Jump to content

2.8. Черковните борби в Свищов и Сливен. 2.8.1. Заплашване чрез унията. - В: Ганчев, Стефан. Свищов.


Recommended Posts

2.8. ЧЕРКОВНИТЕ БОРБИ В СВИЩОВ И СЛИВЕН

2.8.1. ЗАПЛАШВАНЕ ЧРЕЗ УНИЯТА

В: Ганчев, Стефан. Свищов. Принос за историята му.

Свищов: П. А. Славков, 1929, с. 181-184.

Течението за уния, подържано от Драган Цанков в Цариград, не намерило съчувственици в родния му град Свищов. Числото на последователите му били малко в града. Според дописки от Свищов до царигр. вестници, всички българи в града били съгласни „да действуват за независима народна йерархия, а някои младежи, които са малко, подържали за уния; намерили се благоразумни Свищовци и останало само с едно дрънкане”.150

По повод на дописка, произходяща от Свищов, напечатана във в. „Дунав. Лебед”, бр. 36, 1861 г., според която мнозина Свищовци били наклонни да пригърнат унията, за да не се заблуждава българския народ в империята, за да се разубличала тая неистина, свищовци пратили „протест”, който бил напечатан във в. „Дунавски Лебед”, бр. 32, год. 1861.

Наистина, в Свищов станало събрание от някои подържници на Др. Цанков, но от долуизложения документ и от устни сведения151, става ясно, че интимните замисли на Др. Цанков са били: да се заинтересува Русия за Православна България и да се спечели нейната помощ за извоюване църковната ни свобода.

Цялата тази акция е била само един дипломатически похват, да се сплаши патриаршията и да отстъпи пред исканията на българите. Такива са били замислите на Цанкова и на всичките му сътрудници по тоя въпрос.

Съществува следния документ, запазен у свищовския гражданин Атанас Велев:

„Препис“

Към българската патриаршия в Цариград От Свищовските жители

ОТНОШЕНИЕ

Ний Българите, жители свищовски духовни и миряни, като призовавами на помощ Благодатта на святаго духа, торжествено и всенародно обявявами, чи ся отказвами от не каноническото и протовозаконното притезание, което Константинополский гръцки архиепископ прави върху православната наша Българска церква и като прикаснуваме всяка духовна сверска и сопричастие сод него исод сичкоту нему под чинену гръцко духовенство по примерът на нашите бащи и преди повращамися в законното и каноническото преобладание на седаслището на верховният от апостолите на св. Петра и подновявами объщението и сопричастието исод святата западна Римска черква иомоля вами же Н. Св. Апостолският наместник папа Пий IX да ни приеме в единството на все общата тая церква христова като одобри и потверди началата на чинът на присоединението в следуищете полужения152:

Ний верувами истенно в состояната наша черква такваз каквато смия приели от св. Отци и св. Вселенски собори в исто времи ний вервувами и исповедвами чи римските первосвещеници са истини наследници на св. Петра и подновявами со причастието си и седалището на св. Петра верховни, което Исус Христос е усновал в церквата си и на което верховно седнал и управлява тя ои истенна церква Христова Пий IX, когото и ний припознаваме за духовен началник и покровител на нашата Българска православна черква.

II. Както продължаваме да сме секога най-верни на Н. В. Султана на тоя господар, в същото време ще пазим пълна и често усердна верност и най-усердно синовно послушание и към св. Папа Пий IX и към неговите наследници на светото седалище имящи и припознаваяще сега и до века светата Българска майка.

III. Святата западна Римска черква според както в старо времи и още узаконила да и днес неин началник благоволява св. Българската наша черква каноническа и независима йерархия и то И. Св. Пий IX. Верховният днес неин началник благоволява да възобнови и да припознае законното съществувание из тая наша каноническа и независима йерархия

IV. Главният архиепископ на Българската наша в Цариград черква ще бъде глава на вънкашните български церкви и на външното българско духовенство и ще ги управлява съобразно черковните правила и царските закони за това ще носи титла Български патриарх, той и неговите наследници.

V. Българскията патриарх, както и митрополитите и епископите и сичкото духовенство, които ще управляват българските епархии и енурии ще бъдат сички българи, епископите ще се избират от епархиите по вишегласието и ще се одобрява от патраиархът, а патриархът ще се избира с общото желание на свишето духовенство и на сичкия народ, и ще се одобрява от Н. св. папа Пий IX под покровотелството на когото ще бъде.

VI. Сичките обряди и постановления на нашите восточни церкви, както богослужението, торжествата и состоянието и черковните обичаи на нашето горно и долно духовенство способат във вършението на тайнствата и раздаванието на причастието остановат ся неизменно секо отношение, както биле в употребление до сега, така ще бъдат и занапред.

VII. Читанието на символа на вярата ще бъде според както стои в черковните наши книги, остава си не изменен. Така календарят ще се установи по ветхому с приетите от восточната черква святи и празувание.

VIII. Черковните наши книги, по които сми отправели и ще още отправеми богослужението си устануват си истити, коиту и днес ся в употребление на славянски или старобългарски език с народните си букви и характер и ще бъде всякога главният език основа на учението на нашите младежи.

863 февр. 17. Свищов

Събрание, наистина станало и за тоя акт решение било съобщено на в. Journale de Conctantinople. Но този документ бил предаден На папския легат викарий Брунони в Цариград „в препис“, без подписи - както е останал и съхраняван сега в частната архива на Ат. Велев. Легатът го повърнал за по-точен превод. Вероятно, очаквал е по-приятно съдържание в него.

Тъй сторено, всичко било после отречено от свищовци.153 Ясно е, че с всичко това се ен изиграла дипломатическа игра в Свищов от хората на Др. Цанков. Защото още през 1851 година Свищовци съобщили на цариградските вестници:

„Нашето общо мнение и желание се заключава в следующите, какво ще бъдем конечно във Въсточната си православна вяра твърди, пък в отказванието си от гръцкия фанаерлийския Патрик, постоянни и горещи в исканието си за независима Българска народна йерархия в лицето на нашия свещенноначалник при българската църква в Цариград, без никакво изменение вери.

1861 февруарие 25, Свищов

Следват 26 подписи на градоначалниците“

____________________________________

150) „Дунав, лебед”, бр. 22, 1861 год.

151) По разказ от Скеофилакс Николай П.

152) По разказ от Скеофилакс Николай П. Казаков

153) Вест. „Съветник“, 1863 год. От 1 април, бр. 2

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...