Jump to content

1.9. Първият: спомени за д-р Георги Миркович / Елена Миркович. - В: Сливенско дело.


Recommended Posts

1.9. ПЪРВИЯТ:

СПОМЕНИ ЗА Д-Р ГЕОРГИ ВЪЛКОВ МИРКОВИЧ

Елена Миркович55

В: Сливенско дело. Г. 35, бр. 120, 11 октомври 1979, с. 4.

Била съм петгодишна. Живеехме в големия фамилен дом Миркович, запазен до днес. Малко, но незаличими са останали детските ми спомени за брата на дядо ни - д-р Георги Миркович. Като сега го виждам строен, мълчалив старец, с благообразен израз, високо чело, с бакенбарди и големи бели мустаци, прекосяващ плочестия двор, погалваше децата и се прибираше в работната си стая - западното приземно помещение на сегашната галерия. Виждахме го през прозореца, седнал пред масата си да чете и пише. Идваха много хора при него. Децата избягвахме да правим шумни игри пред стаята му. А при погребението му колко много народ беше изпълнил двора и улицата до площада „Аба-пазар”. Цветя, венци, шпалир от учащи се по улицата...

След време разбрах, че детският ми спомен за почитта и тази атмосфера на нещо величаво около името и образа му, са отражение на неговия живот, изпълнен с народополезни дела, любов и страдалчество за свободата на родината и мъдро осъществен дълг на революционер и възрожденец-хуманист.

От детските години жажда за наука и просвета. Изселване като петгодишен с родителите си през 1830 г. във Влашко и връщане в родния град. Начално учение в Сливен и в Котел при Сава Доброплодни. По препоръка на д-р Селимински - български стипендиант в Киевската семинария, която напуска и учи в прочутото Цариградско училище Куру-чешме. Там патриотичното му чувство не го задържа и завършва френското училище в Бебек.

През 1856 г. завършва медицина в Монпелие, където като студент проявява самоотвержена дейност в борбата срещу холерната епидемия и е награден от Наполеон III с медал.

Лекар е в Сливен и Стара Загора, но крилете на свободолюбивия му дух търсят повече простор за „ползу народу” и заминава за Влашко, където събира значителни суми от богатите сливенци-преселници за нуждите на Сливенските училища.

Колкото лекарска дейност, толкова и народопросветна и бунтовна.

През 1859 г. се озовава в Цариград и взема живо участие с Драган Цанков в борбите за църковна независимост, участвувайки в посещението при Папа Пий IX, от който получава орден.

От 1861 г. до 1864 г. е призован за директор на Българската гимназия в Болград и като градски лекар. Следва лекарско-обществена дейност сред българската колония в Браила и в края на 1866 г. пак е в родния град, пренебрегвайки преимуществата на материалния и свободен живот в чужбина. Тук се сближава и сработва с намиращия се на гарнизон в Сливен известния поляк Михаил Чайковски - Садък паша, началник на казашкия полк от християни (Казак-алай). Двамата изработват проект за създаване на „главни” български училища във вилаетските градове и по този повод се явява при великия везир Али паша и министъра на външните работи Фуад паша.

И все така неотклонно, рисковано и безстрашно към националния идеал - за просвета и политическо освобождение на народа ни. Назначен за лекар в Русе, но не приет от валията Мидхат паша, установява се за лекар в Лом. И започва болните да лекува, здравите да бунтува. Предателство от фанариотския владика, българинът отстъпник Доротей и окован във вериги, е откаран през Русе и Сливен в Цариградската тъмница. Там, при нечовешки условия, чезне в продължение на пет години, в неизвестност и без присъда. Посещава го младият му съгражданин Добри Минков, учащ се в Роберт колеж. А по едно време в същия затвор е бил и Петко Славейков.

В началото на юли 1874 г., след пет години Цариградски затвор, Миркович и още двама от Ломско-Берковския заговор, получават официална присъда за доживотно заточение и на 5 август с. г. са заточени в Диарбекир, а след три месеца са откарани, като опасни бунтовници, на 110 км по-навътре в Анадола в гр. Мардин.

В Букурещ Каравелов и Ботев многократно, в седемнадесет дописки и бележки, пишат протести и с топли чувства за „мъченика Миркович”. Името и делото му не слизат от колоните на вестниците „Свобода”, „Независимост” и „Знаме”. Но несломим остава духът му и в затънтените анадолски краища. Там е оценен като човек и лекар, отдаващ лекарските познания за лекуване на населението. Все тогава е заточен и по-големият му брат Русчо, с двадесет негови съграждани, в гр. Боло, а преди това оставя костите си в Анадола зет му - свещеник Атанас Гаджалов.

Изгрява свободата над родината и д-р Миркович се завръща в родния си град, за да се включи в изграждането на третата българска държава. Съредактор е с д-р Минков и д-р Планински на втория в страната и първи в Сливен в. „Българско знаме”; става градски лекар, управител е бил и на болницата, „Губернски врач”. Избиран е за народен представител в едно от великите и в едно от обикновените народни събрания.

През 1880 г. е бил председател на „Клуба на българите” в Пловдив; един от основателите на дружество „Червен кръст”; дописен член на книжовното дружество (днес БАН); с други румелийски общественици е подписал изложение до Европейската комисия по Берлинския договор против несправедливите му и противонародни постановления; отличен е с ордени и медали.

За разностранността на културните му интереси сочат немалкото му трудове. Още през 1860 г. издава „Българска граматика”, критично разглеждана в сп. „Български книжици”, последвана от „Практическо приготовление за граматиката в основните училища”; написва в превод по Ламартин книга за „Петър Велики, Екатерина II и Мечников”; в превод от Хюго - „Вечните истини”; „Униатското движение и черковният въпрос”. В областта на медицинската литература е автор на „Предпазителни мерки против холерата”, „Домашен [х]омеопатически лекар” (преиздаден в три тома). В последните си десетина години редактира и издава в Сливен списанията: „Нова светлина”, „Здравословие” и „Виделина”.

Д-р Миркович почина на 29 септември 1905 г. на осемдесетгодишна възраст, изпратен до вечното му жилище от хилядите уважаващи го негови съграждани. И като неписана епитафия на надгробната му плоча остават собствените му думи из едно негово писмо:

„С една дума, от началото на движението до затварянето ми, аз непрестанно тичах по бреговете на Дунава, кога в Турция, кога във Влашко, според обстоятелството, за общата цел, за нашето освобождение, дето малко остана да го заплатя с живота си.”

Днес неговият бюст е между тези на възрожденците и революционерите в паметника-синтез на Хаджи Димитър в Сливен.

Елена Миркович

__________________________________________

55) Бележка на Вергилий Кръстев: Елена Миркович е дъщеря на Петко Русчев Миркович, който е син на Русчо Миркович и се явява като внучка на Русчо Миркович и племенница на д-р Георги Миркович.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...