2.10.9. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 07.06.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

[Ани]

2.10.9. ПИСМО ОТ ЙОСИФ ГЕНОВ ДАЙНЕЛОВ

7 юни 1861 г.

В: Раковски, Георги Стойков. Архив на Г. С. Раковски.

Т. 3, Писма до Раковски 1861.

София: БАН, 1966, с. 514, 515-517.

Сведения за упадъка на униатската пропаганда. Ролята на двуличника х. Томаки от Видин.Възобновяването на в. „България”. Бягството на дядо Йосиф Соколски и Макарий. Пристигането на нови народни представители в Цариград. Слухове за Доротея, че бил отровен в София. Протосингелът на гръцкия владика бит от народа в Търново. Султанът тежко болен. За брошурата „Преселението в Русия”.

Мъдрословесний господине!

... Сега да дойдем за новини. Новини, гос[подине] мой, през тая седмица като че са поумножиха, но ако са сичкити основни. Аз ще захвана по-напред от вунята на исуитити.

С последното си, кое вий не ще сте сварили, аз ви казах, дето унията е на развала, но там са съмнявах да не е някоя исуитска сплетня. Знак на развалата й подаде поп Тодор¹⁷¹. Този поп, знайте, че бяха го пратили в Едирне за агентин. Там вече какво е правил той и струвал, не знам. Знам само, че като свършил харчлъка, принудил са да бяга за тук с извинение още, че иска книги и пр. Той миналата неделя дойди тук и в първото му стъпване през нощта ходил на нар[одната] църква и с плач на очи показал една отчайност за гряха си. Наши свещеници са го приели с отворени пазухи и са му доста разказвали през цялата нея нощ. Той известил, че са отрича съвсем от вунята и можел да привлече и дяда Йосифа и Макарий, но ако има някой леснина, за да ги защити църквата. Наши са им обещали всичко, само ако можи той да направи такова едно нещо. Това го научава и х. Томаки видинлията, който е бил в тоя случай и фанариотин, и исуитин, сир. имаше и с двете страни сношения добри. Като съотечественик на поп Тодора, той сполучва да го кандардиса изцяло и поп с кравави сълзи показа вече крайно отвръщение.

Поп Тодор трябаше на другия ден да бяга пак като агентин за Едирне. Взема 75 лири в ръка и отива на Родосто. На другия ден той са допиля право на нар[одната] църква. Между това като той са обеща, че Йосиф и Макарий са готови да прибягнат, само защита да има твърда, представителити употребиха всичкити си сили, за да намерят таковото.

Едно предложение ставаше да ги изпратят право за Русия и там да си останат, друг - на някой манастир, но що са случи и стана, не можах да узная, защото са върши тайно. Следвателно поп Тодор като прибягнал на нар[одната] църква и го прибрали с отворени гърди, от страх исуитска ли, какво, на вечерта се замел в гр[ъцката] патрикана и искал от патрика прошка. Той го благословил по фанариотски и му рекал каквото обича и гдето ще да го нареди. Отговорил, че като свещ[е]ник на българската] църква, той ще си остане пак там. „Много добре” му ся е отговорило, но до днес той са намира в една владишка къща във Фенер (тъй казват), а според други в х. Томакева.

Смущението на исуитити в тоя случай е излишно да ви го съобщавам. Те за да ся подкрепат, решават да издават пакутрепката (бяха я пристанали), но само един път в седмицата. И понеже миналата събота им са бил дал берат за припознаването на дяда Йосифа за вунятски патрик, завчера в неделя го готват в яхъра си и го напечатват, за когото ето ви една отломка тука. Туй ги посъживило и си наточиха пак зъбите. Но какво с[ъ]битие!

Вечерта на 5-ий того дядо Йосиф и Ма[к]арий побягват от яхъра им. Вчера всичкити калугери исуити са биле струпали тамо и „Аман, де са и що са!”, но никаквата. Туй го таиха до пладне вчера, до когато са раздаде слух из цял Балкапан. Същия час са испратиха няколко младежи на цър[квата] ун[иатска] и са уверихме, че дядо Йосиф и Макарий побягнали, като зели със себе си и всичкити кръстове и пр., подарени от мършевия папа. Папищашите тропкат и каде са? Пък нищо на мегдан!

Но както и да е, дядо Йосиф и Макарий побягват. Сега тук ся пита къде са? Още не съм са научил. Защото, както проумявам, че и патриканата е спомогнала в събарянето на унията. Едни казват, че биле в патриканата, а от другиго са известих, че снощи биле в ср[ъбската] канцелария. Аз знам само това, че Славейков¹⁷² можя да съживи доста жилити на Йосифа и Макария през цяла една нощ, през която са работи силно, тъй също и Макариевото три-четири нощно идване посред нощ на н[ародната] църква, за да са търси способ за защита.

Засега работити са тъй, сир. една мъгливост твърде голяма, но до довечера надявам са да узнаем где са прибягнали.¹⁷³ Ако са у патриканата, за което ми ся иска да вярвам, аз не мога да са радвам за друго, освен само че унията са обезсили доста и почти е на развала досуш, ако в случай чи исуитити не упопят Гика, Мирковича, Ваклидова и едно хлапе х. Мина, сливненче и цял сойсузник, сир. тия четирмата ся принуждават да са попат, и Миркович ведно с Гика са изрекли завчера на „Каве де Фр[анс]” пред едного от представителите, как „нищо друго не ще ни направите (те мислят, че представителите биле причината), освен да са принудим да са упопим, шю пак унията не ще оставим да са развали”. Парички нямат ни дукат и исуитити вече не дават. Остават им сега един поп, казанлъшко магаре, и един дякон, когото през динеси удиячи Йосиф, но с един бербантин, един хулузин зеде олмаз, сир. само един дървен господ като види, той ще обръсни и брада, и сичко. Какво ще прават сега, прочее? Царят им е дал берат, а дядо Йосиф им остави и берати, и сичко. Ето от тук едно доказателство за Европа, че българският народ лесно не са дели и разделя.

Сега Портата каква роля ще подбире, не знам още. Шю горе-долу тия са сега за унията и с втори писаща ви пак, защото вапора ще бяга. Голямо едно смътение в духовете владей и всяк гледа как по-добре да потъпче тоя трън неизцелим, кой ся бе породил.

Представителите, рекох ви завчера, че ходиха да са представят на Али па[ша] официално, не можиха да го сварят и тъй след байрама остава. Вчера стигнаха от Варна и от Хаскьой, Пазарджик и стават хепии. Те ся всички съгласни на всичко, постоянството им е добро и действуват добре, но нищо още официялно, освен събора, що имаха с Азис паша, който ви рекох, че е показал знак, как са е упределил от Портата да са намери един конец на бъл[гарския] въпрос и рекал, че всичко ще ви са даде, но засега да го връжим негде одовлетворително, гдето да не стани някак Русия на бунт и пр.

В неделя са чу, че Доротея го отровил в София и искат вече да го потвърдят добре. Мене ми са не вярва, защото никой от търговцити няма нещо такова, освен че го изпъдили посрамено софиянци, Дай боже да са му светили маслото!

В Търново биле до напикаване протосингела фанариотски Мелетий и Грогор, за да ся упази, е заобиколи конака си със заптиета. На другия ден же го чули, че отишел по неволя да бире даждия си. Пусто недостойнство. Един куршум. Казват че са писало на търновци да издействуват таковато и ето нашето спасение. ...

________________________________________

172) За ролята на Славейков при побягването на Йосиф Соколски вж. Д. Косев. Петко Рачев Славейков. Обществена и политическа дейност. - Годишник на Соф. Ун-т, Истор. (филолог, фак., т. XLIII, 1946-47, С., 1947, стр. 67-70.

173) На 6 юни архим. Йосиф Соколски напуснал Цариград и с руски параход отплувал за Одеса. Няколко дни след това напуска унията и Макарий заедно с поп Христо, поп Тодор, поп Димитър, поп Григор и дякон Йосиф (Т. Икономов). При униатите останали поп Станчо от Сливен, дякон Рафаил и свещ. Партений, който по-късно побягнал при гръцката патриаршия. Йосиф Соколски правил по-късно много опити да се върне в православието. За тези му усилия вж Ст. Станимиров. Архиепископ Йосиф Соколски и опитите му да се възвърне в лоното на православната черква, Сборник в чест на Васил Н. Златарски по случай 30-годишната му научна и професорска дейност, С., 1925, стр. 423—446.