2.10.8. Писмо от Стоил Д. Балкански, 22.03.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

[Ани]

2.10.8. ПИСМО ОТ СТОИЛ Д. БАЛКАНСКИ

22 март 1861 г.

В: Раковски, Георги Стойков. Архив на Г. С. Раковски.

Т. 3, Писма до Раковски 1861.

София: БАН, 1966, с. 303, 305.

... Опит да се сломи духът на българите. ... Ролята на Александър Екзарх. Праща статия от П. Р. Славейков. Иска да му се изпрати „Горски пътник“. Българска униатската делегация заминала за Рим. ...

Г-не Г. С. Раковский в Белград!

... Преминалата сряда отидоха за Рим Цанков, Миркович, Боре, Йосиф габр. хайдутин, и дякон Рафаил. Самити исуити казоват, че макар Йосиф още не може да чете правилно „верую”, стига само че го имаме за орудие за да си постигнем целта.¹⁶⁹ Утрепката я приимат тука само 2-ма заблудени х. Мина¹⁷⁰ и Д. Т. Бракалов.

По настоящем са тии 2-мата заедно с Константинов редактори и сами си исповедаха вчера, че колкото статии ся вместяват като габровската и пр., все си биле от тука техни изкуства, както ся хваляха снощи, че днес в „Курие д’Ориан” ще има от Балкапан един член относително за Вас. Тия двама синове са ся толкова заблудили, дето ако человек им слуша чапкънскити думи, ще ги оприличи на хамали. Тия двамата лъжяха простия народ до сега. Тия, казвам, за нищо друго вече не са, освян бог давно им вземе душата, другояче страшно е да си не видят кръстника от някой...

_________________________________________

169) Ето какво пише по този въпрос в мемоарите си Тодор Икономов: „От частните разговори с Цанкова и други узнах, че причината на избиранието на деда Йосифа е била простотата на тоя последния и възможността да се води от другиго по-лесно и по-много. На униатите като предстояло да прават за успеха и за заякчението на унията много нещо, то за по-добро се видяло да се тури на чело человек незлобив и невежа, нежели человек с образование, с разбирание на работата и със самостоятелност в мислите и действията. Успеха на делото искал, щото делата да бъдат не в ръцете на един религиозен началник, а в ръцете на ръководящий комитет, в който освен Цанкова, Мирковича и Манола, влезва още и един поляшкий доктор с червена брада...” (вж. Мемоарите на Тодор Икономов, „Искра”, VI, 1896, кн, 1, стр. 5-6.

170) X. Мина Пашов