2.15.1.7. Светослав Миларов.

[Ани]

2.15.1.7. СВЕТОСЛАВ МИЛАРОВ²⁶¹

В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите

през втората половина на XIX век.

Т. 1: 1859-1865.

София: Синодално изд., 1962, с. 70.

Светослав Миларов (Черковний въпрос. Исторически опит от Св. Н. Миларов, сп. „Наука“, Пловдив, 1882-1883 г. По-особено кн. 8-10, 1883 г.).

Изследването на Светослав Миларов е опит, както и сам той казва, да напише история на църковния въпрос. Започва обаче твърде отдалече, занимавайки се изобщо с историята на българския народ.

По църковния въпрос показва голяма осведоменост, но не пълна. Той бил млад човек по онова време и не е могъл да бъде непосреден участник в църковния въпрос.

Неговият баща Никола Сапунов е бил обаче един от активните църковно-народни дейци, извънредно влиятелен абаджия и ръководител на тоя еснаф, епитроп на българската църква в Цариград, а и един от най-изтъкнатите униатски дейци. Сам Св. Миларов като момче е бил изпратен от католиците на учение в Загреб, отгдето обаче не се завърнал с католически настроения и убеждения.

По унията Св. Миларов не казва нещо особено, а повтаря, и то твърде накратко, познати работи. Твърди, че Иларион се бил съгласил да приеме унията, Пропагандата обещавала да не изменя православните вярвания и обреди, нито да налага „филиоквето”²⁶², а само да се споменува името на папата, вместо това на патриарха. Обещано било българската йерархия да бъде правилно устроена и „съвършено независима” (кн. 10). Това Миларов говори изобщо, имайки пред вид писанията на в. България, но не е имал някаква по-особена осведоменост по тоя въпрос.

Почти всички повече или по-малко осведомени съвременници на унията говорят същото по въпроса за отстъпките, които Римската църква обещавала на българските униати. Това показва, че те не са били добре запознати с гледището на Римската църква за съединението на некатолиците християни с нея и от общите изрази са правили неправилни изводи.

Миларов отбелязва случката, която дала тласък на унията, а именно един български свещеник (по име Панталеймон) на 12 декември 1860 г. избягал от Патриаршията и се укрил най-напред в българския метох, а след туй в католическия манастир „Сан Бенедето“ на Галата (кн. 10, с. 860). Миларов има пред вид случката с поп Димитър от Балчик, но понеже по-късно името на монах Панталеймон бе повече нашумяло, той го прави герой на посоченото събитие.

________________________________________

261) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Светослав Миларов (истинско име Светослав Николов Сапунов) (1849-1892) - писател, историк и публицист

262) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Филиокве (Filioque) е латинска фраза, която означава ,,...и от Сина“. Добавка от XI в. към латинския превод на Никео-цариградския символ на вярата, утвърден окончателно през 381 г. на Втория вселенски събор. Включен е от Западната (Римската) църква в нейния догмат за Светата Троица и оповестява произхода на Светия Дух не само от Бог Отец, както в оригиналния Символ на вярата, „но от Отца и Сина“. Филиокве става един от поводите за разделението на Вселенската църква през 1054 г., тъй като Източната (Константинополската) църква не приема нововъведението.