Jump to content

2.8.2. Заплатата на Търновския митрополит Григория и предателството. - В: Ганчев, Стефан.


Recommended Posts

2.8.2. ЗАПЛАТАТА НА ТЪРНОВСКИЯ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЯ И

ПРЕДАТЕЛСТВОТО

В: Ганчев, Стефан. Свищов. Принос за историята му.

Свищов: П. А. Славков, 1929, с. 184-186.

През март 1864 год. търновският каймакамин свикал представители от всякой град на епархията, които да одобрят заплатата на Търновския митрополит Григория. Представители от Свищов били за този събор Атанас М. Каракаш, Н. Хр. Попов и Костаки Ковачев. От тримата само първият гласувал и подписал, заедно с други представители от други градове, че е съгласен да се гласува заплата на митрополита.

По тоя случай станало шумно събрание в Свищов, в което се протестирало за постъпката на пратеника Атанас М. Каракашев. Изпратен бил протест от свищовци до Свищовския мюдюрин, до Търновския каймакамин и до Русенския садразамин, в който заявили, че единият им представител е изменил на директивата, която му е дадена в Свищов.

Свищовци не искали да плащат данък „владичина” на грък владика. Тоя протест бил напечатан във в. „Българска Пчела”, поради което тоя вестник бил забранен за известно време за четене в Търново и Свищов.

Между другото, в протеста се казвало: „Нека прочие да загърми навсякъде, дето български се говори, че в Свищов няма погинала душа, която да защищава фенерското злонамерение към българския народ; нека се чуе, че в Свищов, освен няколко лица, народа е български и няма между тоя народ лица, които да не призират собственото си благополучие, за да удържат целостта на българския народ в православната вяра, в старите български обичаи и в благородния характер.

Туй наше засвидетелствуване ще го докаже времето и обстоятелствата.” (к. н.)154

Изпратена била на 1 февруарий 1864 год. до Търновския каймакамин Али-бей молба-заявление от Свищов, с която се изтъквало, че „Царското правителство като издава, в кръга на законите, ирадета за в полза на гръцките владици, никак не е разположено да гледа да се продължават злоупотребленията, притесненията и клеветите на злонамерените гръцките владици върху незлобивия български народ, в сърцата на които (на гр. владици) има място само едната злоба и умраза към всичко, що не е гръцко, без да притежават нито най-малко от големите ония добрини, и от високата оная любов, която им налага християнската религия, на която са тии чиновници!...

Правителството, като е благоволило да разрешава българския въпрос и е предоставило преди две години на представители от народа да разглеждат в столицата тоя въпрос и особено осемтях му важни точки, българският народ има право да чака големите царски милости и да се надява, че тоя въпрос ще се разреши в негова полза.”

Каймакамина се умолява да приемне молбата на свищовци и на каазата и да разбере надеждата на народа за едно скорошно разрешение на въпроса и избавление на покорнейшия български народ от незаконното господаруване на фенерското гръцко духовенство.”

Молбата била подписана от 187 свищовски граждани, от четирма селяни от Саръ-яр, от пет новградчани и пет вардимчани. Подпечатана била с печатите на селата: Турско Сливово, Българско Сливово, х. Муса, Беляново, Караач, Саръ-яр, Павел, Караманово, Татари. Скрепено било и с печата на „чорбаджи Стояна” (вж. в. „Б. Пчела” същия брой.)

______________________________________________

154) В. „Българска пчела”, бр. 43, год. I, от 20 март 1864 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...