939 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Издръжливост  С. К.

Две науки. Из книгата на Шарл Ланселен „Окултизъм и наука“

Огледалото на живота (стих.) – от английски: С. К.

Словото на Учителя. Ставане, оживяване, възкресение. (из неделната беседа – 9 април 1939 г.)

Чучулигата – Н. Неделчева

Астрология. (продължение от бр. 244) – Влад Пашов

Из науката и живота. Изследване на човешкото сърце

Книжнина

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗДРЪЖЛИВОСТ

В бурите на живота — в нещастията и страданията, които ни сполетяват — се изпитва силата на нашия характер; устойчивостта на нашите морални разбирания, непоколебимостта на нашата вяра и постоянството на нашата воля — да преодоляваме всичко и отново да вървим напред.

Само в бурното море се каляват истинските моряци. Само в бурите на живота човешката душа укрепва и просветва: очите й се отварят за неща, като обикновеният поглед никога до тогава не е съзирал, в нея избликват нови сили, които никой до тогава не е подозирал, — човек вижда, че е способен за неща, които в обикновения живот са рядкост. В страданията и нещастията се разкрива красотата на човешката душа.

За причините на страданията и нещастията ние не можем да говорим. Макар и да знаем, че нищо на този свят не става без една строго определена и разумно обусловена причинност, макар да знаем, че всичко, тук, на земята, и по цялата вселена, е под всевидещото око на Бога, и че нищо не става случайно, или въз основа само на механическа, външна причинност, все пак, ние знаем, че причините на нещата понякога са толкова дълбоки, толкова сложни, необхватни и непонятни за слабия и ограничен човешки ум, че се чувстваме длъжни да замълчим. И по-добре е да се откажем да говорим, отколкото да даваме непълни, едностранчиви, погрешни обяснения на нещата.

В всеки случай, за нас е ясно едно: никога и никъде нещата не се дължат само на външни, физически, механически причини. Винаги, паралелно с външната, механическата верига на причинност, която ние не можем да отречем, съществува още една, по-важна, по-съществена такава — това е веригата на духовната причинност, която малцина могат да доловят.

Истинските причини на нещата са дълбоко скрити за повърхностния поглед на човека. Особено за днешния човек, човека с материалистични схващания, който е лишен от дълбоко и правилно разбиране на живота, и който, гледайки само неговата повърхност, мисли, че много знае и всичко вижда.

О! Ако животът наистина би бил само една такава плоска шега, една такава смешна игра на слепи, механически, несъзнателни и неотговорни сили; ако наистина неговия ход бе обусловен само от външната, механическата причинност, той, фактически, не би бил нещо много, не би бил нещо толкова ценно, не би имал никакъв особен смисъл, не би заслужавал нашите големи и постоянни грижи за запазването и усъвършенстването му.

Но животът е нещо съвсем друго, нещо съвсем различно от това, което вижда, в полутъмнина, късогледото око на материалиста. Той е бездна от възможности, той е безкрайна верига от етапи, над и под човека, той крие в себе си толкова богатства, които ние още не сме способни да разберем и оценим: Вечността, безграничната Вечност крие в себе си животът за нас. И в тази Вечност, в това наше неотемлимо наследство, растат, в нашите души, в красота и сила, безценни съкровища, които никога не изчезват и които никой не може да ни отнеме.

Наистина, животът заслужава да се живее!. . .

Наистина, той е нещо безкрайно велико!

При това схващане на живота, явно е, че нещастията и страданията, колкото и големи да са те, съвсем не са от естество да унищожат неговия велик смисъл. Наопаки, те прибавят нещо; дори, те прибавят най-ценните неща, най-скъпите духовни бисери в красотата на живота.

Красотата на човешката душа е изплетена от пръстите на страданието.

Така е било, и така ще бъде!

Толкова скъпо ни струва тя!

Но затова пък, тя е безсмъртна, вечна красота, тя е онази абсолютна ценност, която никога не се губи, която никога не намалява своята стойност, и която никой не може да ни отнеме. Тя е единствената наша собственост във Вечността.

С твърдост и издръжливост да посрещаме страданията в живота. С героизъм и вяра да приемаме жертвите — материалните и душевните загуби. Да не се отчайваме пред нещастията: — те ще донесат, а няма да отнемат.

Вяра, и воля, и любов към дивота, изграждат върху развалините нещо по-здраво и по-красиво.

С. К

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДВЕ НАУКИ

Из книгата на Шарл Ланселен „Окултизъм и наука“

Денят, в който Фр. Брюнетиер публикува статията си за „ Фалита на науката“ , бе ознаменуван с началото на големи спорове. Някои считаха това за скандал. Имаше ли, наистина, авторът на тази статия основателна причина да излиза с едно такова громко заглавие?

Не много отдавна, когато хората, изжаднели за сигурно познание относно своето бъдеще, и не намирайки в религиозната вяра нещо друго, освен недоказани твърдения, се обърнаха към науката и възложиха ней вярата, която по-рано имаха в религията, те мислеха, че науката ще им бъде сигурен водач в живота и ще им даде положително знание за тяхното бъдеще. Науката, обаче, чисто и просто се отказа да се занимава с голямата проблема: науката, в лицето на нейните официални представители, дезертира от поста, който й беше възложен — да дири истината, без да се спира пред никакви граници.

Хората мислеха, че науката, чрез нейните приложения, ще направи живота по приятен, по-удобен, по-разумен. Обаче, колкото постиженията на науката се увеличават, животът става все по-груб, по-сложен и по-труден за живеене.

И чашата беше препълнена в деня когато науката, сляпо влюбена в себе си и в своите успехи, започна да играе ролята на непогрешим съдия, отхвърляйки всичко и всички, които не се кълняха в нейно име. И, увлечена по този фалшив път, тя дойде до положението да извърши истински престъпления спрямо човечеството и спрямо истината.

Обикновено се мисли, че предразсъдъците и суеверията са достояние само на народа, на тъй наречената проста маса. Но ние твърдим, че има и научни предразсъдъци, че има и официално възприети суеверия, които карат корифеите на науката да извръщат лицето си и да повдигат рамене пред грамадата факти, които противоречат на техните възгледи. За тях като че ли не съществува друг изход, друго поведение — освен да отрекат или да откажат да се занимават с това, което било „вън от границите на науката“ . Не ще съмнение, че всяко нещо, което излиза вън от тесните граници на техния мироглед, ще бъде обявено, че е вън от границите на науката.

За да не говоря за нещата, които и днес се намират под възбраната да науката, недопускани от нейната карантина, нека спомена случая при откриването спътниците на Юпитера. Тогавашните хора на науката, със своя голям авторитет, въстанаха вкупом против тази „невъзможност“. Те отказваха дори да гледат в телескопите, защото смятаха, че е достатъчно да отрекат и опровергаят теоретически съществуването на спътниците. Истината е, че, през всички времена, както казва Д-р Анкос, „един фатален закон заповядва, щото всичко, което изглежда че е вън от тесните граници на общоприетото, да бъде предварително обречено на осъждане“.

На какво се дължи това странно състояние на духовете?

Шилер, чиято голяма интелигентност не пропусна да отбележи факта, е поставил пръста си на самата рана, пишейки: „Всяко разширение на науката в нови области плаши професионалния учен, защото то предполага една нова работа или прави безполезни много минали усилия. Всяко истински ново нещо го кара да беснее, защото то разрушава старите форми, които той с такъв труд е усвоил и към които е толкова привързан; то заплашва с унищожение цялата работа на неговия досегашен живот. Кой най-много е хулил и отричал реформаторите, откривателите на нещо ново, ако не тълпата от професионални учени? Кой повече от тях е спъвал хода на революциите в областта на знанието? Всяка светлина, запалена от някой щастлив гений, безразлично в коя област на науката, е срещнала поставените от тях пречки. Те се борят с раздразнение и коварство, те се борят отчаяно, защото, защитавайки своята система на знание, те защитавате своето собствено съществуване. Затова, няма по-непримирим противник, няма по завистлив сътрудник, няма човек, който е толкова склонен да обявява другите за еретици, както професионалния учен“.

Уви! Колко далеч сме ние от правилото, толкова красиво в своята абсолютност, дадено ни от Уйлям Крукс, един гигант, когато той казва: „Да се спрем внезапно пред изследванията, които се насочват вън от границите на нашите досегашни познания, да се колебаем, от страх пред трудностите или пред злобните критики, това значи да изложим науката на заслужени критики. Изследователят няма друга задача, освен да върви право напред, да изследва във всички посоки, стъпка след стъпка, имайки разума за факел, да следва истината навсякъде, гдето тя би могла да го заведе, дори тогава, когато на пръв поглед изглежда че го води към тресавище“.

В наше време, полковник де Роша, който също така е търпял сляпата и упорита критика на професионалните учени, ни е дал една сполучлива формула, която ни показва, че същите тия учени са ней-големите неприятели на науката: „Ако ние се задоволим, казва той, с последните достижения, които имаме, ние с това унищожаваме бъдещите възможности и спираме прогреса на науката“.

И не 6tme ли пак в наше време, когато Камил Фламарион хвърли право в лицето на научните кръгове тази презрителна оценка: „Науката на всички световни академии представлява едно грамадно невежество“.

Защо?

Защото зданието на съвременната наука трещи по всички пунктове. И какво остава наистина днес от класификацията на Лавоазие в химията, от тази на Линей в ботаниката, сменена от тази на Жюсо, която на свой ред също изчезва? И тъй нататък! Ние не можем да добием абсолютно доказателство за нищо, и, следователно, не можем да бъдем напълно сигурни в нищо, в никой клон на науката, дори и в математиката, за която се мислеше доскоро че ни дава абсолютна сигурност — защото и в математиката има известна относителност.

И затова, пак един от нашите съвременници, проф. Шарл Рише, който — противно на официалните бонзи на науката — смяташе, че окултните явления заслужават известен интерес, е написал следните редове:

„Пропадането на цялата наша научна постройка, тъй трудолюбиво изградена, не е само една възможност, а е пълна сигурност.“

(следва)

_____________________________

Всички, които се стремят да владеят Природата, всички, които се борят с нея, които й се противят, дълбоко погледнато са, вън от нея. Говорим алегорично. Природата е заключена за тях. Тя си остава за тях един затворен свят.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОГЛЕДАЛОТО НА ЖИВОТА

Има верни души,

и геройски сърца;

има духове чисти и светли.

*

Затуй:

Дай на света най-доброто, което имаш,

и най-доброто ще се върне при теб.

*

Дай любов, и любов към твоето сърце ще потече,

— мощна сила в най-голямата ти нужда.

Имай вяра, и хиляди сърца ще затуптят

в отговор на твоята вяра и нужда.

*

Защото животът е огледало,

както за царя, така и за роба:

Той е точно това,

което ти си направил.

*

И тъй:

Дай на света най-доброто, което имаш,

и най-доброто ще се върне към теб.

от английски: С. К.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Ставане, оживяване и възкресение

(из неделната беседа „Ставане, оживяване и възкресение“– 9. IV. 1939 г.)

Човешкият  живот се нуждае от едно вътрешно опресняване. В живота има три фази: ставане, оживяване и възкръсване. Ставането е най-низката степен, отдето животът започва. Оживяването, това е органическият живот, а възкресението, това е разумният живот. Това подразделение може да се отнесе и към вярващите: има вярващи, които са станали, има вярващи, които са оживели, има вярващи, които са възкръснали. Следователно. разбиранията на тия вярващи се различават според степента в която се намират. Често хората се силят да казват, дали Христос е възкръснал или не е възкръснал. Възкресението се разбира само от възкръсналия. Животът могат да го разберат само живите. А ставането може да се разбере само от станалите. Може да каже някой, че ставането е произволен процес. Не, нищо в живота е произволно. Дали човек ще стане, ще оживее или ще възкръсне, това се дължи на неговия вътрешен стремеж да се прояви

В всеки човек, във всяко живо същество има стремеж да се прояви. Всяко семе, всяко растение има желание да се прояви. И малките микроорганизми искат да се проявят. Няма живо същество, което да не желае да се прояви. Едни същества като се проявяват, стават. Други същества, като се проявяват, оживяват. А трети, като се проявяват — възкръсват. Що се отнася до човека, той трябва да възкръсне, понеже възкресението е достояние само на човека. Възкресението не зависи от никаква логика, чрез която да се доказва. Защо? — Защото логиката е органически а не механически процес. Логически мога да ви доказвам как направена една машина, но при всичкото това обяснение, машината няма да оживее. Тя може да се движи от едно място на друго, може да пренесе живота от едно място на друго, но самата машина не е жива. И човек разполага с една голяма машина, като превозно средство. Тази машина е неговото тяло. Човешката душа се превозва чрез тялото.

Сега аз искам да веда на новата мисъл. Нови мисли са ония, които слизат отгоре, т. е. които идат от източника на живота. Добра вода е тази, която току що излиза от извора, а не онази, която е излязла от извора и я срещате на разстояние стотина километра далеч от своя извор. И тази вода е добра, но в нея има вече много утайки. много примеси. Следователно, всека Божествена мисъл, която е минала вече през човешкия мозък, носи в себе си известно количество утайки. Тази мисъл приема вече форма от човека, през когото е минала. Като минава от човек на човек, най-после идва до някого, който намира в нея нещо, което не отговаря на неговите очаквания. Запример, ако вземете жито и го смелете на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото? — Не, голяма част от хранителността е изгубена, благодарение на смилането на житото, на минаването му през хребела. Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на житото е вече изчезнала. Тя не е онази първична хранителност, каквато житото е имало. Житото е дошло до положението на брашно благодарение на разбиранията на хората. При това, първоначално житото не е било такова, каквото го виждаме днес. Първоначално то било меко, съдържало е известна сладина в себе си. То е станало отпосле такова, каквото е днес. благодарение на което е изгубило част от първоначалната си хранителност. Но да оставим този въпрос на страна.

Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, той има живот в себе си“, Той има пред вид първичното състояние на житото. Житото е дошло на земята, да облекчи човешкия живот. Преди идването на житото на земята, човечеството е имало такива страдания, каквито не можете да си представите. Съвременното човечество носи страданията на всички минали жестокости, които са се вършили на земята, преди слизането на житото между хората. От толкова хиляди години насам, човечеството носи още ония нрави и недъзи като остатъци на времето, когато още не е било на земята. Да оставим — този въпрос не страна. Ако разглеждаме въпроса за явяването на месоядството в света, можем да го свържем с известна геологическа епоха. Важно е, че геологическите епохи са епохи на развитието на човешкия ум. Те са свързани с развитието на ума. Всяка геологическа епоха се предшества от съзнателния живот на същества, които са стояли по високо от човека. Образуването на ледената епоха се дължи на същества от известна култура.След тия същества дойдоха други, които образуваха сегашната топла епоха. Даже и сегашните времена в Европа показват, защо идат тия студени течения, защо времето става облачно. Всичко това се дължи на студения човешки ум. Топлите течения в природата пък се дължат на топлото човешко сърце.

Мнозина казват, че топлото течение трябва да се съедини със студеното, за да се използват. Някои казват, че човек трябва да има студено сърце — по-лесно да понася живота. Не, сърцето не може и не трябва да бъде студено. Умът само може да бъде студен. На него, именно, дължат студените течения в природата. Студеният ум има за цел да смрази човешкото сърце. Защо? — Защото само когато го смрази, може да изяде. Рече ли да го изяде несмразено, работата му е опасна. Голяма борба е прекарал човешкият ум в себе си, докато успее да .изстуди човешкото сърце, да го направи удобно за ядене. Тази топлина е необходима за човешкия ум, за да се оформи. Без топлината на сърцето умът по кой начин не може да се оформи. Това са отвлечени въпроси, върху- които трябва да разсъждавате.

Казвам: студеното течение в хората е онова, което носи страданията им. Всички неприятности в живота се дължат именно на това студено течение на ума. Защо? — Защото в него липсва живот, т. е. животът в него е консервиран. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен изстиване на човека. Когато човек изстине, т. е. когато сърцето му изстине, той умира. Човек умира по единствената причина, че в него е останало много малко топлина. Малкото топлина в човека е резултат на това, че неговата любов се е намалила. Топлината е резултат на човешките чувства. Изобилието на човешките чувства е резултат на любовта. В света има една изобилна любов, която носи живот. но има една анормална любов, от която произтичат всички противоречия.

Отде се раждат противоречията в света? — Казвам: всички блага в света идат все от слънцето. Но и всичките нещастия на земята идат пак от слънцето. И здравето иде от слънцето и болестта иде от слънцето. И животът иде от слънцето. Като не мисли много, човек казва: да се махне злото в света. Как ще махнете злото, когато слънцето едновременно е дървото за познаване на доброто и на злото в света? Какво ще кажете на това? Това не значи, че от слънцето произтичат злините. Ето коя е причината за злото в света. Около слънцето има една тъмна зона, която обикаля земята. Тъмната зона около слънцето се дължи на тъмните лъчи, които излизат от него. Значи, около светлото слънце, което ние виждаме, има много светли и тъмни слънца. Тъмните слънца пречат на светлината. Те са невидими, произвеждат известно затъмняване, вследствие на което се явява тази тъмна зона около земята. Тези тъмни слънца са предпазителни мерки.

Та когато хората казват, че съществува една тъмна зона около земята, те трябва да занаят, че такава тъмна зона съществува и около човешкия ум и около човешкото сърце. Тези тъмни зони около ума сърцето на човека са предпазителни мерки, затова трябва да се страхуваме от тях. Когато човек пожелае да опита злото в света, тогава тази тъмна зона се отваря, и всичката тъмнина нахлува в неговия ум и в неговото сърце. Тогава казваме, че за този човек идат всички нещастия. Достатъчно е най-малкото усилие да укрепи човек вярата си, за да стане живота му най-малко за сто години щастлив, От човека зависи щастието или нещастието му. Вярата на човека определя и неговото щастие. Какво разбирам под думата вяра? Да вярва човек това подразбира да посади в своята почва едно житно зърно. След известно време житното зърно ще израсне и ще даде плод. Ако посади едно пясъчно зърно, то няма да даде никакъв плод, няма условие да расте. Следователно, има вяра, която е подобна на житното зърно, но има вяра, подобна на пясъчните зрънца. Първите растат и дават плод. а вторите не могат да растат. Красиви са пясъчните зърна, те нито се размножават, нито се увеличават. Каквито са били в началото, такива остават и на края. Животът обаче, сам по себе си расте. В доброто човек се увеличава и разширява, а човешката мисъл придобива повече светлина. В злото процесите са обратни. Човек в злото губи светлината си, губи и живота си. Следователно. истинно е само това, което расте и се разширява.

Днес всички учени се спират върху закона за израждането, искат да го обяснят и трябва да го обяснят. Те имат вяра, която не съответства на истинската. Иска ли да знае от какво зависи живота или израждането, човек може да направи ред опити в това направление. Достатъчно е да има една градина и семена, за да прави опити. Под слънчевите лъчи той може да сади в градината си и добри и лоши семена. Добрите семе не ще дадат добри плодове, а лошите семена — лоши плодове. Следователно, искате ли вашия живот да бъде добър, да не се изражда, да е готов всеки да го подържа, стремете се да си доставите добри семена. Щом имате добри семена, слънцето ще ги възрасти. Лошите семена водят към израждане на живота, защото никой не иска да ги култивира. Растат ли добрите семена, ние се ползваме от светлината на Божественото слънце.

Нещастието на хората се дължи на това, че те знаят как да използват благата, които им се дават отгоре. Как може да се използва едно благо? Представете си, и вие обичате някого. Знаете ли, какво нещо е любовта? — Ама аз го обичам много. Моето сърце гори. — Че кое сърце не гори? Всички сърца са запалени. Те горят още от момента, когато вашите майки и бащи ви родиха. Следователно, ако ти не можеш да обичаш майка си и баща си, които те родиха, как ще обичаш някой отвън? Който не може да обича майка си и баща си, той никого не може да обича. Значи, той не може да обича майка си, която девет месеца го е носила, че ще може да обича някоя мома отвън? Каквото да говори този момък, колкото и да ме уверява в своята любов, думите му за мене не струват нито лула тютюн. Лесно е да се пише за любовта с черно мастило на хартия, Там се казва, че той е готов да се жертва за тебе, готов е всичко да направи, но това е жертва на черното мастило. Като дойде до реалната жертва, там го няма. Онези, които се обичат, те не трябва да си пишат писма с черно мастило, но с кръв. Нека мозъкът пусне няколко капки кръв от себе си и с кръвта да напише любовно писмо на момата. Това значи да имаш едно органическо писмо, а така, с черното мастило, всеки знае. Можете да вземете думите ми и буквално. Ако обичате сто души и на ден трябва да напишете по сто писма с кръвта си, тогава доста ще се замислите, дали трябва да обичате, или не трябва. Днес има доста много черно мастило в света. Много писма можеш да пишеш с него, но ако стане нужда да вадиш от кръвта си и с това мастило да пишеш, много ще се замислиш да пишеш, или да не пишеш.

В духовния свят има специално мастило за любовта. Това мастило е бистро, без никакъв цвят. Ако вие бихте написали само десет реда в някоя книга с това мастило, то би извършило чудеса в света. Казано е в Писанието: Ще напиша закона си в сърцата им. С какво мастило ще напише Бог своя закон? С черното мастило, с което ние пишем ли? — „Ще напиша закона си в сърцата им и ще ме познаят, от мало до голямо.“ Със специално мастило ще напише Господ закона си и ще върши с него чудеса. Ще каже някой, че това са илюзии. Не, това са думи. казани преди няколко хиляди години. Ще напиша закона си в сърцата им с мастилото на Любовта.

Мнозина се оплакват от страдания. Че кой може да носи вашите страдания? Като страдат, те се питат, как могат да познаят Любовта. Страданието не е нищо друго, освен забити гвоздеи в тялото на човека. И тогава, дойде ли любовта, първата й работа е да извади гвоздеите от човека и да изглади раните му. — Ама дали ще дойде любовта да ни освободи от страданията? Питам: каква вяра е вашата, ако трябва да се съмнявате по десет пъти на ден в любовта?

Преди години дойде при мене един господин и ме пита: Вярно ли с това, което проповядваш? Хората го твърдят, но вярно ли е? Едни го твърдят, а други го отричат. Казвам: мене не ме интересува какво твърдят или отказват хората. Аз сам идвам от онзи свят. Там живея. Аз не мога да не вярвам в себе си. По-скоро мога да се съмнявам в това, което ти ми говориш, отколкото в това, което аз зная. Аз съм опитал това нещо, и то не само един път, но повече от сто пъти. И след това ще ми говорят, че няма друг свят, но аз за себе си зная как седи въпросът и няма защо сега да го доказвам на теб.

Сега ще ви преведа един пример. Един цар в древността излязъл да се разхожда, но по някакво нещастие той паднал. счупил си и си навехнал крака. В това време край него минал един овчар, на когото работите не вървели добре. Овцете му постоянно умирали; Като видял този големец с навехнат крак, овчарят го запитал: Как стана така, че те сполетя това нещастие? Аз съм нещастен човек, но поне и работата ми е долна, овце паса. Царят започнал да разправя, как навехнал крака си. Овчарят отговорил: Аз мога да ти помогна. Често моите овце са си навяхвали краката, та се научих да ги намествам. И на тебе ще наместя крака. Като поправил крака на царя, последният го поканил у дома си, дал му големи подаръци. От този момент работите на овчаря се подобрили. Той постоянно бил наглеждан от царя. От изкуството да лекува своите овце, той дошъл до положението да помогне на царя и да подобри с това материалното си положение. След това го срещнал друг един овчар и го питал, как си е подобрил положението. — И аз не. зная, как стана това. Срещнах един ден един човек с изкълчен крак в гората, и аз му го наместих. От тогава и моите работи се оправиха.

Сега на вас казвам: Ако вие възприемете Божията Любов в себе си, ако възприемете Божията мъдрост в себе си, и ако възприемете Божията истина в себе си, всичките ви работи ще тръгнат напред. Днес всички хора се оплакват, че ако любиш ще ти тръгне назад. Не е вярно това. Ще любиш. Но онзи, когото любиш, не трябва да знае това. Когато овчарят изправяше крака на царя, показа ли му своята любов? Не, той го въртя на една, на друга страна, и му казваше: Като си го навехнал, ще те боли разбира се. Но след като намести крака на царя, отпосле се позна любовта на овчаря.

Казвам: онова, което ви причинява страдание, в него се крие Любовта, а не в това, което глади и маже отгоре. Любов, за която се говори и която се манифестира отвън, тя е глас въпиющ в пустиня. С това аз ни най-малко не искам да отрека и обикновената любов, но казвам, че при обикновената любов ние сме осъдени на смърт. Тази любов не може да подобри нашия живот. Божествената любов, за която се говори, вади хора от смъртта и ги завежда в живота. Ако вие не носите любовта в душите си, мъдростта в духа си и истината в ума си, когато сте сами, когато никой не може да ви помогне, няма да познаете какво представят тия три велики сили в света. Вие носите закона в себе си. И тогава, когато видите, че две мрави се бият или две животни се нападат, вие ще ги примирите. Щом имате тази мярка в себе си, щом знаете как да се отнасяте с животните, вие ще можете да живеете и с вашите ближни. Вие ще влизате в положението им, и те ще ви отговарят със същото.

Мнозина са идвали при мене да ме питат, кой съм аз. Казват ми: Кажи кой си ти? — Моя работа е кой съм аз. Това е моя работа, не е ваша. — Ама защо си дошъл? — Аз съм търговец, дошъл съм да ви продавам стоката на Любовта, на Мъдростта и на Истината.

Каквото продам, от него вземам десятък. Ама много фигуративно говориш, кажи нещо реално. Че кое е реалното? Според мене, яденето е реално. Тогава аз изваждам 4—5 ябълки, турям ги в една чиния и казвам: заповядай. Яж, това е моята стока. След като ги изядеш, ще ги платиш. Скъпо ли струват? Зависи. Колкото повече ги харесаш, толкова по-скъпо ще ти взема. Ако не ги харесаш много, малко ще ти взема. Ако кажеш, че нищо не струват, нищо няма да ти взема. Тъй щото от тебе зависи да платиш малко или много.

За хубавите работи в света скъпо трябва да се плаша. Такъв е законът.

И тъй, за да познаеш любовта, за да влезеш в живота, ти трябва да воюваш, не трябва да бъдеш страхлив. Казвате: ние трябва да се примирим. Не, мир съществува само между любещите същества. Там, дето няма любов, никакъв мир не може да съществува. Дето има любов, там има мир. Мир има само между разумните същества. Мир има само там, дето е истината. Дето не е истината, никакъв мир не съществува. Как можем да се примирим? Ние можем да се примирим само по закона на любовта. Можем да се примирим само по закона на знанието и на светлината. Можем да се примирим само по закона на свободата и на истината. Вън от тия закони, всяко примирие е опасно. Там влизаме в хомота, както млекопитаещите влизат в него.

Аз съм виждал как селяните постъпват със своите волове. Сутрин отиде при него в обора, погали го, даде му една торбичка ечемик, и цял ден го кара на нивата да оре. И тогава, всяка работа, която ние вършим в света, според новото учение, или според мене, или според Божественото учение, ние трябва да я вършим с любов, съзнателно. Във всяка работа, в която Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина не вземат участие, престъплението е неизбежно.

Защо заболяват хората? — Всяко лошо чувство, всяка лоша постъпка внасят известно подпушване в човека. Ако хората продължават да живеят така, те са осъдени на заболяване. Според някой учени хора, съвременната култура на Европа след сто години ще направи повечето хора луди. Големи нещастия ще ги сполетят. Днес говориш на един човек, той не вярва в тебе, мисли, че го лъжеш. Ти му правиш добро, той мисли че имаш някаква задна цел. Днес, дето и да отидеш, в която и държава да влезеш, веднага ще те обискират на границата. Никъде не можете свободно да минете. На границата ще ви отворят куфарите. Ако отидете в някой хотел, веднага ще запишат името ви и ще дойдат да видят какви са намеренията ви. Питам: при такива условия кой може да бъде щастлив?

Христос каза на Тома: Тури пръста си в раната ми. Той не каза да тури средния си пръст, но тури показалеца, пръста на човешкото благородство. Показалецът е Божествена мярка, с която се мерят нещата. Като тури показалеца в раната си, отгоре тури палеца, за да се образува кръста. Значи, кръста не е нищо друго освен символ, знак, образуван от показалеца на човека. Следователно, когато Бог иска да ни опитва. Той ни заставя да турим първия си пръст в раната му, а после Той сам туря палеца си отгоре. Само по този начин човек може да излезе от лошите условия. Това е дълбокото разбиране на този стих. Само така човек може да се възпита. Ако човек не може да намери в себе си онази мощната сила, с която да разбере смисъла на този стих, той за дълго време още ще остане в това положение, в което се намира днес. И всеки, който иска да разбере това учение, той трябва да разбере как е направен кръста. Като направи този кръст, той може да каже, както Христос е казал: Мир вам!

Из беседата, държана от

Учителя на 9 април 1939 год.

Великден, София — Изгрев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЧУЧУЛИГАТА

Връщал се.един ден чичо Радой бързоходецът от пазар и се отбил край бистрият извор да си отпочине. Починал си той, похапнал си и му се придремало. Наблизко имало една хубава круша и той отишъл под нея. Тури.т си под главата дисагите, наметнал се с кожухчето си и заспал сладко, сладко.

По едно време се събудил и почувствал да пърха нещо до гърдите му. Отначало се стреснал. Какво ли ще се е завряло при него под кожухчето. Чичо Радой бързоходецът се усмихнал приятелски и като я поприбрал с ръката си, попогладил я и взел да гледа защо ли е дошла тая чучулига при него. Погледнал той наоколо по небето и видел един сокол да се вие над тях. Тогава той разбрал, че сигурно той е гонел чучулигата и тя дошла да се скрие под кожухчето му.

Разгърнал чичо Радой пазвата си. сложил птичката вътре, метнал от другата страна дисагите и тръгнал да си върви за село. А соколът се виел в небето над тях.

Най-после когато влезли в селото и чичо Радой стигнал къщичката си, той се поогледал, и видял че соколът го нямало вече. Тогава той пуснал чучулигата свободно да си хвърка.

Един ден чичо Радой пак отишъл на пазаря. Завел той там една от кравите си с теленцето да ги продаде, защото искал да си направи нова къщича, а не му достигнали парите. Продал той кравата с теленцето, вземал парите, които му дали за тях и тръгнал да се връща. Като стигнал до извора, пак седнал да си почине и пак позадрямал под крушата.

Като си отпочинал добре, той станал и наплискал лицето с изворовата вода. После си наметнал кожухчето и тръгнал за село. И още влязъл не влязъл в двора, той извикал на жена си, че продал кравата с телето и вземал добри парици. Ще си направят и те най-после къщица.

— Колко взема? — попита го жена му. А децата им ги заобиколили.

— Добри пари, отвърнал чичо Радой, добри пари!.

— Дай да ги видим де, подканила го жена му.

— Ей сега — и чичо Радой бръкнал в поясът си да извади кърпата, в която бил вързал парите. Но тук търсил, там търсил, нямало в пояса му ни пари ни кърпа.

— Брех, ами сега? — удари л се по челото чичо Радой — няма ги парите.

— Как тъй?—стреснала се жена му, — я прегледай по добре! Виж по джебовете си, че то можели? Толкова пари!...

Гледал чичо Радой, търсил, — няма

— Ох Божичке, че то как може такова нещо, завайкала се жена му.— Божичке, отиде и кравата, и телето и парите. По добре хич да не беше я водил на пазар...

Децата ги гледали като втрещени, а по челото на чичо Радой капали едри капки пот от мъка и тревога.

Цел се претърсил той, но кърпата с парите не намерил.

— Ще се върна назад, рекъл той, може да съм ги извадил някъде из пътя. Ще се върна да ги потърся.

—Ех, върни се, казала плачешком жена му, върни се, ама то толкова хора от пазар се връщат, до сега може да ги е намерил някой.

—Ще се върна, пък какъвто ни е късмета!

И тъкмо се канел чичо Радой да прекрачи прага и излезе от къщи, една птичка прилетяла, втурнала се в стаята и пуснала пред краката му една кърпа. После изхвръкнала навън и кацнала на крушата при кладенеца.

Навел се бързо чичо Радой и какво да види — неговата кърпа и парите вътре вързани - парите от кравата н телето.

— Господи Боже, извикал той, какво е това чудо? — и излизал да види пак птичката. И каква бяла изненадата му, когато той видял да подскача на крушата чучулигата, която той бил носил по-рано в пазвата си, за да я запази от сокола.

Чучулигата прилетяла още веднъж над главите на смаяните чичо Радой, жена му и децата му и излетяла към небето.

— Това е Божа работа, казала стрина Радоевица. — Божа! Това една птичка да донесе кърпата!

Дълго време в село се говорило за чудната случка с чучулигата а в семейството на чичо Радой се говори и споменува и до днес. А ще се споменува може би и от внуци и и от пра внуци. . .

Н. Неделчева

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В. Пашов

АСТРОЛОГИЯ

(продължение от бр. 244)

Сатурн е планета на съдбата, на кармата. В Библията е символизирай от Сатаната, Изкусителят, „голямото зло”, както го наричат в астрологията. В окултната наука го наричат още Ариман, название, вземано от персийските мистерии, и което има същите качества. Казват, че той е, който ни дава лъжлива представа за всички неща и не ни позволява да видим истинската форма на нещата. Понятията голямо и малко зло, дявол, сатана, Ариман, са чисто езотерически и крият в себе си съвсем друг смисъл от този, който е общоизвестен. Ето един малък намек от Учителя за това: „Дяволът е един от главните членове на изпитната комисия, пред която се явяват всички хора. Помнете, че всеки момент и вие се намирате пред тази изпитна комисия. Следователно, не говорете лошо по адрес на дявола. Какви са неговите качества, това не е ваша работа. Неговата задача е да ви изпита, да ви прекара през сериозни изпити и тогаз да ви пусне готови в живота”.

Сатурновата енергия е студена и мудна в движението си. Тя е енергия, която сгъстява и кондензира материята, енергия, която се движи от периферията към центъра. И всичко, що е родено от него, той отново го приема в себе си. Тази идея гърците са изразили като казват, че той изяждал рожбите си.

В човека представя нисшето „аз” и тук именно има една интимна вътрешна връзка между него и Луната, за която казахме, че също така представя личността - нисшата човешка природа. Като господар на нисшия „аз”, той поражда по-висшите егоистични чувства, които се стремят да привлекат всички неща към своя център.

Във великия Небесен човек Сатурн представя костната система, затова и в човека костната система се намира под властта на Сатурна. Под „костна система” в Небесния човек се разбират онези сили, които създават опора на нещата, на всички форми, които се проявяват. Както в Небесния човек, тъй и в земния, той представя слухът. Ето защо, той предразполага към онова дълбоко размишление, дълбока медитация и концентрация, при която умът влиза във връзка с висшите същества и слуша от тях словото на Мъдростта. Но за да чуе това велико Слово, необходимо е да затихне всичкият суетен ум на делничния живот и да се възцари великата вътрешна тишина, великото вътрешно мълчание - да не се чува никакъв глас от нисшата природа. И когато се говори за „гласа на безмълвието”, подразбира се именно това състояние на концентрация, на вътрешно себевгльбяване и в тишината на вътрешното мълчание да чуе „безмълвното” Слово. Сатурн е планета на мълчанието. Затова и хората под негово влияние са мълчаливи, вглъбени в себе си, вслушват се, за да схванат великите идеи, които идат от центъра на Битието. Затова те обичат и външната самота и уединение. Под влиянието на Сатурна се развива яснослушането в човека. Той влияе върху мислителните и разсъдъчни способности. Способността за логично мислене и търсене причинната връзка се дължат на Сатурна. Способността за схващане на вътрешното състояние на нещата се дължи на влиянието на Сатурн и Меркурий. Когато Сатурн е в добър аспект в хороскопа, той създава дълбочина в схващанията. А да се дойде до това, трябва да се издигнем над обикновения живот. Твърдостта и търпението се дължат също на Сатурна. Твърдостта в човека е скелета на моралния живот. Сатурн, който управлява висшите егоистични чувства, управлява и чувството на самоуважение. Скъперничеството също принадлежи на Сатурна. Сухотата в природата се дължи пак на Сатурна. Зимата е също под влиянието на Сатурна. Отровите в света се дължат на Сатурн и Марс. Всичко, каквото попадне под Сатурна, той го прекарва през най-големи противоречия. Но ако човек иска да стане човек в пълния смисъл на думата, той трябва да мине през ретортите на Сатурна, за да се научи на търпение, да придобие твърдост и издръжливост, и да се научи да мисли, и да се вслушва в своя вътрешен глас. Това не може да се постигне без Сатурна.

В окултната наука Сатурн символизира „пазача на прага”, който не пропуска никой да влезе във висшите светове, докато не е подготвен. Докато човек не е подчинил на висшето, Божественото в себе си, всички планетни сили, които действат вътре в орбитата на Сатурна и които обуславят развитието на личността, човек на може да мине по-нагоре. Т. е. докато човек не надмогне своята личност, т. е. докато не мине през всички изпитания и противоречия, докато не изпие до дъно горчивата чаша, той не може да мине зад орбитата на Сатурна, не може да мине през „пазача на прага”, не може да влезе във висшия живот, Сатурн е последната от седемте планети, в които са локализирани седемте творчески течения. Зад него вече се намират Уран, Нептун и Плутон, които имат отношение към висшия живот. Но за да дойде човек до този висш живот, живот на свобода, той трябва да мине през „пазача на прага”, през Сатурна, който държи всичката му карма в ръката си — да изплати всичките си дългове и тогава, като свободна душа, да влезе в новия живот, който любовта и мъдростта разкриват пред него.

Сатурн е онази енергия в природата, която стои зад виолетовия лъч в спектъра и отговаря на тона si в гамата. Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила, а в нечист вид малодушие.

Посредством спектроскопа учените са установили, че различните цветни лъчи имат вълни с различна дължина, с различен брой вибрации, и с различни физични и химични свойства. Така, установено е, че червеният лъч, който казахме, че стои зад Марса, има най-дълга вълна - 0.75 микрона и 428 билиона трептения, и е носител на голяма топлина. Колкото се отива по-нагоре, вълните стават по-къси, броят на вибрациите се увеличава, топлината се намалява, докато стигнем до горната граница на видимия спектър - виолетовият цвят, който има най-къса вълна 0.40 микрона и най-много трептения - 800 билиона, и за които може да се каже, че няма почти никаква топлина - той е лъч на чистата, студена светлина. Тази констатация на физиката е интересна, защото по експериментален път установява известни свойства на цветните лъчи, които отговарят точно на описанието, което дава астрологията. Така червеният лъч е най-топъл, а знаем, че между планетите Марс е най-топъл, най-огнен; виолетовият лъч е най-студен, а видяхме, че Сатурн, който отговаря на виолетовия лъч е най-студената планета - емблема на зимата и смъртта. В астрологията го определят като „студен, сух и безплоден” и създава и натури студени, мудни, обичащи уединението, затворени, меланхолични, търпеливи, работливи, разсъдливи, трезви, с уравновесен ум, отличаващи се с голямо търпение, постоянство и издръжливост.

В организма Сатурн управлява костната система, зъбите, коленете, ставите, сухожилията, лявото ухо и пр.

Сатурн управлява минералното царство. Като студена енергия, той подкосява живота и затова, там, където действа в органическия свят ограничава проявите на живота до минимум. Затова болестите му идат от простуда и липса на жизненост, и засягат частите, които той владее, а именно — костите, зъбите и пр.

В заключение ще кажа, че и Сатурн, както и всяка от останалите планети, има две проявления - нисше и висше, които са свързани с двата полюса на планетното течение - защото както казах, всяко планетно течение е поляризирано. Във висшето си проявление Сатурн дава разумност, причинно мислене и трезв, и ясен поглед за нещата. А в нисшата си природа се изразява в различни форми на ограничение, което се явява като студ, жестокост, равнодушие, небрежност, скъперничество, недоверие, страхливост, меланхолия, апатия и пр.

Неговото място в хороскопа е от голямо значение - и той или издига човека до най-високото положение в живота или го сравнява със Земята. Най-често той издига човека високо и ако не може да оцени и използва тези условия, които му дава, той го сгромолясва и сравнява със Земята. Такива примери има много в историята. Такъв за пример е пътя на Наполеон, такъв е пътя и на Хитлер. Него не го очаква по-завидна съдба от тази на Наполеон - както бързо се въздигна, още по-бързо ще се сгромоляса, и то в момента, когато се мисли за най-неуязвим. Така действа Сатурн. И повечето велики хора са имали силен и на видно място Сатурн в хороскопа, и са минали през всички негови реторти, и превъзмогвайки нисшата си природа, са се издигали по светлите, но стръмни върхове на познанието, където вечно грее слънцето на Божествената мъдрост.

Сатурн предразполага към разнообразни занаяти, които имат отношение към неговата сложна природа - като почнете от големите световни дипломати и политици, минете през крупните финансисти и стигнете надолу до каменовъглените и въобще руднични работници, и земеделските работници - са все под Сатурна. Под него спадат и печатарите, които работят с оловото - метала на Сатурн.

Уран, Нептун и Плутон се разглеждат в астрологията като октава: Уран на Меркурий, Нептун на Венера и Плутон на Марса. Това показва, че тези нови планети действат в същите области, само че с по-високи трептения. На друг език казано, те са проява на нови принципи и сили в човешкото съзнание и затова разкриват и нови светове пред човешкото съзнание, разкриват пред него друга, непозната досега страна на света и живота. Но понеже човек не може да даде съответния външен израз на тези вътрешни изживявания, затова проявите им се схващат като ексцентрични и ненормални за съвременните хора. Всички нови импулси, които се проявяват в различните области на живота, са свързани с тези три планети. Новата мисъл, новите идеи във всичките им вариации, новите форми на израз и новите методи за приложение, са резултат на тези планети. Най-живите научни постижения, които доведоха науката и изкуството до границите на свръхсетивния свят, се дължат на новите планети. Раздвижването на широките народни маси и търсенето на нови пътища, по които да се тръгне и нови форми, в които да се прояви обществения живот, се дължи пак на тях. Тази сложност и заплетеност на международните отношения се дължат на новите импулси, които са в противоречие със старото. Бързото разрастване и разпространение на окултизма в света се дължи също на тях. С една дума, всички нови прояви във всички области на живота — в науката, изкуството, религията, обществения живот, индивидуалните проявления - даже и техниката — са все под влиянието на „новите” планети.

(следва)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗЪ НАУКАТА И ЖИВОТА

Изследване на човешкото сърце

Сърцето, този център на човешкия живот, е най-дейният и най-неуморният орган на човешкото тяло. То удря 75 пъти в минутата на ден то пулсира 100,000 пъти в година — 40 милиона пъти, а в един 70 годишен живот 2.5 милиарда пъти. То изтласква 4.000.000 литра кръв из човешкото тяло за една година (дневно 10.000 литра) И тази гигантска дейност се върши от един орган на нашето тяло, който тежи само 300 грама и притежава мощ от 1/375 конска сила. Не ще и съмнение, че този малък сложен мускулен апарат в нашето тяло, който извършва тази непосилна работа, може да претърпи известни повреди, и да заболее. Сърдечните болести са напоследък обект на учените-медици. Изследванията на сърцето, новите познания за него водят естествено до нови средства за неговото опазване и лекуване. Една голяма заслуга към човечеството има в това отношение германката Луиза Керкхоф от Лос Анжелос, която в памет на своя мъж Вилиам Керкхоф, построи в 1929 год. в баните Нойхайм, Германия, един голям институт за изследване на човешкото сърце. Този институт става в скоро време световно известен, и по-късно стана централно място за научни изследвания върху сърцето и кръвообращението, не само в Европа, но и в света.

Но кой е Вилиам Керкхоф? Той е по произхождение немец, чийто баща се със заселил 1848 год. в Америка. Своя син Вилиам бащата изпратил в Германия за да завърши гимназията. След това младият Керкхоф се заселва със семейството си в Калифорния. Там, Вилиам Керкхов, започва да се занимава с търговия, по късно строи железници и параходи. Основал е много фондации в Америка и Германия. След смъртта му, построява института за изследване на сърцето в баните Нойхайм и създава специален фонд за тази цел. Този институт, след множество изследвания и статистически сравнения, е открил някои от причините за сърдечните заболявания и нови пътища за опазване и лекуване на сърцето. Институтът е във връзка с, всички здравни служби в света. Статистическите данни, които институтът събира от всички държави доказват че ¼ от всички смъртни случаи в света се дължат на сърдечни заболявания. Предвид на това институтът се е заел да воюва с този бич за човечеството. Изнамерените уреди за записване на ударите на сърцето откриват и най-малките колебания в пулса. Новите средства за лекуване на сърцето се изпитват първо върху животни. И придобивките на всяка една научна година се докладват на конгреса на Обществото за изследване на сърцето, който се урежда всека година в Нойхайм и в който вземат участие учени от цел свят.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИЖНИНА

Безсмъртната — роман от Г. Томалевски.

В своя земен път ний всички търсим нея — безсмъртната, като бедния скиталец музикант Бошко. Със своята доброта, самоотверженост, безукорна честност, благородство в него не стихва непреодолимата жажда да намери тая, която още от детинство запълва спокойствието на неговите сънища, или занимава неговия ум в късни часове на размисъл, след тежък и упорен труд. Неговите очи носят отпечатък на една затрогваща печал, която отразява блясъка и обичта на двете кротки очи на „безсмъртната“. които го сгряват и в студените зимни нощи и напътстват във всички перипетии и трудности на неговия земен живот.

Всеки един от нас в своя земен път търси безсмъртната „свята жена, която е винаги при нас, макар костите й да са станали прах.“

„Има едно име, което изговаряме с голяма горест до края на живота си.“

„Има една любов, която дирим непрестанно!“

Препоръчваме горещо романа „Безсмъртната“, който със своята дълбочина и поетични образни средства говори направо на сърцето на всеки искрено търсещ тая, чието име е Любов!

Ст. Г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×