2.6.3. Драган Цанков - ръководител на Униатското движение. 2.6.3.1. Драган Цанков - общественик, политик и дипломат в Униатското движение.

[Ани]

2.6.3. ДРАГАН ЦАНКОВ - РЪКОВОДИТЕЛ

НА УНИАТСКОТО ДВИЖЕНИЕ

2.6.3.1. ДРАГАН ЦАНКОВ - ОБЩЕСТВЕНИК,

ПОЛИТИК И ДИПЛОМАТ В УНИАТСКОТО ДВИЖЕНИЕ

В: Ганчев, Стефан. Свищов. Принос за историята му.

Свищов: П. А. Славков, 1929, с. 254-256.

Сам Др. Цанков пояснил рода си със следните писмени сведения: „Баща ми е бил чорбаджи Цанко, прочут със своето богатство и със своята строгост към духовенството и към лошите управители на града. Чорбаджи Цанко е роден у Свищов от поп Георги, който е попувал в Свищов и роден у Свищов пак от поп, комуто забравихме името”.¹²⁶

Родил се през 1828 год. Домът на родителите му бил на мястото, гдето е построен сега магазина на Анг. Цветков. Др. Цанков учил най-първо при Хр. Павловича и Васкидо-вича, а после в Русия и Виена, подпомогнат в настаняването си от Българската Благодетелна дружина в Букурещ.¹²⁷

През 1857 год. учителствувал във Французкото католическо училище в Цариград на Бебек при Босфора, като основали с Боян Миркович българска печатница в турската столица на Галата - в католическия монастир Сен Беноа.

През 1858 год. той започнал да редактира в. „България”, с когото пледирал каузата: освобождението ни от гръцката патриаршия. Тая борба увлякла Цанкова и, поради отслабването на Русия след Кримската война, го наклонила да препоръча, като средство за избавление на българския народ от фанариотите приемане католическата вяра. За тая цел завел егумена на Габровския монастир Йосиф Соколски в Рим при папата, за да го ръкоположи във владишко достойнство. Рим го направил патриарх на българите-католици, които били малцинство, и то католици само до като Соколски бил отведен в Русия. След изчезването му по скроен план от Цариград, новите там „българи-католици” се отрекли от новата си вяра.

През 1864 год. Митхад паша извикал Др. Цанкова в Русе и му възложил да основе провинциална печатница. Назначил го неин директор. По-после бил член в апелативния турски съд и след това учител в Отоманския лицей в Цариград. Турското правителство му поверило и административна длъжност в Ниш и Видин, но тя не го задоволила.

Скоро той заел учителска длъжност в българското училище в Русе, гдето преподавал французки език. По затварянето на гръцката църква в Русе бил обвинен и изпратен от Митхад паша в Цариград на заточение. Там му била възложена в 1875 год.¹²⁸ цензурата на българските и др. издания.

От тук и заминали с М. Балабанов, подир априлското възстание, за Западна Европа, за да осветлят европейската дипломация по несносното положение на българския народ и да искат подкрепата на европейските царски дворове за свободата на отечеството ни.

През време на руската окупация бил вицегубернатор в Търново. Избраник е бил в Първото учредително Народно Събрание. Продължително време е работил за България, като политик, министър, дипломат и управник.

През бурните времена на ранния ни свободен политически живот половин век той е работил и страдал за България, като във всичко е имал пред вид само общонародното добро.

„Неуморно, неспирно, непрекъснато той работи, върши службата на народен учител, публицист, писател, доброволен народен представител още в турско време, буди народното съзнание по всички линии, тласка българския народ към отчаяна борба с Фенер, дори като турски цензор защитава българската книга; - като турски чиновник той никога не престана да бъде български патриот.¹²⁹

Книжовно-публицистичната дейност на Др. Цанкова в Цариград се заключава в списването в. „България” редактирането на сп. „Читалище”, „Кратка Българска История”; превел „Тъмниците ми” от Селвио Пелико. Негов превод е и Катехизис на западно-католическата църква.

Др. Цанков служил 60 год. „пред олтаря на българското отечество.” Той, казва Ст. С. Бобчев, не сложи никога оръжието, не спря никога своето слово на учител, на будител, на вожд, който дава директива за повече плодотворна работа”.¹³⁰

Големите заслуги на Др. Цанков към българския народ се изтъкнаха при погребението му през 1911 година.

_________________________________________

126) Критиката на Др. Цанков върху брошурата на Раковски: Няколко речи о Асену Первому, в. „България”, 1860 г., бр. 81, септ. 5, стр. 450.

127) Сборник на Държ. Търг. Гимн. „Дим X. Василев”, Свищов, 1900 г., стр. 11.

128) Вестн. „Напредък”, год. X, бр. 59, стр. 234.

129) Ст. С. Бобчев. Поменик за Др. Цанков. Летопис на Българ. Ак. на науките. София, 1914 г., стр. 53.

130) Пак там стр. 53.