1.10. Д-р Георги В. Миркович - революционер и просветител. По случай 140 год. от рождението му / Деян Парпулов

[Ани]

1.10. Д-Р ГЕОРГИ В. МИРКОВИЧ –

РЕВОЛЮЦИОНЕР И ПРОСВЕТИТЕЛ.

По случай 140 години от рождението му

Деян Парпулов

ръкопис, машинопис

Д-р Георги В. Миркович е един от галерията „Възрожденци - стари ергени”, и по-специално възрожденци сливенци (Д-р Ив. Селимински, основателя на I тайно братство у нас - 1825 г., участник в гръцкото въстание, пръв български философ-материалист, Иван Добровски, „стареят на българската журналистика”, както го нарича Проф. Д-р Ив. Шишманов, Димитър Добрович-Пехливанов, първият наш художник-академик, съратник на Гарибалди на римските барикади, д-р Георги Миркович, революционер и просветител и др.), чийто вечнодирящ дух и динамичният им начин на живот, не им позволяват да се замислят за свой дом и семейство.

Роден в Сливен на 10.III.1828 год., Миркович учи при своя именит съгражданин Сава Доброплодни и след това по инициатива на Селимински, в Киев. Оттук той отива в Цариград в прочутото Куручешменско училище, но възмутен от безогледната гръцка пропаганда тук, преминава във френското училище на лазаристите в Бебек, също в Цариград. Завършил го, из него той излиза възторжен поклонник на свободата, на френската култура и големите френски философи и заминава за самата Франция, и тук, в Монпелие, завършва медицина и става един от нашите първи лекари (1856 г.).

Сдобил се с лекарски диплом, Миркович, впрочем вече д-р Миркович, се завръща в Сливен и се установява на частна практика, като същевременно става близък съратник на Чинтулов.

От Сливен той е назначен за градски лекар в Стара-Загора, но тук стои малко и заминава за Цариград, където борбата около българския църковен въпрос е в разгара си. Упоритостта на гръцката патриаршия, резервираността на Русия и колебливостта на Високата порта предизвикват всред част от цариградските българи известното движение за уния с Рим, един от водачите на което е Миркович, който схваща черковния въпрос преди всичко като политически и прави с унията истинска дипломатическа диверсия. Маневрата успява. И пред конкретната опасност българският народ да премине към католицизма и гърци, и руси, и турци се виждат принудени да възприемат българските искания за самостоятелна църква. Така единият враг на българщината, може би дори по-големият - Фенер, е елиминиран.

Неспокоен дух, през 1861 год. Миркович е директор на българската гимназия в Болград и същевременно градски лекар, след това лекар в Браила, а малко по-късно (1866 г.) според Ст. Гидиков, един от създателите на Букурещкия Б.Р.К., за да се прехвърли през същата още година в Сливен. Верен на себе си, убедил се, че с чети отвън България няма да можем да се освободим, Миркович отива лекар в Лом, където го виждаме активен участник в приготовленията по осуетеното Ломско въстание (д-р С. Табаков).

Жертва на предателство (фамозния Дорчо ефенди), той заедно с голяма част от другите подсъдими е осъден на „вечен затвор” и заточен в Диарбекир, където след много и сложни премеждия го заварва Освобождението и последвалата амнистия.

Завърнал се в Сливен, Миркович последователно е губернски врач, директор на гимназията, управител на Окръжната болница. Малко по-късно го виждаме в Пловдив, подчертан съединист, председател на „Клуба на българите”, а след Съединението - лекар на държавна служба в разни градове на Княжеството, за да се установи на края на частна практика в Сливен и заедно с това се отдава на широка писателска, преводаческа и редакторска работа.

Д-р Г. Миркович сътрудничи близо 50 год. на повечето наши вестници и списания преди и след Освобождението, като извън своите медицински трудове и тия по разни обществено-политически въпроси, той е автор и на няколко учебника по граматика (първият издаден още през 1860 год.), а превежда и издава и редица книги. За своята научна дейност Миркович е избран за член на Българското книжовно дружество, днешната БАН.

Той е народен представител във II Велико народно събрание, както и в едно от обикновените. Още преди Освобождението той е един от инициаторите за създаване на женските благотворителни дружества у нас и горещ радетел на нашето девическо образование. Миркович, заедно с д-р Начо Планински и д-р Добри Минков, също изтъкнати възрожденски деятели, отдавна вече боравещи с перото, основават и първият сливенски вестник „Българско знаме” (началото на 1879 г.), като с помощта на П. Р. Славейков, който по това време е на служба в Сливен, му осигуряват и собствена печатница - известната Карапетрова печатница в Цариград .

Вече успокоен, доволен от живота си, ръководни начала през който са му били винаги трите големи човешки добродетели: правдата, просветата и милосърдието, д-р Георги В. Миркович умира на 15.Х.1905 год., тържествено погребан при стечение на целия град. Своята богата библиотека и своите издания, заедно с една значителна сума той оставя на местното читалище „Зора”, а други суми за благотворителни цели. Архивът му, съдържащ ценни исторически материали и кореспонденцията му с много от нашите най-видни възрожденци се намира в Народната библиотека „Кирил и Методий”.

В знак на признателност към делото му, сливенци са включили бюста на тоя голям родолюбец в една от нишите на внушителния паметник-синтез Хаджи Димитър.

Деян Парпулов - Сливен,

ул. „Генерал Столетов” № 3