2.10.10.2. Дописка за униатството (№ 189)

[Ани]

2.10.10.2. ДОПИСКА ЗА УНИАТСТВОТО.

Дядо Йосиф се върнал от Рим разколебан и съзнал, че са го измамили. Йезуитите го изолират от външния свят. Мистериозното му изчезване от Цариград. Заблудените поуниятени попове се връщат в православната българска църква. Народните представители на официално посещение у великия везир и Али паша. Правителството определило заплата на заточените владици.

(№ 189)

... Несъмнено исуитити по тази причина са докараха до толкова глупи и презираха благовремието, което им са допущаше от българска страна, за да проумеят с кого имат да прават. Както и да е, унията видяхме на какви основи са подложи.

Течението на работити от друга страна си следваха както трябаше, щото уния дедиклери престигна прибежище на от кол и въже побегнавши: подкупниците едяха и пияха бол-бол, и като видяха работата на пипан-динар и изядоха около 60 хиляди гроша на злощастнити дядо Йосиф и Макарий, днес имат борч повече от милион и кой ще го плаща, като всички ся разбягаха? Видящем!

Между това ето още една исуитска дипломатика. Невинния и прост старец, смътен от разни обещания, волею неволею, завлече са в Рим да са патричи... Горко! Но да следваме.

Дядо Йосиф друг отиди, друг доди. С всичката си простота той сам в себе дохожда в съзнание, като видял откровенно в Рим, че на стари години минува вяра си, като го причистил сиреч един кардинал с болина и го заклел три пъти, че припознава символа с „и от сину” по католически.

И тъй, щом са възвърнали Боре и др. от Рим, стареца изявил публично, че него го няма в тази работа, защото са излъгал. Това даде причина да се запрети свободното влизане при дяда Йосифа, защото неприятелити, казваха исуитити, му разваляли ума.

Работата за няколко време са бе потаила и Боре поискал да са убрасни дяду Йосиф всред главата, щото да стане словом и делом папищашин, без човека да има от това ни най-малкото известие. Дяду Йосиф силно са упорствувал и решил вече да търси спасение на душата си.

Исуитити усещат горе-долу работата и за да го умират, положиха труд и В[исоката] порта, желающа да меним вяра си, не забава да им даде берат, припознающа дяда Йосиф за патрик униятски. Всичко обаче бе черно преде очити на стареца, а решението му решение. Както и да е, берата са четва миналата седмица в конюшника вунятски, привод на когото не забавиха да напечатат исуитити с едно изложение от Шам до Багдат.

Клети исуити! Понеделника до вечерта са мина с тишина. Във вторника же сутринта дядо Йосиф са загубва и тук дядо Йосиф, там дядо Йосиф, няма го. В два часа колкото калугери исуити има в Цариград са намериха на униятската църква и след един исуитски събор са строшава стаята на стареца, в какво да видат? Нищо друго, освен едни голи дъски. Колкото дарове от папата, тъй и берата си като пребира и взема със себе си стареца, задува му края. Най-горчивия час в человеческия живот нищо не бе пред страшнити краски, кои са изображиха по лицата на исуитити и едно мъртво тело по привликание би имало от колкото технити образи по него час. Между това, без да са бават, разпущат са агенти, но где дяда Йосиф?

Българити знаят как си вършат работити. И тъй до днес дяду Йосиф го няма, а нето пък и ще го има.

Между тия движения, колкото попове, тъй и балчишкия поп, кой за да се избави от фанариотити, прибегва пръв при исуитити, [представиха] са на нар[одната] църква, коя ги прие и пригърна с отворено сърце.

Ний не можим вече са надея, че унията съществува, а особено след едно такова движение, но исуитити не пристават да бълнуват.

Насилили са Цанкова, Мирковича и Ваклидова да ги попат.

Цанков са отрича, защото имал с циитората си 7 годишно дете.

Миркович же, защото бил много греховит, а Ваклидов, защото лаф истемезмиш.

Съдете вече какви следствия можи да има от сега нататък такава една работа. Аз же ще забележа, че унията не съдействува на нищо друго, освен дядо Йосиф да яде на царска суфра, няколко изпокъсани да са пообличат и Н. Ефтимов да умре в тъмница. За Гика видящем щастието какво ще реши, защото аладжаклиите негови подписи даржели. И тъй, ведно с нас нека всяк българин слави бога, че са избавихме на конец от едно убийство толкова отравно.