Jump to content

Панорама от архивни и печатни документи за първия етап от живота на един несломим човек / Ефросина Ангелова-Пенкова


Recommended Posts

ПАНОРАМА

ОТ АРХИВНИ И ПЕЧАТНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ПЪРВИЯ ЕТАП

ОТ ЖИВОТА НА ЕДИН НЕСЛОМИМ ЧОВЕК

Георги Вълков Миркович (1825-1905) е роден и израснал в будно и трудолюбиво сливенско семейство, привързано към всички прояви и изяви на българските традиции. Представянето на цялостния му облик от израстването му до човек със собствени възгледи и идеи, като участник в исторически за страната ни събития (ожесточени борби за официално признаване на българската черковна и национална независимост и формирането на самостоятелна България), е огромна изследователска работа. За д-р Миркович са отпечатани, в различна пълнота и обхват, многобройни публикации и самостоятелни трудове, които осветяват частици от житейския му път. Неразделна част от същността му е и един аспект от духовното развитие на лекаря и просветителя - връзката му със спиритизма и с Учителя Дънов - сравнително неизвестна и непроучена област.

Д-р Вергилий Николов Кръстев, с присъщото си старание, поема тази задача. В продължение на няколко години усилено работи по нея със съдействието, както на официални институции, така и на съидейници от София, Сливен, Правец и други места.

Работата по подреждането на документите, промените в него, както и за тяхното внушение, той споделя през 2013 г. в следващия материал, замислен като въведение към том 1 за д-р Георги Миркович. В него, той пише: „... аз черпех от труда на предишните поколения. Те бяха посели житото, но аз ожънах, овършах, смлях житото на брашно, омесих им хляб в погача и им поднесох тази погача, на която пише отгоре с надпис: „Изгревът”.

Издаване на книга за д-р Миркович в поредицата „Изгревът...“, с подготвените от д-р В. Кръстев материали, се появи отново като идея през есента на 2019 г. Събраните документи бяха сортирани и пакетирани по обичайния за него начин. Преглеждането и вникването в съдържанието им отне значително време. Защо? В процеса на издирване д-р Кръстев е събирал разнообразни по вид документи (ръкописни, печатни, снимки), които постепенно са се натрупвали и значителното им количество в последващото им разпределяне и сортиране е затруднило работата му. В по-голямата си част те са подготвени за печат, но поради огромния обем от информация се е получило известно разминаване от първоначалния замисъл, за мястото им в съответния том за живота и дейността на възрожденския просветител, лечител и революционер д-р Георги Миркович. Установяването на този факт имаше за последствие преразглеждане на структурата на изданието замислено от д-р Кръстев.

В събраните материали някои събития се повтарят, но предадени през съзнанието и философията на авторите - Иван Селимински, Тодор Икономов, Драган Цанков, Иларион Макариополски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Петко Р. Славейков, Георги Раковски, Найден Геров, Христо Стамболски, Симеон Табаков, Стефан Кидиков-баща и син, Пандели Кисимов, Светослав Миларов, Минчо Кънчев, Владимир Дякович, Българския патриарх Кирил, Николай Генчев, родственици и др.

Именно тази панорама обогатява представата ни за случващото се в този исторически период.

Архивните и печатните документи в този том обхващат периода от рождението на Г. Миркович до 1875 година и незавидното му положение на заточеник. Този е първия етап от живота на Доктора, който предопределя по-нанатъшните му житейски и творчески изяви.

Въвеждащият материал - животоописание на Г. Миркович в дати -нагледно представя основните житейски факти и приноса му в културната и духовна област на Българското възраждане. В широкия диапазон от случки и преживявания може да се проследи линията на съдбата на един несломим човек.

В процеса на събиране и подреждане на документите се появи необходимост и от допълнителни текстове, пояснения (на думи, географски понятия, изрази и др.) и бележки. Те са въведени на същата страница или, и в речниците, поместени в края на книгата - за разбиране и разчитане на материала, който в по-голямата си част е почти дословно предаден.

Илюстративното приложение (сканирани материали) е изцяло документално и нагледно потвърждава съдържанието на изданието. Позволили сме си да представим изцяло: Кратка и методическа българска граматика от Д. Г. В. Миркович. Цариград-Галата: в книгопечятницата на Д. Цанкова, 1860. ill, 69 с. Върху този труд Миркович работи с възрожденски плам, с идеята и надеждата да улесни обучението на българските деца в килийните училища. Книгата е библиофилска рядкост, а откъм съдържателната си страна е явление в историята на българските граматически трудове. В нея за пръв път се отрича наличието на падежи в българския език. Тя е коментирана и обсъждана още от момента на издаването й, до наши дни.

Последното документално приложение в изданието е „Доктор Миркович в Словото на Учителя Дънов“. Невидимата, непреривна, връзка между Г. Миркович и Петър Дънов, може да се проследи в много от беседите, които Учителят изнася дълги години след заминаването му. В лекциите „Търсене на изгубената дума“ и „Вяра и съмнение“ Учителят разкрива някои непознати случки и страни от живота на един от първите си ученици.

В този първи том за д-р Георги Миркович връзката му с Учителя Дънов не е представена, поради хронологичния обхват на включените събития. Следващата книга от поредицата :Изгревът ...“ посветен на „Мирча“ ще документираме, освен връзката му със Сливен, така и малко изследваната му страна - със спиритизма, Учителя Дънов и Сливенското братство.

Ефросина Ангелова-Пенкова

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...