Jump to content

2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски


Recommended Posts

2.7.6. УНИАТСКОТО ДВИЖЕНИЕ: СТАНОВИЩЕ НА ИЛАРИОНА

Из спомените ми за Иларион Макариополски

Христо Стамболски

В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски 1812-1875.

биографични спомени и статии за 50 год. от смъртта му. под ред. на М. Арнаудов.

София: К-т „Иларион Макариополски“, 1925, с. 28-47.

Избирателното събрание за новия патриарх беше упределено да стане на 20 септемврий 1860 г., нъ то ся отложи пак по много важни причини чак до началото на октомврий. Раздорите между членовете на смесения патриаршески съвет, нескончаемите разпри и ежби между герондите142 и другите дошли от вън владици, спорът между духовни и миряне за участието на последните в избора, най-после забавата на султанското ираде за утвърждението избирателната глава на устава, съдействуваха много за това отлагание.

Българите отдаваха, или по-добре, щеше им ся да отдадат това отлагане, в колебливостта на правителството да задоволи някак си чрез този избор и Българите. Нъ не ся сбъдна това им въжделение;

защото в утвърдената глава не се указа нещо особено за тях. При това патриаршията испрати поканителните си писма за представители за избора на 28 епархии, включая и българските, а на цариградската община не писа, а покани писмено на 15 септемврий от българските първенци само Хр. П. Тапчилеща и Дим. Ив. Гешоглу, като търговци, и хаджи Никола Минчоглу, като чиновник, и това по новия устав, а не като Българи. Както българските епархии тъй и първенците писмено отказаха да участвуват в този избор, по простата причина, че те от шест месеца насам нямат нищо общо с гръцката патриаршия.

Според новия устав правоимеющите да гласуват за избора, трябваше предварително да изберат и представят на Високата Порта кандидатите си за удобрение и зачерквание на тези из между тях, които й били неугодни; за това на 20 септемврий те ся събраха и избраха 11 души подгласни, каталогът (списъка) на които се испрати на Портата.

След удобрението на каталога на подгласните, сега пък трябваше да ся съберат и изберат трима из между удобрените, от които, след призованието святаго духа в църквата, с тайно гласоподавание само между Владиците, щеше да ся избере един и прогласи за Богоизбран патриарх, без да ся гледа числото на гласовете получени при първия и втория избор за кандидати. На това второ събрание, както и на първото, присътствуваха сички правоимеющи да гласоподават, духовни и миряни; още при влизанието си в заседателната зала и по коридорите, враждебните свирепи погледи, които си отправяха двете противоположни партии и сумтението им преди да ся започнат разискванията, предвещаваха злокобното им стълкновение.

Действително, щом почнаха пренията, за и против, предлаганите трима кандидати на двете партии, като из огнедишущ вулкан изригваха из устата даже и на престарелите старци, такива ругатни и псувни, щото секи християнин неволно и болезнено би извикал: Иоанне златоусте! Ела и виж твоите приемници как ся злословят! Какви мръсотии ся изливат от тяхната уста! Не стигаше това, ами, в разгара на яда си, някои прибягнаха и до побой!

Жално и печално зрелище за сяка християнска душа! Най-накрая, понеже герондите отричаха правото за гласуване в църквата на находящите ся случайно в Цариград други владици, двете партии ся отнесоха с особени жалби и мотивировки до Портата за разрешение въпроса.

Иноверното правителство, принудено по този начин, ся намеси в тая распра и заповяда синките владици да земат участие в гласоподаванието в църквата. Тогава синките владици ся събраха в църквата и по установений ред, стайно гласоподавание, ся избра Кизический митрополит Йоаким и ся прогласи за вселенски патриарх, когото и Портата утвърди с такъва берат, какъвто ся е давал и на досегашните патриарси без никакво изменение в съдържанието му, сиреч в който ся включваха и чисто българските епархии.

Това последното обстоятелство угорчи премного Българите, защото въпреки техните справедливи оплаквания, правителството ги оставя пак и за напред под ведомството на гръцката патриаршия. Освен това след завръщанието на Къбръзлията в Цариград, почнаха да ся дочуват много неблагоприятни даже и зловещи слухове, че правителството щяло да покани Българите на помирение с патриаршията и тогава съвместно с нея, щели да ся разгледат и проучат подадените на Портата арзухали143 и оплаквания от страна на Българите.

За да станело това помирение трябвало първенците Българи, во главе с Илариона, да отидат при новия патриарх да му цалунат ръка! За това Али паша, министра на външните работи, повикал даже и лично Илариона и го канил да стори това, нъ Иларион отклонил под предлог, че работите са дошли до там, щото е немислимо да постъпи тъй нито той, нито народът.

Виждаше ся твърде явно, че благоприятният изглед на черковния ни въпрос до тогава, да ся е длъжал на отсъствието от Цариград на великия везир, нъ след завръщанието му, особено след публикуването на рапорта му до султана в края на ноемврия 1860 год., на който рапорт заключението беше, че при новия патриарх и с новите наредби злоупотребленията на патриаршията и на гръцките владици ще ся премахнат и сичките недоразумения между Гърци и Българи ще ся изгладят, целия гръцки сонм, духовници миряни, от една страна, а от друга, влиятелните Поляци-потурнаци от Йезуитската пропаганда, имеющи в помощ Драгана Цанкова с органа му в. „България“, да са внесли обрата в управляющите турски глави.

Действително в. „България“ не само клеветеше Българите първенци с Илариона и сичките им съдейци и съмишленици и ги представляваше за руски оръдия, агенти, следователно за врагове и предатели на турската държава, нъ и с постоянните си хули и псувни против православната вяра, сполучи да расколебае религиозното чувство на слабоверните Българи и да всее разврат и непослушност у едва съзнаващата ся българска младеж.

От третя страна и протестантската пропаганда, имеюща за съмишленици и сподвижници П. Р. Славейкова, Тодура Икономова и други двама-трима, не преставаше да подстрекава Българите да напуснат православието, инък не било възможно да ся отърват от патриаршията, защото сичките западни протестантски държави, неприятели на Русия, не ще подкрепят българските искания пред Портата, а ще им ся противопоставят, тъй като те, Българите, с отделна православна църква, щели да станат оръдия в ръцете на Русите. А пък в тия трудни обстоятелства и руският посланик княз Лобанов не показа особено горещо желание да насили патриаршията да отстъпи. Тъй че положението на Българите стана много незавидно, критическо, опасно. Нъ общинарите Българи не ся отчайват. Свикват на 6 Ноемврий голямо събрание, на което присъствува и Христу, от търговци и еснафи, и което реши:

а) да ся подаде ново прошение на правителството с ясно упределено съдържание както следва:

1-о Българският народ признава и почита святейшия цариградски патриарх за първи епископ на православната църква.

2-о Българите, като отделен народ от Гърците, желаят да имат отделна Йерархия под управлението на един българин архиепископ със седалище в Цариград.

3-о Този архиепископ да ся избира от Българите, а да ся потвърдява от патриарха.

4-о Синките български епископи да ся избират от местните духовенства и миряни представители, със съгласието на казания архиепископ.

5-о Българите сами да си уреждат църковните работи.

6-о Българите да плащат ежегодно на патриарха упределна парична помощ.

7-о Българите да платят съразмерна част от патриаршеския дълг, състоящ от 11,000,000 гроша.

б) да ся призоват от българските епархии пълномощни представители, за да действуват солидарно и съвместно с комисията на цариградската българска община и

в) да ся натовари отново последнята да продължава мисията си пред Портата по народните ни работи.

В отговор на това прошение Али паша праща Кабули ефенди при Илариона да му напомни предишния им разговор, че отделна от гръцката патриаршия друга православна йерархия е немислима в държавата и че той трябва да ся помири сега с патриарха, че после щяла да ся състави една смесена българо-гръцка комисия за преговори по въпроса; нъ Иларион почтително пак отказа.

Тая втора покана на правителството за помирение с патриарха, бързо-бързо, като мълния, ся разчу из Цариград и стигна чак до медицинското училище.

Учениците от това училище ся наскърбиха много и почнаха да ся колебаят в сполуката на предприетата борба с патриаршията и да мислят за прибягване към други способи на действие.

А Българите от сичките съсловия ся възмутиха от коварството на гърците и непостоянството на правителството, а и в. „България“ използува това прескръбно положение на цариградските дейци, еснафи и младежи, хулеше всячески Илариона за постоянството му за независима йерархия, клеветеше го като предател на народните ни права, защото щял да ходи при патриарха да му целува ръка и да му се подчини.

От друга страна пък и публикувания рапорт до Султана на Великия Везир Къбръзлъ Мехмед паша за пътешествията не даваше голяма вероятност за това. Затова в неделя на 11 Декем. по-събудените и заинтересовани Българи, както и сичките общинари, ся стекоха на българската църква, за да узнаят истината по злокобната новина от самаго Илариона.

Тука Христу завари сичките общинари, освен трима членове на общинската комисия, които живееха на остров Халки. Тука бяха по-видните търговци от Бал Капан, Чорапчи хан, Яааджи хан и от Галата с почти сичките първомайстори на еснафите.

Тука пристигнаха Славейков, Славчевич, Цанков, Ваклидов с други младежи.

Тука беше епитропа църковен Никола Ив. Сапунов с Манол Иванов, последний тесен приятел на Поляците потурнаци и член от шпионското бюро на Шнайдера.

От наплива на дошлите не можеше да мине човек през улицата, която разделя църквата от метоха. Голямата глъчка и вълнението на духовете предвещаваха не бивали до сега събития.

След отпуска на църквата, владиката Иларион, последван от епитропите църковни, които следеше и Христу, пробиха си път, минаха през улицата, качиха ся в метоха и влязоха в общинската стая, гдето ги чакаха общинарите и по-познатите дейци. Подир установената пълна тишина Дим. Добрович почтително запита Илариона:

- Ваше преосвещенство! Истина ли е, че правителството въ принуждава да отидите при патриарха да ся помирите с него?

-Да, истина, отговори смело Иларион, нъ аз отказах и на двата пъти.

- Тогава какво мислите да правите? - продължи Добрович.

- Ще чакаме; времената ся меняват, ще потърпим още малко до дето дойдат изисканите от епархиите народни представители -отговори владиката.

- Трай коньо за зелена трева, извика Цанков, до кога ще чакаме? Имате в ръцете си до 150-200 махзари, които въ упълномощават да извършите каквото намерите за добре, защо бездействувате?

- Уния, уния, чуха ся гласове от коридорите, ще станем унияти, ще станем протестанти, додадоха ся гласове от стълбите и чак от улицата, нъ не бива да ся ходи при патриарха.

Мълвата стана голяма и нищо не се разбираше; чак когато заговори стария Хр. Тъпчилеща сичко утихна. Той обнадежди присътствующите, че в скоро време царството щяло да каже олур му, олмаз му = бьюа ли, или не бнва.

Въсползуван от тишината, Иларион велегласно заяви: - Господа! Вий търговците и еснафите на два-три пъти с подписите си упълномощихте смесената общинска комисия да действува тя пред правителството по църковните ни работи. Завчера в петък144 ся събрахме, община и комисия и наредихме, както ви казах преди малко да ся чака. Имайте доверие в тая комисия, тя ся състои от лица, също тъй родолюбиви като вас.

- Чисто по чорбаджийски, извика Славейков, тъй зер народа да не знае какво ся върши за него.

Нова глъчка, нови викове: - Народа няма да търпи, не може да чака.

Тогава ся обади и Манол Иванов: - Хайдете да отидиме при Брюнони (цариградски католически архиепископ) представителя на папата, той ще нъ опъти какво да правиме. Чуха ся и ускърбителни за Илариона думи, също такива що изобилствуваха във в. България. Иларион видимо ся развълнува и душевно смути. Той помоли присътствующите да го оставят, че не може вече да продължава. Сички ся разотидоха.

Същий ден надвечер, преди да замини за училището си, Христу посети Илариона, при когото намери Хр. П. Тапчилеща, х. Николи Минчоглу и х. Мина Пашов.

Владиката беше умислен, узадачен и разколебан, страхуващ ся да не би да ся разцепи народът.145

Като ся сбогуваше Христу каза Илариону: Също такова тревожно беше положението ни преди осем месеци, кога патриаршеското събрание отказа да признае каквито и да е права на Българите, и когато ся наговаряхме да изхвърлим името на патриарха и слава Богу сполучихме без да ся раздели народът, тъ сега ли когато сме ся засилили в домогванията си за независима йерархия? Прочее търпение и постоянство.

Христу си замина, нъ остана в недоумение за посещението на троицата видни дейци, особено за това на х. Мина Пашов, на когото тяжненията към унията му бяха известни.

На 18 Декем. Христу отива на Фенер. Българската църква затворена. Илариона няма, само Найденова намери. От последния той ся научи, че след съвестните и нравствени сътресения от миналата неделя Иларион ся поболял и лежал в легло, когато х. Мина Пашов, в сряда, на

14-того пак го посетил и без да ся бави много при него, заминал и отишел да търси Тапчилеща в Балкапан.

След малко довтасват, подстрекнати от поляците, стотина еснафлий: тютюнджий и абаджий от Галата во главе с Цанкова, д-р Мирковича, Никола Сапунова, църковния епитроп, Хр. Ваклидова, Манол Заагралията, Иван Бозвелията от Казанлък, Стоян Джейков от Копривщица и др. и нахълтват в метоха и в стаята, в която лежал владиката, заставящи го да ся съгласи и състави акта за съединението с римокатолическата църква и да го подпиши. Едни от тук, други от там, го задявали сега да извърши това без колебание.

- Как така, възразявал той, отговорността е голяма, аз не мога да я понеса; трябва преговори, трябва условия, това не става туку-тъй, трябва да ся обмисли добре.

От тези думи водачите заключили, че Иларион е съгласен и, че трябвало да ся почака още два-три деня додето оздравял; и с такова убеждение, тълпата ся разотишла, с намерение да дойде пак в събота. На излизане от метоха, църковния епитроп Н. Сапунов отваря касата църковна, в която са съхранявали църковните пари, утвари, важни книжа, между които и сичките адреси до Илариона и преписи от махзарите, испратени до Портата от разните градове; изважда само адресите, с които ся припознава Иларион за священноначалник на българското духовенство и ся упълномощава да действува, в името на българския народ, за независими от гръцката патриаршия йерархия. Сичките тия книжа Сапунов ги предава на Стояна Джейкова, за да ся използуват в даден случай.

От тук, продължава Найденов расказа си, тълпата, подбрана от Цанкова и Д-р Мирковича, in corpori отива в дома на армено-католишкия патриарх Хасуна, предизвестен за това, и без никаква молба или заявление от страна на Илариона, предават му адресите, които уш последний им бил вручил. Прочел адресите и им поръчал да направят едно заявление до монсейньор Брюнони, с молба последний да посредничи пред папата, за да ся приеме и българский народ в лоното на католическата църка, след което в неделя на 18 декем. за днес, да ся представят пак сички в дома на Брюнони да му го предадат.

Черновката на заявлението съчинили патерите, католишките попове, и на български преведено от х. Мина Пашов и Др. Цанкова.

Същий този ден, сряда 14-того, Хр. Тапчилеща и х. Мина Пашов разгласили из Балкапан, че със съгласието на Илариона и на българското духовенство при българската църква, унията ще ся прогласи идущата неделя, за която цел ся поднасяло едно заявление за подпис от еснафите в Галата.

Сичко това станало известно в Руското посолство и посланикът, княз Лобанов, пратил посолния архимандрит завчера сутринта на 16-того при Илариона, за увещание да не предприема толкова пагубната постъпка за православието, а сам той, Лобанов, отишел при патриарха за да го убеди за отстъпки на Българите. Същия ден 16-того в петък след обяд ся събрали и общината и комисията в метоха и сички решили (само Хр. Тапчилеща ся въздържал) да не ся обръща внимание в домогванията на няколко самозванни водачи на народа, а да ся чакат избранните народни представители и тъй ся насърчил Иларион.

На утрето 17 декем. същата тълпа със същите водачи дохаждат в метоха и навлизат: едни, Цанков, д-р Миркович, Ваклидов и др. в обширната стая при Илариона, други: Н. Сапунов, Манол Иванов, Иван Бозвелията и др. из стаите на архимандрита Макария, таксидиотин146 на Хилиндарския манастир в Самоков, задържан тука от Илариона за поправка на поведение; на архимандрита Йосифа Соколски, игумен на Габровския манастир, на път за Русия по просия; на другите священници и диякони.

Трети ся растършуваха из църквата.

Първите да насилят Илариона да подпиши и той заявлението до Брюнони, а той отказа доблестно; за това ся чуваха препирни, обвинения, караници, даже и заплашвания, нъ той постоянствува да отказва.

Вторите да убеждават Макария, Йосифа и другите попове и да им обещават високи, богато-платени църковни санове, а третите да оберат Богослужебните книги и църковните утвари и одежди, за да ги отнесат на Пера.

Тая суматоха, този хаос, трая до обяд, до когато Иларион ся оттегли в стаята си. Тълпата ся разпръсна.

Днес пък, продължи още Найденов, Никола Сапунов, епитропът църковен, с Манола Зааралията, подбират оглашените от вчера: Архимандрита Макария, дяда Йосифа Соколски с поп Висариона, поп Тодора и диякона на дяда Авксентия Гавраила, носящи секи един по една-две служебни книги, и ги подкарват, с няколко десятки миряне, богомолци дошли да ся черкуват, към Галата-Пера, за да служат в някоя си католишка църква; а нашийт (казанлъчанинът) поп Иларион факиркин, остана тук да искара утрината, след което и той ся изгуби. - А владиката Иларион? - запита Христу Найденова. - Той още вчера след обяд, растревожен, нерасположен, замина с дяда Авксентия за острова, щяха да ся върнат тая сутрина за църква, нъ още ги няма, завърши Найденов расказа си. И двамата смаяни, недоумяваха ся: дали двамата владици са задържани негде от правителството или са отведени мълком на заточение? Или пък отидоха и те на Пера, както уверявали Сапунов и Манол.

След обяд Христу, с раступано сърце, ся упътва за Балкапан. Тука той ся научава, че горепомянатите духовни и мирски лица, придружени от стотина-двеста еснафлий: абаджий, тютюнджий, черакчий и др. в Галата, ся отправили за в Пера към къщата на Папския наместник, цариградския католически архиепископ Брюнони; пътьом тълпата ся увеличила с още много любопитни инородни хора.

Тука в къщата на Брюнони биле събрани: Арменокатолишкийт патриарх Хасун, с по-видните си подведомствени духовни и мирски лица, също и такива от чисто католическо вероисповедание. Българите подали на Брюнони едно прошение на френски език, с което просят ходатайството му пред Папата, за да ги приеме в лоното на Римо-католишката църква, като го признават за глава на църквата, само трябвало да си запазят църковните обряди, нравите и обичаите. А Брюнони молят да им издействува от Високата Порта припознаванието на независима йерархия.

Хаджи Мина Пашов държал пред сички реч на гръцки за горнята цел, а Хасун отговорил на турски, че заедно с Брюнони ще испълнят исказаните им желания и нещо повече: ще им приготвят и черква в 5-6 дена, за да ся черкуват ново-оглашените, и къща, която била вече готова, за жилище на духовенството им. Разноските по сичките тези потреби, както и тия по поддържката на духовенството и на новообразуваната църковна община, щели да стават от католическата пропаганда.

След това са поднесли за подписване от присътствующите Българи и Католици приготвенийт от преди акт за станалото съединение, а само от Българите, духовенство и миряне, тоже предварително приготвено друго заявление до Папата на френски язик.

Тогава сички навлезли в съборната католишка църква; испяло се по латински славословие, Макарий държал реч на български, псувал, ругал, сквернословил гръцките православни владици; един католишки поп тоже исказал на гръцки почти същите псувни и ругатни, както и Макарий, против гръцкото духовенство.

След това сички ся разотишли радостни и весели, а някои са съ понапили.

Главата пълна с бръмбали, зашеметена, Христу не можеше да направлява съжденията си при толковато съдбоносни за народа ни приключения. Наскърбен до неимоверност, той ся страхуваше от възможното расцепление на народа, което главно занимаваше неговия дух. Да става каквото да става, си мислеше той, нъ единодушието, единомислието, единството на българския народ в секи случай трябва да ся упази, инък сичко е изгубено.

Със съвършенно незнанство, в пълна неизвестност за утрешний ден, тъй сломен под тяжестта на печалните тия размишления, той ся върна в училището същия ден вечерта. Другарите му Българчета, освен един, съотечественика му от Казанлък Иван Енчев, сички други, възмутени от постъпката на Цанкова и съмишленниците му, споделяха Христовите възгледи и страхове по разцеплението на народа.

Смутен от събитията, с голямо нетърпение Христу чакаше петък, 23 декем. когато щяха да распуснат за Коледа православните ученици, за да иди на Фенер у Ив. Найденова на гости за през Коледните празници, да изучава положението на църковния ни въпрос след исканието на унията и за да провери от самаго Илариона, случившето ся миналата неделя.

След като ся уверил в истинността на по-горе изложените, Христу узнава за големия смут и за тревогата, която обладава Владиците Илариона и Авксентия, след завръщанието им от острова миналата неделя, в който ден още вечерта ся завърнали в метоха, раскаени двама-трима от священиците, участвующи в това униятско движение, в тая религиозна комедия, както самите я наричат147.

Същото смущение и залисия обзели и търговците и писарите им, дошли в понделника на канторите си в Балкапан и в други ханища и български центрове на Цариград.

Секи питал истина ли е, възможен ли е такъв скандал? Где са общинарите? Где са комисарите? И развълнувани, бързо-бързо ся отправят за Фенер при Владиците, за да ся уверят и решат какво да ся прави, какво да ся предприема, за да ся спаси положението от голямата угроза: разцеплението на народа.

Три дни под ред, то било една нескончаема върволица из улиците на Фенер. Провървели ся от сичките краища на Стамбул и Галата Българи на тълпи на тълпи, да научат нещо за станалите събития. Съвещания след съвещания ставали през това време от по-видните първенци и от по-благоразумните младежи и еснафлий.

Сички укорявали и порицавали начинателите на това непристойно и пагубно за народа ни движение; сички съветвали постоянство в досегашния прав път за постигане въжделенната ни независима йерархия по честен начин, а не с измяна във вярата ни.

Най-после, на 22 същий, Иларион свиква голямо събрание от общинарите, комисарите и от по-бележитите търговци, еснафлий и младежи, които усъждат водачите на безразсъдната и противонародна тая постъпка, разискват съдържанието на приготвено едно възвание към Българския народ, за да ся не заблуждава, което ся подписва от сички, както и от раскаялите ся дестина-петнадесят духовни и миряни.

Този ден Христу издебна благовремие и влезе при Илариона, когото мислеше, че ще завари унил, узадачен, а пък то напротив, Илариона намери бодър, дързостен, готов да ся бори за справедливите домогвания на Българите и да отстоява на сички удари, идящи от страна на патриаршията или на правителството, също и на посягателствата от страна на пропагандите, католическа и протестантска.

- Вий мя очудвате с вашата бодрост, с вашата дързост, казал Христу Илариону, особено сега след изпъкванието на унията.

-Да, няма да скрия положението си, в което ся намерих два-три дена от понеделник насам, смутих ся, сломих ся до отчаяние, загрижих ся и ся уплаших от тежката отговорност, която поех пред народа; нъ като распитах и узнах какви лица и как ся е извършила унията, особено пък като видях въодушевлението и голямата заинтересованост на здравомислящите ни сънародници и настояванието на последните да удържим вярата си непокътната и да постоянствуваме в борбата до извоюване правдините си, аз ся успокоих.

Наистина, унията е едно злокобно явление, печален инцидент, даже мога да го нарека един скандал в течението на църковния ни въпрос, нъ аз съм убеден, че тя няма да хвани корен между народа. Ето на, половината от подмамените ся върнаха вече, също и двама священници, с които ся готвим да служим за Коледа. От друга страна пък тя ще стане причина да престанат Русите да галят толкова усърдно Гърците и патриаршията им, която ще накарат да ся съгласи на българските искания.

Този знаменателен разговор ся прекъсна от влизането на новоизбрания в общината църковен епитроп Дим. Добрович, ревностен защитник на българщината от няколко години, с дяда Авксентия. При все това Христу остана много доволен от този, макар и къс, нъ многозначющ за него разговор.

От тук той ся запъти за Галата, в дюкяна на съгражданина си Ив. Бозвелиев, първомайстор на тютюнджийския еснаф, гдето завари Никола Сапунова, първомайстор на абаджийския еснаф в Стамбул и Стояна Джейкова, първомайстор на абаджийския еснаф в Галата, и двамата върли привърженици на унията и крепители на водачите й Драгана Цанкова, Д-р Мирковича, Манола Зааралията и Хр. Ваклидова.

Разговорът между троицата първомайстори ся въртеше все около станалата уния. Въсхваляваха Брюнони и Хасуна за готовността и ревността да жертвуват всичко, пари, време и спокойствие, за успеха на унията, като ся погрижили о време да накарат Портата да припознае новообразуваната униатска българска община, още на утришния ден от прогласяването й, сиреч още на 19-того, със сичките права и преимущества, особен почит за издаване на пътни тескерета, паспорти и др. а пък укоряваха и враждебно злословяха както Илариона и Авксентия, тъй и общинарите и комисарите при българската на Фенер църква, тъй и сичките други Българи, духовни и миряни, търговци и еснафи, защото не ги последвали.

Действително тука Христу съ научава, че още в деня, 18 декем., в който стана унията, Армено-католишкия патриарх Хасун уведомил министра на исповеданията Али паша за станалото и го молил да припознае правителството тая община по-скоро; затова и Али паша на утрето съобщава Хасуну, че правителството я припознава и го заставя да пристъпи към изпълнението на някои формалности.

От този ден ся започнало приспособяванието на долния кат на голямата къща на Юксек-калдъръм, в която живеял от преди сам Хасун; а горния й кат мобилиран, бил вече отреден за жилище на новопосвятеното униатско духовенство въ главе с архимандрита Макария, когото Брюнони му назначил за привременен духовен началник. Църквата щяла да бъде готова за в неделя, Коледа, когато ще ся освети и служи Коледна служба.

От по-нататъшния разговор Христу забележи, че у троицата ся е съзирало неволно едно самопризнание, че сичко станало много набързо, без подробно и всестранно усведомление на участвующите привърженици на унията, защото биле известни, че много от подписващите акта за съединението, духовни и мирски, ся отметнали и че даже имало някои из между последните, които подписали някакво си възвание против унията, издадено от народните предатели, руски и гръцки оръдия! Тъй наричаха те сички ония, които не възприеха унията или не й съчувствуваха.

На утрето след отпуска на църквата Христу намери и прочете възванието, което, види ся, да е направило отлично впечатление върху духа на много от еснафлийте от Галата, надошли днес на Фенер вкупом, да признаят заблуждението си и измамата, в която попаднали от увещанията на униатските водачи и на първомайсторите си, че и Владиците Иларион и Авксентий били въсприели унията. Раскаяни, те сега чакаха ред да искат прошка и да цалунат десницата на двамата народни пастири.

От големия наплив Христу разбра, че не ще можи да ся срещне нито с едного от Владиците, затова ся отправи към Балкапан. Тук стари и млади люто усъждаха водачите на унията, особено Цанкова, х. Мина Пашев и Д-р Мирковича, за дето унизили тъй безчестно високото народно значение на църковния ни въпрос и с измама и лъжи отцепили от тялото на народа ни простодушни и невинни, било духовни, било миряни, па макар и малочислени, Българи.

Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и упълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха Балкапанци, намеряха за добре, в краен случай, да ся прибегне към уния, трябваше предварително да ся поставят условията, удобрени от целия ни народ, да станат прями преговори, между нашето висше духовенство и Папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържественно съединението ни с Римокатолишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идим да ся молиме томува, ономува, да ся унижаваме, да ся влачиме из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородни и иноверци, и то на турски и на гръцки язици!

Като някои диваци неимеющи ни свой язик, ни свое духовенство! И най-после да ся подмилкваме на чужденците, за да ни съградят църква и жилища за духовенството, за началник на което католиците поставиха един безнравственик, както самите водачи на унията го назовават Макария148 с един безграмотен простак калугер, Йосифа Соколски. И сичко това защо? За кефа и безумното честолюбие на заинтересованите главатари, трима-четирима заслепени от корист още от преди унияти!

Христо потърси х. Мина Пашева из Балкапан, за да го убеждава против унията, защото срам било за него и за младежта да участвува и да поддържа с користолюбива цел това униатско движение, нъ му ся каза, че от два-три дена, той, както и Цанков, не смеяли да стъпят в Балкапан, гдето настроението против тях било много враждебно. Особено бяха зле расположени против тях Гавриил Кръстевич, Дим. Гешоглу и Николчу П. Тапчилеща.

Последний беше прекръстил униатския орган в. „България“ на Латиния.

На утрешний ден Коледа, Христу присътствува на божественната служба в българската народна на Фенер църква, която свърши рано сутрината при небивало до тогава многолюдно стечение на богомолци Българи.

Той желаеше да ся яви пред Владиците, да им цалуни ръка и здрависа, нъ не дочака защото от любопитство да види сам лично какво ще става него ден в унията на Юкскек калдъръм, побърза да напусне Фенер и отиди на Пера.

Тука той намери х. Мина Пашев, идящ от печатницата на Сан-Бендето гдето ся печаташе в. България и носящ в ръка няколко листа от притурката на този вестник, написана от него, защото я поправяше тук-таме, в отговор на възванието, отправено от Православното българско духовенство и първенците на православните българи при народната ни на Фенер църква към българския народ.

Съдържанието на тая притурка даде повод на караници, остри припирни и на взаимни порицания между двамата младежи из пътя, додето влязат в новоприспособений за униатска църква храм, още недоискаран, Голям наплив от еснафлий Българи, едни съчувствующи на унията, други любопитни за събитието, а най-многото сеирджии прости свидетели, Гърци, Арменци, Католици, Славони, Далматинци, даже и потурчени поляци, висши чиновници в турската армия като лекари, инженери.

Сичко това направи странно впечатление на Христа, особено пък той печално ся повлия и развълнува като видя да ся мяркат из черквата и олтаря 3-4 свещенници с католишка носия, с малки калпачета на глава, затова и не можа да ся сдържи и извика с глас, управящ ся към х. Мина, тия католишки священници, какво търсят тука?

X. Мина, смутен влезе в олтаря и ся изгуби. Службата ся свърши в пълно безредие, в анархия и Христу отиде да направи визита на Атанасаки Стоянович от Пловдив, Българин банкерин руски подданник, от когото узнал, че униатското движение твърде много наскърбило руския посланик Княза Лобанова и го узлобило против патриаршията за незадоволяването Българите.

След като ся съгласиха да убеждават х. Мина да ся отвърне от унията, двамата приятели ся разделиха и Христу ся върна на Фенер да прекара празниците, гощаван, ту у Д-ра Струмски, ту у Дим. Добровича, ту у Найденова.

Мнение за една българска християнска черква (1861)

След Коледа Христу ся прибра в училището и ся поспря да не излиза даже по ваканционните дни, петък и неделя; защото до испитите оставаха само два месеци, а пък трябваше да преговоря по класните предмети макар и да беше подготвен по тях много добре. При все това той не испусна нишката по течението на народните ни работи, защото Найденов често го посещаваше и го уведомяваше за сичко.

В това време Добри Г. Кехаев в две-три писма съобщавал, че в Казанлък ся вестявал някакъв си полковник от казанлъшкийт полк полякът Пшевлодски с цел да увещава населението да приеме унията и го разколебал до известна степен, нъ чорбаджиите му въсприпятствували. В отговор Христу посъветвал Добря да убеди чорбаджиите и еснафите да протестират публично против водителите на унията и да изкажат преданност и привърженност Илариону, когото и да насърчат в досегашната му ревност за независима православна йерархия. И наистина такъва протест от 18 Януарий 1861 г. му пристигна и ся публикува в Цариградски вестник.

През тези критически за църквата и за народа ни дни, почти секи ден ставаха събрания от общинарите и комисарите, за да обсъждат ежедневните проявления в течението на въпросите последвани от окръжни До сичките български епархии, за да ся уведомяват съотечествениците за хода на работите ни.

В такова едно събрание под председателството на Илариона на 29 Декемврий ся решило да ся изпрати назидателно пастирско послание от страна на двамата ни Архипастири Илариона и Авксентия, в което се осъждаха примамливите стремежи с лъжливите обещания на Йезуитската пропаганда...

* * *

Ваканциите ся свършиха на 26 Март, неделя, в който ден ся прибра и Христу в училището. Като разгледа програмата на учебните предмети за настъпающата 1861-62 година, състояща ся от пространа Алгебра, Геометрия, История и Арабска логика, той ся усети тоже подготвен по отношение първите три науки, само арабската логика ще го затрудни, понеже ся преподаваше на арабски язик с турски обяснения; тъй че той нагоди времето си също така като и през миналите две години. Следователно той натъкми продължението на между-класовите си конференции и частните си уроци, по превод от френски на турски, за четирите Турчета.

Това обстоятелство му даваше възможност да не прекъсва своите посещения по Фенер и по Цариград, два пъти в седмицата през ваканционните седмични дни, неделя и петък, и тъй да следи хода на народните ни черковни работи и то ако има нещо важно станало или ся предвижда да стане такова по тях.

Между това в патриаршията усилено ся работеше всячески с всевъзможни средства, простими и непростими против Българите и Владиците им.

Испращаха ся окръжни след окръжни послания до всичките епархии за да ся увещават Българите да ся не отделят от православната патриаршия, да не слушат развилнелите ся против нея нечестиви владици Илариона и Авксентия, да избягват сяко общение с тях и да испратят еднакви махзари (адреси) до Портата и до патриаршията, за че Българите са верни, преданни и благодарни от Владиците си и от управлението на патриаршията.

Само от западна България, а именно от Ниш, Видин, Лом, Враца, Ловеч и Кюстендил ся изпратиха такива махзари, подписани от гръкомани. На основание на тия шест махзари, новийт патриарх Йоаким свика на 24 февруарий 1861 едно духовно събрание за да разреши το σκανδαλοσις τουτο ζηιτημα149 - скандалния този въпрос, както го наричаше сам той.

Това свято събрание, което Христу от близу дебнеше в самата патриаршия, ся състоеше от двама бивши цариградски патриарси, от тогавашните Антиохийски, Йерусалимски, Александрийски патриарси, от 23 владици, все Гърци, и от четирима Българи, подлизурки на патриаршията. Тези последните бяха: Ксантския владика Панарет (по-после Пловдивски), Родоския Игнатий, Врачанския Доротей (Дорчо) и Величкия Паисий (Палисвят).

Без да повика правилно, съгласно с каноните на църквата, Илариона и Авксентия да ги съди за поведението им, това съборище, само за лице, ги покани устно три пъти в разстояние на два часа, а те като ся не явиха, осъди ги и ги низвергна от сановете им със заточение.

По предложение на Доротея, същата участ последва и Пловдивския митрополит Гърка Паисия, защото ся беше отказал от патриаршията и пригърнал каузата на Българите. А за да ся задоволят уш Българите, същото съборище изработи, по наставление то на руския посланик, 15-тях известни точки, една от друга по-несъществени, които патриархът побърза да испрати на В. Порта, за да ся утвърдят с фирман, както и стана.

Същото съборище, за удовлетворение уш на Българите и за възнаграждение на послушните владици-Българи, подписавши присъдата против народните ни пастири Илариона, Авксентия и Паисия, назначи Панарета за Пловдивски, вместо низвержений Паисия, Игнатия за Кюстендилски, Доротея за Софийски, а Паисия (Палисвята) за Врачански. Освен тия назначения, патриарх Йоаким ръкоположи за Шуменски митрополит Архимандрита Антима, Българин, преподавател в богословското училище на остров Халки.

След като стана известно решението на патриаршеското събрание, цариградските по-видни Българи с членовете на общината и с тия на комисията, ся събраха още на утрето в метоха. След продължителни и бурни разисквания и размишления за способа, по който трябваше как, да ся отделим от гръцката патриаршия, предложиха ся разни проекти, един от други по-странни и по-чудовищни; тъй на пример, едни искаха да настояваме за съединението ни с англиканската църква; това мнение ся показа и ся поддържаше от П. Р. Славейкова.

Други искаха да ся повърнем пак на унията с Папата.

Трети представиха проект за реформиране на църквата ни с изменението на някои членове от символа вери.

Четвърти, цялата комисия, подкрепяше мнението на Илариона и Кръстевича, да постоянствуваме в досегашния път за независима българска Йерархия, каквато сме имали до скоро.

Пети пък изказаха мнение да ся изхвърли само думата православна, та нашата църква и да ся нарече Българска народна християнска църква.

Това последньото мнение преудоля и ся въсприе с грамадно болшинство, защото с него ся сполучвало да ся различат и отдалечат Българите от Русите поне по вяра, защото същността на религията свързвала много Българите с Русите, нещо от което ся страхували и Портата, и западните велики сили, и което било причина да не са удовлетворявали Българските стремежи за независима йерархия.

В смисъл на това последньо мнение ся подаде след 2-3 дена и една просба до Високата Порта.

А Българите от епархиите не само не обърнаха никакво внимание върху посланията на патриаршията, върху решенията на съборището й относително низвержението от сана им на народните ни трима архипастири и проклятието на съмишленниците им; не само не ся поддадоха на залъгалките й с 15-тях точки и с назначението в 4-5 чисто български епархии владици родом Българи, нъ в две-три епархии тържественно прокълнаха патриаршията и беззаконното й сонмище. Тъй че те не приеха 15-тях точки, нито пък натрапените им от патриаршията владици, макар и Българи.

На просбата им до В. Порта, Али паша съобщил на цариградските Българи, че както другите държави, тъй и Портата няма да позволи образуванието на нови вери; за това просителите трябва да ся присъединят към една от припознатите църкви.

Пропагандите, католическа и протестантска, особено първата, като ся научиха за този категоричен отговор на Апи паша, надпреварваха ся в своите агитации и удвоиха усилията си, първата в Цариград, а втората из областите, да увещават Българите да приемат унията с едната от тях. Сега вече очевидно стана, че Портата явно действуваше за разцеплението на народа ни, като благоприятствуваше на униатите-Българи, които и обсипваше с разни права и привилегии, а от друга страна, правеше спънки на православните Българи и охотно изпълняваше прищевките, несправедли-вите решения и беззаконните постановления на гръцкия патриарх спрямо последните.

Народните ни водачи обаче, во главе с Илариона и Кръстевича, не обърнаха никакво внимание на предложенията на пропагандите и макар да ся смутиха от злокобния отговор на Портата, решиха без да ся отклоняват ни на дясно, ни на ляво, да постоянствуват в домогванията си за исканите си църковни правдини за да ся сдобият честно и почтенно с независима йерархия.

Същевременно напомниха с окръжно до всичките български епархии да побързат и испратят исканите от събранието на 6 Ноемврий 1860 г. упълномощени и избрани по известен ред народни представители в Цариград, гдето съвместно с комисарите на цариградската българска община, да решават и споделят отговорността.

___________________________________________________

142) Геронди ся наричат ония синодални владици, които Самуил патриарх беше назначил и Високата Порта утвърдила за постоянни членове на синода, защото биле от по-близките до Цариград епархии. Те са: Халкидонскийт, Дарконскийт, Никомидийскийт, Иракпийскийт, Кизическийт, Никейскийт, Ефескийт и Кесарийскийт. Тези владици, като несменяеми, са живели постоянно в Цариград и са правили най-големите злоупотребления и интриги. Даже те сваляли и те качвали патриарсите.

143) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Арзухал (остар.) - писмена молба; просба, прошение.

144) Общината и комисията ся събират обикновено само в петък в метоха, за да могат и членовете чиновници на турска служба да присътствуват; а извънредно по покана, когато стане нужда.

145) Тъкмо по това време Иларион беше получил едно писмо от Загребския католишки епископ славянофил Стросмайера (|1905), горещ застъпник, деец и пожертвувател за обединението на южните славяни. В заключение в края на писмото си този епископ казваше Илариону: Ако целия Български народ е съгласен да въсприеме унията, само тогава да пристъпи и предложи условията си прямо, без посредничества, на самия Папа; инък не, защото разцеплението на народа е неминуемо и гибелно.

146) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Таксидиот (от новогр.: Ταξιδιώτης, „пътник“) се нарича пътуващ православен монах, който събира помощи, доброволни пожертвувания за манастир, или събира информация за книга. Същевременно таксидиотът изпълнява мисионерски и общопросветителски функции, свързани най-вече с християнската религия.

147) Виж брошурката на Д-р Мирковича: Униатското движение по черковния въпрос, страница 25.

148) Виж брошурката на Д-р Мирковича: Униатското движение по черковния въпрос, страница 24.

149) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Вероятно изразът е το σκανδαλισις τουτο ζηιτημα

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...