1.5. Миркович, Русчо (Руско) Вълков. Автобиография (01.04.1883). София: НБКМ, БИА. ф. 169. инв. оп. II-B 3051 / преписал Вергилий Николов Кръстев.

[Ани]

1.5. РУСЧО (РУСКО) ВЪЛКОВ МИРКОВИЧ.

АВТОБИОГРАФИЯ (01.04.1883)

Миркович, Русчо (Руско) Вълков. Автобиография.

София: НБКМ, БИА. ф. 169. инв. оп. II-B 3051

Преписал Вергилий Николов Кръстев

Мили мои чада и внуци,

Днес, ден петък, 1 априлий 1883 година се заемам да Ви опиша т. жизноописание с намерение, първо да ви запозная с произхождението на фамилията Миркович, втору да ви оведомя с добрините и злините на моя живот, когото ази съм прекарал в разстояние на 66 год. възраст, която днес съм достигнал, и трето да ви докажа като какви политически преврати съм преминал. И от всички тези мисля, че не малко има да се ползвате, ако бъдете разумни и разсъдливи, и слушайте...

По предание знам, че баща ми Вълку Мирков произхожда от селото називаемо Ченгене Сарай, близо до село Стралджа - Ямболска околия, разорено по времето на кърджалиите. И днес на мястото му се съхраняват някои развалини от някои съзидани здания в предишните времена от тухли и киреч и се проумява, че реченото село Ченгене Сарай е било голямо и населено с хора богати както от турци, така и от българи.

Дядо ми Мирку, ако и да е бил земледелец, но същевременно е бил и търговец, който се занимавал него време с манифактурни стоки, които разнасял по околните села и заобикалял панаирите, като носил стоките си на коне, без да е имал отворен дюкян нейде, а за такъв е служила къщата му в село Ченгене сарай.

Дядо ми умрял през названото „голямото чумаво време”⁴⁸, като не зная коя година, но мисля да се е случило около края на 18 век или в началото на 19 век.

Баща ми останал сирак на около 14/15 год. и наследник на добър имот, но като нямал настойник, парите, които имал заровил в земята, една част откраднали неговите най-близки роднини, а пък други пък заровил и не можал да намери. Другите движими и недвижими имоти, като се прахосали и обрали, най-после с една малка част пари дошел баща ми тук в града и постъпил при едното художника да се учи художество да шие калеври и папуци. И той като постоянно се занимавал с туй художество достигнал един капиталец и отворил дюкян, като прибрал слуги да му работят. И с тая търговия и художеството произвеждал препитанието си, дето най-после се оженил за една сливенка (името й не помня), и ако да е бил честит и добил едно чадо и брат мой на име Димитър, но след някоя година като е поболяла и умряла, и баща ми останал вдовец. И една година след смъртта й баща ми Вълку се оженил за майка ми Койна, тоже вдовица

По предание на майка си Койна Русева зная, че дядо ми Руси има произхождението си из село Раково⁴⁹ в Балкана, едно време Сливенска околия, а днес Котленска. И после се преселила тук в Сливен, но кога не зная, не ми е познато, но само туй зная от майка си, че днес дето имаме старата си къща, едната трета част от към водата е била преправена и оставена наследие от майка ми.

Майка ми била се оженила първом за някой си Кондо сът Янкооглу, с когото имала едно дете на име Атанас, а съпруга й Кондо от болест ли умрял не знам, но до колкото си спомням аз съм слушал да е бил убит от турците и майка ми останала вдовица, и след една година време се оженила на втору венчилу с баща ми. И той е бил честит с нея, защото тя била много старателна на работа и като по него време в Сливен са работили доста много аби във всяка къща, майка ми като трудолюбива е изработвала по много аби, от които е получавала добра полза. От друга страна баща ни като непрестанно се занимавал с художеството и търговията си, препитавал къщата си доста добре и му оставало нещо за капиталец.

Същите родили и моя по-голям брат на име Нойку, по-голямата ми сестра Иванка, мен (Русчо), и след мен по-малкия брат Костадин, Георги и сестра Стефана (последните са близнаци).

Големият ми брат умря в млади години от следващата случка: Някой си турчин Ганчъ алил беше навикнал да дохожда в бащината ми къща да пие ракия на сила без пари, което беше по време на заверата и българите като компрометирани за възстаници, никаква защита нямаха от правителството и бяха принудени да търпят и мълчат всяко зло и поругание. По причина на заверата българите бяха подозирани като възстаници против турското правителство и управлението беше дигнало от тях всяка защита и ги прогонваха. Турците се възползваха от обстоятелството, та ходеха по българските къщи, ядяха, пиеха без пари, а нейде и пари взимаха, а някой, ако се противопоставяше възсядваха го като добитък, биеха го и го убиваха без да се съди от правителството. Даже в него време някой си турчин на име малката молла в един ден уби 3-ма българи, а за тях като наказание му се даде 24 часа затвор и то в кафене, и сутринта го освободиха. И ходеха из града да пиянствуват и да правят пакости на българите.

В тези усилни времена за българите един турчин на име Ганчъ алил беше се научил да дохожда на бащината ми къща, да пие ракия без пари и пиеше дотолкова, дето се забравяше и земеше да се търкаля, щото бащините ми слуги бяха всякога принудени да го занасят на гръб в къщата му, за да не би се простудил нещо или пък паднал от пиянството и да се удари нейде и нарани, и това да отговаря баща ми, като му припишат, че го е отровил или го бил.

Този Ганчъ-ага един ден като дойде у дома и като взе да се качва по стълбата, която водеше на горния етаж на къщата, а брат ми Нойку стоял горе на стълбата и го чакал да се качи. Но той щом стъпнал горе, блъснал брат ми надолу из стълбите, който пада чак долу, без да се нарани нейде, но види се, че се уплашил силно, щото след някой ден заболя и умря.

По-малкият ми брат Костадин умря от волка (шарка) на 4 год. възраст, по-малката ми сестра Стефана умря твърде малка в пелени.

Според това както казваха родителите ми аз съм се родил на 20 юлий 1817 год. Като достигнах възраст на 6 или 7 год. възраст, баща ми имаше един работник на име Божил, който знаеше да чете гръцки, но да хортува не. Баща ми купи ми гръцка филадра и ме тури при него да ми показва и ме учи да чета. И тъй в разстояние на една година аз се запознах с гръцката азбука и бях почнал да сричам, без да проумявам думите какво значат. След една година баща ми ме даде на учител някой си поп Рафаил, човек нисичък и хром с единият си крак, но доста учен. При него изучих октоиха и псалтира, но наслука ми даде есоби, като ми го превеждаше от гръцки на български. След 2 години стоене при него, дойде някой си учител Стоянчу в града ни, който се похваляваше като по-учен, та баща ми ме премести при него, за да се уча на гречески. Но той твърде малко време учителствува и остана в града ни, и по тази причина баща ми ме даде на учителят Димитър, при когото следвах да се уча пак на гречески, около 3 години. И след това баща ми пожела да ме даде в общинското училище в което учеше някой си тукашен гражданин на име Николаки (с. 388), за когото почна да се казва, че бил от благородна фамилия, каквито по него време се назувяваха Громкувци и се показваха, че са от гръцко произхождение. И не знам по какви причини не ме приеха. Помня само, че баща ми сърдито приказваше защо не сме били гръцковци. И тъй останах да следвам учението си пак при Димитър и следвах чак до началото на 1829.

И понеже почна войната Турция с Русия и минаваше много войска все башибозук и не можеше да се ходи свободно, и по тази причина напуснах училище.

През лятото, на 1 август руската войска превзе града ни и стояха тук до месец април 1830 и тогава се оттеглиха. Но при тяхното оттегляне нашите българи от Сливен, Ямбол, Карнобат, Айтос, Анхиало, заедно със селяните % почти се преселиха едни във Влахия, други в Бесарабия и една част в Карали, между които беше баща ми с всичката си фамилия, като остави тука къща, лозя и други имоти, запъти се за Анхиало и от там по море излязоха на Галац. Понеже тогава тук беше почнала чумата да върлува, пазеха ни 20 дни карантина, сетне влезнаха в града, като наеха къща. След някой ден баща ми отиде в Браила и понеже турците се изселваха из Влашко по условията на сключения мирен Едирненски трактат, баща ми с някои наши сродници купиха една доста добра къща за 2500 гроша и тъй се преселиха в Браила на своя къща.

В 1831 год. баща ми [ме] даде чирак терзия на някой си българин на име Тодор Савув от село Жеравна, който имаше и манифактурен дюкян и при когото чиракувах 2 год.

Не помня добре дали в 1830 или 1831 год. за пръв път се почна холерата, която държа около един месец, но бе толкова силна, гдето хората като вървяха в пътя като се удряха в челата, падаха и умираха, и милото умираха с кръвопускане.

ГЕОРГИ РУСЧОВ МИРКОВИЧ⁵⁰

ДОКУМЕНТИ (1859-1890)

София: НБКМ, БИА. ф. 169. инв. оп. II-B 3054-3062 Преписал Вергилий Николов Кръстев

II-В 3054. Кръщелно свидетелство на Георги Русчов Миркович от родители Руску Вълков Миркович и Елена Бянова, род. 6.1.1859 год., Сливен.

II-В 3055. Училищно свидетелство на Георги Миркович на 16 год. до IV клас (Закон Божий, черковна история, българска граматика, землеописание, аритметика, всеобща история, българска история, естествена история, словестност, алгебра, геометрия, физика, химия, анатомия, славянски, френски, турски, рисуване, чисто-писание) 2 юли 1874 год. с учители Криваров, М. Б. Икономов, Кавалджиев.

II-В 3056. Свидетелство от военното училище в София през 1879 год. на Георги Русчов Миркович - курс по третьему разреду.

II-В 3057. Послужи списчик на пряпорщик Сливенско дружини Восточно Румейски Милиции, април 28, 1880 на Георги Миркович. На служба в армията 4 август 1878, командирован 12.XII.1878 в София, записан юнкер.

II-В 3058. Дава се на волентера Георги Р. Миркович от Сливенската волентирска кавалерия бронзов медал във войната против Сърбия 1885 г. на 2 август 1887 год., г. Сливен.

II-В 3059. Дава се на волунтера Георги Р. Миркович на 28 год. като писар от 6.IX.1885-12.1.1886 год. от началник Сливенската волентирска кавалерия „Войвода Панайот Хитов”.

II-В 3060. Уволнение от военна служба Г. Р. Миркович - 1883.

II-В 3061. Препис от поемата „Сидер юнак и чер арап”.

(Поема записана от Г. Р. Миркович от гр. Сливен. Има портрет на Г. Русков Миркович. Подарен от Ст. С. Гидиков Х.1930 год.)

II-B 3062. Обявление за конкурса за написване „Историята на Сливен” от 10.IV. 1904, Сливен.

В конспекта отдел II „Участието на сливенци в духовната борба с гръцката патриаршия: Д-р Георги Миркович, Димитър Добрович, Хаджи Мина Пашов.”

____________________________________

48) 1810 г.

49) което е разсипал в 1793 г. Индже войвода

50) Георги е син на Русчо Миркович, първи подред - племеник на Георги Вълков Миркович.