Jump to content

2.16. Борбите ни за духовното ни и политическо Възраждане преди Освобождението


Recommended Posts

2.16. БОРБИТЕ ЗА ДУХОВНОТО НИ И ПОЛИТИЧЕСКО

ВЪЗРАЖДАНЕ ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО

Георги Димитриев Димитриев

4. изд. Бургас: печ. Д. Ангелов, 1926. 32 с.

ПРЕДГОВОР

Преди да престъпя към изложението на борбите по нашето духовно и политическо възраждание, преди освободителната Руско-Турска война през 1877-78 години, ще спомена, че като българи трябва да изучим обстойно нашата история. Тя е огледало на миналото, урок и поука за днешното и бъдаще поколение. Да черпим поука от светлите страници на нашата история, да се възхищаваме от славното минало, но същевременно, като вземем поука от отрицателните и лоши страни на нашата история, които за жалост са твърде много и които са били причина за пропадане на старото ни царство.

Даже и днес, след 500-годишното робство и от горчивите опити от миналото, не сме се още вразумили. Когато във II-то българско царство, във времето на Тертеровци, България се е опустошавала от нашествието на татарите, болярите в Търново, разделени на партии, гледали с всички средства само да се доберат до властта, образували отделни княжества, като например Шишмановци във Видин.

Гръцкото влияние чрез гръцките царкини донасяло в България пакост и разврат. Убийствата на царете, по подражание на Византия станали чести, не се считали даже за престъпление, мнозина се качвали на престола по труповете на предшествениците си.

По-горе споменах, че трябва да изучим нашата история обстойно. В пиесата „Светослав Тертер” се споменава, че българската слава и скръб нямали летописци, даже и великите събития минавали неотбелязани, или пък случайно отбелязани по корите на черковните ни книги и в житиетата; а историята ни била скърпена от неверните, оскъдни и изопачени сведения на гръцките историци. В това време българските царе, като подражавали грубо и раболепно на придворния цариградски живот, величаели се с надутите титли: благородни, благоверни, Христолюбиви; даже придворните титли и длъжности са били копие и подражение на гръцките такива. Ето защо пак ще повторя, да черпим поука от добрите страници на историята ни, като отбягваме по настоящем да повтаряме лошото минало.

БОРБИТЕ ЗА ДУХОВНОТО НИ И ПОЛИТИЧЕСКО ВЪЗРАЖДАНЕ

Духовното възраждане е предшествувано политическото. Изречението: „Свободата не ще екзарх, иска Караджата” не е вярно, понеже дейците по черковния въпрос са ратували за политическата свобода, само че не са по същия път, по който са работели революционерите: Христо Ботев, Раковски, Караджата и др.

Право е казано в юбилейната книга в чест на С. Бобчев: осмивани на времето си от буйните революционери в техния упорен труд за мирното и постепенно развитие на своята родина, не са оценени както би следвало, понеже ако четите на X. Димитър, Караджата, Ботев и въобще революционното движение е ускорило разрешението на черковния въпрос (духовната независимост), то учредяването на екзархията е допринесло още повече за по-бързото разрешение на политическата независимост.

Целта на революционерите и дейците по черковния въпрос била една и съща, един идеал, но пътищата различни: понеже българските издавани вестници в Цариград, които са се борили за църковни и училищни правдини, след придобиването им в 1872 год. 28 февруарий заговорили веднага за политическа свобода. Същите еснафи и търговци в Цариград, които ратували за духовна независимост, в 1876 г. испращали във вид на стока в Тракия муниции и оръжие за Средногорското възстание.

Дейците по черковния въпрос мисляли, че с развиване съзнанието в народа чрез просвета ще укрепне идеята за самостоятелен живот и робските вериги ще спаднат постепенно. И, когато разпалените патриоти викали: „Дайте оръжие”, будителите на народната просвета викали: „Книги, книги, дайте”.

Право е казано, в юбилейната книга в чест на С. Бобчев, че не може да се тури резка граница между едните и другите, понеже някои от революционерите като напр. Раковски е бил и черковник същевременно.

В Цариградската медицинска школа в 1868 г. от 20 постъпили ученици българчета, нито един не можал да свърши курса, понеже тъкмо тогава било времето по народно-черковния въпрос, а по-сетне и по политическата борба и всеки младеж се усещал и мислял, че ще бъде полезен и бързал да принесе лептата си на олтара на народното дело.

Преди да свърша въпроса за борбите по духовното ни политическо възраждане, считам за нужно да кажа няколко думи, като какво е било положението [на] нашия народ преди възражданието, т. е. от паданието ни под турско робство до първите проблески на нашето възраждание.

Най-грозно и най-тежко е било робството на нашия народ сравнително с другите балкански народи; турците след покорението на България разорили градовете, унищожили всички учреждения, избили по-първите и будни българи, унищожили Търновската патриаршия и оцелелите българи обърнали на роби да им работят, като ги обременили с тежки парични и кръвни данъци.

Съвсем другояче постъпили турците с другите завоювани от тях балкански държави - освен дето не посегнали на културните им учреждения и преобретения, но още от първите дни след завладяването проявили своите грижи и великодушие към победените.

Султан Мухамед II-й като влязъл в Цариград и като видел цели квартали обезлюдени, приселил от Мала-Азия ерменци и гърци.

На ерменския патриарх дал почти същите права каквито на гръцкия.

Особено било благоволението на султаните към Влашко и Молдова и в сключения договор в 1492 г. с княз Влад, Мурад се задължавал да защищава Влашко срещу всеки враг, като си запази правото на сюзерен в княжеството, да не стъпа никакъв турчин във Влашко без уважителни причини и без разрешение. Срещу всичко това княжеството да плаща на султана 10 000 гроша годишно.

В 1577 год. на сърбите били дадени черковни права, възобновена била Иперската сръбска архиепископия и обърната в патриаршия, в областта на която влизали всички сръбски земи и голяма част от българските епархии в Македония; гърците изгубили политическата си свобода, но запазили черковните си и граждански права.

Цариградската патриаршия освен гдето останала непокътната, но добила от султана привилегии, каквито нямала даже при византийските царе. Завоевателят на Цариград Мухамед II-й проевил осезателно своето великодушие към гърците, като дал на новоизбрания патриарх Генадий Схоларий жезъл обсипан с брилянти и му определил 1000 жълтици годишна заплата. Гръцката патриаршия не само се закрепила, но станала и представителка на гръцкия народ, единствения признат християнски народ, в турската империя. Възползвани от това положение на работите, в гърците се поражда идеята, чрез погръчване народите на Балканския полуостров, да влеят нови жизнени сокове в отслабналото донегде гръцко духовно племе, да изгонят турците и да възобновят старата гръцка империя; за която цел те най-напред се обърнали към нас българите, като по-близки до тях и които по-рано сме им успорявали техните владения на Балканския полуостров, и като народ макар с по-долня култура от гръцкия, но по-млад, по-свеж и в разцвета на своите умствени и физически сили, чрез погръчванието можал да усили гръцкото племе. Затова именно и патриаршията чрез религията (духовното оръжие) поискала да ни погърчи. Идеята е била да стане в XVI век, а гърците закъснели.

Както споменах по-горе, завоевателят на Цариград Мехамед Н-й е проявил особено благоволение към гръцкия народ; неговите културни учреждения били запазени, също и църковните и граждански права.

Обаче не такова било положението на българите, особено с признаването на гръцкия патриарх с берат на султана за политически и духовен глава на всички православни християни в Балканския полуостров, българите престават да съществуват като народ.

След превземането на Търново от турците, Търновската патриаршия била унищожена, патриарх Ефтимий испратен на заточение, българските учители, книжовници, боляри и първенци избити и прогонени, вследствие на което народа остава без свой роден духовен представител и ходатай пред турското правителство, без ръководители и община, която да го свързва и се застъпа за неговите културни нужди, разсипани българските монастири, които са били средоточие на книжнина и просвета.

Немало вече онова културно огнище, т. е. Търновската патриаршия, което пръскало светлина не само в България, но и в Сърбия, Ромъния и Русия.

България преди турското робство била културно огнище и непосредствен источник на просвета за сърби, руси, ромъни и албанци. Руският княз Св. Владимир, съвременник на Самуила, обръща се към него с молба, да му изпрати учени хора, йерей и книги, които и получава. Руският професор Ламански като говори за духовното съобщение между Русия и България казва, че през всичкото време Русия е получавала от България не само ръкописи, но и духовност, певци и писатели, понеже България в духовното развитие е стояла по-високо от тогавашната Русия. Турците унищожили всички културни учреждения, всичко интелигентно. Останалите българи и по селища и градища били зашеметени. Трябвало много време до гдето се опомнят и съвземат. Ударът бил страшен, понеже българите попаднали под двойно робство: духовно и политическо, и под двама господари: турци и гърци. Първите почнали да разполагат с живота и имота им, а другите с душата им и националната им съвест.

Изгубили веднаж политическата си и духовна независимост, българите постепенно попаднали под властта на Цариградската патриаршия, която макар и да имала широки права над тях, обаче, на първо време се ограничила да праща свои епископи на българските катедри, само за да ги подчини и да си създаде доходи. Пращаните епископи имали за цел само да грабят, да събличат паството си и да трупат богатства.

Гръцките владици в България, обкръжени с еничери обикаляли селата и събирали владищината, като връзвали и затваряли тия, които не могли да платят и вземали каквото намирали в къщата. Населението много се бояло от тях, особено от грабителството им.

Чрез гръцките владици турското правителство държало българите в повиновение и ги следило; с това то е избегвало да държи големи гарнизони в градовете и центровете и от грижата да създава политическа централизация. В повечето български градове имотните, първенците и търговците били погърчени. Гърцизъмът, силен в градищата, срещал голям отпор в еснафите, в работната класа, а особено в селата и в монастирите, които не се подали на гръцкото влияние.

В началото на миналия век и по-рано никой не мислял да просвещава селската маса, а пък училището е било най-лесното средство за погърчвание. В очите на гръцките владици селското население било безсловесно стадо, създадено само да се стрижи и те го стрижали постоянно до кожа и кокал. С десетки ръце бъркали едновременно в кесията и хамбарите на българския селянин. Начело на грабителите стоял сам гръцкия патриарх, който просто търгувал с епархиите и енорийните. Случвало се едновременно да наддават за една и съща епархия няколко владици и който наддавал повече той вземал епархията, без да се гледа, дали е бил способен за поста си.

Раковски в „Горски пътник” разправя, че някой си неграмотен грък Антим, бивш лодкар на един турски паша, станал патриарх. Нито един не е взел патриаршеския сан по честен начин и без да не даде по 2-3 милиона груша рушвет. Даже определената за патриарха, при покорението от султана Цариград, 1000 желтици впоследствие някой си Симеон при назначението му за патриарх, подарил на султана 1000 желтици, а други патриарси увеличили тая сума до 20 000 желтици годишно. Всичките тия пари са излизали от българското население, което копало и орало гладно и жедно за гръцкото духовенство, което, както казвал Раковски, щело да го въведе в рая. Патриарха и духовенството в Цариград натрупали несметни богатства, отворили търговски къщи и банки, от които правили в заем и самите турски управници; всичко това излизало от българското население.

При дохаждането си в епархията новоназначеният владика веднага с турска власт пристъпвал за събиране на данък, който надминавал много повече дълговете му; понеже можело чрез наддаване друг да вземе епархията, то владиците още първата година в епархиите си бързали са забогатяват. Идвали голтаци, а се връщали с богатство. Един гръцки владика излизал в епархията си с цела свита около 20-30 души: сеизи, готвачи, слуги и др., и със сребърни юзди на коня си. Кониц казва, какъв контраст с положението на турските имами (духовници), което дохождало до нищета сравнително с разкоша на гръцките владици. Даже малцина от турските паши са могли да съперничат по разкош с тях.

Заедно с материалното съсипвание на българското население от гръцкото духовенство вървяло и нравственото; с користни цели се бъркали в съпружеския живот, напр. семейства в близко роднинство, допускали да встъпят в брак срещу големи суми. Бракоразводните биле средство за събличание на населението и се разсипвали богатите семейства. Особено били експлоатирани селяните, под предлог на роднинство и разни измислени духовни опущения. Глобявали простодушните селяни и всявали раздор между сговорните съпрузи, и несговорните - пращали при владиката за глобяване. Владишките конаци били не само място за грабеж, но и за нравствена похаба, били пълни с жени и девици, които уж били роднини на владиците?

Гръцките владици посегнали върху най-святите неща на българите - църквите, училищата, езика и народността. Българските свещеници, учители, първенци, бранители на народа и името му били гонени, преследвани, бити и заточвани.

Богусложението в градовете почнало да се извършва на гръцки, българският език в общините се заменил с гръцки. Употребили се всички мерки и средства, за да се убие всяко съзнание у българите и да се унищожи всичко онова, което може да напомни миналото на българския народ, като напр. книжнината и памятниците.

В 1823 год. гръцкият владика в София Йоаким като се научил, че в църквата на селото Църковна, Берковска околия имало древни български ръкописи и изображения, накарал селяните да ги заровят; същото направил шуменският гръцки владика с древните български ръкописи в 1840 г. когато бил повикан от селяните в с. Тича да освети местната черква. Така постъпили гърците с ръкописите намерени в Стара Загора, а в Зогравския монастир, основан от българските царе, изгорили една част от ръкописите, а другите хвърлили в морето. В светогорския монастир Ватопад гърците палили пещите за хляб със славянски ръкописи.

В 1828 година била изгорена библиотеката на Търновската патриаршия.

Като били унищожени памятниците и изгорени българските книги, българите почнали да забравят своето минало, след време щели да се изличат и сетните спомени от миналото, но гърците, след унищожение на търновската патриаршия и охридската епископия, чрез църквите и училищата искали да ускорят времето.

През векове, в повечето български градове са служили на гръцкия език в църквите. В общините гръцки език станал официален и за да имат място в общината българските първенци се принудили да говорят гръцки. От общините гръцкия език станал знак на благородство. Всеки българин, който знаял гръцки, бил уважаван и чествуван от владиката и владишкият конак бил отворен за него. Който не знаял гръцки език, не се считал за благороден човек. На първо време общините били купела, гдето българските първенци, след потопяването, излизали с гръцки език и гръцки дух.

Във всички градища и центрове училищата били гръцки, от които излизали търговци, свещеници и учители възпитани в гръцки дух и език.

Само простолюдието на пазаря и в къщите са говорили български. Заможните и богати българи не само говорили и се учили на гръцки, но са мислили и работели като гърци. Повечето български търговци в България и вън от нея в Букурещ, Одеса, Браила, Темишвар говорили в къщите си гръцки и се считали за потомци на Перикла. Даже, първенците българи срамували се да се наричат българи. Много погърчени първенци и търговци българи били членове на гръцките революционни комитети, а през гръцката революция 1821-1829 г. били избесени от турската власт.

Василий Априлов, най-бележитият български патриот, родолюбец и благодетел, който обезсмъртил името си със своите завещания в родния си град Габрово и като бил в Одеса, считал себе си за грък, даже бил член и касиер на гръцкия революционен комитет в Одеса. Такива са били и много други български търговци в Букурещ, Виена, Браила и др.

Като изредих какво е било положението на българите под гръцката духовна власт преди възраждането, да кажа няколко думи и за положението им под турците.

Българите в по-големата си част останали в покорената, разорена и опустошена българска държава, без привилегии, без благородни семейства и без духовен представител, под властта и волята на румелийския бейлербей; под властта на който се намирала България. Освен гдето при покорението на България турците разорили и опустошили градищата, но това продължавало и по-сетне. По главните пътища, които водели за р. Дунав, Унгария, Австрия и през Македония за Босна и Адриатическо море постоянно се движели турски и чужди войски, които опустошавали и ограбвали села и градове. Населението бегало далеч по гори и планини гдето не можало да ги постигнат движащите се войски, също еничари и кърджалии.

Адам Венер, който пътувал в началото XIV-й век казва, че от Белград до Цариград в продължение на 2-3 дневно пътуване не можал да види нито една къща и село. Друг пътешественик, който преминал през селата за 9 дни от Мачин до Русе поразило го контраста между богатството на страната и бедността на селяните, понеже, като на границата, през 10-20 години ставали войни, турците вземали добитъка, изгаряли селата им и селяните избягвали във Влашко и по горите, след войната отново се устройвали; често подир войната и чума ги заставяла да бягат по гори и планини. При тези условия не е било мислимо за никакъв стопански и културен живот, всеки гледал само да спаси живота си. Не стигало това, но и от зверствата на спахии, кърджалии и еничари се принуждавали да бягат, за да се спасят. От данъците най-тежкият бил кръвният данък, гдето за еничарска войска събират момчета 10-15 годишни.

В 1610 г. в Чипровци дошли 300 еничари и почнали да събират момчета, населението се разбягало в ужас по планините и горите, за да крие децата си до като мине опасността; много родители осакатявали децата си за да не ги вземат войници. Еничарите били най-храбрата войска на турците, техният военен дух отпаднал, когато почнали да ги размесват с турци, те станали опасни за самите султани и когато султан Селим III-й искал да реформира войската да унищожи еничарския корпус заплатил с главата си.

В 1828 г. при султан Мурад II-й на Ат мегдан в Цариград били избити повече [от] 15 000 души и 20 000 души от еничарите били изловени и изпратени на заточение. По-износен е бил живота на българите само в крепостните градове и в някои отдалечени планински градчета. Българските села и градове били опустошавани не само от турци, но и от християните.

В 1869 г. [71469 г.] Влашкият княз Влад V минал Дунава, опустошил с войските си България, потопил я в огън и кръв и откарал във Влашко 25 000 роби българи: мъже, жени и деца, които набил на кол. Когато султан Мохамед II-й минал Дунава, за да го накаже за опустошенията, намерил се пред ужасно зрелище - гора от колци, набучени с човешки тела.

В XV-й век положението на българите се влошило от войните на западните европейски държави с турците още повече понеже страната се опустошавала от проходящите турски и европейски войски. И като били мамени от надеждата за освобождение българите обявили едно по друго три възстания, като разчитали за помощ от западните държави и от съседните княжества Влашко и Молдова.

Западните държави гледали само да увеличат владенията си. Испания искала да завладее Венеция и островите в Архипелага, а влашките и молдовски князе - съседните български земи.

Първото възстание станало в 1598 г., когато по силното настояване на българите влашкият княз Михаил Витяз минал Дунава, опожарил Видин, Никопол, Оряхово, Вратца и повече от 2000 села до София и като се върнал, заселил повече от 60 000 българи с покъщнината им в разни места във Влашко.

Втори опит за възстание станал в 1612 год.; във възстанието взели участие всички Балкански държави.

Третото възстание, което било чисто българско станало в 1688 година. Водител и душа на възстанието бил Петър Парчевич от Чипровци, болярин. Цяла западна България се дигнала на оръжие, за да извоюва свободата си, но като не бил подкрепен от вън, както се очаквало, било скоро потушено. Възстаниците били разбити при Кутловица, голяма част от тях избягали по планините, а друга във Влашко. Чипровци и селата в цяла западна България били ограбени и опустошени. От цели околии след възстанията жителите напущали селата и се заселвали във Влашко и Трансилвания. Изселванията били по-опустошителни за българите от турския нож.

От падането на България под турците до втората половина на XIV [XIX] век три лами подяждали българското население: първата била турския нож, втората асимилирането и третята изселването.

Втората и третята са погълнали повече българи отколкото турския нож. Във Влашко цели околии и градове се заселили с българи като напр. Плоещ, Александрия, Гюргево, Краево и около 30 големи села; макар и по-енергични и културни от ромъните, българите не можали да противостоят срещу некултурността и неподатливостта на ромъните и били претопени след 2-3 поколения.

Днес самите имена: Димитреско, Георбеско, Добреско показват българския произход. Защо да отиваме надалеч, понеже не само в Ромъния се претопява наши българин, но едва ли не в България. Във Видин сега всички говорят ромънски, даже в съдилищата имало преводчици на ромънски; край Дунавското село Сомовит всички говорят ромънски, макар и да знаят български.

Според Раковски в „Горски пътник” [в] Сърбия имало от преди освобождението ни около 35 села заселени българи, даже до Смедерово и Крагуевац населението било българско. Нашата стара граница със Сърбия е била при Паракин и освен гдето са посърбени въпросните 35 села, но Пирот, Ниш и Враня, заедно със селата, които са присъединени към Сърбия от 1878 год. днес са вече посърбени. Ако ли местата в Македония и Босилеградско, които останаха в Сърбия, останат в тях IQ-15 години ще бъдат и те посърбени.

Преди паданието ни под турците нашата държава се простирала, макар и не за дълго време до Карпатите, Дунава и до моретата: Черно, Бяло и Адриатическо. Пелепонез е бил заселен със славяни; Калоян, Симеон, Самуил почвали войната в Пелопонез, имайки за цел обединението на славянското племе в Балканския полуостров.

София се е наричал Средец, наверно, защото се е намирала в средата на българската държава. Ний, които сме дали просвета и книжнина на сърби, ромъни и руси, наместо да можем поне от части да претопим, да побългарим, напротив, ний сме се претопили. От 15 милиона преди падението ни под турското робство днес сме останали едва 5 милиона.

Коя почва не сме наторили и кой не е късал от българската снага?

Трябва да бъдем поне отчасти шовинисти като сърбите, та ако не можеме да претопяваме, поне да сме запазили нашето.

Понеже духовното възраждане в нас е предшествало политическото, считам за нужно да кажа за него няколко думи. Гърци, сърби и ромъни се пробудили по-рано от нас, понеже са граничили Сърбия с Австрия, Ромъния с Русия, Гърция чрез морето с Европа, а ний сме били изолирани в средата на Балкански полуостров; при това гърци, сърби и ромъни се намирали само под едно политическо робство, а ний под две -политическо под турците и духовно под гърците. Сърби, гърци и ромъни почват борбата за освобождение само с външния политически противник, а ний освен с гърци и турци трябвало да се борим и с погърчената българска интелигенция.

В България от духовната свобода изниква политическата, а в нашите съседи напротив - политическата свобода донася духовното възраждане. В нас политическата свобода изникна чрез училищата и църквата, когато възражданието се почва от долу, от масата и се налага на първенците и на интелигенцията: а в Гърция начело на движението застават интелигенцията, първенците и висшето духовенство.

За начало на българското възраждане едни смятат историята на Паисий в 1762 година, други още по-рано. Семето на просвета, посято от българските царе, патриарси и книжовници, тъпкано с векове от гръцкото духовенство и изкоренявано, не изчезнало съвсем, а се запазило тук-таме в планинските места и в българските монастири в Атон, Рила и др., от гдето излезли първите учители (монаси и свещеници) на българската азбука и разпространители на славянобългарската книга. Отворили се по къщята и в метохите на така наречените килийни училища, учителите в тях преподавали само славянско четене и книга, но без да могат да кажат нещо за миналото на народа и да пробудят съзнанието в него.

Обаче, в 1762 год. въплотител на тая идея се явява в лицето на хилендарския йеромонах отец Паисий, който издал в ръкопис книгата „История славянобългарския и родах царях и святих българских”.

В книгата си Паисий казва, че българите първи приели християнството, те имали само независима църква и патриарх, и първо славянско училище отворили българите; той люто осъждал и проклинал гърците, гдето изтребили българските книжовници и първенци и изгорили българските книги, а най-вече осъждал ония българи, които се срамили от народността и езика си като казвал: „О неразумни юроде, поради що се срамиш да се наричаш българин? Или не са имали българите царство и господарство? От що се ти, неразумни, срамиш от своя род и се влачиш на чужд език?”

Той изобличавал и ония руси и сърби, които се присмивали на българите, като казвал, че българите са били много по-просветени от тях, че цар Симеон е бил най-ученият писател и философ. Книгата на Паисий се чела със захлас и възторг от всички, тя минавала от ръка на ръка и я приписвали, по немане на печатници. Килийниците, учителите и учениците се просълзявали като я чели, често на кориците от запазените преписи имало надписи:

„Потрудете се да я прочетете и Вий братя за ваша полза, за похвала на българите и за пакост на гърците” или: „Който не чете с внимание да чете и да познай какво и българите са имали царство.”

Тая книга е била искрата на българската мисъл и съзнание. Книгата на отца Паисия имала не само читатели, но и ученици подражатели, от които най-виден бил свещеник Стойко от Котел, от после Софроний Вратчански владика; той преписал историята на Паисий и я чел на сънародниците си.

Подир четири века пръв път християните във Вратца виждат роден пастир в лицето на Софроний и пръв път чуват словото Божие да им се проповядва на матерен язик.

История на Паисий засегнала само част от народа, учителите и свещениците, които стояли по-близо до нея, тя не проникнала в горните слоеве на погърченото българското общество, да извади интелигенцията от заблуда, да я отдръпне от гърците, да я повърне към народа, от когото тя се отричала и страняла; такъв Паисий се явява в лицето на карпатския украинец Юрий Венелин, велик българолюбец и бележит славянин, който е създал епоха в нашето възраждане, с издаването на историческия си труд „Древните и сегашни българи” в 1824 г.

Книгата на Венелина дала силен тласък на възражданието, в началото на XIX век то вървяло мудно, но от 1830 година тръгнало устремно напред, проникнало в градищата, засегнало всички слоеве и раздвижило първенци, търговци и еснафи. Интелигенцията, която минала през гръцките училища и като била обладана от гръцкия дух, на първо време се двоумила, струвало й се, че това което излага Венелин в книгата си е сън, като че ли й се искало да не вярва в славното минало на българския народ, но авторът е бил увлекателен и убедителен; интелигенцията се отвръща от гърцизма, слива се с народа и се туря начело на възражданието.

Василий Априлов, че като прочел книгата „Древните и сегашни българи” се възродил и се отметнал от гърцизма, същото направили и другите търговци и първенци българи в Одеса, Букурещ, Браила и др. Априлов дава идеята на сънародниците си в Одеса да открият в родния си град в Габрово училище и въпреки упорството на гръцкия владика в 1835 г. училището било отворено, което било първото българско училище по европейски образец.

Примерът от Одеските българи се подвзел и от др. търговци родолюбци. Калоферските търговци в Одеса: Мутев, Тотев, и др. отварят училище в Калофер, свищовецът Ангелов отваря и подържа училище сам в родния си град. Мнозина родолюбци плащали по 15 и 50 хиляди гроша за отваряние и подържание на училища, х. Стоянов от Сливен построил в родния си град грамадно училище, което струвало 60,000 лева и сам плащал на учителите. Явило се е едно общо съревнование за откривание на училища, рядко е имало градско училище без свой благодетел.

Право е казано в юбилейната книга в чест на Бобчев: това време е било идеалната епоха, понеже държавната трапеза не е хранила като днес стари и млади; освен гдето не е имало както днес пътни, дневни и заплати, но даже турската власт е пречила на възражданието, всичко е ставало с доброволни пожертвания.

През 1876 г. подир въстанията, когато кореспондентите на европейските вестници и някои от консулите като обиколили опустошените села и градове, останали изненадани от големия успех на българите в училищно и просветно отношение.

Кореспондентът Макгахан писал: в Англия мисляли за българите, че са диваци като американските индийци, но какво било учудването му когато узнал, че във всяко българско село има училище, издържано по доброволен начин и освен гдето нямало никаква помощ от властта, но тя е препятствувала, спъвала учението. И надали, казвал кореспондентът, ще се намери българско дете да не знае да пише и да чете, и процентът на грамотността не бил по-доле от тоя в Англия и Франция.

Съзнанието, което тъй бързо се развило и раздвижило българите, стреснало гръцките владици, врагове на Възражданието, те се заемат с всички сили да угасят искрата на съзнанието. Още повече като се основавали на своите берати, дадени им от султаните, не допущали не само да се отварят отделно български училище, но и скромното искание на българите поне два пъти в седмицата да се преподава български език, макар и училищата да се издържали от българите.

Във всички градища и по-големи села училищата са били открити с дълги борби и жертви. Почти във всяко българско училище имало поименик за учители, духовници и граждани, гонени, затворени и бити. В места, гдето гръцкият дух бил пуснал дълбоки корени имало и такива дейци българи, които сами почвали борбата за училищата, до гдето най-после се намесил в борбата и самия народ.

Училищният въпрос отворил очите на народа, грозната и отвратителна истина застала пред него и му казала: „Ето един грък, с висок чин, със свещеническа одежда, тъпче 100 - 200,000 българи в епархията си, като налага на децата гръцки език, клевети ви пред турската власт, вследствие на което много българи са преследвани, заточени, затваряни и то само затова, защото децата ви искат да учат български и да запазят народността си.

Срещу неправдата, българите имали само едно оръжие -единодушието, което употребено с такт и умение, наложило българското училище на турската власт и на Владиците.

Вместо да искат от турската власт да затвори гръцките училища в българските градове и да ги избави от гърцизма, българите в повечето градища оттеглили децата си от училищата, затворили кесиите си; като останали без средства почнали да се затварят гръцките училища, а да се отварят български. Едно съревнование, един общ ентусиазъм обладал българите.

Гръцките владици протестирали, турските власти затваряли, заточавали, преследвали, но не можало нищо да спре българите за да не пращат децата си в гръцки училища. Единодушието било на страната на българите, а когато то е вдъхновено с една висока идея, каквато е била възражданието на нашия народ, то съставлява морална сила. И тая морална сила е била на страната на българите.

Такъв бърз прогрес е направило училищното дело, та в 1872 г. рядко е имало село без училище. Не малко са спомогнали за възраждането и еснафските сдружения, които най-напред почвали борбата с Патриаршията, като давали пари за поддържание на училищата и построявание на църкви.

Ето какъв тласък е дала хвърлената искра на българската мисъл и хилендарския монах Паисий в XIX век за училищното дело, което възобновило българската църква и приготвило независимостта на България и мястото на българския народ на полуострова и новата му роля в историята.

Нека да следваме примера на нашите книжовници и дейци по възраждането и дано постигнатите нещастия от последната война и безредиците след нея ни вразумят да заработим задружно за културното и економическо повдигане на родината, като се надеят занапред на по-светло бъдаще.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...