2.10.4. Писмо на Константин Петров Райнов, 05.01.1961 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

[Ани]

2.10.4. ПИСМО НА КОНСТАНТИН ПЕТРОВ РАЙНОВ¹⁶⁰

5 януари 1861 г.

Писмо За църковни български въпрос, училищни комисии, и

Български книжици или повременно списание на Български книжици.

Цариград: печ. Сан Бенедето, 1861, с. 7-8, 21.

В: Раковски, Георги Стойков. Архив на Г. С. Раковски.

Т. 3, Писма до Раковски 1861.

София: БАН, 1966, с. 122.

Господине Редакторе!

...Помисли с г. хилен[дарец], че народ от 6 мес[еца] насам вика и иска една комисия, за да измисли средства и да нареди едно българско училище. Комисия църковна великденска съществувала еще. Ето прилика. Г. Хилендарец позива едно народно събрание, за кое пратиха и на мене едно позивателно писмо. Като изложи нужда на една комисия училищна и за да ся промени църковна комисия, г. Хилендарец предложи на събрание да избере членове за те две комисии.

Едногласно избраха г. Д. Мирковича, г. К. Хамамджиоглу и мене за членове на училищна комисия. Дойде ред да ся избере и комисия църковна. Тогива г. Г. 3[олотович] рече на събрание: ако т[ърновския] чорбаджия и еди-кой (кого он именом означи и кой с т[ърновския] чорбаджия малко пре [= по-рано] беше излезел от събрание по причина, че имаха работа при В[исоката] порта) не станат членове на новоизбираемата комисия църковна, понеже тия господне не щат да мироват, работа ще ся развали.

Горка и понизителна за народа, ала цела истина изрече онзи господин, хотя да по-право и по-остроумно беше да ся кажи, че ако т[ърновския] чорб[аджия] и г. хил[ендарец] със свое си безразсъдно властолюбие влезат в речена комисия, работа е веки развалена.

Тъй же от нова църк[овна] комисия стана и т[ърновския] чорбаджия член.

Напокон г. Хилендарец като видя, че он и неговий съдружник не можяха да си турят ръце и на училищна комисия, обърна ся и каза на събрание: аз ся надевах да бъда председател на тази комисия училищна, като ваш с[вещеноначалник], никой не му отговори или ей, или не!

Видевши аз такова едно неприятно положение, казах на събрание, че аз съм признателен на тази чест, що ми ся дава от страна на народа и че, съвсем что аз от десят години насам все поканювам и говоря за основание на едно народ[но] българско училище, и що аз бех на мнение да ся почне то дело преди ново зградение на църква ни, коя макар и дървена, може ни служи еще 10 години, из разни обаче причини не мога връх себе си да зема тази длъжност. Нека вместо мене ся наименува други, па ся обвезувам, като ми наложи нещо комисия училищна, с усердие и по сили си да го извършва. Подир мене даде оставка.

К. Райнов¹⁶¹

_____________________________

160) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова'. Вж Райнов, Константин Петров. Писмо за църковни български въпрос, училищни комисии, и Български книжици или повременно списание на Български книжици от Конст. Петр. Райнова до г-на Георг. Раковскаго, редактора на вестник „Дунавский лебед“. Цариград: печ. Сан Бенедето, 1861. 22 с.

Също и на адрес: Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методи“. Дигитална библ. Старопечатни книги [прегледан 23.01.2020] http://82.147.128.134/sp/public/view

161) Константин Райнов е бил възпитател на сръбския престолонаследник княз Михайло Обренович, бил е цензор на славянските книги в турското Министерство на просветата.